Свържи се с нас

Култура

Картината „Ритми“ е акцент в Галерията

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През ноември Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Ритми“, на българската художничка Вера Недкова. Личност, оставила богато и разнообразно културно наследство, отразяващо нейния живот.

Вера Недкова е родена през първото десетилетие на 20 в. в Скопие в семейството на българския дипломат Тодор Недков. Възпитана в интелектуална среда и израснала в чужбина от най-ранна възраст насочва вниманието си към изкуството. През 1923-1930 следва реставрация и живопис във Виена, където прави и първата си изложба през 1933г. Творбите от този период се отличават с опростена и обобщена форма, чиста, синтетична линия и деликатен пастелен колорит.

Вера Недкова се движи свободно из европейските орбити, навлиза в художествените среди като един от носителите на непосредствен европейски опит и това също предопределя водещата ѝ роля в тях, както и аристократичната дистанция между нея и много други художници. За нея споделят, че е изключително независим, творец, винаги вярна на себе си. През 1934 г. семейство Недкови се връща в България, където Вера Недкова създава голям брой композиции, пейзажи, портрети и автопортрети. Колоритът в творбите ѝ се променя, става по-топъл, ярък и наситен, фактурата в живописните ѝ платна се обогатява. През 1934 и 1939 г. тя прави две самостоятелни изложби в София, и става член на Дружеството на новите художници.

След 1944г. В. Недкова трудно се вписва в новата политическа реалност. Художничката не прави и опит за компромис, продължава да рисува така, както мисли и разбира. Естетика ѝ става “неподходяща”, но въпреки това тя отказва да промени художествените си виждания, което води до нейната изолираност от арт сцената. Тогава благодарение на втората си специалност – „консервация и реставрация“, работи главно като реставратор. През същия този период на Вера Недкова тежи и обстоятелството, че не може да пътува в чужбина. Свикналата да се движи свободно из Европа, тя се чувства изолирана, а космополитният ѝ дух е угнетен. Художествените събития на живо са заместени от книгите на различни езици. По-късно, през средата на 60-те, в Париж, Дора Валие е изумена от осведомеността ѝ: „Имаше чувството, че говори с човек, който винаги е живял тук и е в течение на много неща“.

В началото на 60-те години с „размразяването“ на художествения живот идва новото признание – реабилитацията на ранното творчество и откриването на още непознатото, непоказваното, трупаното в ателието. Вера Недкова започва да участва в представителни изложби. В платната й се връща онази яркост в колорита, която тя открива при първия си досег с българската среда, но с една особена жизненост на цвета и много по-голяма наситеност. През 1973 г. е открита нейна юбилейна изложба на ул. „Раковски“ 125. Еволюцията в творбите ѝ от този период е към по-голяма свобода и живописна експресивност. Емоционалното внушение е постигнато основно чрез пластическото изграждане на формата и разнообразието на фактурата. В голяма част от картините акцентът преминава от силуета и опростената форма до експресивното и колоритно организиране на пространствените планове. От този период са и композициите, които граничат с абстракцията – линия в творчеството ѝ, развивана съзнателно в края на 70-те и през 80-те. Следващата й юбилейна изложба е през 1984 г. в Съюза на българските художници.

Всичко, което оставя Вера Недкова като произведения на изкуството, текст, спомени и разговори с други хора, говори за изключителната ѝ ерудитска култура, познаване на световните художествени тенденции. Именно този широк кръгозор ѝ позволява да бъде толкова смела в модерния изказ. Уважението към нейното творчество остава неделимо, донякъде – дори обусловено от респекта пред личността й. В известен смисъл тези чувства се препокриват, защото и картините, и авторката, като личност носят един и същи тип въздействие – внушават дистанция, овладяност и достойнство, естетизъм.

„Целта на изкуството не е да ни потопи в бездната на нашите терзания, но да ни държи нащрек, за да осъзнаем своето положение в света.”…”Нащрек”! Вера Недкова.

Днес ние можем да се насладим на част от невероятното творчество на художничката, чрез картината „Ритми”, избрана за акцент на месец ноември. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство като напомнят, че всеки вторник е ден без входна такса.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица