Култура
Невидимата сила на жената в мъжкия свят

снимка: Музей „Етър“
„Жена мъж прави, жена мъж разваля”. „Мъжът е като кучето – все е навън. Жената е като котката – стои си при огнището”. „Мъжът и жената са двете части на едно цяло”. „Жена ражда мъжа, жена го прави мъж, жена ражда децата му, включително и синове. И накрая, като се имат предвид статистическите данни, жена изпраща мъжа в последния му път, където по-късно ще го последва, за да се открият за вечен живот – според християнската вяра”.
„Женската сила е невидима, но присъства зад всяко едно действие на мъжа”, убедена е Румяна Денчева, куратор на изложбата „Мъжки времена”, която може да бъде разгледана в изложбените зали над Шарланджийската работилница в музей „Етър”. Представеното е плод на дългогодишни проучвания, по различни теми, които не са пряко свързани с темата за мъжете.
„Идеята да представим „Мъжки времена” дойде напълно естествено, след като събрахме достатъчно предмети по време на проучвания по други теми. Сега имаме възможност да покажем обстановката, характерна за един мъж в миналото.

снимка: Музей „Етър“
За жената светът е затворен в дома й. За мъжа е всичко останало. Не че мъжете не са отговорни. Има една поговорка, че когато обичат майката я боли сърцето, а бащата ръцете. Защото мъжът работи, той издържа едно семейство. Той е хранител и бранител, много ценен за поколенията. Били са времена, когато бащата е „истински дирек” в семейството. ”
Изложбата обхваща периода от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век. В нея може да се видят различни етапи от живота на мъжете. Когато в семейството се ражда момче, казват – „Булката доби дете”. Когато е момиче – „Булката доби момиче”.
„За периода, за който говорим, мъжът си е мъж, жената – жена. Има достатъчно ясно разграничение на ролите. Всеки има своите задължения и права. Смея да твърдя, че жените, особено в Балкана, имат права, за които другаде само могат да мечтаят”, разказва Румяна Денчева.

снимка: Музей „Етър“
Гадаенето за пола на бебето започва още при ранната бременност на булката. Тайно поръсват със сол главата й, за да я наблюдават. Ако се пипне по носа – момче ще роди. Докосне ли устата си – момиче ще е. Хората наблюдават и помнят какво казва предходното дете. Ако първите му думи са насочени към мъжете в семейството – следващото ще е момче. Ако са към жените – ще е момиче.
Децата растат. Момичетата учат-недоучват. За момчетата е различно. Изпращат ги да усвоят занаят, а в по-нови времена дори във висши училища в чужбина. Целта е да имат по-добър шанс в живота си. На момчето се възлага да успее на общественото поприще. Ролята на жената е в семейството, където е водещ фактор.
Румяна Денчева разказва, че до 40-те години на ХХ век, когато хората питат за една жена, въпросът е: „На кого е тази жена?”. Отговаря се с името на мъжа й, например „Колювица Минчовата”, тъй като е съпруга на Колю Минчев.

снимка: Музей „Етър“
„Мога да разкажа и истински случай от този период. Момче е запитано в училище за името на майка си. То се замисля за кратко и отговаря: „Иваница Ангеловата”. А името й е Николина.”
От изложбата „Мъжки времена” може да се разбере защо допреди двадесетина години все още широко разпространено беше разбирането, че който не е ходил войник, не е станал мъж. Румяна Денчева представя разликите, възникнали на базата на обществените исторически промени.
„През период на турското робство границата между момчето и мъжа е коледуването. Когато стане коледар, момчето вече се смята за мъж. След Освобождението, когато България има своя армия, нещата се променят. Момчето е мъж, отбивайки военната си служба. След това му идва време за брак. Изложбата „Мъжки времена” показва традицията, свързана с този житейски етап.”
Особено атрактивно място, представено чрез тази изложба, е бръснарницата. Едно от най-демократичните места, там са позволени свободни мъжки разговори, обсъждане на светски теми.
„На бръснарския стол сяда всеки – и беден човек, и министър. И получават еднакви услуги. Българинът не е много придирчив към своя външен вид. В масовия случай се бръсне веднъж-два пъти в месеца, а косата си подстригва рядко. Най-редовните са държавните чиновници, тъй като положението им в обществото го изисква. Предприемачите също.”

снимка: Музей „Етър“
Някои от предметите в бръснарницата постъпват в „Етър”-а преди доста години, други са част от дарителската кампания, свързана с 55-та годишнина на музея, която продължава и сега. Трудно днес човек си представя ръчните машинки за подстригване, които се движат на принципа на ножиците. Може да се види и старо радио. Вълните, на които може да се слуша, отдавна не се използват. Кураторът Румяна Денчева насочва вниманието към бръснача, който е ползван от мъжете до 60-те години на ХХ век.
„Не случайно се казва, че бръснарят учи занаята си на сиромашки глави. Едно трепване и човекът може да го няма. Да си бръснар е много отговорна професия. Не случайно в средните векове бръснарите са ползвани и като хирурзи. Бръснарницата е информационната служба на обществото. Водят се разговори, четата се вестници, слуша се радио, дори може да се изпие по едно кафе там.”
Очаквайте втората част от интересния разказ на Румяна Денчева, който продължава с представяне на мъжа в кафенето, на мъжа в домашна обстановка и на мъжа в кантората му.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“
Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.
На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.
От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.
Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Регионалната библиотека с подарък към четящите хора в Габрово

По повод Националния ден на четенето Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” прави подарък на четящите хора в Габрово – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 21 ноември (петък) 2025 година.
От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 21 ноември 2025 година.
Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 лв. също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.
При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.
Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 21 ноември 2025 г. Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 17.30 ч. на 21 ноември 2025 година.


Култура
РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.
Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.
Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.
Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.
Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.
Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.


-
Кримипреди 22 часаЗадържаха рецидивист, обирал гаражи, мази и коли в Габрово
-
Кримипреди 6 дниХванаха мъж с над половин кило марихуана
-
Икономикапреди 6 дниБез опашки по бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово
-
Културапреди 6 дниБиблиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова
-
Културапреди 7 дниГаброво е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето
-
Новинипреди 6 дниГаброво застава зад благотворителна кауза за деца със специални потребности
-
Икономикапреди 5 дни„Интер Пауър“ изгради фотоволтаична централа върху сграда на ОПТ – Габрово
-
Новинипреди 6 дниДетската площадка зад Библиотеката в Габрово ще бъде обновена











