Свържи се с нас

Култура

Жените от кв.Нова махала затварят кръчмите с референдум

В изложбата „Мъжки свят” ще бъде представен печат на „Въздържателно дружество – Габрово”. Печат на Въздържателно дружество – Габрово ни връща към времето, когато жените от кв. Нова махала за първи път упражняват правото си да гласуват

Published

on

снимка: Музей „Етър“

В България с възможността да гласуват жените се сдобиват в средата на 40-те години на XX век. Частично право е въведено в края на 30-те години за женените представителки на нежния пол, които имат дете от законен брак. Но, жените от габровския квартал Нова махала гласуват много преди това. Случва се на референдум, предизвикан с активното им участие, в който те успяват да наложат волята си.

Един малък предмет, постъпил като дарение във връзка с 55-годишнината от откриването на музей „Етър”, ни позволява да се върнем към социалните проблеми в българското общество от преди един век. Печатът на „Въздържателното дружество” изглежда обикновен, но чрез него се завръщат интересни и, за съвременниците ни, необикновени спомени.

Печатът, който постъпи като дарение в музей „Етър” през февруари 2019 година, ще бъде представен пред публиката още през май, когато се открива изложбата „Мъжки свят”. Уредникът Румяна Денчева, ангажирана с тази инициатива, припомня, че продължава приемането на дарения, които да бъдат посветени на годишнината на музея.

„На стругована дървена дръжка, заоблена в горната част, е набит плосък бронзов диск със залепена гумена пластина. В центъра й има мъжка фигура, стиснала в опънатата си ръка бълваща отрова змия, символ на борбата с вредния порок. Около фигурата между два канта върви огледален надпис с главни букви: „ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО  ГАБРОВО ”.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Румяна Денчева разказва за обстановката, в която сред българското общество започва да се шири болестта алкохолизъм.

„Въздържателното движение в България е реакция на ширещото се след Освобождението и особено след Първата световна война пиянство. Мизерията, покрусата от погрома 1912-1919 г., икономическото разорение водят до отчаяние и безперспективност, което увеличава консумацията на спиртни напитки и алкохолната зависимост. Борбата с негативните последици от алкохола за личността, семейството и обществото са основата, обединяваща радетелите за трезво общество. Въздържателни дружества се създават повсеместно, избира се и централно ръководство, което да координира дейността им. С цел да се разясни вредата от алкохола се изнасят лекции, публикуват се статии, издават се вестници и брошури, поставят се поучителни пиеси. За ограничаване на бедствието законодателството приема три закона – за народното здраве, за акцизите и патентовия сбор и за допитване до народа по общински работи, с което дава възможност за въвеждане на „сух” режим в отделни селища при желание от тяхна страна.

Габровският край не остава назад от повика на времето – освен ученическите, младежките и селски дружества, тук се създава и градско въздържателно дружество, най-изявени дейци на което са учителите. От възможността за провеждане на референдум за затваряне на кръчмите Габрово не се възползва, за разлика от с. Нова махала, където на 8 януари 1928 г. местните хора, вкл. жените, гласуват с 278 срещу 48 гласа да се затворят десетте селски кръчми. Народният глас е чут и от 14 март същата година за почти всеобща радост питиепродавниците от селото предлагат само безалкохолни напитки. Официално. Контролът над заведенията е формален и кръчмарите продължават да продават под рафта вино и ракия, но в лимонадени шишета. Но „нелегалното” пиене явно не допада на местните пияници, които тръгват по кръчмите в съседните села и махали. Те са разположени наблизо, но при липсата на пътища и при този труден планински терен жените им изпитват трудност, откъде да си ги приберат. Променената политическа обстановка и битовите неудобства дават кураж на кръчмарите след 4 години да поискат нов референдум, сега пък за отваряне на кръчмите. При почти равни гласове „сухия” режим в Новата махала официално е отменен.

След преврата на 19 май 1934 г. се ограничава дейността на партиите и сдруженията, а от юни 1938 г. е обявено разтурянето на въздържателните дружества.”


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица