Свържи се с нас

Култура

Жените от кв.Нова махала затварят кръчмите с референдум

В изложбата „Мъжки свят” ще бъде представен печат на „Въздържателно дружество – Габрово”. Печат на Въздържателно дружество – Габрово ни връща към времето, когато жените от кв. Нова махала за първи път упражняват правото си да гласуват

Published

on

снимка: Музей „Етър“

В България с възможността да гласуват жените се сдобиват в средата на 40-те години на XX век. Частично право е въведено в края на 30-те години за женените представителки на нежния пол, които имат дете от законен брак. Но, жените от габровския квартал Нова махала гласуват много преди това. Случва се на референдум, предизвикан с активното им участие, в който те успяват да наложат волята си.

Един малък предмет, постъпил като дарение във връзка с 55-годишнината от откриването на музей „Етър”, ни позволява да се върнем към социалните проблеми в българското общество от преди един век. Печатът на „Въздържателното дружество” изглежда обикновен, но чрез него се завръщат интересни и, за съвременниците ни, необикновени спомени.

Печатът, който постъпи като дарение в музей „Етър” през февруари 2019 година, ще бъде представен пред публиката още през май, когато се открива изложбата „Мъжки свят”. Уредникът Румяна Денчева, ангажирана с тази инициатива, припомня, че продължава приемането на дарения, които да бъдат посветени на годишнината на музея.

„На стругована дървена дръжка, заоблена в горната част, е набит плосък бронзов диск със залепена гумена пластина. В центъра й има мъжка фигура, стиснала в опънатата си ръка бълваща отрова змия, символ на борбата с вредния порок. Около фигурата между два канта върви огледален надпис с главни букви: „ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО  ГАБРОВО ”.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Румяна Денчева разказва за обстановката, в която сред българското общество започва да се шири болестта алкохолизъм.

„Въздържателното движение в България е реакция на ширещото се след Освобождението и особено след Първата световна война пиянство. Мизерията, покрусата от погрома 1912-1919 г., икономическото разорение водят до отчаяние и безперспективност, което увеличава консумацията на спиртни напитки и алкохолната зависимост. Борбата с негативните последици от алкохола за личността, семейството и обществото са основата, обединяваща радетелите за трезво общество. Въздържателни дружества се създават повсеместно, избира се и централно ръководство, което да координира дейността им. С цел да се разясни вредата от алкохола се изнасят лекции, публикуват се статии, издават се вестници и брошури, поставят се поучителни пиеси. За ограничаване на бедствието законодателството приема три закона – за народното здраве, за акцизите и патентовия сбор и за допитване до народа по общински работи, с което дава възможност за въвеждане на „сух” режим в отделни селища при желание от тяхна страна.

Габровският край не остава назад от повика на времето – освен ученическите, младежките и селски дружества, тук се създава и градско въздържателно дружество, най-изявени дейци на което са учителите. От възможността за провеждане на референдум за затваряне на кръчмите Габрово не се възползва, за разлика от с. Нова махала, където на 8 януари 1928 г. местните хора, вкл. жените, гласуват с 278 срещу 48 гласа да се затворят десетте селски кръчми. Народният глас е чут и от 14 март същата година за почти всеобща радост питиепродавниците от селото предлагат само безалкохолни напитки. Официално. Контролът над заведенията е формален и кръчмарите продължават да продават под рафта вино и ракия, но в лимонадени шишета. Но „нелегалното” пиене явно не допада на местните пияници, които тръгват по кръчмите в съседните села и махали. Те са разположени наблизо, но при липсата на пътища и при този труден планински терен жените им изпитват трудност, откъде да си ги приберат. Променената политическа обстановка и битовите неудобства дават кураж на кръчмарите след 4 години да поискат нов референдум, сега пък за отваряне на кръчмите. При почти равни гласове „сухия” режим в Новата махала официално е отменен.

След преврата на 19 май 1934 г. се ограничава дейността на партиите и сдруженията, а от юни 1938 г. е обявено разтурянето на въздържателните дружества.”


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица