Свържи се с нас

Култура

Върбовото венче на лазарката я пази от магии, завист и змейова любов

Published

on

На 20 април от 11.30 и 13.30 часа момичетата, включени в образователната програма на „Етър”-а „Училище за лазарки”, ще представят в музея традиционния за Лазаровден обичай Лазаруване!

Празникът се отбелязва на осмия ден преди Великден и е един от най-красивите пролетни празници, посветен на любовта и плодородието.

Според народната традиция празникът, наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ е денят, в който момите, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се гиздят, да се задомяват. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“, че „мома, ако не е била на Лазар не може да се задоми“, затова на такива моми се гледало с пренебрежение и присмех.

Лазарките са момичета от 10 до 16 години, разделени по групи с еднакъв възрастов състав. „Бъдещите“ моми започват да се готвят за участието си в обреда още „среди пости”, като се събират, за да разучават и да си припомнят лазарските песни и танци.

Музеят „Етър” възражда тази традиция с провеждането на „Училище за лазарки” – образователна програма, която се реализира от девет години, а интересът расте с всяко следващо издание.
Любопитни факти за Лазаруването

В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за ,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири ,,пеячки” и две ,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.

В Добруджа и в някои тракийски райони лазаруват малки момичета до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като ,,булки” и забулени с червена кърпа. Докато булката ,,шета”, т.е играе, останалите пеят.

В южните и източни райони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията ,,Лазарица”, ,,буенец”, ,,кол”, ,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията ,,боеница”, ,,войвода”, ,,кума”, „изводачка”, ,,чаушка”. Последната мома на хорото се нарича „яйчерик”, понеже тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи кърпа, с която играе и накрая на танца я слага върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката дарява лазарките го изнася в сито, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.

В Североизточна България се наблюдават три възрастови групи лазарки – малки момиченца, момичета между 10 и 13 години и големи моми, като именно в тази последователност те обикалят селото.

В отделни села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица- „буенек”и „булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „върбия”, която върти над главата на булката при изпълнението на обредния танц. За булка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински дрехи и забулено с червена кърпа.

В Източна Тракия лазарките правят кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски дрехи. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в кладенец. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното приготвят „лазарски” хляб и го раздават на всички в селото.


Общо за всички лазарски групи е изискването в облеклото им да има елементи от невестинска премяна.

Върбовото моминско венче е могъщ пазител на момата. То я пази от магии и завист, както и от змейова любов. Ако змей залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.

След кумиченето момите „говеят” , т. е. не говорят на кумата до Великден , когато се събират на гости в дома й. Там се гощават и заедно с ергените се черпят с питиета. При първото пиене всички пият „закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и така пият. По този начин показват чувствата си един към друг.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица