Свържи се с нас

Новини

„Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. до днес“

Published

on

снимка: Областна администрация – Габрово

В деня, в който отбелязахме 140 години от свикването на Първия български парламент и приемането на Първата българска конституция в Областна администрация – Габрово беше представена изложбата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г- до днес“.

Тя бе организирана по инициатива на областния управител Невена Петкова и подготвена от Държавен архив – Габрово.

снимка: Областна администрация – Габрово

„Днес, когато отбелязваме основите на държавността, ние показваме държавниците от нашия регион – онези личности, дръзнали да бъдат ПЪРВИ и записали името си в страниците на историята. Като продължаваме поредицата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ“, която възниква по идея на областния управител Мариян Костадинов и бива подкрепена от следващите, ние заявяваме, че има с какво да се гордеем и предаваме на поколенията, да помним онова, без което не може – свобода, независимост, държавност“, каза по време на откриването областния управител, която посвети тази изложба и на две годишнини, които се отбелязват през настоящата година, а именно 20 години от създаването на Областна администрация и 60 години – Държавен архив – Габрово.

снимка: Областна администрация – Габрово

„Дори само за това, че първият министър – председател Тодор Бурмов е от Габрово, заслужава с гордост и чест да носим „Палмата на първенството“! А тя се допълва и от значимостта на 30-те държавни мъже – министри, родени в Габровско, защото те са личности с безспорен исторически принос“ – допълни началникът на Държавния архив в Габрово г-жа Катя Гечева, която представи експозицията.

снимка: Областна администрация – Габрово

Тя е разделена на две части, като акцентът е на министрите от първото до шестдесет и първото (5 юли 1879 – 2 септ. 1944 г.) правителство. Хронологично започва с двамата министър-председатели от областта: ТОДОР БУРМОВ – първият назначен министър-председател на България, роден в с. Нова махала (дн. квартал на Габрово), начело на МС от 5 юли до 24 ноем. 1879 г. и роденият в Дряново – НИКОЛА МУШАНОВ, оглавявал МС в три правителства (12.10. 1931-19.05.1933). Във втората част на изложбата са изброени министрите от шестдесет и второто до сегашното деветдесет и шестото правителство (2 септ. 1944 – 4 май 2017 г. ).

снимка: Областна администрация – Габрово

Изключителен интерес за присъстващите предизвика „Книга за българските държавни символи“, подготвена и изрисувана от деца от ПГ група „Слънце“ при ДГ „Радост“ – Габрово. Тя започва със символи на старите български владетели и завършва със знамето, химна и герба на България.
Изложбата ще може да бъде разгледана в Областна администрация до 5 юли 2019 г., а в електронен вид ще бъде качена на сайта на администрацията.

За изложбата „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г- до днес“

В изложбата са представени държавните мъже – министри, родени на територията на Габровска област. Условно тя е разделена на две части, като акцентът е на министрите от първото до шестдесет и първото (5 юли 1879 – 2 септ. 1944 г.) правителство. Хронологично започва с двамата министър-председатели от областта: ТОДОР БУРМОВ – първият назначен министър-председател на България, роден в с. Нова махала (дн. квартал на Габрово), начело на МС от 5 юли до 24 ноем. 1879 г. и роденият в Дряново – НИКОЛА МУШАНОВ, оглавявал МС в три правителства (12.10. 1931-19.05.1933). За него можем да твърдим, че е професионален политик и за това говори пътят в кариерата му: министър на народното просвещение (16.01.1908 – 5.09.1910) на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21.06.- 17.10.1918); на вътрешните работи и народното здраве (05.09.1910 – 16.03.1911); на железниците, пощите и телеграфите ( 17.10.1918 – 07.05.1919; 29.06. – 12.10. 1931); на външните работи и изповеданията (12.10. 1931 – 19.05.1933).

На следващите табла са представени министрите от областта – шестнадесет на брой, подредени по хронологичен ред на назначаването им:
ИВАН НЕДЕВ ГЮЗЕЛЕВ – на народното просвещение (26.03. 1880 – 28.11.1880);
РАЙЧО МИХОВ КАРОЛЕВ – на народното просвещение (30.06.1884 – 09.08.1886);
КОНСТАНТИН НИКИФОРОВ ПОПКОНСТАНТИНОВ – на войната (10.09. 1885 – 12.08.1886);
ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕШЕВ, – на правосъдието (17.09.1894 – 09.12.1894; 18.01.1899 – 27.11.1900); и на народното просвещение (23.09.1913 – 21.06.1918);
ИВАН ПЕТКОВ СЛАВЕЙКОВ – на народното просвещение (19.02.1901-24.04.1901);
ЛАЗАР СТАНЧЕВ ПАЯКОВ – на финансите (24.08.1903 – 29.01.1908);
ХРИСТО ПЕТКОВ СЛАВЕЙКОВ – на правосъдието (05.09.1910 – 16.03.1911);
КРЪСТЬО ИВАНОВ ПАСТУХОВ – на вътрешните работи и народното здраве (07.05. – 06.10. 1919)
ДИМО ТОТЕВ КАЗАСОВ – на железниците, пощите и телеграфи¬те (09.07.1923 – 20.02.1924);
ТОДОР ГЕНОВ КУЛЕВ – на правосъдието (04.01.1926 – 15.05.1930) ;
МАРКО ИЛИЕВ РЯСКОВ – на финансите (21.04.1935 – 15.11.1935)
СТОЙЧО СТЕФАНОВ МОШАНОВ – на народното стопанство ( 21.04. 1935 – 23.11.1935)
ИЛИЯ ИВАНОВ КОЖУХАРОВ – на правосъдието (28.01.-14.11.1938); на търговията, промишлеността и труда (14.11.1938 – 23.10.1939);
ДОЧО НИКОЛОВ ХРИСТОВ – на вътрешните работи и народното здраве (14.09.1943- 01.06.1944);
РУСИ ХРИСТОВ РУСЕВ – на войната (14.09.1943 – 02.09.1944);
ИВАН КИРОВ ВАЗОВ МИНИСТЪР – на търговията, промишлеността и труда (14.09.1943 – 01.06. 1944);

Прави впечатление, че за 65 години в Княжество и Царство България са се сменили 61 правителства т.е. мандатността им доста кратка. Статистиката показва, че министрите от област Габрово най–често са назначавани за министри на правосъдието и на народното просвещение. По населени места най-многобройна е групата на министрите, родени в Габрово – 9, следвани от родените в Севлиево – 4; с родно място Трявна – 3 и родени в Дряново – 2.

Един е участник в Учредителното народно събрание – Райчо Каролев.

Болшинството от държавните мъже са завършили висше образование. Интересен факт е, че седем министри до Първата световна война са завършили университети в Русия. Тези, които сядат в министерските кресла след 1918 г., имат образование от европейски университети: трима са завършили във Франция и един в Белгия. Родените в края на ХIХ в. петима български държавници получават образование в Софийския университет. Мнозина специализират в Германия, Швейцария и Франция. Един е завършил Робърт колеж в Цариград и един Военното училище в София.

Тези 18 министри от област Габрово са представени с кратки енциклопедични справки, за тях са издирени над 80 документа и снимки, с които накратко илюстрираме живота на всеки от тях. Прави впечатление, че за 65 години в Княжество и Царство България са се сменили 61 правителства т.е. мандатността им доста кратка. Статистиката показва, че министрите от област Габрово най–често са назначавани за министри на правосъдието и на народното просвещение. По населени места най-многобройна е групата на министрите, родени в Габрово – 9, следвани от родените в Севлиево – 4; с родно място Трявна – 3 и родени в Дряново – 2.

Във втората част на изложбата са изброени министрите от шестдесет и второто до сегашното деветдесет и шестото правителство (2 септ. 1944 – 4 май 2017 г. ). За 73 години, в 34 правителства от областта има 12 управляващи различни министерства. На таблата те са представени схематично: с трите си имена и постовете, които заемат. От тях габровци са шестима министри, тревненци – трима, севлиевци – двама и един от дряновско.

От 1944 до 1990 г. министри са:
ДАМЯН ВЕЛЧЕВ ДАМЯНОВ – на войната (09.09.1944 – 25.09.1946) 
Д-Р РАЧО АНГЕЛОВ ГЕНЧЕВ – на народното здраве (09.09.1944 – 11.12.1947)
ДИМО ТОТЕВ КАЗАСОВ – на пропагандата (09.09. 1944 -10.09.1945); на информацията и изкуствата (10.09.1945 – 11. 12. 1947)
ЗДРАВКО СТЕФАНОВ МИТОВСКИ – министър на социалната политика (22.11. 1946 – 11. 12. 1947); на труда и социалната политика (11.12.1947 – 20.01.1950
РАЙКО ДАМЯНОВ РАЙКОВ – подпредседател на МС (20.01.1950 – 18.04.1956) зам. председател на МС и председател на Държавния комитет по строителство и архитектура (18.04. 1956 – 15.01.1958 ) Първи зам. председател на МС (11.07. 1957 -20.11.1962) Министър на търговията(02.02.-11.07. 1957; 16.03-25.12.1959)
КОНСТАНТИН ДЕНЧЕВ ПОПОВ – на енергетиката и горивата (07.07.1966 – 09.07.1971)
АНГЕЛ СТЕФАНОВ ТОДОРОВ – на народното здраве (13.03.1971 – 20.07.1977) БЕЛЧО АНТОНОВ БЕЛЧЕВ – на финансите (17.06.1976- 08.02.1990) зам. председател на МС и министър на финансите (08.02. – 20.12.1990) ХРИСТО ИЛИЕВ ХРИСТОВ – на външната търговия (04.02. 1977 – 28.01.1986); на търговията (28.01.1986 – 19.08.1987); на външноикономическите връзки (17.11.1989 –08.02. 1990)
ВАСИЛ ПЕНЕВ ХУБЧЕВ – на електрониката и електротехниката (17.11. 1989 – 08.02.1990)
ТРИФОН НЕНОВ ПАШОВ – на транспорта (19.12.1988 – 08.02.1990)

В най-новата ни история след 1990 г., Габровска област е представена с един министър от Габрово:

ТОМИСЛАВ ПЕЙКОВ ДОНЧЕВ – по управление на средствата от Европейския съюз (18. 03.2010 – 13.03.2013); зам. министър-председател по европейските фондове и икономическата политика (07.11. 2014 – 27.01.2017); зам. министър-председател (04.05.2017 – )

В изложбата са използвани най-вече документи и снимки, съхранявани в Държавна агенция „Архиви“: ЦДА, ДА – Габрово, ДА – Кюстендил. Съдействие ни оказаха СМРЗИ – Трявна и ИМ- Севлиево. За подготовката на биографичните справки е използван най-пълният до този момент справочник „Министрите в България 1879 – 1999“ с автор Ташо В. Ташев.

С тази изява Държавен архив – Габрово слага началото на поредицата изложбите посветени на 60-годишнита си, чиято кулминация ще бъде на 10 октомври 2019 г.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица