В последните дни на годината ще станем първи в срещата си с един роман-алегория с привкус на политическа сатира. Повод за литературната вечер с участието на творческия тандем Асен Сираков – Чавдар Николов. Ако не ви смущава фаталното съвпадение на петък и тринайсети, заповядайте на срещата на 13 декември от 18.00 часа в Залата на жирафите на Дома на хумора и сатирата.

Мнозина още помнят общуването си с Асен Сираков при едно негово гостуване в музея на хумора. Доста време измина оттогава, през което той написа и издаде много книги. И за деца, и за възрастни. Този оригинален писател, публицист, журналист, езиковед, преводач, композитор впечатлява не само с многообразното си творчество, но и с избора си на теми, персонажи, изразни средства, дори на художниците илюстратори. Читателите познават тънкото му чувство за хумор, както и майсторството му да диалогизира, вкуса му към абсурдното, нестандартното и афористичното. По думите на Митко Новков, Сираков е майстор на парадоксалния реализъм. Романът-алегория „Варницата” с великолепните илюстрации на Чавдар Николов ще ни пренесе в света на абсурдното ни битие и ще ни накара да се замислим с усмивка върху редица сериозни и важни неща от живота.

Повече за автора и художника.

Асен Сираков е роден през 1952 г. в София. Завършил е специалността „География на туризма” с английски и полски и руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълги години се занимава с журналистика и е независим експерт по електронни медии; има над 1500 публикации в периодичния печат; над 20 авторски книги; превежда от руски, английски, полски, френски, немски, италиански и др. езици; автор е на статии и трудове по езикознание, теория на превода и на философската монография „Трите кита”; дългогодишен автор и водещ на легендарното предаване „12+Пляс!” по „Хоризонт” – БНР. Романите му „Наследникът на Колизеума”, „Зодия килър”, „Ловецът на охлюви”, „Ъпдейт” (преведен на италиански) се радват на читателския интерес, както и сборниците му с разкази, забавните четива („Как да живеем с изтрещялата си половинка” – когато е Той и когато е Тя) и детските му приказки („Приказка за Малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън”, худ. Виктор Паунов; „Приказка за Малката Слоница”, худ. Румен Статков; „Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на плишимура”, худ. Тодор Попов; „Приказка за Ежко Измишльоткин и Къртицата Софица”, худ. Виктор Паунов). Пиесите му „Годьо, Началото” и „Почукай и ще ти отворя” са играни с голям успех на софийска сцена. Носител е на Голямата награда за радио в Барселона, „Златен таралеж” за журналистика, „Златно перо” за литература и публицистика, „ПОКИ” за поезия и Националната награда „Константин Константинов” за детска литература.

Чавдар Николов е роден през 1959 в град Дупница. Завършил художествено училище и специализирал визуална комуникация и дизайн в Бирмингам, Великобритания. Занимава се с политическа карикатура от 1990 г. Публикувал карикатури във вестниците „Стършел”, „Новинар”, „Свободен народ”, „Анти”, „24 часа”, „Начало”, „Преса”, „Фактор”, списанията „Одисей”, „Сега” и др., политически карикатурист е на в. „Демокрация” (1997 – 2002). Сценарист и художник на анимационни политически клипове (2000-2002, „Панорама” – БНТ). Публикува карикатури във в. „Бирмингам поуст”, „Гардиън”, сп. „Прайвит ай”. Носител на наградата на Дома на хумора и сатирата за остроумна актуална карикатура от Националната карикатурна изложба (2006). Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкайш, Португалия (2018) и много други.

През 2016 година над 90 остросатирични видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, след което намериха трибуна в Шоуто на Слави и в електронната медия Терминал 3. Чавдар Николов е участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството (1997, 2007, 2009, 2011), а през 2019 – член на международното му жури. Участва в организираните от Дома Национални конкурси за карикатура „Европа мечтае за България” (1998) и „Евросапиенс” (2009). Участва в сборни изложби на Дома, показвани в страната и чужбина.

Запомнящи се бяха изложбите му „Приятелски огън” (2006) и „Анимирани карикатури” (2018) в рамките на традиционния „Карикатурен салон”, както и участието му в изложбите „Свободата на словото” (2015) с творби на редакционни карикатуристи от България и Белгия, в „Дело 113” (2017), в „Артпредседателство” на „Невъзпитаните карикатуристи” (2018, в рамките на Карикатурния салон).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Бляскав коледен концерт, под диригентството на Йордан Камджалов, ще зарадва габровци и гостите на града в понеделник, 9 декември. Домът на културата „Емануил Манолов“ ще отвори врати, за да посрещне тържествения спектакъл Димитър Ненов „Коледа“ и да стопли сърцата на публиката с магията на класическата музика. Коледният концерт е с начален час 19.00 ч., а билети се предлагат в мрежата на www.eventim.bg, на касата на ТИЦ Габрово, както и на касата на Дома на културата от 17.00 часа в деня на концерта. В навечерието на събитието за магията, която ни предстои от сцената на Дома на културата от администрацията на кмета разговаряха с маестро Иван Стоянов, музикален директор и диригент на Габровския камерен оркестър.

Г-н Стоянов, мащабен коледен концерт под диригентството на Йордан Камджалов предстои в Габрово, какво преживяване да очаква публиката в Дома на културата?
– Този концерт наистина ще е едно голямо събитие за нашия град. Доколкото си спомням вече шест години в Габрово не е изнасян симфоничен концерт. А българска симфонична музика не е звучала по габровските сцени от почти 30 години. Причината е, че за да печелят, гостуващите симфонични оркестри от Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Пловдив гостуват при нас снискокачествени комерсиални програми, в които участват само певци от шоубизнеса. Възможността да се чуе едно мащабно хорово – оркестрово произведение като „Коледа“ от Димитър Ненов е рядък късмет. Още повече, че продукцията ще бъде представена само в Габрово, Благоевград и София.

Кой е Димитър Ненов?
– Димитър Ненов е голямо явление в нашата култура от първата половина на ХХ век. Той е самобитен и оригинален музикант, архитект, философ, историк, литератор. Всъщност през последните 150 години Димитър Ненов е най-забележителният български интелектуалец с енциклопедична култура. Личност от Ренесансов тип, достигнал до редки духовни висоти, той оставя ярка диря и като педагог. Син е на генерал, учи архитектура в Дрезден и успоредно с това и в Дрезденската консерватория. Двамата с Панчо Владигеров са най-големите български пианисти от първата половина на ХХ век. Но докато Панчо Владигеров изпълнява на концерти предимно собствени композиции, Димитър Ненов е виртуозен пианист с концертна кариера и репертоар, който обхваща музика от Йохан Себастиан Бах до неговите съвременници. Изнася стотици концерти в цяла България и много европейски страни. През 1941 или 1942 годинагостува с виртуозна клавирна програма и в Габрово, като след това нощува в дома на известния габровски търговец и хоров певец Пенчо Контохов. Тези сведения ги имам от Борис Контохов. Като се завръща в България през 1927г.,две години работи като архитект. Негово дело е балдахина на Храм паметника „Свети Александър Невски“ в София, няколко железопътни гари в Южна България, туберкулозния диспансер в Хасково. После до края на живота си е професор по пиано в Държавната музикална академия в София. След създаването на Българското радио през 1935г., Димитър Ненов е неговия пръв музикален уредник.

След 9 септември 1944г. за Димитър Ненов настъпват сложни времена. Като син на генерал от Царската армия, той не е сред любимците на новата власт. На няколко пъти мисли за емиграция, но голямата му любов към България не му позволява да направи тази съдбоносна крачка. Здравословни проблеми и манията за самолечение довеждат до смъртта му на 50 годишна възраст през 1952 г. Няколко месеца преди това, по инициатива на негови почитатели, той получава най-голямото държавно отличие по това време „Димитровска награда“.

Димитър Ненов е най-загадъчният български композитор. Животът му преминава в самота. В творчеството си използва български мелодии, като ги съчетава неповторимо с модерни европейски изразни средства от това време. Активната му концертна и звукозаписна дейност, заетостта му като педагог отнемат много от времето му да композира. Съвременниците му го описват като вечно превъзбуден от идеи музикант, който свири или разказва на приятели и колеги за новите си творби. Но голяма част от тях не са записана на нотна хартия. Любопитен факт е, че ако не са били неговите студенти, които са го обожавали, много от клавирните му шедьоври щяха да бъдат завинаги загубени. Защото той с години е свирил собствените си произведения на концерти и ги е записвал само ако някой студент или друг пианист е проявявал желание да ги свири…

Защо не бива да пропускаме преживяването, което ще ни поднесат GENESIS ORCHESTRA, хорът на Музикална лаборатория за Човека и солистите – Гиргина Гиргинова и Иво Йорданов?
– Симфоничната поема за хор, солисти и симфоничен оркестър „Коледа“, която ще имаме редкия шанс да чуем е написана през периода 1938 – 1939 г. Вероятно Димитър Ненов я създава за Коледен радиоконцерт. По това време голяма част от музиката по радиото е звучала не на запис а директно се е изпълнявала в ефир. Сложните години по време на Втората световна война осуетяват нейната премиера. След 9 септември коледните празници се трансформират в Новогодишни и това прекрасно произведение излиза от актуалност. Премиерата е едва през 1987г. в родния град на Ненов – Разград. Изпълнители са Разградския симфоничен оркестър с диригент Георги Чимширов и Сменения хор „Маяковски“ от София с ръководител Христо Арищиров. След това творбата има няколко изпълнения в София.

В „Коледа“ Димитър Ненов съчетава автентични коледни народни песни с изразни средства, характерни за Западноевропейската симфонична музика. Това смесване придава на произведението една тайнственост и загадъчност. От една страна Ненов се потапя в радостта на селския празник, характерната обредност и обичаите, а от друга – в началото и в края на произведението аз усещам една светла тъга в душата на самотния интелектуалец.

Препоръчвам на габровци да не пропускат този концерт. Защото вероятно до следващия с такива мащаби ще минат години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Градската библиотека в Севлиево ще зарадва читателите си със стотици нови книги, след като през настоящата година спечели проект на Министерството на културата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“.

599 книги от 52 издателства са новите заглавия в библиотечния фонд. От тях 240 са на български автори, а 360 на чужди. Общата стойност на получените книги е за близо 11 000 лева.

Основната цел на програмата на Министерството на културата е чрез осигуряване на финансова подкрепа за обновяване на библиотечните колекции да активизира интереса към книгата и четенето.

Проектното предложение и последвалата му реализация са съобразени с нуждите на образователните и културните потребности на жителите в Община Севлиево. Набавена е художествена литература за деца и възрастни, учебна литература, научни и научно-популярни издания от различни области на знанието.

Обогатяването на библиотечните колекции за деца и възрастни с новите заглавия ще подпомогне библиотечния екип в усилията му за насърчаване на четенето и утвърждаване на библиотеката като духовен център за общността.

Броени дни преди Коледа, Градска библиотека за трети път получи и дарение от Сдружение за градски читални (Читалнята). Дарени бяха 96 книги от различни жанрове като част от инициативата на сдружението „Да съберем 2020 нови книги за библиотеките до края на годината“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/