Свържи се с нас

Новини

Органите на реда трябва да пазят журналистите по време протести

Published

on

снимка: Веселин Цветанов

По повод инцидентите от четвъртък вечер в Габрово, при които пострадаха операторът Даниел Стефанов и репортерът Веселин Цветанов от местната радио и ТВ 999, Асоциацията на европейските журналисти – България обръща внимание, че органите на реда трябва да пазят представителите на медиите, които отразяват публични събития.

Двамата колеги разказаха, че са получили удари от жандармеристи, докато са придружавали протестиращи, които са се натъкнали на полицейски кордон. Апелираме към жандармерията и полицията да са особено внимателни, когато им се налага да използват сила за справяне с безредици, за да пострадват мирни протестиращи, както и журналисти, които изпълняват служебните си задължения.

Поради спецификата на професията си, наши колеги често попадат в центъра на сблъсъци и необходимо специално внимание от страна на органите за сигурност.

В същото време, е от ключово значение всички журналисти сами да взимат мерки за лична защита.

На първо място е необходимо журналистите ясно да се обозначат като такива. Важно е да носят връхна дреха с едър и ярък надпис PRESS. Призоваваме всяка медия, която изпраща репортери да отразяват протести, да се увери, че е осигурила подходящо облекло с отличителен знак.

Всеки журналист, отразяващ протести, които може да преминат в безредици, трябва да прави преценка на риска и в никакъв случай да не го подценява. Не бива да се поемат непресметнати рискове. Всеки журналист може да има се снабди със средства за лична защита, които може да включат каска, защитни очила, маска срещу евентуално обгазяване, ръкавици, качулка.

Тези предпазни средства е добре да се поставят само при нужда, а не да се носят още от началото на протеста, тъй като биха могли да привлекат ненужно внимание и да предизвикат гняв от страна на някои протестиращи. Добре е журналистите да имат малка аптечка за първа помощ.

снимка: Веселин Цветанов

Всеки журналист трябва да има в себе си журналистическа карта, с която да се легитимира при нужда, както и да носи личните си документи. Властите трябва да съдействат на журналистите и да се грижат за сигурността им, но самите репортери трябва да помнят, че журналистическата легитимация не предоставя пълен имунитет срещу задържане.

Журналистите трябва да са подготвени с номера за бързо набиране на мобилните си телефони, с които да уведомят медията, за която работят, както и свои близки, в случай на инцидент.

Писането на съобщения или предаването от мястото на събитията обикновено ограничава възможността на извършващия тези дейности да следи обстановката около себе си и да се предпази в случай на опасност. Затова е силно препоръчително винаги да се работи в екипи от поне двама души, единият от които да има за задача да следи за опасност, докато другият предава на живо или си води записки.

Подробни съвети за безопасност на журналистите при отразяване на масови протести и безредици могат да бъдат открити на сайтовете на организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Репортери без граници и други.

Асоциацията на европейските журналисти – България използва случая, за да обърне внимание на медиите за отговорността, която носят при случаи като този в Габрово. Недопустимо е медии да спомагат за насаждане на междуетническо напрежение, а призивите към насилие и омраза са наказуеми според българското законодателство.

*Позиция на Асоциацията на европейските журналисти – България.*


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Новини

Габрово преминава към електронно таксуване в градския транспорт

Published

on

Ерата на хартиените билети в градския транспорт на Габрово приключва официално на 6 август, когато Общинско пътническо дружество въвежда безконтактна електронна система за таксуване.

Промяната беше обявена по време на финалната конференция по проекта за модернизиране на обществения транспорт, реализиран с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на обща стойност 5,2 милиона евро.

От 6 август новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин. Преди пускането ѝ в експлоатация общината и превозвачът ще проведат разяснителна кампания, целяща да улесни пътниците в прехода към новия начин на пътуване.

През тази седмица поетапно ще бъдат представени всички основни функции на системата. Проектът, в рамките на който се въвежда електронното таксуване, обхваща и общините Габрово и Севлиево и съчетава три основни направления – развитие на екологичния транспорт, повишаване на пътната безопасност и въвеждане на интелигентни транспортни решения.

По думите на кмета на Габрово Таня Христова, инвестицията е поредна стъпка към амбицията общественият транспорт да бъде достъпен, качествен, точен и екологичен, а не финал на процеса на модернизация.

Сред другите резултати от проекта е закупуването на девет нови електрически автобуса – четири 12-метрови и пет компактни, за чиято експлоатация са изградени седем зарядни станции.

В рамките на инвестицията беше отбелязан и първият по рода си в България редовен курс с електробус по линията Габрово – София, въведен през септември 2025 година.

По отношение на пътната безопасност в Габрово са осветени допълнително 31 пешеходни пътеки, а при седем училища са монтирани соларни пътни знаци и предпазни парапети.

Партньорът по проекта, община Севлиево, е осветил 60 пешеходни пътеки и е изградил близо километър велосипедна алея.

Зареди още

Крими

61-годишен мъж загуби живота си след катастрофа с мотор

Published

on

61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.

Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.

На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.

Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.

Причините за инцидента са в процес на изясняване.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица