Свържи се с нас

Култура

Карикатурният салон в Дома на хумора отваря врати

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Музеят „Дом на хумора и сатирата“ представя традиционното си есенно събитие, посветено на изкуството на карикатурата, с ново име – Карикатурен салон. Откриването е насрочено за 25 октомври, четвъртък, от 18:00 часа, зали 6 и 7, където ще бъдат показани пет карикатурни изложби, които ще останат в Музея до 31 януари 2019 г.

Петте изложби с над 200 карикатури са: Айляк карикатура, самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов, Комунистическият манифест, самостоятелна изложба на Мартин Роусън, Арт председателство, Анимирани карикатури на Чавдар Николов. По традиция Музеят представя и Националната изложба на карикатурата с нейното 43-то издание.

Гости на откриването на изложбите в Карикатурния салон ще бъдат едни от най-известните български карикатуристи – Ириен Трендафилов, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Ивайло Цветков.

Посетителите ще имат възможността да разгледат и всички броеве на вестник ПРАС-ПРЕС, излезли до сега. Карикатурният салон предлага и съпътстваща програма от събития, която ще продължи през целия период на Салона.

Преди откриването на изложбите, на 25 октомври в Музея ще се проведе мастър-клас за карикатура с гостите карикатуристи, в който ще участват възпитаници на габровски школи по изобразително изкуство. Повече информация за изложбите и събитията в Музея на хумора и сатирата може да намерите на интернет страницата на Музея, както и във фейсбук профила на Дома на хумора и сатирата.

Айляк карикатура

На откриването на 43. Национална изложба на карикатурата на 5 април тази година, Музеят на хумора и сатирата даде специалната си награда на Ириен Трендафилов, който гостува в Музея със самостоятелната си изложба Айляк карикатура. За Пловдив, от където е авторът, айляк е начин на живот, символ на свободния дух, който се пренася и в прагматично Габрово поне за кратко.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършва Московския геологопроучвателен институт, със специалност „Проучване и добив на радиоактивни и редки елементи“. Работи като геолог, технолог, главен инженер, мениджър и директор на миннодобивно предприятие. Публикува първата си карикатура през 1968 г. във в. „Отечествен глас“, Пловдив, а от 1988 г. е член на секция „Карикатура“ в Съюза на българските художници. Творбите му се печатат в български и руски вестници. Има девет самостоятелни изложби в България и Русия. Трендафилов участва в множество национални и международни изложби и конкурси за карикатура. Творбите му са показвани на изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна, Хърватия, Гърция и други. Носител е на 30 награди от национални и международни конкурси и изложби, сред които Голямата награда на Националната изложба на карикатурата, София (2010), Награда за най-добра карикатура от UEFA EURO, Китай, (2016), Награда за карикатура на Министерството на здравеопазването на 22. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово (2015), награди от Италия, Русия, Македония, Кипър и Турция.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Комунистическият манифест

През 2018 г. се отбелязва 200-годишнината от рождението на Маркс. Изложбата представя 40 илюстрации, част от „Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс“, адаптиран от редакционния карикатурист и писател Мартин Роусън. Комиксите в изложбата са преведени от английски език от Тодор Петков.

В интервю за The Guardian в началото на месец май Мартин Роусън споделя: „Най-важната част от „Комунистическият манифест“ остава неговият анализ на това, как аморалната механика на капитализма променя човешките същества и ги превръща в ходещи машини, които съществуват единствено, за да бъдат доени и да правят богатите още по-богати. Няма гледна точка, от която това да е забавно. И 170 години след написването на „Комунистическият манифест“, когато според последни данни 43 личности в света притежават богатство, колкото половината от останалата част от човечеството, твърдя, че Маркс все още има какво да каже и се надявам, че съм му помогнал да го каже още веднъж.“

Мартин Роусън (роден на 15 февруари 1959 г.) е британски редакционен карикатурист и писател. Неговият жанр е политическата сатира, а неговият стил графичен. Той характеризира работата си като „визуална журналистика“. Карикатурите му често се появяват в The Guardian и Daily Mirror. Като автор на свободна практика рисува карикатури за издания, като Tribune, Index on Censorship и Morning Star. Той е председател на Асоциацията на британските карикатуристи.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Арт председателство

Изложбата Арт председателство представя Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, известни като „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС. Иронизирайки девиза на председателството „Съединението прави силата”, авторите се надсмиват над европейското и българското съединение на лицемерието с политически карикатури по шедьоври на европейското визуално културно наследство от Леонардо да Винчи, Пикасо, Матис, Мунк, Ван Гог и Гоя. Изложбата е посветена на поетото от България в началото на годината европредседателство и представя 24 карикатури. Това е втората изложба на Невъзпитаните карикатуристи след Дело 113, която Музеят на хумора и сатирата представя.
Чавдар Николов е известен с безкомпромисните си реакции срещу всякакви несправедливости в България. С остър сарказъм анимираните му карикатури визуализират безгласното мнение на народа за управляващите. След като през 2016 г. над 90 видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, днес те могат да бъдат гледани в „Шоуто на Слави“ и в електронната медия Терминал 3.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Анимирани карикатури на Чавдар Николов

Чавдар Николов е роден през 1959 г. Завършил е специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. В Лондон има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание „Прайвит ай“. Сътрудничил е на редица наши издания, работил е във вестниците „Демокрация“, „Новинар“ и „Преса“ – от създаването до края му. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.

снимка: Дом на хумора и сатирата

43. Национална изложба на карикатурата

В 43. Национална изложба на карикатурата, гостуваща в Габрово, са представени 71 творби на 26 автора. Застъпени са разнообразни теми и проблеми – любов, секс, пари, отношенията между мъжа и жената, екология, война и мир. Изложбата включва както вестникарска карикатура, така и карикатури, предназначени за международни конкурси и изложбени зали.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица