Свържи се с нас

Култура

Жените от кв.Нова махала затварят кръчмите с референдум

В изложбата „Мъжки свят” ще бъде представен печат на „Въздържателно дружество – Габрово”. Печат на Въздържателно дружество – Габрово ни връща към времето, когато жените от кв. Нова махала за първи път упражняват правото си да гласуват

Published

on

снимка: Музей „Етър“

В България с възможността да гласуват жените се сдобиват в средата на 40-те години на XX век. Частично право е въведено в края на 30-те години за женените представителки на нежния пол, които имат дете от законен брак. Но, жените от габровския квартал Нова махала гласуват много преди това. Случва се на референдум, предизвикан с активното им участие, в който те успяват да наложат волята си.

Един малък предмет, постъпил като дарение във връзка с 55-годишнината от откриването на музей „Етър”, ни позволява да се върнем към социалните проблеми в българското общество от преди един век. Печатът на „Въздържателното дружество” изглежда обикновен, но чрез него се завръщат интересни и, за съвременниците ни, необикновени спомени.

Печатът, който постъпи като дарение в музей „Етър” през февруари 2019 година, ще бъде представен пред публиката още през май, когато се открива изложбата „Мъжки свят”. Уредникът Румяна Денчева, ангажирана с тази инициатива, припомня, че продължава приемането на дарения, които да бъдат посветени на годишнината на музея.

„На стругована дървена дръжка, заоблена в горната част, е набит плосък бронзов диск със залепена гумена пластина. В центъра й има мъжка фигура, стиснала в опънатата си ръка бълваща отрова змия, символ на борбата с вредния порок. Около фигурата между два канта върви огледален надпис с главни букви: „ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО  ГАБРОВО ”.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Румяна Денчева разказва за обстановката, в която сред българското общество започва да се шири болестта алкохолизъм.

„Въздържателното движение в България е реакция на ширещото се след Освобождението и особено след Първата световна война пиянство. Мизерията, покрусата от погрома 1912-1919 г., икономическото разорение водят до отчаяние и безперспективност, което увеличава консумацията на спиртни напитки и алкохолната зависимост. Борбата с негативните последици от алкохола за личността, семейството и обществото са основата, обединяваща радетелите за трезво общество. Въздържателни дружества се създават повсеместно, избира се и централно ръководство, което да координира дейността им. С цел да се разясни вредата от алкохола се изнасят лекции, публикуват се статии, издават се вестници и брошури, поставят се поучителни пиеси. За ограничаване на бедствието законодателството приема три закона – за народното здраве, за акцизите и патентовия сбор и за допитване до народа по общински работи, с което дава възможност за въвеждане на „сух” режим в отделни селища при желание от тяхна страна.

Габровският край не остава назад от повика на времето – освен ученическите, младежките и селски дружества, тук се създава и градско въздържателно дружество, най-изявени дейци на което са учителите. От възможността за провеждане на референдум за затваряне на кръчмите Габрово не се възползва, за разлика от с. Нова махала, където на 8 януари 1928 г. местните хора, вкл. жените, гласуват с 278 срещу 48 гласа да се затворят десетте селски кръчми. Народният глас е чут и от 14 март същата година за почти всеобща радост питиепродавниците от селото предлагат само безалкохолни напитки. Официално. Контролът над заведенията е формален и кръчмарите продължават да продават под рафта вино и ракия, но в лимонадени шишета. Но „нелегалното” пиене явно не допада на местните пияници, които тръгват по кръчмите в съседните села и махали. Те са разположени наблизо, но при липсата на пътища и при този труден планински терен жените им изпитват трудност, откъде да си ги приберат. Променената политическа обстановка и битовите неудобства дават кураж на кръчмарите след 4 години да поискат нов референдум, сега пък за отваряне на кръчмите. При почти равни гласове „сухия” режим в Новата махала официално е отменен.

След преврата на 19 май 1934 г. се ограничава дейността на партиите и сдруженията, а от юни 1938 г. е обявено разтурянето на въздържателните дружества.”


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица