Новини
„Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. до днес“
снимка: Областна администрация – Габрово
В деня, в който отбелязахме 140 години от свикването на Първия български парламент и приемането на Първата българска конституция в Областна администрация – Габрово беше представена изложбата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г- до днес“.
Тя бе организирана по инициатива на областния управител Невена Петкова и подготвена от Държавен архив – Габрово.
снимка: Областна администрация – Габрово
„Днес, когато отбелязваме основите на държавността, ние показваме държавниците от нашия регион – онези личности, дръзнали да бъдат ПЪРВИ и записали името си в страниците на историята. Като продължаваме поредицата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ“, която възниква по идея на областния управител Мариян Костадинов и бива подкрепена от следващите, ние заявяваме, че има с какво да се гордеем и предаваме на поколенията, да помним онова, без което не може – свобода, независимост, държавност“, каза по време на откриването областния управител, която посвети тази изложба и на две годишнини, които се отбелязват през настоящата година, а именно 20 години от създаването на Областна администрация и 60 години – Държавен архив – Габрово.
снимка: Областна администрация – Габрово
„Дори само за това, че първият министър – председател Тодор Бурмов е от Габрово, заслужава с гордост и чест да носим „Палмата на първенството“! А тя се допълва и от значимостта на 30-те държавни мъже – министри, родени в Габровско, защото те са личности с безспорен исторически принос“ – допълни началникът на Държавния архив в Габрово г-жа Катя Гечева, която представи експозицията.
снимка: Областна администрация – Габрово
Тя е разделена на две части, като акцентът е на министрите от първото до шестдесет и първото (5 юли 1879 – 2 септ. 1944 г.) правителство. Хронологично започва с двамата министър-председатели от областта: ТОДОР БУРМОВ – първият назначен министър-председател на България, роден в с. Нова махала (дн. квартал на Габрово), начело на МС от 5 юли до 24 ноем. 1879 г. и роденият в Дряново – НИКОЛА МУШАНОВ, оглавявал МС в три правителства (12.10. 1931-19.05.1933). Във втората част на изложбата са изброени министрите от шестдесет и второто до сегашното деветдесет и шестото правителство (2 септ. 1944 – 4 май 2017 г. ).
снимка: Областна администрация – Габрово
Изключителен интерес за присъстващите предизвика „Книга за българските държавни символи“, подготвена и изрисувана от деца от ПГ група „Слънце“ при ДГ „Радост“ – Габрово. Тя започва със символи на старите български владетели и завършва със знамето, химна и герба на България.
Изложбата ще може да бъде разгледана в Областна администрация до 5 юли 2019 г., а в електронен вид ще бъде качена на сайта на администрацията.
За изложбата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г- до днес“
В изложбата са представени държавните мъже – министри, родени на територията на Габровска област. Условно тя е разделена на две части, като акцентът е на министрите от първото до шестдесет и първото (5 юли 1879 – 2 септ. 1944 г.) правителство. Хронологично започва с двамата министър-председатели от областта: ТОДОР БУРМОВ – първият назначен министър-председател на България, роден в с. Нова махала (дн. квартал на Габрово), начело на МС от 5 юли до 24 ноем. 1879 г. и роденият в Дряново – НИКОЛА МУШАНОВ, оглавявал МС в три правителства (12.10. 1931-19.05.1933). За него можем да твърдим, че е професионален политик и за това говори пътят в кариерата му: министър на народното просвещение (16.01.1908 – 5.09.1910) на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21.06.- 17.10.1918); на вътрешните работи и народното здраве (05.09.1910 – 16.03.1911); на железниците, пощите и телеграфите ( 17.10.1918 – 07.05.1919; 29.06. – 12.10. 1931); на външните работи и изповеданията (12.10. 1931 – 19.05.1933).
На следващите табла са представени министрите от областта – шестнадесет на брой, подредени по хронологичен ред на назначаването им:
ИВАН НЕДЕВ ГЮЗЕЛЕВ – на народното просвещение (26.03. 1880 – 28.11.1880);
РАЙЧО МИХОВ КАРОЛЕВ – на народното просвещение (30.06.1884 – 09.08.1886);
КОНСТАНТИН НИКИФОРОВ ПОПКОНСТАНТИНОВ – на войната (10.09. 1885 – 12.08.1886);
ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕШЕВ, – на правосъдието (17.09.1894 – 09.12.1894; 18.01.1899 – 27.11.1900); и на народното просвещение (23.09.1913 – 21.06.1918);
ИВАН ПЕТКОВ СЛАВЕЙКОВ – на народното просвещение (19.02.1901-24.04.1901);
ЛАЗАР СТАНЧЕВ ПАЯКОВ – на финансите (24.08.1903 – 29.01.1908);
ХРИСТО ПЕТКОВ СЛАВЕЙКОВ – на правосъдието (05.09.1910 – 16.03.1911);
КРЪСТЬО ИВАНОВ ПАСТУХОВ – на вътрешните работи и народното здраве (07.05. – 06.10. 1919)
ДИМО ТОТЕВ КАЗАСОВ – на железниците, пощите и телеграфи¬те (09.07.1923 – 20.02.1924);
ТОДОР ГЕНОВ КУЛЕВ – на правосъдието (04.01.1926 – 15.05.1930) ;
МАРКО ИЛИЕВ РЯСКОВ – на финансите (21.04.1935 – 15.11.1935)
СТОЙЧО СТЕФАНОВ МОШАНОВ – на народното стопанство ( 21.04. 1935 – 23.11.1935)
ИЛИЯ ИВАНОВ КОЖУХАРОВ – на правосъдието (28.01.-14.11.1938); на търговията, промишлеността и труда (14.11.1938 – 23.10.1939);
ДОЧО НИКОЛОВ ХРИСТОВ – на вътрешните работи и народното здраве (14.09.1943- 01.06.1944);
РУСИ ХРИСТОВ РУСЕВ – на войната (14.09.1943 – 02.09.1944);
ИВАН КИРОВ ВАЗОВ МИНИСТЪР – на търговията, промишлеността и труда (14.09.1943 – 01.06. 1944);
Прави впечатление, че за 65 години в Княжество и Царство България са се сменили 61 правителства т.е. мандатността им доста кратка. Статистиката показва, че министрите от област Габрово най–често са назначавани за министри на правосъдието и на народното просвещение. По населени места най-многобройна е групата на министрите, родени в Габрово – 9, следвани от родените в Севлиево – 4; с родно място Трявна – 3 и родени в Дряново – 2.
Един е участник в Учредителното народно събрание – Райчо Каролев.
Болшинството от държавните мъже са завършили висше образование. Интересен факт е, че седем министри до Първата световна война са завършили университети в Русия. Тези, които сядат в министерските кресла след 1918 г., имат образование от европейски университети: трима са завършили във Франция и един в Белгия. Родените в края на ХIХ в. петима български държавници получават образование в Софийския университет. Мнозина специализират в Германия, Швейцария и Франция. Един е завършил Робърт колеж в Цариград и един Военното училище в София.
Тези 18 министри от област Габрово са представени с кратки енциклопедични справки, за тях са издирени над 80 документа и снимки, с които накратко илюстрираме живота на всеки от тях. Прави впечатление, че за 65 години в Княжество и Царство България са се сменили 61 правителства т.е. мандатността им доста кратка. Статистиката показва, че министрите от област Габрово най–често са назначавани за министри на правосъдието и на народното просвещение. По населени места най-многобройна е групата на министрите, родени в Габрово – 9, следвани от родените в Севлиево – 4; с родно място Трявна – 3 и родени в Дряново – 2.
Във втората част на изложбата са изброени министрите от шестдесет и второто до сегашното деветдесет и шестото правителство (2 септ. 1944 – 4 май 2017 г. ). За 73 години, в 34 правителства от областта има 12 управляващи различни министерства. На таблата те са представени схематично: с трите си имена и постовете, които заемат. От тях габровци са шестима министри, тревненци – трима, севлиевци – двама и един от дряновско.
От 1944 до 1990 г. министри са:
ДАМЯН ВЕЛЧЕВ ДАМЯНОВ – на войната (09.09.1944 – 25.09.1946)
Д-Р РАЧО АНГЕЛОВ ГЕНЧЕВ – на народното здраве (09.09.1944 – 11.12.1947)
ДИМО ТОТЕВ КАЗАСОВ – на пропагандата (09.09. 1944 -10.09.1945); на информацията и изкуствата (10.09.1945 – 11. 12. 1947)
ЗДРАВКО СТЕФАНОВ МИТОВСКИ – министър на социалната политика (22.11. 1946 – 11. 12. 1947); на труда и социалната политика (11.12.1947 – 20.01.1950
РАЙКО ДАМЯНОВ РАЙКОВ – подпредседател на МС (20.01.1950 – 18.04.1956) зам. председател на МС и председател на Държавния комитет по строителство и архитектура (18.04. 1956 – 15.01.1958 ) Първи зам. председател на МС (11.07. 1957 -20.11.1962) Министър на търговията(02.02.-11.07. 1957; 16.03-25.12.1959)
КОНСТАНТИН ДЕНЧЕВ ПОПОВ – на енергетиката и горивата (07.07.1966 – 09.07.1971)
АНГЕЛ СТЕФАНОВ ТОДОРОВ – на народното здраве (13.03.1971 – 20.07.1977) БЕЛЧО АНТОНОВ БЕЛЧЕВ – на финансите (17.06.1976- 08.02.1990) зам. председател на МС и министър на финансите (08.02. – 20.12.1990) ХРИСТО ИЛИЕВ ХРИСТОВ – на външната търговия (04.02. 1977 – 28.01.1986); на търговията (28.01.1986 – 19.08.1987); на външноикономическите връзки (17.11.1989 –08.02. 1990)
ВАСИЛ ПЕНЕВ ХУБЧЕВ – на електрониката и електротехниката (17.11. 1989 – 08.02.1990)
ТРИФОН НЕНОВ ПАШОВ – на транспорта (19.12.1988 – 08.02.1990)
В най-новата ни история след 1990 г., Габровска област е представена с един министър от Габрово:
ТОМИСЛАВ ПЕЙКОВ ДОНЧЕВ – по управление на средствата от Европейския съюз (18. 03.2010 – 13.03.2013); зам. министър-председател по европейските фондове и икономическата политика (07.11. 2014 – 27.01.2017); зам. министър-председател (04.05.2017 – )
В изложбата са използвани най-вече документи и снимки, съхранявани в Държавна агенция „Архиви“: ЦДА, ДА – Габрово, ДА – Кюстендил. Съдействие ни оказаха СМРЗИ – Трявна и ИМ- Севлиево. За подготовката на биографичните справки е използван най-пълният до този момент справочник „Министрите в България 1879 – 1999“ с автор Ташо В. Ташев.
С тази изява Държавен архив – Габрово слага началото на поредицата изложбите посветени на 60-годишнита си, чиято кулминация ще бъде на 10 октомври 2019 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.
Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.
За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.
„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.
Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.
„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.
Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.
Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.
Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.
Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?
Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.
Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.
-
Кримипреди 3 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Икономикапреди 4 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 4 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Любопитнопреди 4 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Кримипреди 4 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Икономикапреди 3 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 4 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Културапреди 2 дниДве „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”