Свържи се с нас

Култура

Картината „Ритми“ е акцент в Галерията

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През ноември Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Ритми“, на българската художничка Вера Недкова. Личност, оставила богато и разнообразно културно наследство, отразяващо нейния живот.

Вера Недкова е родена през първото десетилетие на 20 в. в Скопие в семейството на българския дипломат Тодор Недков. Възпитана в интелектуална среда и израснала в чужбина от най-ранна възраст насочва вниманието си към изкуството. През 1923-1930 следва реставрация и живопис във Виена, където прави и първата си изложба през 1933г. Творбите от този период се отличават с опростена и обобщена форма, чиста, синтетична линия и деликатен пастелен колорит.

Вера Недкова се движи свободно из европейските орбити, навлиза в художествените среди като един от носителите на непосредствен европейски опит и това също предопределя водещата ѝ роля в тях, както и аристократичната дистанция между нея и много други художници. За нея споделят, че е изключително независим, творец, винаги вярна на себе си. През 1934 г. семейство Недкови се връща в България, където Вера Недкова създава голям брой композиции, пейзажи, портрети и автопортрети. Колоритът в творбите ѝ се променя, става по-топъл, ярък и наситен, фактурата в живописните ѝ платна се обогатява. През 1934 и 1939 г. тя прави две самостоятелни изложби в София, и става член на Дружеството на новите художници.

След 1944г. В. Недкова трудно се вписва в новата политическа реалност. Художничката не прави и опит за компромис, продължава да рисува така, както мисли и разбира. Естетика ѝ става “неподходяща”, но въпреки това тя отказва да промени художествените си виждания, което води до нейната изолираност от арт сцената. Тогава благодарение на втората си специалност – „консервация и реставрация“, работи главно като реставратор. През същия този период на Вера Недкова тежи и обстоятелството, че не може да пътува в чужбина. Свикналата да се движи свободно из Европа, тя се чувства изолирана, а космополитният ѝ дух е угнетен. Художествените събития на живо са заместени от книгите на различни езици. По-късно, през средата на 60-те, в Париж, Дора Валие е изумена от осведомеността ѝ: „Имаше чувството, че говори с човек, който винаги е живял тук и е в течение на много неща“.

В началото на 60-те години с „размразяването“ на художествения живот идва новото признание – реабилитацията на ранното творчество и откриването на още непознатото, непоказваното, трупаното в ателието. Вера Недкова започва да участва в представителни изложби. В платната й се връща онази яркост в колорита, която тя открива при първия си досег с българската среда, но с една особена жизненост на цвета и много по-голяма наситеност. През 1973 г. е открита нейна юбилейна изложба на ул. „Раковски“ 125. Еволюцията в творбите ѝ от този период е към по-голяма свобода и живописна експресивност. Емоционалното внушение е постигнато основно чрез пластическото изграждане на формата и разнообразието на фактурата. В голяма част от картините акцентът преминава от силуета и опростената форма до експресивното и колоритно организиране на пространствените планове. От този период са и композициите, които граничат с абстракцията – линия в творчеството ѝ, развивана съзнателно в края на 70-те и през 80-те. Следващата й юбилейна изложба е през 1984 г. в Съюза на българските художници.

Всичко, което оставя Вера Недкова като произведения на изкуството, текст, спомени и разговори с други хора, говори за изключителната ѝ ерудитска култура, познаване на световните художествени тенденции. Именно този широк кръгозор ѝ позволява да бъде толкова смела в модерния изказ. Уважението към нейното творчество остава неделимо, донякъде – дори обусловено от респекта пред личността й. В известен смисъл тези чувства се препокриват, защото и картините, и авторката, като личност носят един и същи тип въздействие – внушават дистанция, овладяност и достойнство, естетизъм.

„Целта на изкуството не е да ни потопи в бездната на нашите терзания, но да ни държи нащрек, за да осъзнаем своето положение в света.”…”Нащрек”! Вера Недкова.

Днес ние можем да се насладим на част от невероятното творчество на художничката, чрез картината „Ритми”, избрана за акцент на месец ноември. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство като напомнят, че всеки вторник е ден без входна такса.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица