Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Ала – Бала

Ала-бала е специална дума, казано с езика на улицата – дума трепач.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Не се шегувам, става дума за една от най-тиражираните думи в българския език. Това, че е жаргон, не й пречи да бъде използвана по-често например от думи като „приятел” или „работа” (данните са от официална статистика).

Наскоро двама сериозни, учени, хабилитирани люде водиха уж важен разговор по една телевизия. Единият каза, че еди кой си депутат постоянно приказвал колкото да не мълчи. Другият добави, че онзи въобще приказвал ”ала-бала”. Първият се почувства задължен да разшири темата и допълни, че цялата парламентарна група на този политик е „ала-бала”. На това място вторият обобщи, че всички парламентарни групи са „ала-бала”. Събеседниците употребиха „ала-бала” четири пъти за по-малко от пет минути. Водещата очевидно забеляза това и леко се подсмихна.

В знаменития си труд „Мислене и реч” Виготски твърди, че за смисъла на една нация има значение какъв процент от често използваните думи са жаргонни. И друго твърди – за смисъла на една дума говори броят на нейните синоними. Ще се опитам да изброя част от тях:

Бабини деветини – дори тези, които не си спомнят своите баби/?/, са чували тази дума.

Тинтири минтири – прави впечатление, че този израз все по-често се използва напоследък от публични фигури, включително от политици и социолози.

Дрън-дрън – „Айн, цу цвайн, цу драйн. Дрън!” По Стоичков.

Пунта мара – по Борисов.

Врели некипели/Неврели некипели/ – по когото се сетите.

Бошлаф – пак по когото се сетите, диалект.

Има, разбира се, и не жаргонни, не диалектни синоними: Празни приказки, Безсмислици, Празнословие, Пустословие, Имитация, Привидно, Престорено, Недомислие, Пустословие. Само че тяхната употреба е твърде ограничена в сравнение с жаргонните и диалектни такива.

Но да се върнем на Ала-бала интервюто от телевизията. Двамата събеседници продължиха все в тази посока и със същите изразни средства, а злочестата дума сякаш бе залепнала като дъвка на езика им. С едри щрихи опаковаха с „ала-бала” парламента, правосъдната система, синдикатите, медиите, министерския съвет, президентството, държавата. И за да няма никакво съмнение за какво говорят, единият от тях пое въздух, направи драматична пауза и дълбокоумно заключи: „Абе, тя България, цялата, е една ала-бала.” Другият кимна. Двамата въздъхнаха едновременно – истински апотеоз на публичното говорене.

Водещата се разсмя, очевидно й беше забавно.

А на мен ми стана някак мъчно. Не за смисъла на казаното, напротив, в известна степен бях съгласен с подобна констатация. Но ми се искаше поне на финала да бяха намерили друга дума. Тогава казаното, струва ми се, нямаше да звучи така безнадеждно.

Нямаше да бъде Ала-бала.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Стефановден!

Published

on

Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество — 27 декември.

Култът към този светец е голям, почитта към него — също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини

На този ден празнуват всички с имената: Стефан и Стефка и производните им:

Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани, Теки, Теко, Течо, Венко, Венче, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница), Стамен, Стан, Станко,Стайко,Стамена, Стана, Стаматчо, Стаме, Стаменко, Стаменчо, Стамер, Стамин, Стамир, Стамко, Стамно, Стамо, Стамул, Стамчо, Стамян, Станул, Стаминка, Стамира, Стамка, Стамуда, Стамуша, Станачко, Станаш, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

Зареди още

Новини

Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата

Published

on

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Зареди още

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица