Свържи се с нас

Култура

Над 200 ученици се включиха в Деня на Априлов в НМО

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Националният музей на образованието в Габрово отбеляза 230 години от рождението на Васил Априлов с богата програма от тематични беседи, кинопрожекции и фотодокументален разказ за Габровското училище. Събитията предизвикаха интереса на ученици, историци, представители на културни институции и граждани.

Акцент в програмата е съвместната изложба „Ние живеем за нашите потомци”, организирана от музея и ХГ „Христо Цокев”. В нея за първи път са показани книги, вещи и документи, свързани с живота на благодетеля на новобългарското образование. Централно място в изложбата заемат Заветът на Васил Априлов и Протокол от 1929 г., който представя пълен отчет на последния душеприказчик Иван Д. Рашеев за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловото завещание.

снимка: НМО – Габрово

Част от изложбата е посветена на създаденото през 1835 г. в Габрово първо новобългарско училище. Показани са Кондиката на Габровското училище – първата книга за дарения, подписана от Васил Априлов и Николай Палаузов; оригиналната училищна камбанка (1835 г.), печатът на Габровското училище (1832 г.), препис на училищния правилник от 1837 г. (направен от Райчо Каролев през 1896 година).

Показана е най-старата книга от личната библиотека на Васил Априлов – „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” (1551 г.) и томове от творчеството на Тукидит „За Пелопонеската война” (1805 -1806 г.). Част от книгите са с приписки на Априлов. На заглавната страница на „Гръцко-руски-френски лексикон” (1811 г.) може да бъде видян личният му подпис.

снимка: НМО – Габрово

Почеркът на българския възрожденец стои и върху книгата му „Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука” (1841 г.). Априлов е написал посвещение до граф Константин Аркадиевич Суворов (внук на легендарния руски пълководец Александър Суворов). По неизвестни причини книгата не достига до него и по-късно става част от Априловата библиотека.

Интерес представлява очеркът на Светослав Миларов „Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му” (1888 г.). Той е написан по молба на душеприказчиците на Априлов Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев по повод отбелязването на 100-годишнината от рождението на благодетеля на Габровското училище. Освен биографичната книга, изпълнителите на Априловото завещание поръчват и голям маслен портрет, който е изпратен от Одеса в Габрово. Със съдействието на Художествена галерия „Христо Цокев” портретът е част от изложбата.

снимка: НМО – Габрово

Сред оригиналните документи и материали в изложбата е първоначалният план на Габровската гимназия от XIX век. Направен от одески архитект по указания на Николай Хр. Палаузов, планът на сградата е донесен от Васил Рашеев през пролетта на 1851 г., когато тържествено се полага основният камък на гимназията.

Специално място е отредено на почитта към Априлов през годините. Показани са красиво оформени поздравителни адреси по повод 100-годишнината на Габровското училище, материали и снимки във връзка с конкурса, изработването и откриването на паметник на Априлов през 1935 г., лавров венец от същата година с надпис „Вечна слава на Василия Евст. Априлова” от учители и ученици в Ловешката гимназия.

снимка: НМО – Габрово

Изложбата ще бъде отворена за посетители до края на месец февруари 2019 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица