Свържи се с нас

Култура

Лазар Донков: 23 април 1963 година беше един от най-светлите дни в моя живот

Published

on

снимка: Музей „Етър“

На 23 април 1963 година, бригада от 7 души на „Културстрой“, по-късно НИПК, започва изграждането на първия музей на открито „Етър“. Първостроителите не познават проблемите на музеите на открито в Европа, които по това време имат вече 70-годишна история. Примерът на първия такъв музей „Сканзен“ в Швеция е заразителен и последван от почти всички европейски страни. Днес в Европа има стотици централни и регионални музеи на открито, които съхраняват хиляди недвижими паметници на народната архитектура, строителство и техника, както и движими предмети на вътрешната архитектура, бит, инструменти и предмети на народното изкуство. Те предоставят големи образователни възможности и се радват на огромна популярност. По-големите и добре уредени музеи на открито са известни туристически обекти. „Сканзен“ в Швеция се посещава годишно от над 2 милиона посетители, като осъществява пълна самоиздръжка на музея.

снимка: Музей „Етър“

„За 55-годишното съществуване музей „Етър“ доказа обществено-социалната си потребност като музеен институт, който проучва, събира, съхранява, изследва и популяризира ценно културно-историческо наследство, предлага широки възможности за въздействие на широката публика и подрастващото поколение. Музеят е отворен на 7 септември 1964 година и досега е посетен от почти 13 700 000 посетители. През последните години отчита около 200 000 посетители годишно.” Тези факти припомня уредникът „Духовна култура в музей „Етър” Величка Илиева, която работи за институцията от времето, когато Лазар Донков реализира своите идеи.

„Появата и развитието на идеята за музеи на открито в България датира от края на 50-те години на ХХ век. Докато някои етнографи и архитекти разискват и доказват идеята за музей на открито в района на село Драгалевци, край София, в Габрово по инициатива на Лазар Донков и завеждащия Народния музей в Габрово Ганка Рибарова започва конкретна дейност за реализацията на идеята. През 1961 година Лазар Донков, след дълга проучвателска работа, прави предложение на Окръжния комитет (ОК) на Българската комунистическа партия (БКП) и на Общинския народен съвет (ОНС), а през 1962 година Изпълнителният комитет взема решение да се започнат реставрационни и строителни дейности по поречието на река Сивек, по проекти и методическо ръководство на Лазар Донков.”

снимка: Музей „Етър“

Величка Илиева разказва, че територията за изграждане на музея на открито „Етър“ е подбрана през 1962 година и обхваща поречието на река Сивек от вливането и в река Янтра до стесняването на коритото за село Чарково, с надморска височина 488 метра на север и 505 метра на юг. На север територията е затворена от пътя за кв. „Нова махала“ и моста, от юг високи склонове и бент за вадище, от запад пътя за Еловица и Соколски манастир, от изток гора, вадище и земи, частна собственост. В тези граници, включително и коритото на реката, се затваря територия при дължина север-юг около 800 м и средна широчина изток-запад 100 м. Възможностите за разширяване на територията са доста ограничени. Това е един основен недостатък, който предопределя развитието на музея в бъдеще.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Величка Илиева припомня, че застрояването на територията на музея започва през 1963 година с изграждането на сектора на народно-техническите съоръжения, задвижвани с вода на десния бряг на река Сивек. На терена са заварени и консервирани на място 3 технически паметника – воденица „караджейка“, известна като Бойченска воденица от около 1780 година; тепавица „Партеневата“ от средата на ХІХ и валявица от същия период. Освен тях на терена има напълно разрушен струг за гаванки и точило. Това първо ниво на вадището и водоподаването към съоръженията е изградено през втората половина на ХVІІІ век. За съществуващите обекти има запазени архивни снимки към момента на строителството. При застрояването на мястото на разрушените обекти са пресъздадени струг за гаванки и механично точило. Второто ниво на вадището е изградено по-късно през първата половина на ХІХ век. Тук също има няколко съоръжения, но са напълно разрушени – бичкиджийница и воденица.

На 23 април 1963 година е поставено началото на изграждане с наименование „Етнографски парк-музей на открито“ край село Етър по проекти и под методическото ръководство на Лазар Донков със седем души строители към „Културстрой“ – ИПК „Велико Търново“. В началото музеят е филиал на Окръжен музей в Габрово.

снимка: Музей „Етър“

В спомените си Лазар Донков разказва: „На терена, върху който следваше да се изгради музеят, отдавна бях се спрял и предварително бях си набелязал плана за разположение на обектите, предимно с механични съоръжения. Предварително обаче беше необходимо да се извърши значителна подготвителна работа – трасиране на вадищата, маркиране местата на отделните работилници с оглед характера на терена и с оглед необходимия дебит и пад на водата. Ето защо още през февруари 1963 година, макар още да не бях назначен като служител при „Културстрой“ или към Окръжния музей, често в сняг до колене, сам опъвах ролетката по неравния заснежен терен и набивах колчетата. Трудна беше тази работа, защото нямаше наблизо подслон, където да се затопля и винаги се връщах в къщи премръзнал. Теренът, върху който следваше да се изгради музеят, беше пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният Сивек и необузданата Страшка река, притоци на река Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо. В пръснатите камъни на полуразрушените караджейка воденица и тепавица, единствени сгради върху терена на музея, бяха намерили убежище само пепелянки и гущери.

Денят 23 април 1963 година беше един от най-светлите в моя живот. Слагаше се началото на осъществяването на една въжделена, отдавна родена мечта, която в последните години се беше превърнала в цел на моя живот. Съзнавах, че съм изправен пред една голяма и отговорна задача, че за нейното осъществяване беше необходим много труд, съзнавах, че ми предстои да измина дълъг и бодлив път, но можеха ли да се родят рози без бодли“.

снимка: Музей „Етър“

Иван Венков – бригадир, с. Любово; Петър Цвятков – с. Любово; Димитър Базергянов – с. Любово; Недялко Радев – с. Любово; Стефан Венков – с. Любово; Иван Пеев – с. Негенци; Илия Станев – с. Любово; Кольо Коев – с. Любово; Георги Георгиев – с. Любово; Кольо Петров – с. Бойчета; Еким Богданов – с. Любово; Коста Атанасов – с. Любово, Байо Минчев – с. Страшка река – тези имена остават завинаги в историята на музея. Техните корави и здрави ръце изградиха къщи, пресъздадоха резбовани врати и колони, мостове и зидове – възродиха това приказно място „Етър“, гордостта на Габрово.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица