Постройки с възрожденска архитектура все още могат да се видят в села от региона на Габрово. Издържали изпитанията на годините, някои от тях вече са застрашени от изчезване. Съвременните хора не знаят много за предимствата на тази архитектура, но все още има майстори, които могат да ги построят и поддържат.

Изложбата „Строителните занаяти на Стара планина”, която вече е открита в музей „Етър”, представя материално и нематериално културно наследство – постройки, майстори, които владеят строителния занаят и инструменти, които се ползват.

Изложбата е част от проекта „Строителните занаяти на Стара планина”, реализиран от сдружение „Мещра” и музей „Етър”.

Цанко Пенчев от габровското село Горнова могила е един от интересните гости при представянето на проекта „Строителните занаяти на Стара планина”. По време на теренните проучвания, свързани с тази инициатива, Цанко Пенчев дава информация на уредника от музей „Етър” Росица Бинева за човек от неговото село, живял до 80-те години на миналия век – дядо Станчо Иванов. Самобитен майстор, роден някъде в началото на ХХ век, рано остава сирак, но неговия дядо го въвежда в живота.

„Дядо му е Колю и затова много хора от селото го наричаха дядо Колчо, като прякор. Понеже дядо му го въвежда в живота, така да се каже. Научава го на ред. При него „зиде” приказки няма”, разказва Цанко Пенчев за стария майстор.

„Зиде” означава излишни, става ясно от обяснението на жителя на Горнова могила. Той помни думи на своя баща по този повод. Преди много години в селото има друг човек, който е известен с това, че думите му често се отдалечават от истината. Дядо Станчо ( или Колчо, както му е прякора) казва за него: „Не го слушайте, той послъгва”, а онзи разбира и се обижда. „Какво ще се сърди, казват съседите, той Станчо „зиде” приказки не приказва”.

Станчо Иванов научава много от дядо си. Може каца да направи, с времето става майстор на къщите с плочи, добър ковач с нужното оборудване, умее дори колела на волската си каруца да поправи.

Историята за самобитния майстор Станчо от Горнова могила, вече е съхранена не само сред малкото останали негови съселяни, какъвто е Цанко Пенчев, благодарение на теренните проучвания и изложбата, открита в музея „Етър”.

В изложбата са представени историите на още майстори. Майстор Панайот е строител. При откриването на изложбата „Строителните занаяти на Стара планина” от екипа на сдружение „Мещра” го посрещат с видимо уважение. Занимава се с поддръжка на стари къщи, които днес не се правят. Казва, че има интерес към тях от чужденци, особено от англичани. Благодарение на това, днес той има достатъчно работа.

Един от фокусите на проекта „Строителните занаяти на Стара планина” е нематериалното културно наследство – хората със съответните умения. Освен майстор Панайот, в изложбата са представени Христо Тоцев, който е много добър в сухата каменна зидария и Павел Кунчев – признат в реденето на каменни плочи върху покрив.

Специално внимание е отделено на наследниците на Тревненската школа. Учители, възпитаници – настоящи и бъдещи, които продължават традицията на дърворезбата.

Изложбата показва част от селата, посетени по време на двете теренни проучвания през 2018 година от екипите на „Мещра” и „Етър”-а. 30 села са проучени през лятото и есента, а 13-те табла от изложбата представят традиционната възрожденска архитектура, все още запазена в тях.

От сдружение „Мещра” са убедени, че приемствеността е особено важна за запазването на старото знание. Майсторите, с които запознава изложбата, работят само с традиционни материали – дърво, камък, глина.

Особено обнадеждаващо е, че доста от местните хора знаят как да поддържат къщите си.

От сдружение „Мещра” работят в различни части на България – в Западните Родопи, в Странджа и в Централна Стара планина. Базата данни, които са събрани, ще достигне до много голям кръг от хора, за да се запазят старите умения.

Ако имате стара къща или друг вид постройка, от сдружението могат да Ви свържат с майстор, който да се погрижи за нея.

Арх. Ирина Аргирова, председател на сдружението, би живяла във възрожденска къща. Предпочита архитектурата на старопланинските. Таня Вълканова, която също е от екипа на организацията, харесва странджанските. Особено й допада характерната към къщите дървена пристройка, с която се „обшиват” къщите. Между тази обшивка и дома се получава коридор, който се ползва за стопански нужди. Това, един вид буферно пространство, запазва хладината през лятото и изолира от външния студ през зимата.

В деня на откриване на изложбата Ирина Аргирова и Таня Вълкова представиха работата на сдружението при теренните проучвания, свързани с реализацията на „Строителните занаяти на Стара планина”, а уредникът Росица Бинева разказа за ролята на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/