Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Ала – Бала

Ала-бала е специална дума, казано с езика на улицата – дума трепач.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Не се шегувам, става дума за една от най-тиражираните думи в българския език. Това, че е жаргон, не й пречи да бъде използвана по-често например от думи като „приятел” или „работа” (данните са от официална статистика).

Наскоро двама сериозни, учени, хабилитирани люде водиха уж важен разговор по една телевизия. Единият каза, че еди кой си депутат постоянно приказвал колкото да не мълчи. Другият добави, че онзи въобще приказвал ”ала-бала”. Първият се почувства задължен да разшири темата и допълни, че цялата парламентарна група на този политик е „ала-бала”. На това място вторият обобщи, че всички парламентарни групи са „ала-бала”. Събеседниците употребиха „ала-бала” четири пъти за по-малко от пет минути. Водещата очевидно забеляза това и леко се подсмихна.

В знаменития си труд „Мислене и реч” Виготски твърди, че за смисъла на една нация има значение какъв процент от често използваните думи са жаргонни. И друго твърди – за смисъла на една дума говори броят на нейните синоними. Ще се опитам да изброя част от тях:

Бабини деветини – дори тези, които не си спомнят своите баби/?/, са чували тази дума.

Тинтири минтири – прави впечатление, че този израз все по-често се използва напоследък от публични фигури, включително от политици и социолози.

Дрън-дрън – „Айн, цу цвайн, цу драйн. Дрън!” По Стоичков.

Пунта мара – по Борисов.

Врели некипели/Неврели некипели/ – по когото се сетите.

Бошлаф – пак по когото се сетите, диалект.

Има, разбира се, и не жаргонни, не диалектни синоними: Празни приказки, Безсмислици, Празнословие, Пустословие, Имитация, Привидно, Престорено, Недомислие, Пустословие. Само че тяхната употреба е твърде ограничена в сравнение с жаргонните и диалектни такива.

Но да се върнем на Ала-бала интервюто от телевизията. Двамата събеседници продължиха все в тази посока и със същите изразни средства, а злочестата дума сякаш бе залепнала като дъвка на езика им. С едри щрихи опаковаха с „ала-бала” парламента, правосъдната система, синдикатите, медиите, министерския съвет, президентството, държавата. И за да няма никакво съмнение за какво говорят, единият от тях пое въздух, направи драматична пауза и дълбокоумно заключи: „Абе, тя България, цялата, е една ала-бала.” Другият кимна. Двамата въздъхнаха едновременно – истински апотеоз на публичното говорене.

Водещата се разсмя, очевидно й беше забавно.

А на мен ми стана някак мъчно. Не за смисъла на казаното, напротив, в известна степен бях съгласен с подобна констатация. Но ми се искаше поне на финала да бяха намерили друга дума. Тогава казаното, струва ми се, нямаше да звучи така безнадеждно.

Нямаше да бъде Ала-бала.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Крими

Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица

Published

on

Днес, 12 август, в периода от 13.00 до 16.00 часа на територията на завод Емко в с. Белица край Трявна ще се извърши контролирано взривяване на боеприпаси.

Това съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Дейностите по взривяване ще извършат специализирани екипи.

Зареди още

Новини

Проверките по общинските жилища в Габрово продължават

Published

on

Среща, с фокус върху проверка на адресните регистрации, наличието на хора в общински жилища без издадена заповед за това, както и спазването на обществения ред, проведе заместник‑кметът на Габрово Мария Йозова.

В дискусията участваха екип от Община Габрово – директорите на дирекции „Общинска собственост“ и „Образование и социални дейности“ заедно с експерти и представители на Районното управление.

Формалният повод за срещата бяха регулярните проверки на общинския жилищен фонд. Те обхващат стопанисването, поддържането и опазването на общинските жилища, както и спазването на условията по договорите с наемателите.

Паралелно с това служителите следят и за спазване правилата на етажната собственост. С кварталните инспектори бяха обсъдени конкретни въпроси, насочени към подобряване на координацията и възможностите за сътрудничество.

Инспекторите са първата точка на контакт за гражданите и извършват ежедневни обходи в районите си, затова добрият синхрон между екипите на институциите е ключов за навременна реакция при сигнали и проблеми.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица