Новини
„Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. до днес“
снимка: Областна администрация – Габрово
В деня, в който отбелязахме 140 години от свикването на Първия български парламент и приемането на Първата българска конституция в Областна администрация – Габрово беше представена изложбата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г- до днес“.
Тя бе организирана по инициатива на областния управител Невена Петкова и подготвена от Държавен архив – Габрово.
снимка: Областна администрация – Габрово
„Днес, когато отбелязваме основите на държавността, ние показваме държавниците от нашия регион – онези личности, дръзнали да бъдат ПЪРВИ и записали името си в страниците на историята. Като продължаваме поредицата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ“, която възниква по идея на областния управител Мариян Костадинов и бива подкрепена от следващите, ние заявяваме, че има с какво да се гордеем и предаваме на поколенията, да помним онова, без което не може – свобода, независимост, държавност“, каза по време на откриването областния управител, която посвети тази изложба и на две годишнини, които се отбелязват през настоящата година, а именно 20 години от създаването на Областна администрация и 60 години – Държавен архив – Габрово.
снимка: Областна администрация – Габрово
„Дори само за това, че първият министър – председател Тодор Бурмов е от Габрово, заслужава с гордост и чест да носим „Палмата на първенството“! А тя се допълва и от значимостта на 30-те държавни мъже – министри, родени в Габровско, защото те са личности с безспорен исторически принос“ – допълни началникът на Държавния архив в Габрово г-жа Катя Гечева, която представи експозицията.
снимка: Областна администрация – Габрово
Тя е разделена на две части, като акцентът е на министрите от първото до шестдесет и първото (5 юли 1879 – 2 септ. 1944 г.) правителство. Хронологично започва с двамата министър-председатели от областта: ТОДОР БУРМОВ – първият назначен министър-председател на България, роден в с. Нова махала (дн. квартал на Габрово), начело на МС от 5 юли до 24 ноем. 1879 г. и роденият в Дряново – НИКОЛА МУШАНОВ, оглавявал МС в три правителства (12.10. 1931-19.05.1933). Във втората част на изложбата са изброени министрите от шестдесет и второто до сегашното деветдесет и шестото правителство (2 септ. 1944 – 4 май 2017 г. ).
снимка: Областна администрация – Габрово
Изключителен интерес за присъстващите предизвика „Книга за българските държавни символи“, подготвена и изрисувана от деца от ПГ група „Слънце“ при ДГ „Радост“ – Габрово. Тя започва със символи на старите български владетели и завършва със знамето, химна и герба на България.
Изложбата ще може да бъде разгледана в Областна администрация до 5 юли 2019 г., а в електронен вид ще бъде качена на сайта на администрацията.
За изложбата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г- до днес“
В изложбата са представени държавните мъже – министри, родени на територията на Габровска област. Условно тя е разделена на две части, като акцентът е на министрите от първото до шестдесет и първото (5 юли 1879 – 2 септ. 1944 г.) правителство. Хронологично започва с двамата министър-председатели от областта: ТОДОР БУРМОВ – първият назначен министър-председател на България, роден в с. Нова махала (дн. квартал на Габрово), начело на МС от 5 юли до 24 ноем. 1879 г. и роденият в Дряново – НИКОЛА МУШАНОВ, оглавявал МС в три правителства (12.10. 1931-19.05.1933). За него можем да твърдим, че е професионален политик и за това говори пътят в кариерата му: министър на народното просвещение (16.01.1908 – 5.09.1910) на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21.06.- 17.10.1918); на вътрешните работи и народното здраве (05.09.1910 – 16.03.1911); на железниците, пощите и телеграфите ( 17.10.1918 – 07.05.1919; 29.06. – 12.10. 1931); на външните работи и изповеданията (12.10. 1931 – 19.05.1933).
На следващите табла са представени министрите от областта – шестнадесет на брой, подредени по хронологичен ред на назначаването им:
ИВАН НЕДЕВ ГЮЗЕЛЕВ – на народното просвещение (26.03. 1880 – 28.11.1880);
РАЙЧО МИХОВ КАРОЛЕВ – на народното просвещение (30.06.1884 – 09.08.1886);
КОНСТАНТИН НИКИФОРОВ ПОПКОНСТАНТИНОВ – на войната (10.09. 1885 – 12.08.1886);
ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕШЕВ, – на правосъдието (17.09.1894 – 09.12.1894; 18.01.1899 – 27.11.1900); и на народното просвещение (23.09.1913 – 21.06.1918);
ИВАН ПЕТКОВ СЛАВЕЙКОВ – на народното просвещение (19.02.1901-24.04.1901);
ЛАЗАР СТАНЧЕВ ПАЯКОВ – на финансите (24.08.1903 – 29.01.1908);
ХРИСТО ПЕТКОВ СЛАВЕЙКОВ – на правосъдието (05.09.1910 – 16.03.1911);
КРЪСТЬО ИВАНОВ ПАСТУХОВ – на вътрешните работи и народното здраве (07.05. – 06.10. 1919)
ДИМО ТОТЕВ КАЗАСОВ – на железниците, пощите и телеграфи¬те (09.07.1923 – 20.02.1924);
ТОДОР ГЕНОВ КУЛЕВ – на правосъдието (04.01.1926 – 15.05.1930) ;
МАРКО ИЛИЕВ РЯСКОВ – на финансите (21.04.1935 – 15.11.1935)
СТОЙЧО СТЕФАНОВ МОШАНОВ – на народното стопанство ( 21.04. 1935 – 23.11.1935)
ИЛИЯ ИВАНОВ КОЖУХАРОВ – на правосъдието (28.01.-14.11.1938); на търговията, промишлеността и труда (14.11.1938 – 23.10.1939);
ДОЧО НИКОЛОВ ХРИСТОВ – на вътрешните работи и народното здраве (14.09.1943- 01.06.1944);
РУСИ ХРИСТОВ РУСЕВ – на войната (14.09.1943 – 02.09.1944);
ИВАН КИРОВ ВАЗОВ МИНИСТЪР – на търговията, промишлеността и труда (14.09.1943 – 01.06. 1944);
Прави впечатление, че за 65 години в Княжество и Царство България са се сменили 61 правителства т.е. мандатността им доста кратка. Статистиката показва, че министрите от област Габрово най–често са назначавани за министри на правосъдието и на народното просвещение. По населени места най-многобройна е групата на министрите, родени в Габрово – 9, следвани от родените в Севлиево – 4; с родно място Трявна – 3 и родени в Дряново – 2.
Един е участник в Учредителното народно събрание – Райчо Каролев.
Болшинството от държавните мъже са завършили висше образование. Интересен факт е, че седем министри до Първата световна война са завършили университети в Русия. Тези, които сядат в министерските кресла след 1918 г., имат образование от европейски университети: трима са завършили във Франция и един в Белгия. Родените в края на ХIХ в. петима български държавници получават образование в Софийския университет. Мнозина специализират в Германия, Швейцария и Франция. Един е завършил Робърт колеж в Цариград и един Военното училище в София.
Тези 18 министри от област Габрово са представени с кратки енциклопедични справки, за тях са издирени над 80 документа и снимки, с които накратко илюстрираме живота на всеки от тях. Прави впечатление, че за 65 години в Княжество и Царство България са се сменили 61 правителства т.е. мандатността им доста кратка. Статистиката показва, че министрите от област Габрово най–често са назначавани за министри на правосъдието и на народното просвещение. По населени места най-многобройна е групата на министрите, родени в Габрово – 9, следвани от родените в Севлиево – 4; с родно място Трявна – 3 и родени в Дряново – 2.
Във втората част на изложбата са изброени министрите от шестдесет и второто до сегашното деветдесет и шестото правителство (2 септ. 1944 – 4 май 2017 г. ). За 73 години, в 34 правителства от областта има 12 управляващи различни министерства. На таблата те са представени схематично: с трите си имена и постовете, които заемат. От тях габровци са шестима министри, тревненци – трима, севлиевци – двама и един от дряновско.
От 1944 до 1990 г. министри са:
ДАМЯН ВЕЛЧЕВ ДАМЯНОВ – на войната (09.09.1944 – 25.09.1946)
Д-Р РАЧО АНГЕЛОВ ГЕНЧЕВ – на народното здраве (09.09.1944 – 11.12.1947)
ДИМО ТОТЕВ КАЗАСОВ – на пропагандата (09.09. 1944 -10.09.1945); на информацията и изкуствата (10.09.1945 – 11. 12. 1947)
ЗДРАВКО СТЕФАНОВ МИТОВСКИ – министър на социалната политика (22.11. 1946 – 11. 12. 1947); на труда и социалната политика (11.12.1947 – 20.01.1950
РАЙКО ДАМЯНОВ РАЙКОВ – подпредседател на МС (20.01.1950 – 18.04.1956) зам. председател на МС и председател на Държавния комитет по строителство и архитектура (18.04. 1956 – 15.01.1958 ) Първи зам. председател на МС (11.07. 1957 -20.11.1962) Министър на търговията(02.02.-11.07. 1957; 16.03-25.12.1959)
КОНСТАНТИН ДЕНЧЕВ ПОПОВ – на енергетиката и горивата (07.07.1966 – 09.07.1971)
АНГЕЛ СТЕФАНОВ ТОДОРОВ – на народното здраве (13.03.1971 – 20.07.1977) БЕЛЧО АНТОНОВ БЕЛЧЕВ – на финансите (17.06.1976- 08.02.1990) зам. председател на МС и министър на финансите (08.02. – 20.12.1990) ХРИСТО ИЛИЕВ ХРИСТОВ – на външната търговия (04.02. 1977 – 28.01.1986); на търговията (28.01.1986 – 19.08.1987); на външноикономическите връзки (17.11.1989 –08.02. 1990)
ВАСИЛ ПЕНЕВ ХУБЧЕВ – на електрониката и електротехниката (17.11. 1989 – 08.02.1990)
ТРИФОН НЕНОВ ПАШОВ – на транспорта (19.12.1988 – 08.02.1990)
В най-новата ни история след 1990 г., Габровска област е представена с един министър от Габрово:
ТОМИСЛАВ ПЕЙКОВ ДОНЧЕВ – по управление на средствата от Европейския съюз (18. 03.2010 – 13.03.2013); зам. министър-председател по европейските фондове и икономическата политика (07.11. 2014 – 27.01.2017); зам. министър-председател (04.05.2017 – )
В изложбата са използвани най-вече документи и снимки, съхранявани в Държавна агенция „Архиви“: ЦДА, ДА – Габрово, ДА – Кюстендил. Съдействие ни оказаха СМРЗИ – Трявна и ИМ- Севлиево. За подготовката на биографичните справки е използван най-пълният до този момент справочник „Министрите в България 1879 – 1999“ с автор Ташо В. Ташев.
С тази изява Държавен архив – Габрово слага началото на поредицата изложбите посветени на 60-годишнита си, чиято кулминация ще бъде на 10 октомври 2019 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“