Свържи се с нас

Култура

Карикатурният салон в Дома на хумора отваря врати

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Музеят „Дом на хумора и сатирата“ представя традиционното си есенно събитие, посветено на изкуството на карикатурата, с ново име – Карикатурен салон. Откриването е насрочено за 25 октомври, четвъртък, от 18:00 часа, зали 6 и 7, където ще бъдат показани пет карикатурни изложби, които ще останат в Музея до 31 януари 2019 г.

Петте изложби с над 200 карикатури са: Айляк карикатура, самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов, Комунистическият манифест, самостоятелна изложба на Мартин Роусън, Арт председателство, Анимирани карикатури на Чавдар Николов. По традиция Музеят представя и Националната изложба на карикатурата с нейното 43-то издание.

Гости на откриването на изложбите в Карикатурния салон ще бъдат едни от най-известните български карикатуристи – Ириен Трендафилов, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Ивайло Цветков.

Посетителите ще имат възможността да разгледат и всички броеве на вестник ПРАС-ПРЕС, излезли до сега. Карикатурният салон предлага и съпътстваща програма от събития, която ще продължи през целия период на Салона.

Преди откриването на изложбите, на 25 октомври в Музея ще се проведе мастър-клас за карикатура с гостите карикатуристи, в който ще участват възпитаници на габровски школи по изобразително изкуство. Повече информация за изложбите и събитията в Музея на хумора и сатирата може да намерите на интернет страницата на Музея, както и във фейсбук профила на Дома на хумора и сатирата.

Айляк карикатура

На откриването на 43. Национална изложба на карикатурата на 5 април тази година, Музеят на хумора и сатирата даде специалната си награда на Ириен Трендафилов, който гостува в Музея със самостоятелната си изложба Айляк карикатура. За Пловдив, от където е авторът, айляк е начин на живот, символ на свободния дух, който се пренася и в прагматично Габрово поне за кратко.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършва Московския геологопроучвателен институт, със специалност „Проучване и добив на радиоактивни и редки елементи“. Работи като геолог, технолог, главен инженер, мениджър и директор на миннодобивно предприятие. Публикува първата си карикатура през 1968 г. във в. „Отечествен глас“, Пловдив, а от 1988 г. е член на секция „Карикатура“ в Съюза на българските художници. Творбите му се печатат в български и руски вестници. Има девет самостоятелни изложби в България и Русия. Трендафилов участва в множество национални и международни изложби и конкурси за карикатура. Творбите му са показвани на изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна, Хърватия, Гърция и други. Носител е на 30 награди от национални и международни конкурси и изложби, сред които Голямата награда на Националната изложба на карикатурата, София (2010), Награда за най-добра карикатура от UEFA EURO, Китай, (2016), Награда за карикатура на Министерството на здравеопазването на 22. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово (2015), награди от Италия, Русия, Македония, Кипър и Турция.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Комунистическият манифест

През 2018 г. се отбелязва 200-годишнината от рождението на Маркс. Изложбата представя 40 илюстрации, част от „Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс“, адаптиран от редакционния карикатурист и писател Мартин Роусън. Комиксите в изложбата са преведени от английски език от Тодор Петков.

В интервю за The Guardian в началото на месец май Мартин Роусън споделя: „Най-важната част от „Комунистическият манифест“ остава неговият анализ на това, как аморалната механика на капитализма променя човешките същества и ги превръща в ходещи машини, които съществуват единствено, за да бъдат доени и да правят богатите още по-богати. Няма гледна точка, от която това да е забавно. И 170 години след написването на „Комунистическият манифест“, когато според последни данни 43 личности в света притежават богатство, колкото половината от останалата част от човечеството, твърдя, че Маркс все още има какво да каже и се надявам, че съм му помогнал да го каже още веднъж.“

Мартин Роусън (роден на 15 февруари 1959 г.) е британски редакционен карикатурист и писател. Неговият жанр е политическата сатира, а неговият стил графичен. Той характеризира работата си като „визуална журналистика“. Карикатурите му често се появяват в The Guardian и Daily Mirror. Като автор на свободна практика рисува карикатури за издания, като Tribune, Index on Censorship и Morning Star. Той е председател на Асоциацията на британските карикатуристи.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Арт председателство

Изложбата Арт председателство представя Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, известни като „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС. Иронизирайки девиза на председателството „Съединението прави силата”, авторите се надсмиват над европейското и българското съединение на лицемерието с политически карикатури по шедьоври на европейското визуално културно наследство от Леонардо да Винчи, Пикасо, Матис, Мунк, Ван Гог и Гоя. Изложбата е посветена на поетото от България в началото на годината европредседателство и представя 24 карикатури. Това е втората изложба на Невъзпитаните карикатуристи след Дело 113, която Музеят на хумора и сатирата представя.
Чавдар Николов е известен с безкомпромисните си реакции срещу всякакви несправедливости в България. С остър сарказъм анимираните му карикатури визуализират безгласното мнение на народа за управляващите. След като през 2016 г. над 90 видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, днес те могат да бъдат гледани в „Шоуто на Слави“ и в електронната медия Терминал 3.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Анимирани карикатури на Чавдар Николов

Чавдар Николов е роден през 1959 г. Завършил е специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. В Лондон има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание „Прайвит ай“. Сътрудничил е на редица наши издания, работил е във вестниците „Демокрация“, „Новинар“ и „Преса“ – от създаването до края му. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.

снимка: Дом на хумора и сатирата

43. Национална изложба на карикатурата

В 43. Национална изложба на карикатурата, гостуваща в Габрово, са представени 71 творби на 26 автора. Застъпени са разнообразни теми и проблеми – любов, секс, пари, отношенията между мъжа и жената, екология, война и мир. Изложбата включва както вестникарска карикатура, така и карикатури, предназначени за международни конкурси и изложбени зали.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица