Култура
Денят на Свети Спиридон ще бъде отбелязан в ЕМО „Етър“
В ЕМО „Етър“ отбелязват Денят на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти

снимка: ЕМО „Етър“
12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.
От 09:30 часа в разположената на територията на музея църква „Св. Богоявление“ започва света литургия и водосвет. Свещеникът ще мине във всяка от музейните работилници, за да отправи благословия. Екипът на музей и майсторите ще поднесат цветя пред паметника на Лазар Донков – създател на „Етър“-а. Ще бъдат представени занаятчиите, започнали работа в музея през 2018 година. Участници в празника ще втъкат своя нишка в паното, наречено „Нишки в историята“, посветено на 55-годишнината на „Етър“-а, която предстои да бъде отбелязана през 2019-та.
По-късно, по време на „Вечерта на майстора“, ще бъде обявен победител в „Майстор за един ден“. Събитието се провежда за втори път. Ден преди това, на 11 декември, в работилниците си занаятчиите ще обучат на определени умения свои колеги от екипа на музея, които през друго време от годината нямат пряк ангажимент към производствената работа. На 12 декември, който е усвоил най-добре занаята получава наградата „Майстор за един ден“.

снимка: ЕМО „Етър“
Историята на празника „Св. Спиридон“ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има свой патронен празник, свързан с определен светец, покровител на занаята. Колкото по-богат и силен е един еснаф, толкова по-тържествен и пищен е празникът, посветен на светеца. Занаятчиите, облечени в нови дрехи, със семействата си, начело с еснафското знаме и музика, преминават през улиците на града и отиват в църква за тържествен молебен. Отслужва се панихида за починалите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.
Важна част от празника е свързана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е определено за обща трапеза. Устабашията (най-стар и почитан майстор) обявява кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти, плесва им по врата по един шамар с думите: „Стани като мен!“. Еснафският празник прераства в общоградско тържество.

снимка: ЕМО „Етър“
В наши дни в ЕМО „Етър” тази традиция намира своето продължение. През 1980 г. се ражда идеята за Празник на занаятчиите или Ден на Св. Спиридон – 12 декември. Събират се майсторите, за да споменат починалите, да почетат живите, да се повеселят. Това е традиция, която се спазва и до днес.
Защото в ЕМО „Етър” с думата „майстор” хората наричат не кого да е, а само онези, чиито изделия ни връщат към корените на занаятчийството и помагат за неговото съхраняване и развитие.
Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се прославя с чудотворната си дарба да лекува и с участието си в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., когато горещо защитава християнството, осъждайки учението на Арий. Владее много занаяти и се счита за покровител на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и др.

снимка: ЕМО „Етър“
Защо е покровител на чехларите?
Спиридон тръгва с магарето си на събор. Лоши хора крадат животното и му отрязват главата.На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора.Когато го виждат, хората си казват „не е обикновен човек”. А когато ядосан от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода, го провъзгласяват за светец.
Защо Св. Спиридон е покровител на грънчарите?
Свети Спиридон пръв се опитва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, но не успява, защото глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той разбира, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първият съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите.
Защо Свети Спиридон е покровител на шарланджиите?
В навечерието на празника занаятчиите се събират да обсъждат дали да работят. Само един от тях решава да се труди през нощта. Две от пресите в работилницата се спукват, а третата отказва да се върти. Оттогава празникът на Св.Спиридон е тачен винаги, тъй като се вярва, че той е измислил този занаят и го закриля.
Св. Спиридон започва да работи като яхнаджия. Знае всичко освен едно – как маслото се отделя от тахана при изваряването му. Опитва много пъти, но разбира, че е безпомощен и започва да плаче. Сълзите падат в казана и благодарение на тях шарланът започнал да се отделя. Така Св. Спиридон се досеща, че в тахана е необходимо да се слага вода, за да се добие масло.
При едно от чудесата си Св. Спиридон „обръща“ змията в злато – за това е покровител на куюмджиите.
Св. Спиридон е герой в творчеството на един от големите български писатели – Елин Пелин. В „Очите на Св. Спиридон“ той е представен като красив, скромен младеж, който изработва обувки, наслаждава се на красотата на Божия свят, но не успява да се наслади на своята собствена природа. Св. Спиридон гледа с очите и чувства с душата си, но отказва да усеща с тялото си, тъй като смята това за грях. За да вземе мярка за обуща на жените, ги кара да стъпват в съд с пепел, поставен пред работилницата. Туркиня, чиято красота е очевидна, въпреки характерното за вярата й прикриване на образа, поставя младия майстор на изпитание. Дали на Бог е необходимо да бягаме от красотата, която твори? Отговорът, който дава Елин Пелин е интересен. Св. Спиридон избожда очите си, защото едното се поддава на женското изкушение на туркинята. Започва самотен живот сред природата, за да разбере, че вижда образа й, макар да няма очи. Краят на произведението „Очите на Св. Спиридон“ е особено драматичен и носи важно послание.
„Господи, защо ме мъчиш! Погубих очите си, за да те постигна — а далече съм от тебе. Научи ме как да те постигна! Направи знамение, Господи!
И Св. Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила.“
Култура
Лазаровден е!

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.
Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.
Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.
Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Култура
Исторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“

Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.
Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.
В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.
Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.
Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.
Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.

Култура
Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.
Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.
Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.
Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.
Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.
Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

-
Кримипреди 3 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 6 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика
-
Новинипреди 6 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 7 дниСилна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен
-
Новинипреди 6 дниЗлатен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“
-
Културапреди 5 дниЛазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки
-
Новинипреди 4 дни„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“
-
Културапреди 6 дниИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание






