

Култура
Денят на Свети Спиридон ще бъде отбелязан в ЕМО „Етър“
В ЕМО „Етър“ отбелязват Денят на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти

снимка: ЕМО „Етър“
12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.
От 09:30 часа в разположената на територията на музея църква „Св. Богоявление“ започва света литургия и водосвет. Свещеникът ще мине във всяка от музейните работилници, за да отправи благословия. Екипът на музей и майсторите ще поднесат цветя пред паметника на Лазар Донков – създател на „Етър“-а. Ще бъдат представени занаятчиите, започнали работа в музея през 2018 година. Участници в празника ще втъкат своя нишка в паното, наречено „Нишки в историята“, посветено на 55-годишнината на „Етър“-а, която предстои да бъде отбелязана през 2019-та.
По-късно, по време на „Вечерта на майстора“, ще бъде обявен победител в „Майстор за един ден“. Събитието се провежда за втори път. Ден преди това, на 11 декември, в работилниците си занаятчиите ще обучат на определени умения свои колеги от екипа на музея, които през друго време от годината нямат пряк ангажимент към производствената работа. На 12 декември, който е усвоил най-добре занаята получава наградата „Майстор за един ден“.

снимка: ЕМО „Етър“
Историята на празника „Св. Спиридон“ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има свой патронен празник, свързан с определен светец, покровител на занаята. Колкото по-богат и силен е един еснаф, толкова по-тържествен и пищен е празникът, посветен на светеца. Занаятчиите, облечени в нови дрехи, със семействата си, начело с еснафското знаме и музика, преминават през улиците на града и отиват в църква за тържествен молебен. Отслужва се панихида за починалите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.
Важна част от празника е свързана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е определено за обща трапеза. Устабашията (най-стар и почитан майстор) обявява кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти, плесва им по врата по един шамар с думите: „Стани като мен!“. Еснафският празник прераства в общоградско тържество.

снимка: ЕМО „Етър“
В наши дни в ЕМО „Етър” тази традиция намира своето продължение. През 1980 г. се ражда идеята за Празник на занаятчиите или Ден на Св. Спиридон – 12 декември. Събират се майсторите, за да споменат починалите, да почетат живите, да се повеселят. Това е традиция, която се спазва и до днес.
Защото в ЕМО „Етър” с думата „майстор” хората наричат не кого да е, а само онези, чиито изделия ни връщат към корените на занаятчийството и помагат за неговото съхраняване и развитие.
Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се прославя с чудотворната си дарба да лекува и с участието си в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., когато горещо защитава християнството, осъждайки учението на Арий. Владее много занаяти и се счита за покровител на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и др.

снимка: ЕМО „Етър“
Защо е покровител на чехларите?
Спиридон тръгва с магарето си на събор. Лоши хора крадат животното и му отрязват главата.На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора.Когато го виждат, хората си казват „не е обикновен човек”. А когато ядосан от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода, го провъзгласяват за светец.
Защо Св. Спиридон е покровител на грънчарите?
Свети Спиридон пръв се опитва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, но не успява, защото глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той разбира, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първият съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите.
Защо Свети Спиридон е покровител на шарланджиите?
В навечерието на празника занаятчиите се събират да обсъждат дали да работят. Само един от тях решава да се труди през нощта. Две от пресите в работилницата се спукват, а третата отказва да се върти. Оттогава празникът на Св.Спиридон е тачен винаги, тъй като се вярва, че той е измислил този занаят и го закриля.
Св. Спиридон започва да работи като яхнаджия. Знае всичко освен едно – как маслото се отделя от тахана при изваряването му. Опитва много пъти, но разбира, че е безпомощен и започва да плаче. Сълзите падат в казана и благодарение на тях шарланът започнал да се отделя. Така Св. Спиридон се досеща, че в тахана е необходимо да се слага вода, за да се добие масло.
При едно от чудесата си Св. Спиридон „обръща“ змията в злато – за това е покровител на куюмджиите.
Св. Спиридон е герой в творчеството на един от големите български писатели – Елин Пелин. В „Очите на Св. Спиридон“ той е представен като красив, скромен младеж, който изработва обувки, наслаждава се на красотата на Божия свят, но не успява да се наслади на своята собствена природа. Св. Спиридон гледа с очите и чувства с душата си, но отказва да усеща с тялото си, тъй като смята това за грях. За да вземе мярка за обуща на жените, ги кара да стъпват в съд с пепел, поставен пред работилницата. Туркиня, чиято красота е очевидна, въпреки характерното за вярата й прикриване на образа, поставя младия майстор на изпитание. Дали на Бог е необходимо да бягаме от красотата, която твори? Отговорът, който дава Елин Пелин е интересен. Св. Спиридон избожда очите си, защото едното се поддава на женското изкушение на туркинята. Започва самотен живот сред природата, за да разбере, че вижда образа й, макар да няма очи. Краят на произведението „Очите на Св. Спиридон“ е особено драматичен и носи важно послание.
„Господи, защо ме мъчиш! Погубих очите си, за да те постигна — а далече съм от тебе. Научи ме как да те постигна! Направи знамение, Господи!
И Св. Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила.“
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Икономикапреди 7 дни
Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово
-
Новинипреди 7 дни
Откриват хеликоптерната площадка на болницата в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Честит празник, архивисти!
-
Новинипреди 7 дни
В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“
-
Кримипреди 7 дни
Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана
-
Новинипреди 3 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 3 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Кримипреди 3 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне