Свържи се с нас

Новини

Oбходът на Габрово и тунелът под Шипка ще ускорят развитието на Северна България

Published

on

снимка: Агенция „Пътна инфраструктура“

С цялостното доизграждане на автомагистрала „Хемус“, на проектите Русе – Велико Търново, Видин – Ботевград, обходният път на Габрово и тунелът под Шипка ще имаме пътни комуникации, с които ще се ускори развитието на Северна България и ще се осигури бърза и безопасна пътна връзка между София, Варна, Русе и Видин.

Това заяви председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски на форума „Приоритетна свързаност на Северна България“ в Русе, организиран от кмета на Община Русе Пламен Стоилов, в координация с Института за пътна безопасност.

Близо 7 млрд. лв. ще се инвестират в пътната инфраструктура на Северна България през следващите години. Пред участниците във форума Терзийски подчерта, че се работи по подготовката и стартирането на строителството на 134-километровия участък от Боаза до връзката с пътя Русе – Велико Търново, за които правителството в края на м. г. осигури 1,3 млрд. лв.

Графикът, който сме разработили предвижда до края на април да стартира изграждането на още два участъка от общо 6, на които е разделено цялото трасе. Това са отсечките – от Боаза до пътен възел „Дерманци“ и от пътен възел „Каленик“ до връзката с път II-35 Плевен – Ловеч. Техническото проектиране на участъци 4, 5 и 6, които са между пътя Плевен – Ловеч и Русе – Велико Търново, ще бъде изпълнено през 2019 г., а изграждането им ще започне през 2020 г.

Целта е строителството на АМ „Хемус“ в участъка от Боаза до пресичането с пътя Русе – Велико Търново да приключи до 2023 г. През есента, с близо половин година по-рано от предвиденото по договор, ще завърши изграждането на 10-километровия участък от Ябланица до Боаза, съобщи още Терзийски.

Председателят на УС на АПИ съобщи, че плановете на агенцията са успоредно с АМ „Хемус“ да се изпълнява и най-важният проект за област Русе – автомагистралата „Русе – Велико Търново“. С изграждането й ще облекчим трафика от Дунав мост и ще повишим пътната безопасност, тъй като първокласният път Русе – Бяла е една от най-натоварените и опасни отсечки в България с висока концентрация на тежки пътни инциденти. След построяването на магистралата броят на пътните инциденти по направлението ще намалеят, тъй като движението ще бъде разделено в две отделни пътни платна, заяви Терзийски.

Председателят на УС на АПИ посочи, че проектът за магистралата „Русе – Велико Търново“, която ще бъде с дължина 133 км, все още е в плен на съдебните процедури. На 30 ноември м. г. ВАС отхвърли внесените жалби по решението за ОВОС, но на 30 януари постъпи касационна жалба, като в законоустановения срок АПИ депозира отговор пред 5-членния състав на ВАС. Очакваме решението на съда и в зависимост от решението имаме готовност тази година да стартираме търгове за 75 км от трасето на магистралата на индикативна стойност 670 млн. лв. без ДДС. Това са участъците Русе – Бяла и обходът на Бяла, съобщи Терзийски.

Той заяви, че разработеният график предвижда, ако в следващите месеци стартират обществените поръчки за избор на изпълнители и няма обжалване на процедурите, които да блокират работата, в края на тази или началото на следващата година да има избрани изпълнители и реалното строителство на първите два участъка от Русе – Велико Търново да започне в края на 2020 г. или началото на 2021 г. Така първите 75 км от автомагистралата „Русе – Велико Търново“ ще са готови през 2023-2024 г., съобщи Терзийски.

Пред участниците във форума „Приоритетна свързаност на Северна България“ председателят на УС на АПИ представи и останалите приоритетни пътни проекти Видин – Ботевград, обходния път на Габрово и тунела под Шипка.

Терзийски пожела на организаторите срещата да стане традиционна и през следващите години в Русе да се представя напредъкът при изпълнението не само на пътните проекти, но и привлечените нови инвестиции в региона.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Иззеха 7 шипоопашати костенурки от двор в село Петко Славейков

Published

on

Окръжна прокуратура – Габрово ръководи досъдебно производство за това, че в дворно място на къща, находяща се в севлиевското село Петко Славейков, противозаконно, в нарушение на чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, са държани костенурки от защитен вид.

Предвиденото наказание за разследваното престъпление е лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

На 20.06.2025 г., при проведено процесуално – следствено действие, в дворно място на къща в с. Петко Славейков били намерени и иззети седем екземпляра от защитения вид „сухоземна шипоопашата костенурка“, които са предадени на РИОСВ – В. Търново за осигуряване отглеждането им в подходяща среда.

До момента в хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, иззети са веществени доказателства, разпитани са свидетели. Предстои да бъдат назначени необходимите експертизи.

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Любовта побеждава: Повече бракове и по-малко разводи в Габровско през 2024 г.

Published

on

През 2024 година в област Габрово се наблюдава положителна тенденция в семейния живот – браковете се увеличават, а разводите намаляват. Според последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, регистрираните юридически бракове са 242 – с 29 повече в сравнение с предходната година.

Коефициентът на брачност достига 2.6‰, което сочи към умерено повишение на интереса към семейния живот. Градската среда остава предпочитано място за създаване на семейство – цели 183 от всички бракове са сключени сред жителите на градовете в региона.

Любопитна е и статистиката за възрастта при първи брак. През 2024 г. мъжете в Габровско се женят средно на 36.7 години, а жените – на 33.6. И за двата пола това е значително покачване спрямо 2023 г., с увеличение съответно от 1.1 и 1.6 години.

Това потвърждава тенденцията към по-късно сключване на брак, типична за съвременните поколения. Въпреки това, за мнозинството от младоженците 2024 г. бележи първото им „да“. Първи брак е бил за 75.2% от мъжете и 76.0% от жените, сключили граждански съюз през годината.

Още една добра новина идва от статистиката за разводите – те намаляват. Общият им брой за 2024 г. е 119, което е с 8 по-малко от 2023 г.

С тези положителни тенденции регионът ни изпраща ясното послание, че въпреки предизвикателствата на съвремието, любовта и желанието за съвместен семеен живот продължават да заемат централно място.

Зареди още

Новини

Намалява раждаемостта в областта през 2024 г., смъртността остава висока

Published

on

През 2024 г. в областта са регистрирани общо 603 раждания, от които 599 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените деца намалява с 51, което представлява спад от 7.8%. Общият коефициент на раждаемост за годината е 6.3‰. От живородените деца 299 са момчета, а 300 – момичета.

Тези данни оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.По населените места разпределението показва, че 455 от децата са родени в градовете, а 144 – в селата. Раждаемостта в значителна степен се определя от броя и плодовитостта на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години).

Към 31 декември 2024 г. броят им в областта е 15.4 хиляди, което е с 0.4 хиляди по-малко спрямо предходната година и със 7.6 хиляди по-малко спрямо 2012 г. Тази тенденция оказва пряко влияние върху възпроизводството на населението в региона. През 2024 г. са родени 38 деца от майки под 20 години, докато през 2023 г. те са били 44. От жени над 40 години през 2024 г. са родени 28 деца. Тоталният коефициент на плодовитост, който показва средния брой живородени деца от една жена, е 1.71 и е с 0.08 по-нисък спрямо предходната година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете също се е повишила – от 28.3 години през 2023 г. до 28.9 години през 2024 г. Освен това, 440 от живородените деца са родени извън брак, което представлява 73.5% от всички раждания.

През 2024 г. в областта са починали 1 967 души, което е с 120 души или 5.7% по-малко спрямо 2023 г. Въпреки това общият коефициент на смъртност остава висок – 20.9‰. Смъртността сред мъжете (22.0‰) е по-висока от тази при жените (19.8‰). Коефициентът на смъртност в селата е 29.4‰, докато в градовете той е 18.7‰. Областта се нарежда сред регионите с най-висока смъртност в страната – наравно с Перник (20.9‰), следвана от Монтана (21.5‰), Кюстендил (21.3‰) и Видин (24.3‰).

Преждевременната смъртност – делът на починалите под 65 години – се е увеличила от 14.9% през 2023 г. на 15.8% през 2024 г. При мъжете този дял е 21.9%, докато при жените – 9.7%. През 2024 г. са починали 4 деца на възраст до една година, като коефициентът на детска смъртност е 6.7‰. Това представлява значително увеличение спрямо предходните години – 1.3‰ през 2022 г. и 1.5‰ през 2023 г.

В национален контекст, през 2024 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от този в областта, като най-ниските стойности се отчитат в областите Кюстендил (1.3‰), Габрово (1.5‰) и Велико Търново (1.9‰).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица