Култура
Невидимата сила на жената в мъжкия свят

снимка: Музей „Етър“
„Жена мъж прави, жена мъж разваля”. „Мъжът е като кучето – все е навън. Жената е като котката – стои си при огнището”. „Мъжът и жената са двете части на едно цяло”. „Жена ражда мъжа, жена го прави мъж, жена ражда децата му, включително и синове. И накрая, като се имат предвид статистическите данни, жена изпраща мъжа в последния му път, където по-късно ще го последва, за да се открият за вечен живот – според християнската вяра”.
„Женската сила е невидима, но присъства зад всяко едно действие на мъжа”, убедена е Румяна Денчева, куратор на изложбата „Мъжки времена”, която може да бъде разгледана в изложбените зали над Шарланджийската работилница в музей „Етър”. Представеното е плод на дългогодишни проучвания, по различни теми, които не са пряко свързани с темата за мъжете.
„Идеята да представим „Мъжки времена” дойде напълно естествено, след като събрахме достатъчно предмети по време на проучвания по други теми. Сега имаме възможност да покажем обстановката, характерна за един мъж в миналото.

снимка: Музей „Етър“
За жената светът е затворен в дома й. За мъжа е всичко останало. Не че мъжете не са отговорни. Има една поговорка, че когато обичат майката я боли сърцето, а бащата ръцете. Защото мъжът работи, той издържа едно семейство. Той е хранител и бранител, много ценен за поколенията. Били са времена, когато бащата е „истински дирек” в семейството. ”
Изложбата обхваща периода от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век. В нея може да се видят различни етапи от живота на мъжете. Когато в семейството се ражда момче, казват – „Булката доби дете”. Когато е момиче – „Булката доби момиче”.
„За периода, за който говорим, мъжът си е мъж, жената – жена. Има достатъчно ясно разграничение на ролите. Всеки има своите задължения и права. Смея да твърдя, че жените, особено в Балкана, имат права, за които другаде само могат да мечтаят”, разказва Румяна Денчева.

снимка: Музей „Етър“
Гадаенето за пола на бебето започва още при ранната бременност на булката. Тайно поръсват със сол главата й, за да я наблюдават. Ако се пипне по носа – момче ще роди. Докосне ли устата си – момиче ще е. Хората наблюдават и помнят какво казва предходното дете. Ако първите му думи са насочени към мъжете в семейството – следващото ще е момче. Ако са към жените – ще е момиче.
Децата растат. Момичетата учат-недоучват. За момчетата е различно. Изпращат ги да усвоят занаят, а в по-нови времена дори във висши училища в чужбина. Целта е да имат по-добър шанс в живота си. На момчето се възлага да успее на общественото поприще. Ролята на жената е в семейството, където е водещ фактор.
Румяна Денчева разказва, че до 40-те години на ХХ век, когато хората питат за една жена, въпросът е: „На кого е тази жена?”. Отговаря се с името на мъжа й, например „Колювица Минчовата”, тъй като е съпруга на Колю Минчев.

снимка: Музей „Етър“
„Мога да разкажа и истински случай от този период. Момче е запитано в училище за името на майка си. То се замисля за кратко и отговаря: „Иваница Ангеловата”. А името й е Николина.”
От изложбата „Мъжки времена” може да се разбере защо допреди двадесетина години все още широко разпространено беше разбирането, че който не е ходил войник, не е станал мъж. Румяна Денчева представя разликите, възникнали на базата на обществените исторически промени.
„През период на турското робство границата между момчето и мъжа е коледуването. Когато стане коледар, момчето вече се смята за мъж. След Освобождението, когато България има своя армия, нещата се променят. Момчето е мъж, отбивайки военната си служба. След това му идва време за брак. Изложбата „Мъжки времена” показва традицията, свързана с този житейски етап.”
Особено атрактивно място, представено чрез тази изложба, е бръснарницата. Едно от най-демократичните места, там са позволени свободни мъжки разговори, обсъждане на светски теми.
„На бръснарския стол сяда всеки – и беден човек, и министър. И получават еднакви услуги. Българинът не е много придирчив към своя външен вид. В масовия случай се бръсне веднъж-два пъти в месеца, а косата си подстригва рядко. Най-редовните са държавните чиновници, тъй като положението им в обществото го изисква. Предприемачите също.”

снимка: Музей „Етър“
Някои от предметите в бръснарницата постъпват в „Етър”-а преди доста години, други са част от дарителската кампания, свързана с 55-та годишнина на музея, която продължава и сега. Трудно днес човек си представя ръчните машинки за подстригване, които се движат на принципа на ножиците. Може да се види и старо радио. Вълните, на които може да се слуша, отдавна не се използват. Кураторът Румяна Денчева насочва вниманието към бръснача, който е ползван от мъжете до 60-те години на ХХ век.
„Не случайно се казва, че бръснарят учи занаята си на сиромашки глави. Едно трепване и човекът може да го няма. Да си бръснар е много отговорна професия. Не случайно в средните векове бръснарите са ползвани и като хирурзи. Бръснарницата е информационната служба на обществото. Водят се разговори, четата се вестници, слуша се радио, дори може да се изпие по едно кафе там.”
Очаквайте втората част от интересния разказ на Румяна Денчева, който продължава с представяне на мъжа в кафенето, на мъжа в домашна обстановка и на мъжа в кантората му.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Култура
Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.
Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.
След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.
Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

-
Кримипреди 7 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 7 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 7 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 3 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Културапреди 2 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 3 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли




