Свържи се с нас

Култура

Над 200 ученици се включиха в Деня на Априлов в НМО

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Националният музей на образованието в Габрово отбеляза 230 години от рождението на Васил Априлов с богата програма от тематични беседи, кинопрожекции и фотодокументален разказ за Габровското училище. Събитията предизвикаха интереса на ученици, историци, представители на културни институции и граждани.

Акцент в програмата е съвместната изложба „Ние живеем за нашите потомци”, организирана от музея и ХГ „Христо Цокев”. В нея за първи път са показани книги, вещи и документи, свързани с живота на благодетеля на новобългарското образование. Централно място в изложбата заемат Заветът на Васил Априлов и Протокол от 1929 г., който представя пълен отчет на последния душеприказчик Иван Д. Рашеев за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловото завещание.

снимка: НМО – Габрово

Част от изложбата е посветена на създаденото през 1835 г. в Габрово първо новобългарско училище. Показани са Кондиката на Габровското училище – първата книга за дарения, подписана от Васил Априлов и Николай Палаузов; оригиналната училищна камбанка (1835 г.), печатът на Габровското училище (1832 г.), препис на училищния правилник от 1837 г. (направен от Райчо Каролев през 1896 година).

Показана е най-старата книга от личната библиотека на Васил Априлов – „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” (1551 г.) и томове от творчеството на Тукидит „За Пелопонеската война” (1805 -1806 г.). Част от книгите са с приписки на Априлов. На заглавната страница на „Гръцко-руски-френски лексикон” (1811 г.) може да бъде видян личният му подпис.

снимка: НМО – Габрово

Почеркът на българския възрожденец стои и върху книгата му „Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука” (1841 г.). Априлов е написал посвещение до граф Константин Аркадиевич Суворов (внук на легендарния руски пълководец Александър Суворов). По неизвестни причини книгата не достига до него и по-късно става част от Априловата библиотека.

Интерес представлява очеркът на Светослав Миларов „Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му” (1888 г.). Той е написан по молба на душеприказчиците на Априлов Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев по повод отбелязването на 100-годишнината от рождението на благодетеля на Габровското училище. Освен биографичната книга, изпълнителите на Априловото завещание поръчват и голям маслен портрет, който е изпратен от Одеса в Габрово. Със съдействието на Художествена галерия „Христо Цокев” портретът е част от изложбата.

снимка: НМО – Габрово

Сред оригиналните документи и материали в изложбата е първоначалният план на Габровската гимназия от XIX век. Направен от одески архитект по указания на Николай Хр. Палаузов, планът на сградата е донесен от Васил Рашеев през пролетта на 1851 г., когато тържествено се полага основният камък на гимназията.

Специално място е отредено на почитта към Априлов през годините. Показани са красиво оформени поздравителни адреси по повод 100-годишнината на Габровското училище, материали и снимки във връзка с конкурса, изработването и откриването на паметник на Априлов през 1935 г., лавров венец от същата година с надпис „Вечна слава на Василия Евст. Априлова” от учители и ученици в Ловешката гимназия.

снимка: НМО – Габрово

Изложбата ще бъде отворена за посетители до края на месец февруари 2019 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица