Свържи се с нас

Култура

Невидимата сила на жената в мъжкия свят

Published

on

снимка: Музей „Етър“

„Жена мъж прави, жена мъж разваля”. „Мъжът е като кучето – все е навън. Жената е като котката – стои си при огнището”. „Мъжът и жената са двете части на едно цяло”. „Жена ражда мъжа, жена го прави мъж, жена ражда децата му, включително и синове. И накрая, като се имат предвид статистическите данни, жена изпраща мъжа в последния му път, където по-късно ще го последва, за да се открият за вечен живот – според християнската вяра”.

„Женската сила е невидима, но присъства зад всяко едно действие на мъжа”, убедена е Румяна Денчева, куратор на изложбата „Мъжки времена”, която може да бъде разгледана в изложбените зали над Шарланджийската работилница в музей „Етър”. Представеното е плод на дългогодишни проучвания, по различни теми, които не са пряко свързани с темата за мъжете.

„Идеята да представим „Мъжки времена” дойде напълно естествено, след като събрахме достатъчно предмети по време на проучвания по други теми. Сега имаме възможност да покажем обстановката, характерна за един мъж в миналото.

снимка: Музей „Етър“

За жената светът е затворен в дома й. За мъжа е всичко останало. Не че мъжете не са отговорни. Има една поговорка, че когато обичат майката я боли сърцето, а бащата ръцете. Защото мъжът работи, той издържа едно семейство. Той е хранител и бранител, много ценен за поколенията. Били са времена, когато бащата е „истински дирек” в семейството. ”

Изложбата обхваща периода от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век. В нея може да се видят различни етапи от живота на мъжете. Когато в семейството се ражда момче, казват – „Булката доби дете”. Когато е момиче – „Булката доби момиче”.

„За периода, за който говорим, мъжът си е мъж, жената – жена. Има достатъчно ясно разграничение на ролите. Всеки има своите задължения и права. Смея да твърдя, че жените, особено в Балкана, имат права, за които другаде само могат да мечтаят”, разказва Румяна Денчева.

снимка: Музей „Етър“

Гадаенето за пола на бебето започва още при ранната бременност на булката. Тайно поръсват със сол главата й, за да я наблюдават. Ако се пипне по носа – момче ще роди. Докосне ли устата си – момиче ще е. Хората наблюдават и помнят какво казва предходното дете. Ако първите му думи са насочени към мъжете в семейството – следващото ще е момче. Ако са към жените – ще е момиче.

Децата растат. Момичетата учат-недоучват. За момчетата е различно. Изпращат ги да усвоят занаят, а в по-нови времена дори във висши училища в чужбина. Целта е да имат по-добър шанс в живота си. На момчето се възлага да успее на общественото поприще. Ролята на жената е в семейството, където е водещ фактор.

Румяна Денчева разказва, че до 40-те години на ХХ век, когато хората питат за една жена, въпросът е: „На кого е тази жена?”. Отговаря се с името на мъжа й, например „Колювица Минчовата”, тъй като е съпруга на Колю Минчев.

снимка: Музей „Етър“

„Мога да разкажа и истински случай от този период. Момче е запитано в училище за името на майка си. То се замисля за кратко и отговаря: „Иваница Ангеловата”. А името й е Николина.”

От изложбата „Мъжки времена” може да се разбере защо допреди двадесетина години все още широко разпространено беше разбирането, че който не е ходил войник, не е станал мъж. Румяна Денчева представя разликите, възникнали на базата на обществените исторически промени.

„През период на турското робство границата между момчето и мъжа е коледуването. Когато стане коледар, момчето вече се смята за мъж. След Освобождението, когато България има своя армия, нещата се променят. Момчето е мъж, отбивайки военната си служба. След това му идва време за брак. Изложбата „Мъжки времена” показва традицията, свързана с този житейски етап.”

Особено атрактивно място, представено чрез тази изложба, е бръснарницата. Едно от най-демократичните места, там са позволени свободни мъжки разговори, обсъждане на светски теми.

„На бръснарския стол сяда всеки – и беден човек, и министър. И получават еднакви услуги. Българинът не е много придирчив към своя външен вид. В масовия случай се бръсне веднъж-два пъти в месеца, а косата си подстригва рядко. Най-редовните са държавните чиновници, тъй като положението им в обществото го изисква. Предприемачите също.”

снимка: Музей „Етър“

Някои от предметите в бръснарницата постъпват в „Етър”-а преди доста години, други са част от дарителската кампания, свързана с 55-та годишнина на музея, която продължава и сега. Трудно днес човек си представя ръчните машинки за подстригване, които се движат на принципа на ножиците. Може да се види и старо радио. Вълните, на които може да се слуша, отдавна не се използват. Кураторът Румяна Денчева насочва вниманието към бръснача, който е ползван от мъжете до 60-те години на ХХ век.

„Не случайно се казва, че бръснарят учи занаята си на сиромашки глави. Едно трепване и човекът може да го няма. Да си бръснар е много отговорна професия. Не случайно в средните векове бръснарите са ползвани и като хирурзи. Бръснарницата е информационната служба на обществото. Водят се разговори, четата се вестници, слуша се радио, дори може да се изпие по едно кафе там.”

Очаквайте втората част от интересния разказ на Румяна Денчева, който продължава с представяне на мъжа в кафенето, на мъжа в домашна обстановка и на мъжа в кантората му.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица