

Култура
Карикатурният салон в Дома на хумора отваря врати

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Музеят „Дом на хумора и сатирата“ представя традиционното си есенно събитие, посветено на изкуството на карикатурата, с ново име – Карикатурен салон. Откриването е насрочено за 25 октомври, четвъртък, от 18:00 часа, зали 6 и 7, където ще бъдат показани пет карикатурни изложби, които ще останат в Музея до 31 януари 2019 г.
Петте изложби с над 200 карикатури са: Айляк карикатура, самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов, Комунистическият манифест, самостоятелна изложба на Мартин Роусън, Арт председателство, Анимирани карикатури на Чавдар Николов. По традиция Музеят представя и Националната изложба на карикатурата с нейното 43-то издание.
Гости на откриването на изложбите в Карикатурния салон ще бъдат едни от най-известните български карикатуристи – Ириен Трендафилов, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Ивайло Цветков.
Посетителите ще имат възможността да разгледат и всички броеве на вестник ПРАС-ПРЕС, излезли до сега. Карикатурният салон предлага и съпътстваща програма от събития, която ще продължи през целия период на Салона.
Преди откриването на изложбите, на 25 октомври в Музея ще се проведе мастър-клас за карикатура с гостите карикатуристи, в който ще участват възпитаници на габровски школи по изобразително изкуство. Повече информация за изложбите и събитията в Музея на хумора и сатирата може да намерите на интернет страницата на Музея, както и във фейсбук профила на Дома на хумора и сатирата.
Айляк карикатура
На откриването на 43. Национална изложба на карикатурата на 5 април тази година, Музеят на хумора и сатирата даде специалната си награда на Ириен Трендафилов, който гостува в Музея със самостоятелната си изложба Айляк карикатура. За Пловдив, от където е авторът, айляк е начин на живот, символ на свободния дух, който се пренася и в прагматично Габрово поне за кратко.

снимка: Дом на хумора и сатирата
Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършва Московския геологопроучвателен институт, със специалност „Проучване и добив на радиоактивни и редки елементи“. Работи като геолог, технолог, главен инженер, мениджър и директор на миннодобивно предприятие. Публикува първата си карикатура през 1968 г. във в. „Отечествен глас“, Пловдив, а от 1988 г. е член на секция „Карикатура“ в Съюза на българските художници. Творбите му се печатат в български и руски вестници. Има девет самостоятелни изложби в България и Русия. Трендафилов участва в множество национални и международни изложби и конкурси за карикатура. Творбите му са показвани на изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна, Хърватия, Гърция и други. Носител е на 30 награди от национални и международни конкурси и изложби, сред които Голямата награда на Националната изложба на карикатурата, София (2010), Награда за най-добра карикатура от UEFA EURO, Китай, (2016), Награда за карикатура на Министерството на здравеопазването на 22. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово (2015), награди от Италия, Русия, Македония, Кипър и Турция.

снимка: Дом на хумора и сатирата
Комунистическият манифест
През 2018 г. се отбелязва 200-годишнината от рождението на Маркс. Изложбата представя 40 илюстрации, част от „Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс“, адаптиран от редакционния карикатурист и писател Мартин Роусън. Комиксите в изложбата са преведени от английски език от Тодор Петков.
В интервю за The Guardian в началото на месец май Мартин Роусън споделя: „Най-важната част от „Комунистическият манифест“ остава неговият анализ на това, как аморалната механика на капитализма променя човешките същества и ги превръща в ходещи машини, които съществуват единствено, за да бъдат доени и да правят богатите още по-богати. Няма гледна точка, от която това да е забавно. И 170 години след написването на „Комунистическият манифест“, когато според последни данни 43 личности в света притежават богатство, колкото половината от останалата част от човечеството, твърдя, че Маркс все още има какво да каже и се надявам, че съм му помогнал да го каже още веднъж.“
Мартин Роусън (роден на 15 февруари 1959 г.) е британски редакционен карикатурист и писател. Неговият жанр е политическата сатира, а неговият стил графичен. Той характеризира работата си като „визуална журналистика“. Карикатурите му често се появяват в The Guardian и Daily Mirror. Като автор на свободна практика рисува карикатури за издания, като Tribune, Index on Censorship и Morning Star. Той е председател на Асоциацията на британските карикатуристи.

снимка: Дом на хумора и сатирата
Арт председателство
Изложбата Арт председателство представя Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, известни като „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС. Иронизирайки девиза на председателството „Съединението прави силата”, авторите се надсмиват над европейското и българското съединение на лицемерието с политически карикатури по шедьоври на европейското визуално културно наследство от Леонардо да Винчи, Пикасо, Матис, Мунк, Ван Гог и Гоя. Изложбата е посветена на поетото от България в началото на годината европредседателство и представя 24 карикатури. Това е втората изложба на Невъзпитаните карикатуристи след Дело 113, която Музеят на хумора и сатирата представя.
Чавдар Николов е известен с безкомпромисните си реакции срещу всякакви несправедливости в България. С остър сарказъм анимираните му карикатури визуализират безгласното мнение на народа за управляващите. След като през 2016 г. над 90 видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, днес те могат да бъдат гледани в „Шоуто на Слави“ и в електронната медия Терминал 3.

снимка: Дом на хумора и сатирата
Анимирани карикатури на Чавдар Николов
Чавдар Николов е роден през 1959 г. Завършил е специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. В Лондон има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание „Прайвит ай“. Сътрудничил е на редица наши издания, работил е във вестниците „Демокрация“, „Новинар“ и „Преса“ – от създаването до края му. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.

снимка: Дом на хумора и сатирата
43. Национална изложба на карикатурата
В 43. Национална изложба на карикатурата, гостуваща в Габрово, са представени 71 творби на 26 автора. Застъпени са разнообразни теми и проблеми – любов, секс, пари, отношенията между мъжа и жената, екология, война и мир. Изложбата включва както вестникарска карикатура, така и карикатури, предназначени за международни конкурси и изложбени зали.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Новинипреди 6 дни
Започва подготовката за благоустрояване на парк Баждар
-
Любопитнопреди 6 дни
Търсят кмет и заместник – кмет на Габрово за един ден
-
Културапреди 6 дни
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово
-
Кримипреди 5 дни
„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Кримипреди 5 дни
Извадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 2 дни
Стартъп с амбициозни планове за Габрово