Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Ала – Бала

Ала-бала е специална дума, казано с езика на улицата – дума трепач.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Не се шегувам, става дума за една от най-тиражираните думи в българския език. Това, че е жаргон, не й пречи да бъде използвана по-често например от думи като „приятел” или „работа” (данните са от официална статистика).

Наскоро двама сериозни, учени, хабилитирани люде водиха уж важен разговор по една телевизия. Единият каза, че еди кой си депутат постоянно приказвал колкото да не мълчи. Другият добави, че онзи въобще приказвал ”ала-бала”. Първият се почувства задължен да разшири темата и допълни, че цялата парламентарна група на този политик е „ала-бала”. На това място вторият обобщи, че всички парламентарни групи са „ала-бала”. Събеседниците употребиха „ала-бала” четири пъти за по-малко от пет минути. Водещата очевидно забеляза това и леко се подсмихна.

В знаменития си труд „Мислене и реч” Виготски твърди, че за смисъла на една нация има значение какъв процент от често използваните думи са жаргонни. И друго твърди – за смисъла на една дума говори броят на нейните синоними. Ще се опитам да изброя част от тях:

Бабини деветини – дори тези, които не си спомнят своите баби/?/, са чували тази дума.

Тинтири минтири – прави впечатление, че този израз все по-често се използва напоследък от публични фигури, включително от политици и социолози.

Дрън-дрън – „Айн, цу цвайн, цу драйн. Дрън!” По Стоичков.

Пунта мара – по Борисов.

Врели некипели/Неврели некипели/ – по когото се сетите.

Бошлаф – пак по когото се сетите, диалект.

Има, разбира се, и не жаргонни, не диалектни синоними: Празни приказки, Безсмислици, Празнословие, Пустословие, Имитация, Привидно, Престорено, Недомислие, Пустословие. Само че тяхната употреба е твърде ограничена в сравнение с жаргонните и диалектни такива.

Но да се върнем на Ала-бала интервюто от телевизията. Двамата събеседници продължиха все в тази посока и със същите изразни средства, а злочестата дума сякаш бе залепнала като дъвка на езика им. С едри щрихи опаковаха с „ала-бала” парламента, правосъдната система, синдикатите, медиите, министерския съвет, президентството, държавата. И за да няма никакво съмнение за какво говорят, единият от тях пое въздух, направи драматична пауза и дълбокоумно заключи: „Абе, тя България, цялата, е една ала-бала.” Другият кимна. Двамата въздъхнаха едновременно – истински апотеоз на публичното говорене.

Водещата се разсмя, очевидно й беше забавно.

А на мен ми стана някак мъчно. Не за смисъла на казаното, напротив, в известна степен бях съгласен с подобна констатация. Но ми се искаше поне на финала да бяха намерили друга дума. Тогава казаното, струва ми се, нямаше да звучи така безнадеждно.

Нямаше да бъде Ала-бала.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Published

on

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.

Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.

От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.

Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.

През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.

Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Крими

Мъж падна от мост в река Росица

Published

on

33-годишен мъж е пострадал, след като е паднал от мост в коритото на река Росица, в района на севлиевското село Горна Росица.

Инцидентът е станал тази сутрин, около 07.20 часа, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. На място незабавно са били изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ.

Служители на пожарната служба в Севлиево предприели действия по изваждането на 33-годишния мъж от речното корито. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- Габрово.

Към момента се уточняват характерът и степента на получените наранявания. На място се извършва оглед. Изясняват се обстоятелствата около инцидента.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица