Лоша инфраструктура, липса на медицински грижи, обезлюдяване, грижа за читалищата и повече правомощия за местните общности бяха сред основните теми по време на изнесените приемни на народния представител от „Прогресивна България“ в Малки Вършец, Крамолин, Агатово и Градище.

Народният представител от „Прогресивна България“ Данаил Лалев проведе изнесени приемни в селата Малки Вършец, Крамолин, Агатово и Градище в община Севлиево. По време на срещите десетки жители поставиха въпроси, свързани с инфраструктурата, медицинското обслужване, обезлюдяването и необходимостта от по-голяма подкрепа за малките населени места.

Сред най-често поставяните проблеми бяха разбитите пътища, амортизираната или липсваща ВИК инфраструктура, безстопанствените кучета, липсата на медицински специалисти и необходимостта селата да разполагат със самостоятелни бюджети за решаване на местни проблеми.

Особено силен отзвук предизвика разговорът в село Градище, където местни жители поставиха болезнения въпрос за бъдещето на българското село. „Да умираме ли или да бягаме, защото сме село със затихващи функции?“, попитаха хората по време на срещата. Според тях продължаващото обезлюдяване, липсата на инвестиции и усещането за институционално отдалечаване създават чувство за изоставеност и липса на перспектива за младите хора.

Жителите на Градище обърнаха внимание на проблемите с ВИК инфраструктурата. „Стават много аварии. Плъзват зарази. А уж живеем в Европа през XXI век“, коментираха местните хора.

В Малки Вършец беше поставен въпросът за състоянието на гробищните паркове и трудностите при тяхната поддръжка. По този повод Данаил Лалев предложи създаването на мобилни групи, които да подпомагат селата. „Длъжни сме най-малкото към паметта на починалите ни близки. Това е елементарна грижа и отношение. Всички селища в региона имат крещяща нужда от това“, заяви народният представител.

В Агатово разговорът се насочи и към бъдещето на народните читалища – институции, които остават сред най-важните обществени и културни центрове. Жителите поставиха въпроса за необходимостта от осъвременяване на Закона за народните читалища и за създаването на по-добри условия за развитие на читалищната дейност.

Като дългогодишен читалищен ръководител и човек с богат опит в сферата на културата, Данаил Лалев обсъди с местните хора възможностите за законодателни промени, които да отговорят на съвременните предизвикателства пред читалищата. Според него нормативната уредба все по-осезаемо изостава от реалностите и се нуждае от актуализация.

„Читалищата са сред най-ценните български институции. Те пазят паметта, традициите и духа на общността. Ако искаме да останат живи и активни, трябва да им дадем възможност да се развиват според изискванията на времето“, коментира Лалев.

Почти навсякъде по време на срещите беше поставен и проблемът с липсата на медицинско обслужване. Жителите посочиха, че в редица населени места няма нито лекар, нито фелдшер, което създава сериозни затруднения най-вече за възрастните хора.

В Крамолин хората изразиха тревога от увеличаващия се брой бездомни кучета и липсата на ефективни мерки за справяне с проблема. По време на срещата те споделиха и разочарованието си от отсъствието на представители на държавната власт през годините.

„Депутати при нас не са идвали. Политиците се сещат за нас само по време на избори. Хубаво е, че сте при нас само месец след клетвата в Народното събрание“, заявиха жители на селото.

В Агатово и останалите населени места хората отбелязаха и бързата реакция на институциите след тежките наводнения в региона. Според тях личното посещение на министрите, яснотата относно механизмите за подпомагане и навременните действия на държавата са дали увереност на пострадалите хора.

По време на приемните Данаил Лалев получи и редица писмени сигнали, свързани основно с инфраструктурни проблеми, състоянието на канализационните мрежи и необходимостта от по-активна институционална подкрепа за малките населени места. „Държавата не свършва там, където свършва градът. Всяко българско село заслужава грижа, внимание и перспектива. Уважение и внимание, преди всичко. Те нямат цена, но имат огромна стойност“, заяви Лалев след приключването на срещите.

знесените приемни са част от инициативата на народния представител за регулярни срещи с жителите на малките населени места и пряк диалог по проблемите, които рядко достигат до националния дневен ред.

Денят на Ботев и загиналите за Свободата и Независимостта на България – 2 юни, ще бъде отбелязан днес и в Габрово. Общоградското поклонение ще се проведе от 12.00 часа пред паметника на Никола Войновски – военен командир в Ботевата чета, намиращ се в района на Боровския мост.

Там ще бъдат поднесени цветя от името на институции, организации и граждани в знак на признателност. Шестокласниците от Основно училище „Христо Ботев“ – Габрово Михаела Стефанова, Никол Алтънова и Александрина Ахмедова ще рецитират едни от най-обичаните стихове на поета.

Цветя ще бъдат поднесени и на паметната плоча пред училището в Габрово, носещо името на поета – революционер. Днес учебното заведение отбелязва своя патронен празник и 164 години от създаването си.

На 2 юни почитаме с мълчание и гордост героите си, отдали живота на Свободата и Независимостта на България. Точно в 12.00 часа, в цялата страна, в продължение на три минути ще бъдат пуснати сирените в знак на почит към паметта на знайните и незнайни герои, жертвали себе си в името на нашия народ.

При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства, с изключение на влаковете и самолетите, следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.

Първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна е даден на 2 юни 1948 г. Датата е обявена за Ден на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, с решение на Министерски съвет от 31 май 1993 г.

С празнично настроение, усмивки и заслужени отличия Исторически музей – Дряново отбеляза днес, 1 юни – Международния ден на детето, като награди победителите в петото издание на Националния конкурс „Преминал майстор през земята“.

Тазгодишното издание на надпреварата, организирана от ИМ – Дряново и Община Дряново, отбелязва рекорден интерес. Близо 500 участници от страната и чужбина се включиха в съревнованието със свои творби в четирите конкурсни раздела: рисунка, макет, кратко видео и литературни произведения, разпределени във всички възрастови групи.

Тържествената церемония по награждаването се състоя в дряновския исторически музей, който още от входа посрещаше своите гости с празнична атмосфера. Всеки прекрачил прага му премина под специално украсена с балони арка, а домакините се бяха погрижили още и за сладка почерпка на всички присъстващи. В духа на празника грамота за участие получи всеки един участник в конкурса.

Събитието се организира за пета поредна година в партньорство с Областна администрация – Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камарата на строителите в България чрез Областното ѝ представителство в Габрово. Сред официалните гости на церемонията бяха заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева, заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов и председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров, които връчиха отличията на победителите във всяка от категориите.

Приветствие към участниците отправи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново. Той поздрави децата и младежите по случай Международния ден на детето и им благодари за вдъхновението, таланта и усърдието, вложени в творбите. „Днес празнуваме не само Деня на детето, но и силата на детското въображение и творческия дух. За мен всеки участник в конкурса е победител, защото е вложил сърце, знания и уважение към делото на Майстор Колю Фичето“, подчерта Христов.

Заместник-кметът Диляна Джеджева също поздрави участниците, като им пожела слънчево, весело и безгрижно лято. Тя ги насърчи и занапред да бъдат част от конкурса „Преминал майстор през земята“, припомняйки значимото място, което надпреварата вече заема.

„Чрез творбите на децата откриваме колко талантливи и трудолюбиви са те. Колко много знания и умения са натрупали и показали, а това, което обединява всички участници, е уважението, преклонението и любовта към Майстор Колю Фичето. Неговата личност ни обединява, учи ни, вдъхновява ни и ни събира, подобно на мостовете, които строи. Нашият конкурс е своеобразен мост между поколенията, пренасяйки знания, ценности, красота, мисли и идеи към отсрещния бряг“, сподели от името на организаторите Гергана Симеонова.

Творбите бяха оценявани от компетентно жури, обединило представители на институции партньори и на творческата общност: Михаела Стоянова (Областна администрация – Габрово), Николай Карагьозов (Община Дряново), Отец Георги Йорданов (Архиерейско наместничество – Дряново), доц. д-р Светла Ракшиева (ИЕФЕМ – БАН), художникът Антон Антонов, Гергана Симеонова и д-р Венелин Бараков (Исторически музей – Дряново), поетесата Цонка Христова и поетът и учителят по БЕЛ Павлин Ботев.

Именно Павлин Ботев подчерта забележително високото ниво на получените творби и с пиетет зачете паметта на дряновската поетеса Теодора Ганчева, чието стихотворение носи конкурсът като свое мото.

В края на церемонията в залата за временни гостувания беше открита изложба с отличените творби от разделите „Изобразително изкуство“ и „Макети“, представляваща своеобразен финален акорд на един ден, изпълнен с талант, емоции и детска радост.