Култура
Сдружение на руските художници в България гостува на галерия „Видима”

снимка: Галерия „Видима“
Сдружението на руските художници в България гостува на галерия „Видима” – Севлиево.
Гостите на събитието ще могат да се запознаят с три прекрасни дами, отдадени на живописното изкуство.

снимка: Галерия „Видима“
Изложбата, озаглавена „От цялото сърце” или „От всего сердца”, ще ни потопи в дълбоката руска душевност. В платната на руските художнички ще открием носталгичен поглед назад към родината и впечатляващи пейзажи, вдъхновени от прекрасната българска природа.
Сдружението на руските художници в България е създадено от Татяна Пачгина, Олга и Владимир Рибакови през 2017 г. През изминалата година те успешно представят изложби в София, Велико Търново, Русе и Бургас.
В сдружението има художници, които сега започват да се учат и такива, които рисуват от години. Възрастовият диапазон също е широк – от младежи на 18-годишна възраст до 70-годишни. Творят в различни стилове, но намират едно общо вдъхновение – България.
Началото на сдружението започва от обща изложба на основателките Татяна, Олга и Владимир. С помощта на социалните мрежи то се разраства бързо и към него се присъединяват много други творци, които носят Русия и руската култура в душата и корена си. За изминалата година с голям успех бяха показани изложби във Велико Търново, Бургас, Русе, Поморие, Ямбол.

снимка: Галерия „Видима“
Тази година започна с голяма изложба в Руски Културно Информационен Център София, последва изложба в Орешака, а след изявата в Севлиево, предстоят още изложби във Велико Търново, Бургас, Русе и други градове.
Сдружението вече наброява повече от 30 художника от цялата страна. По думите на председателя Олга Рибакова тази цифра не е окончателна, и отбелязва, че България и природата предразполагат към творчество.
Сдружението обединява както професионални художници, получили академично образование, така и любители, които обаче показват голямо желание и развитие. Всеки може да научи нещо от другите.
Дейността на сдружението не се ограничава само с провеждането на изложби, подчертава Олга. Това е платформа за културен обмен между България и Русия.
Изложбите на руските художници показват както вдъхновението, което получават от красотата на българската природа, така и носталгични спомени от Русия. Брезовите гори, необятните полета, руското село и величествените православни храмове.
С изложбата „От цялото сърце“ в галерия „Видима“ ще се запознаете с едни от главните фигури и основатели на сдружението – Олга Рибакова, Татяна Пачгина, Татяна О’Махони, както и с техните прекрасни впечатления от България и красивите спомени от Русия!
Откриване е насрочено за 14 май от 17.30 ч. в галерия „Видима“.

снимка: Галерия „Видима“
Художничката Оля Рибакова е родом от Сибир – суров край, където и през май може да падне сняг, а зимата продължава повече от 6 месеца.
„Когато пристигнах в България за първи път си помислих, че очите ми са промити с изворна вода – толкова прекрасна, живописна и разнообразна ми се стори българската природа. Колкото повече опознавах България: героичната и история, дълбоката и уникална култура, добрите и отзивчиви хора, толкова по-силно укрепваше желанието ми да се заселя именно тук . Ние избрахме да живеем в малкото село Мусина близо до старта столица В. Търново. Сега нашият дом е тук, както са тук и нашите приятели и живота ни. Тук черпя идеите за моето творчество, моето вдъхновение, от тук са изворите и за моите картини.“
Оля Рибакова е родена в Екатеринбург. Живяла е, учила е и е работила в град Томск. Тя е психолог и журналист, започва да рисува преди 10 години.
„Оттогава аз се уча неуморно, овладявайки все нови и нови похвати и умения. Последната ми любов е – живописта на старите майстори. Завладяха ме удивителните платна “ Малките холандци“, одухотвореността в простите неща, в обикновените радости на живота. Аз също виждам одухотворено простичките неща и обикновените радости на живота. Опитвам се да намирам универсалните ключове на творчеството, отключващи сърцата на хората. “
В кметството на своето село Оля е създала постоянно действаща експозиция от картини, които тя е подарила. Тя е един от учредителите на „Сдружението на руските художници в България“ и нейните картини са обиколили много градове в страната, а също и в Русия: в Томск и Москва. Картините и са част от чатни колекции в САЩ, Холандия, Белгия, България и Русия.

снимка: Галерия „Видима“
Животът на Татяна/О’Махони/ е посветен на семейството и изкуството. Тя е родом от Севастопол. Рисува, откакто се помни. Родителите й са инженери. “Сестра ми също е инженер, мечтаеха и аз да работя нещо такова. Но аз се оказах бялата врана в семейството“, разказва Татяна. Още на 16 години направила стенопис в училището, в което учи. После завършила и точно това в Университета по изкуствата в Москва.
Съдбата отвела Татяна във Великобритания, след като се омъжила за ирландец. Там семейството живяло 17 години. На Острова Татяна завършила и живопис в един от местните университети. Участвала в редица изложби с други художници.
Няколко са темите, които вълнуват авторката. “Обичам историята и за това в картините ми присъстват различни мотиви, свързани с нея“, споделя художничката. Чаровната рускиня признава, че е пристигнала със семейството си в България, за да може синът й да опознае славянските си корени. Младежът изкарал две години тук, но сега живее близо до Лондон. Татяна с усмивка разказва, че той продължил семейната традиция – завършил технически университет. Тя и съпругът й почти 4 г. живеят в България и нямат намерение да я напускат. Посетили много места в страната, преди да се установят в Царева ливада. Били в Стара Загора, Казанлък, Елхово, Бургас, Варна, Добрич, Плевен и Русе. “Когато дойдохме във В. Търново, това беше любов от пръв поглед. Но се оказа, че северно от В. Търново релефът е много равен, а аз съм свикнала с планините, затова избрахме полите на Балкана. Там се чувствам като у дома си, защото около Севастопол също е хълмисто”, пояснява тя.
Татяна обича да рисува и социални теми. Миналата година направила изложба против изсичането на горите в България. Третата тема, която претворява като автор, е свързана с Втората световна война. Рисува, когато нещо я развълнува дълбоко.

снимка: Галерия „Видима“
Татяна/Пачгина/ е млада и красива рускиня, влюбена в България и Велико Търново. Обиколила е цяла Европа, но виждайки старата българска столица на снимка, решава, че това е мястото, където иска да живее и да роди децата си. Така и става. Вече 7 години е търновски жител, а в града намира вдъхновение и сбъдва мечтата си да стане художник. Татяна Пачгина е родена в Ижевск. Градът се намира в централна Русия, в близост до планината Урал, а в него живеят около 700 000 души. Мястото е известно с това, че в района е роден най-известният руски композитор Пьотр Илич Чайковски, там се произвеждат и автоматите “Калашников”.
Още като дете Таня била влюбена в рисуването и три пъти в седмицата за по 2-3 часа посещавала школа по изобразително изкуство. Чаровната дама завършва реклама и връзки с обществеността в родния си град, където e живяла първите 22 години от живота си. Още в първи курс в университета започнала да работи в рекламата. Когато завършила, се преместила в Москва, където работела като директор на рекламния отдел в голяма компания за производство на млечни продукти и сладоледи от Сибир.
Но това не ѝ било достатъчно. Така, в търсене на един по-различен свят, Татяна решава да тръгне за Европа. А и искала да осъществи детската си мечта – да стане художник. Обиколила Стария континент на длъж и шир, била в Кипър, в Чехия, в Швеция и цяла Скандинавия. Дошла във Велико Търново, когато мъжът ѝ Юри и показал снимка на Велико Търново.
“Архитектурата, къщите накацали по склона, зеленината ме привлякоха толкова много, че реших да ги видя. Дойдохме тук и като зърнах Царевец заявих, че искам да живея тук. Красивите пейзажи ме заслепяват и до днес. Усещам неспирно вдъхновение да рисувам, а и българите са много гостоприемни и топли като хора”, разказва с усмивка на симпатичен български рускинята. Татяна допълва, че в Швеция и Русия няма толкова цветове, колкото в България. Тук тя се занимава най-вече с рисуване и реализира мечтите си. Създава предимно пейзажи, но експериментира с портрети и икони. Вярва, че ако рисува всеки ден, ще стане майстор. Привърженик е на максимата 5 % талант и 95 % труд.
Таня живее на Варуша, където има много художници. Рускинята казва, че атмосферата за рисуване там е идеална. “Щастие е да виждаш такава красота всеки ден. Живея в старата част на града и се чувствам като герой на приказка”, усмихва се тя. След къщата до църквата “Св. Никола” във В. Търново семейството си взело и имот в Полски Сеновец, което е близо до Полски Тръмбеш. Селото я впечатлило, защото много от къщите там са направени с каменна зидария, както е в Арбанаси.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.
Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.
„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“
На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.
„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.
„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.
„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“
Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.


Култура
Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.
През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.
В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.
След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.


Култура
Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“
Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.
На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.
От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.
Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Кримипреди 14 часаДелото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва
-
Кримипреди 3 дниЗадържаха рецидивист, обирал гаражи, мази и коли в Габрово
-
Кримипреди 4 дниГабровската пътна полиция за поредна година е №1 в страната!
-
Новинипреди 15 часаОбщината констатира дефекти по новия асфалт при ремонта на ул.“Христо Ботев“
-
Икономикапреди 7 дни„Интер Пауър“ изгради фотоволтаична централа върху сграда на ОПТ – Габрово
-
Новинипреди 3 дниПГТ – Габрово представи България на международен панаир в Сърбия
-
Културапреди 3 дниРегионалната библиотека с подарък към четящите хора в Габрово
-
Културапреди 7 дниРЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения












