Свържи се с нас

Култура

Жените от кв.Нова махала затварят кръчмите с референдум

В изложбата „Мъжки свят” ще бъде представен печат на „Въздържателно дружество – Габрово”. Печат на Въздържателно дружество – Габрово ни връща към времето, когато жените от кв. Нова махала за първи път упражняват правото си да гласуват

Published

on

снимка: Музей „Етър“

В България с възможността да гласуват жените се сдобиват в средата на 40-те години на XX век. Частично право е въведено в края на 30-те години за женените представителки на нежния пол, които имат дете от законен брак. Но, жените от габровския квартал Нова махала гласуват много преди това. Случва се на референдум, предизвикан с активното им участие, в който те успяват да наложат волята си.

Един малък предмет, постъпил като дарение във връзка с 55-годишнината от откриването на музей „Етър”, ни позволява да се върнем към социалните проблеми в българското общество от преди един век. Печатът на „Въздържателното дружество” изглежда обикновен, но чрез него се завръщат интересни и, за съвременниците ни, необикновени спомени.

Печатът, който постъпи като дарение в музей „Етър” през февруари 2019 година, ще бъде представен пред публиката още през май, когато се открива изложбата „Мъжки свят”. Уредникът Румяна Денчева, ангажирана с тази инициатива, припомня, че продължава приемането на дарения, които да бъдат посветени на годишнината на музея.

„На стругована дървена дръжка, заоблена в горната част, е набит плосък бронзов диск със залепена гумена пластина. В центъра й има мъжка фигура, стиснала в опънатата си ръка бълваща отрова змия, символ на борбата с вредния порок. Около фигурата между два канта върви огледален надпис с главни букви: „ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО  ГАБРОВО ”.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Румяна Денчева разказва за обстановката, в която сред българското общество започва да се шири болестта алкохолизъм.

„Въздържателното движение в България е реакция на ширещото се след Освобождението и особено след Първата световна война пиянство. Мизерията, покрусата от погрома 1912-1919 г., икономическото разорение водят до отчаяние и безперспективност, което увеличава консумацията на спиртни напитки и алкохолната зависимост. Борбата с негативните последици от алкохола за личността, семейството и обществото са основата, обединяваща радетелите за трезво общество. Въздържателни дружества се създават повсеместно, избира се и централно ръководство, което да координира дейността им. С цел да се разясни вредата от алкохола се изнасят лекции, публикуват се статии, издават се вестници и брошури, поставят се поучителни пиеси. За ограничаване на бедствието законодателството приема три закона – за народното здраве, за акцизите и патентовия сбор и за допитване до народа по общински работи, с което дава възможност за въвеждане на „сух” режим в отделни селища при желание от тяхна страна.

Габровският край не остава назад от повика на времето – освен ученическите, младежките и селски дружества, тук се създава и градско въздържателно дружество, най-изявени дейци на което са учителите. От възможността за провеждане на референдум за затваряне на кръчмите Габрово не се възползва, за разлика от с. Нова махала, където на 8 януари 1928 г. местните хора, вкл. жените, гласуват с 278 срещу 48 гласа да се затворят десетте селски кръчми. Народният глас е чут и от 14 март същата година за почти всеобща радост питиепродавниците от селото предлагат само безалкохолни напитки. Официално. Контролът над заведенията е формален и кръчмарите продължават да продават под рафта вино и ракия, но в лимонадени шишета. Но „нелегалното” пиене явно не допада на местните пияници, които тръгват по кръчмите в съседните села и махали. Те са разположени наблизо, но при липсата на пътища и при този труден планински терен жените им изпитват трудност, откъде да си ги приберат. Променената политическа обстановка и битовите неудобства дават кураж на кръчмарите след 4 години да поискат нов референдум, сега пък за отваряне на кръчмите. При почти равни гласове „сухия” режим в Новата махала официално е отменен.

След преврата на 19 май 1934 г. се ограничава дейността на партиите и сдруженията, а от юни 1938 г. е обявено разтурянето на въздържателните дружества.”


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица