Свържи се с нас

Новини

Една година – всеотдайна работа за бъдещето на децата аутисти

Published

on

„Мисля, че доста добре се справихме през изминалата една година, макар да сме новостартираща не само за Габрово, но и за страната услуга.” С тези думи ръководителят на Центъра за деца аутисти Димитрина Григорова обобщи работа за изминалия период. Днес Центърът навършва една година и като всеки рожденник си прави равносметка на това, което е свършил, на това което му предстои и на това, което ще остане само в сферата на мечтите. На тези и други теми Димитрина Григорова говори пред сайта gabrovonews.

Центърът съществува вече една година и в момента има 25 деца, при капацитет 20 места. Децата не са само от Габрово, но и от община Трявна. Разполага с  4 работни кабинета: художествено ателие, кабинет на специалния педагог, логопедичен кабинет, психологичен кабинет  и разбира се зала по релационна психомоторика, която е изключително предназначена за деца с проблеми в развитието. Децата, които  в момента посещават центъра са на възраст от 3 до 14 години , като с всяко дете се работи индивидуално по предварително изработен график в опредлен ден и час, удобен  и за родителите.

Димитрина Григорова допълни също, че през тази година са успели да  организират консултации на децата с различни специалисти – детски психиатър, клиничен психолог и разбира се доктор на логопедичните науки. „Смятам , че беше от голяма полза, защото не всеки родител има възможност да заведе детето си до София”.

Всички деца посещаващи центъра, с изключение на едно, са интегрирани в различни детски заведения, помощно и нормално училище, всеки според своята възможност и способност да се социализира и съответно интегрира някъде, зяви Григорова.

За първата година от своето съществуване екипът е изминал дълъг път  в своето развитие. За този кратък период са проведени 10 обучения включително едно, което в Швейцария, гостуване на швейцарски специалисти у нас.  Голямо постижение за центъра бе включването на екипа в белгийско – българската програма „Детето и неговите симптоми ”, където обучителите са психоаналитици от Белгия, работещи в изключително голяма институция грижеща се за психотични и аутистични деца.

„Искам днес на  нашия рожден ден да напомня, че центърът  съществува благодарение на община Габрово и бившия кмет господин Томислав Дончев, който изпрати три предложения, едното от които беше за такъв тип център  до Община Тун, където семейство Келер беше заявило своето желание да дари 100 000 швейцарски франка. Всъщност семейство Розмари и Йон Келер, чието име носи центърът, дариха тези  пари именно  за създаването и функционирането в продължение на 14 месеца на такъв център, т. е проектът изтича в края на тази година.За да продължим нашата дейност, през  това лято  общината изготви документите и кандидатства за държавно делегирана дейност.  На този етап не мога да ви кажа дали има или  не одобрение, но независимо от това какъв ще е резултатът, нас ще продължи да ни има под една или друга форма.  Общината е поела ангажимента,  така че сме убедении, че центърът ще го има и през следващата година, а и надяваме и за напред. Като ръководител мога да кажа, че имам пълното съдействие от страна на габровската Община,  що се касае за изготвяне на документация, и всичко свързано с дейността на самия център, затова бих искала да им благодаря. Като започнах с балгодарностите, бих искала да благодаря и на г – н  Николай Григоров, за това че той подкрепяше  работата с аутистичните деца още преди да бъде създаден центърът, той се свърза с движението „Равен старт” през 2008г., тогава всъщност той пожела да дари своята 13 заплата  с помощта, на която закупихме климатик, за да се отоплява стаята на сдружението, където всъщност започна работата с тези деца.”, заяви Димитрина Григорова.

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица