Колаж на Actualno.com

Не се шегувам, става дума за една от най-тиражираните думи в българския език. Това, че е жаргон, не й пречи да бъде използвана по-често например от думи като „приятел” или „работа” (данните са от официална статистика).

Наскоро двама сериозни, учени, хабилитирани люде водиха уж важен разговор по една телевизия. Единият каза, че еди кой си депутат постоянно приказвал колкото да не мълчи. Другият добави, че онзи въобще приказвал ”ала-бала”. Първият се почувства задължен да разшири темата и допълни, че цялата парламентарна група на този политик е „ала-бала”. На това място вторият обобщи, че всички парламентарни групи са „ала-бала”. Събеседниците употребиха „ала-бала” четири пъти за по-малко от пет минути. Водещата очевидно забеляза това и леко се подсмихна.

В знаменития си труд „Мислене и реч” Виготски твърди, че за смисъла на една нация има значение какъв процент от често използваните думи са жаргонни. И друго твърди – за смисъла на една дума говори броят на нейните синоними. Ще се опитам да изброя част от тях:

Бабини деветини – дори тези, които не си спомнят своите баби/?/, са чували тази дума.

Тинтири минтири – прави впечатление, че този израз все по-често се използва напоследък от публични фигури, включително от политици и социолози.

Дрън-дрън – „Айн, цу цвайн, цу драйн. Дрън!” По Стоичков.

Пунта мара – по Борисов.

Врели некипели/Неврели некипели/ – по когото се сетите.

Бошлаф – пак по когото се сетите, диалект.

Има, разбира се, и не жаргонни, не диалектни синоними: Празни приказки, Безсмислици, Празнословие, Пустословие, Имитация, Привидно, Престорено, Недомислие, Пустословие. Само че тяхната употреба е твърде ограничена в сравнение с жаргонните и диалектни такива.

Но да се върнем на Ала-бала интервюто от телевизията. Двамата събеседници продължиха все в тази посока и със същите изразни средства, а злочестата дума сякаш бе залепнала като дъвка на езика им. С едри щрихи опаковаха с „ала-бала” парламента, правосъдната система, синдикатите, медиите, министерския съвет, президентството, държавата. И за да няма никакво съмнение за какво говорят, единият от тях пое въздух, направи драматична пауза и дълбокоумно заключи: „Абе, тя България, цялата, е една ала-бала.” Другият кимна. Двамата въздъхнаха едновременно – истински апотеоз на публичното говорене.

Водещата се разсмя, очевидно й беше забавно.

А на мен ми стана някак мъчно. Не за смисъла на казаното, напротив, в известна степен бях съгласен с подобна констатация. Но ми се искаше поне на финала да бяха намерили друга дума. Тогава казаното, струва ми се, нямаше да звучи така безнадеждно.

Нямаше да бъде Ала-бала.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/