Свържи се с нас

Култура

Лазар Донков: 23 април 1963 година беше един от най-светлите дни в моя живот

Published

on

снимка: Музей „Етър“

На 23 април 1963 година, бригада от 7 души на „Културстрой“, по-късно НИПК, започва изграждането на първия музей на открито „Етър“. Първостроителите не познават проблемите на музеите на открито в Европа, които по това време имат вече 70-годишна история. Примерът на първия такъв музей „Сканзен“ в Швеция е заразителен и последван от почти всички европейски страни. Днес в Европа има стотици централни и регионални музеи на открито, които съхраняват хиляди недвижими паметници на народната архитектура, строителство и техника, както и движими предмети на вътрешната архитектура, бит, инструменти и предмети на народното изкуство. Те предоставят големи образователни възможности и се радват на огромна популярност. По-големите и добре уредени музеи на открито са известни туристически обекти. „Сканзен“ в Швеция се посещава годишно от над 2 милиона посетители, като осъществява пълна самоиздръжка на музея.

снимка: Музей „Етър“

„За 55-годишното съществуване музей „Етър“ доказа обществено-социалната си потребност като музеен институт, който проучва, събира, съхранява, изследва и популяризира ценно културно-историческо наследство, предлага широки възможности за въздействие на широката публика и подрастващото поколение. Музеят е отворен на 7 септември 1964 година и досега е посетен от почти 13 700 000 посетители. През последните години отчита около 200 000 посетители годишно.” Тези факти припомня уредникът „Духовна култура в музей „Етър” Величка Илиева, която работи за институцията от времето, когато Лазар Донков реализира своите идеи.

„Появата и развитието на идеята за музеи на открито в България датира от края на 50-те години на ХХ век. Докато някои етнографи и архитекти разискват и доказват идеята за музей на открито в района на село Драгалевци, край София, в Габрово по инициатива на Лазар Донков и завеждащия Народния музей в Габрово Ганка Рибарова започва конкретна дейност за реализацията на идеята. През 1961 година Лазар Донков, след дълга проучвателска работа, прави предложение на Окръжния комитет (ОК) на Българската комунистическа партия (БКП) и на Общинския народен съвет (ОНС), а през 1962 година Изпълнителният комитет взема решение да се започнат реставрационни и строителни дейности по поречието на река Сивек, по проекти и методическо ръководство на Лазар Донков.”

снимка: Музей „Етър“

Величка Илиева разказва, че територията за изграждане на музея на открито „Етър“ е подбрана през 1962 година и обхваща поречието на река Сивек от вливането и в река Янтра до стесняването на коритото за село Чарково, с надморска височина 488 метра на север и 505 метра на юг. На север територията е затворена от пътя за кв. „Нова махала“ и моста, от юг високи склонове и бент за вадище, от запад пътя за Еловица и Соколски манастир, от изток гора, вадище и земи, частна собственост. В тези граници, включително и коритото на реката, се затваря територия при дължина север-юг около 800 м и средна широчина изток-запад 100 м. Възможностите за разширяване на територията са доста ограничени. Това е един основен недостатък, който предопределя развитието на музея в бъдеще.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Величка Илиева припомня, че застрояването на територията на музея започва през 1963 година с изграждането на сектора на народно-техническите съоръжения, задвижвани с вода на десния бряг на река Сивек. На терена са заварени и консервирани на място 3 технически паметника – воденица „караджейка“, известна като Бойченска воденица от около 1780 година; тепавица „Партеневата“ от средата на ХІХ и валявица от същия период. Освен тях на терена има напълно разрушен струг за гаванки и точило. Това първо ниво на вадището и водоподаването към съоръженията е изградено през втората половина на ХVІІІ век. За съществуващите обекти има запазени архивни снимки към момента на строителството. При застрояването на мястото на разрушените обекти са пресъздадени струг за гаванки и механично точило. Второто ниво на вадището е изградено по-късно през първата половина на ХІХ век. Тук също има няколко съоръжения, но са напълно разрушени – бичкиджийница и воденица.

На 23 април 1963 година е поставено началото на изграждане с наименование „Етнографски парк-музей на открито“ край село Етър по проекти и под методическото ръководство на Лазар Донков със седем души строители към „Културстрой“ – ИПК „Велико Търново“. В началото музеят е филиал на Окръжен музей в Габрово.

снимка: Музей „Етър“

В спомените си Лазар Донков разказва: „На терена, върху който следваше да се изгради музеят, отдавна бях се спрял и предварително бях си набелязал плана за разположение на обектите, предимно с механични съоръжения. Предварително обаче беше необходимо да се извърши значителна подготвителна работа – трасиране на вадищата, маркиране местата на отделните работилници с оглед характера на терена и с оглед необходимия дебит и пад на водата. Ето защо още през февруари 1963 година, макар още да не бях назначен като служител при „Културстрой“ или към Окръжния музей, често в сняг до колене, сам опъвах ролетката по неравния заснежен терен и набивах колчетата. Трудна беше тази работа, защото нямаше наблизо подслон, където да се затопля и винаги се връщах в къщи премръзнал. Теренът, върху който следваше да се изгради музеят, беше пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният Сивек и необузданата Страшка река, притоци на река Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо. В пръснатите камъни на полуразрушените караджейка воденица и тепавица, единствени сгради върху терена на музея, бяха намерили убежище само пепелянки и гущери.

Денят 23 април 1963 година беше един от най-светлите в моя живот. Слагаше се началото на осъществяването на една въжделена, отдавна родена мечта, която в последните години се беше превърнала в цел на моя живот. Съзнавах, че съм изправен пред една голяма и отговорна задача, че за нейното осъществяване беше необходим много труд, съзнавах, че ми предстои да измина дълъг и бодлив път, но можеха ли да се родят рози без бодли“.

снимка: Музей „Етър“

Иван Венков – бригадир, с. Любово; Петър Цвятков – с. Любово; Димитър Базергянов – с. Любово; Недялко Радев – с. Любово; Стефан Венков – с. Любово; Иван Пеев – с. Негенци; Илия Станев – с. Любово; Кольо Коев – с. Любово; Георги Георгиев – с. Любово; Кольо Петров – с. Бойчета; Еким Богданов – с. Любово; Коста Атанасов – с. Любово, Байо Минчев – с. Страшка река – тези имена остават завинаги в историята на музея. Техните корави и здрави ръце изградиха къщи, пресъздадоха резбовани врати и колони, мостове и зидове – възродиха това приказно място „Етър“, гордостта на Габрово.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Класираха проектите по Програма Култура

Published

on

Приключи работата на Експертната комисия по Програма Култура на Община Габрово по Техническата оценка и оценката на качеството на проектните предложения, постъпили в Първата конкурсна сесия.

Към 2 юни разгледани и оценени са 11 проекта, класирани по обявения приоритет са 7 от тях. Четири проектни предложения не са класирани, тъй като са получили средна стойност на оценката под 70 точки.

Класацията на проектните предложения, които продължават е:
1. “Габровски огледала“, Музей Дом на хумора и сатирата – 91,6 т.
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – 91 т.
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово – 85,8 т.
4. „160 години Габрово в картини“, Школа за приложно изкуство – Ива Пенчева ЕООД – 81,2 т.
5. „160 минути от Габрово“, Фондация „От Бг“ – 75,8 т.
6. „Габрово – 160 години творчески град“, НЧ „Будителите 2017” – 72,8 т.
7. “Да открехнем прозореца”, ДТ „Р. Стоянов“ – 71,2 т.

В рамките на одобрените 40 000 лв. по приоритета „Сто и шестдесет години Габрово – град“, се финансират проектите:
1. “Габровски огледала“, Музей „Дом на хумора и сатирата“;
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”;
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово.

Експертната комисия предлага на Кмета на Община Габрово да продължи работата си (получаване на необходими пояснения, както и обсъждане на финансовите параметри и възможни подобрения на проектните предложения) с вносителите на следващите в класирането 4 проектни предложения, включени в т.н. индикативния списък на проекти по приоритета, потенциални за съфинансиране, както и със своя заповед да увеличи ресурса на приоритета от Първата конкурсна сесия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Елиза Арт“ гостува в НМО с рисунки, родени в извънредното положение

Published

on

Изложбата „Моето ателие“ e подредена в Арт коридора на НМО

Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.

Откриване на изложбата „Моето ателие“ в двора на НМО

Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.

Вероника Кръстева, 16 години

Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.

Емили Цонева, 15 години

Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.

Андреа Лукянова, 12 години

Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.

Вяра Пенчева, 10 години

Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.

Димитър Митов, 8 години

На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.

Денислав Георгиев, 9години
Даная Бончева, 12 години
Мария Илиева, 9 години

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Музейният детски център в „Етър“ отново е отворен за посетители

Published

on

От днес, 1 юни, Музейният детски център в РЕМО „Етър“ отново е отворен за посещение. Спазват се мерките за безопасност, като в закритата част се допуска по едно семейство. Работното време е от 09:30 до 18:00 часа.

Заниманията в Музеен детски център дават възможност на подрастващите да се запознаят по достъпен начин с игри, занаяти и занятия от миналото. Първото семейство, което посети Музейния детски център получава безплатна семейна годишна карта, която му дава право на достъп до всички обекти и събития в „Етър“.

Какво ви очаква в Музейния детски център?

снимка: РЕМО „Етър“

Грънчарска работилница
Тук децата могат да поизцапат ръцете си и да усетят как парчето глина се претворява в чиния, ваза или стомна. За по-малките се предлага изработване на глинени фигурки „на калъп“, които могат да бъдат оцветени. За по-сръчните—изработване на глинен съд чрез техниката „фуршове“, при която се използват предварително подготвени глинени лентички.

Магията на тъканите
Този модул от програмата дава възможност на децата да се запознаят с богатството и красотата на традиционните български шарки. Да се опитат да тъкат на хоризонтален или вертикален малък стан и така да разберат лесно ли е било на техните прабаби да направят сами всичко, необходимо за дома—черги, килими, възглавници.

Който разбира, тук се спира
На създадения импровизиран пазар децата се забавляват, докато пресмятат и се пазарят за стоката си. Те лесно влизат в ролите на купувачи или продавачи, а музейният аниматор им помага да научат любопитни неща за старите мерки и теглилки, да разберат какво е „рабош“, или как се заменя „пълно за празно“.

Имало едно време
Модулът дава възможност на децата да представят любимите си народни приказки с помощта на кукли и декори на детски театър.

Открий—узнай
Играта дава възможност родители и деца да се забавляват заедно. Чрез карти памет, представящи различни стари български занаяти и инструменти, те могат да проверят и обогатят знанията си.

Игрите на баба и дядо—стари и забравени игри и играчки
„Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони…“, „Отваряй, кралю, порти“, „Царю, честит имен ден“, „Тиквички“, „Кобра“, „Сляпа баба“, „Мечка“, „Челик“—любознателните посетители могат да разучат тези игри на поляната пред Музейния детски център.

Що е то?
Модул със забавни народни гатанки за малки и големи.

Участието в работилниците е 2 лв. с изключение на Грънчарската, в която е 4 лв. Комбинираният билет на стойност 5 лв. включва участие в грънчарска работилница и ползване на останалите модули.

За допълнителна информация и заявки търсете Любомира Иванова, музеен педагог на l.ivanova@etar.bg и 088 477-24-15.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица