Свържи се с нас

Култура

Един от най-добрите реставратори се грижи за ценностите в РИМ–Габрово

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Пушки, саби, револвери–помещението е изпълнено с огнестрелно и хладно оръжие. Стари са, но отлично запазени. Нина Турлакова се грижи за тях. Консервира ги. Тя е един от ценените в България реставратори. Наричат я уникална, когато говорят за професионалните й умения. Родена е в Русия, в град Пенза, на Средна Волга. Там завършва художествено училище, а по-късно и Московския институт по приложни изкуства, специалност „Стъкло“. Омъжва у нас.

Професионалният й път преминава през Стъкларския завод в Сливен, след това е художник по костюмите в Старозагорската опера, а от 2000 г., с няколко годишно прекъсване, е реставратор в Регионален исторически музей–Стара Загора. Реставрира стотици предмети от праистория, античност, средновековие, турско робство, възраждане, дори от съвременността.

снимка: РИМ – Габрово

От няколко години един от най-добрите български реставратори работи и за Регионален исторически музей–Габрово. През последните месеци в работилницата си тук Нина Турлакова реставрира оръжие. Казва, че съхраняваното във фондовете на музея е в много добро състояние и се налага най-често да се вземат мерки за неговото запазване, за консервацията му.

„В момента се занимавам с тази пушка, която е от ХVІІ–ХVІІІ век”, посочва Нина Турлакова едно разкошно оръжие с изключително прецизно изработена украса по приклада и дървените части.
За това оръжие няма много информация. Нито кой майстор го изработва, нито на кого принадлежи. Ясно е, че е на богат човек, като се има предвид вида му.

„По това време – ХVІІ–ХVІІІ век, се правят такива оръжия за заможните хора. Украсата е много специфична – от фин метал, а понякога кост и седеф. Тази инкрустация е много сложна. Металът е изработен специално за пушката. Тънък е като косъм, а с малки чукчета се вкарва в специално легло в самото дърво от приклада. Костта най-вероятно е от едър рогат добитък, не е слонова.”

снимка: РИМ – Габрово

На места украсата липсва. Нина Турлакова казва, че няма как да се повтори тази толкова сложна технология, за да се попълнят местата, където я няма. Но дървените части се обезопасяват от външни фактори. Маслото за дърво не само предпазва един предмет, но го прави и по-красив.
Нина Турлакова съветва хората, които искат да създадат арт-пространство в дома си да се опитат да запазят максимално добре старинния вид на предмета.

Реставраторът се грижи и за хладното оръжие в Регионален исторически музей – Габрово. Вглежда се в дръжките. Красотата им не е изчезнала, но времето все пак е оказало своето влияние. Нина Турлакова обаче успява да подчертае качествата на оръжията, за да може, когато бъдат представени пред публиката тя да ги оцени.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово

Published

on

На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.

„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).

До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.

Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.

Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.

След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.

Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.

Зареди още

Култура

Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите

Published

on

На тържествена церемония по време на Майсторската вечер в музей „Етър“ бяха обявени победителите в Международното състезание, част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти. Събитието събра участници от Малта, Унгария, Молдова, Северна Македония, Латвия, Китай и България.

В продължение на три дни майстори показаха умения и креативност, като изработваха лазарски накит за глава от мъниста – образец от XIX век, предоставен от ИЕФЕМ – БАН. Второто изделие бе по избор, вдъхновено от традициите на страната, която представляват. В Младежката секция студенти от катедра „Метал“ на Националната художествена академия се състезаваха с родопски накит – тумбалки, известен със своята пъстрота.

Най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“ – замина за Унгария. Победител стана Сцидония Петер, която получи и парична премия от 2 500 лв., както и правото на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г. Призът връчи доц. Мирена Златева, председател на журито.

Жаклин Фава от Малта бе удостоена със специалната награда на Община Габрово – 2 000 лв. и грамота. Наградата връчи зам.-кметът Невена Минева. Лайла Пукет от Латвия получи специалната награда на РЕМО „Етър“ – 1 500 лв. и грамота. Отличието връчи проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея. У Вейченг от Китай, единственият мъж в състезанието, бе отличен с наградата „От майстор на майстор“ – 300 лв., осигурени от етърския ножар Андрей Андреев. Призът връчи главният уредник Росица Бинева.

В младата генерация златните ръце бяха на Ема Славкова от България. Тя спечели „Бронзова хлопка“, 800 лв. и право на изложба-базар в „Етър“ през 2027 г. Наградата връчи Величка Георгиева от Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти.

Журито бе ръководено от доц. д-р Мирена Златева – ръководител на Ателие „Ювелирна пластика и дизайн на бижута“ при НХА – София. Членове: Десислава Тихолова – уредник в отдел „Етнография“ при РИМ – Русе и докторант към ИЕФЕМ – БАН Рени Хаим Бахнева – художник на свободна практика д-р Ирина Димитрова – главен асистент в Научната група на РЕМО „Етър“.

Всяко изработено украшение бе повече от накит – то беше жива памет, вплела нишките на различни народи в едно цяло. Международното състезание в „Етър“ отново доказа, че занаятите са универсален език, който свързва културите отвъд граници и време.

Зареди още

Култура

Международен панаир на занаятите в „Етър“-а

Published

on

На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:

  • Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
  • Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
  • Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
  • Йорданка Павлова – майстор килимар;
  • Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби

  • „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
  • „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
  • „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.

Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.

На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица