снимка: Музей „Етър“

В България с възможността да гласуват жените се сдобиват в средата на 40-те години на XX век. Частично право е въведено в края на 30-те години за женените представителки на нежния пол, които имат дете от законен брак. Но, жените от габровския квартал Нова махала гласуват много преди това. Случва се на референдум, предизвикан с активното им участие, в който те успяват да наложат волята си.

Един малък предмет, постъпил като дарение във връзка с 55-годишнината от откриването на музей „Етър”, ни позволява да се върнем към социалните проблеми в българското общество от преди един век. Печатът на „Въздържателното дружество” изглежда обикновен, но чрез него се завръщат интересни и, за съвременниците ни, необикновени спомени.

Печатът, който постъпи като дарение в музей „Етър” през февруари 2019 година, ще бъде представен пред публиката още през май, когато се открива изложбата „Мъжки свят”. Уредникът Румяна Денчева, ангажирана с тази инициатива, припомня, че продължава приемането на дарения, които да бъдат посветени на годишнината на музея.

„На стругована дървена дръжка, заоблена в горната част, е набит плосък бронзов диск със залепена гумена пластина. В центъра й има мъжка фигура, стиснала в опънатата си ръка бълваща отрова змия, символ на борбата с вредния порок. Около фигурата между два канта върви огледален надпис с главни букви: „ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО  ГАБРОВО ”.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Румяна Денчева разказва за обстановката, в която сред българското общество започва да се шири болестта алкохолизъм.

„Въздържателното движение в България е реакция на ширещото се след Освобождението и особено след Първата световна война пиянство. Мизерията, покрусата от погрома 1912-1919 г., икономическото разорение водят до отчаяние и безперспективност, което увеличава консумацията на спиртни напитки и алкохолната зависимост. Борбата с негативните последици от алкохола за личността, семейството и обществото са основата, обединяваща радетелите за трезво общество. Въздържателни дружества се създават повсеместно, избира се и централно ръководство, което да координира дейността им. С цел да се разясни вредата от алкохола се изнасят лекции, публикуват се статии, издават се вестници и брошури, поставят се поучителни пиеси. За ограничаване на бедствието законодателството приема три закона – за народното здраве, за акцизите и патентовия сбор и за допитване до народа по общински работи, с което дава възможност за въвеждане на „сух” режим в отделни селища при желание от тяхна страна.

Габровският край не остава назад от повика на времето – освен ученическите, младежките и селски дружества, тук се създава и градско въздържателно дружество, най-изявени дейци на което са учителите. От възможността за провеждане на референдум за затваряне на кръчмите Габрово не се възползва, за разлика от с. Нова махала, където на 8 януари 1928 г. местните хора, вкл. жените, гласуват с 278 срещу 48 гласа да се затворят десетте селски кръчми. Народният глас е чут и от 14 март същата година за почти всеобща радост питиепродавниците от селото предлагат само безалкохолни напитки. Официално. Контролът над заведенията е формален и кръчмарите продължават да продават под рафта вино и ракия, но в лимонадени шишета. Но „нелегалното” пиене явно не допада на местните пияници, които тръгват по кръчмите в съседните села и махали. Те са разположени наблизо, но при липсата на пътища и при този труден планински терен жените им изпитват трудност, откъде да си ги приберат. Променената политическа обстановка и битовите неудобства дават кураж на кръчмарите след 4 години да поискат нов референдум, сега пък за отваряне на кръчмите. При почти равни гласове „сухия” режим в Новата махала официално е отменен.

След преврата на 19 май 1934 г. се ограничава дейността на партиите и сдруженията, а от юни 1938 г. е обявено разтурянето на въздържателните дружества.”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730