Свържи се с нас

Култура

Карикатурният салон в Дома на хумора отваря врати

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Музеят „Дом на хумора и сатирата“ представя традиционното си есенно събитие, посветено на изкуството на карикатурата, с ново име – Карикатурен салон. Откриването е насрочено за 25 октомври, четвъртък, от 18:00 часа, зали 6 и 7, където ще бъдат показани пет карикатурни изложби, които ще останат в Музея до 31 януари 2019 г.

Петте изложби с над 200 карикатури са: Айляк карикатура, самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов, Комунистическият манифест, самостоятелна изложба на Мартин Роусън, Арт председателство, Анимирани карикатури на Чавдар Николов. По традиция Музеят представя и Националната изложба на карикатурата с нейното 43-то издание.

Гости на откриването на изложбите в Карикатурния салон ще бъдат едни от най-известните български карикатуристи – Ириен Трендафилов, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Ивайло Цветков.

Посетителите ще имат възможността да разгледат и всички броеве на вестник ПРАС-ПРЕС, излезли до сега. Карикатурният салон предлага и съпътстваща програма от събития, която ще продължи през целия период на Салона.

Преди откриването на изложбите, на 25 октомври в Музея ще се проведе мастър-клас за карикатура с гостите карикатуристи, в който ще участват възпитаници на габровски школи по изобразително изкуство. Повече информация за изложбите и събитията в Музея на хумора и сатирата може да намерите на интернет страницата на Музея, както и във фейсбук профила на Дома на хумора и сатирата.

Айляк карикатура

На откриването на 43. Национална изложба на карикатурата на 5 април тази година, Музеят на хумора и сатирата даде специалната си награда на Ириен Трендафилов, който гостува в Музея със самостоятелната си изложба Айляк карикатура. За Пловдив, от където е авторът, айляк е начин на живот, символ на свободния дух, който се пренася и в прагматично Габрово поне за кратко.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършва Московския геологопроучвателен институт, със специалност „Проучване и добив на радиоактивни и редки елементи“. Работи като геолог, технолог, главен инженер, мениджър и директор на миннодобивно предприятие. Публикува първата си карикатура през 1968 г. във в. „Отечествен глас“, Пловдив, а от 1988 г. е член на секция „Карикатура“ в Съюза на българските художници. Творбите му се печатат в български и руски вестници. Има девет самостоятелни изложби в България и Русия. Трендафилов участва в множество национални и международни изложби и конкурси за карикатура. Творбите му са показвани на изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна, Хърватия, Гърция и други. Носител е на 30 награди от национални и международни конкурси и изложби, сред които Голямата награда на Националната изложба на карикатурата, София (2010), Награда за най-добра карикатура от UEFA EURO, Китай, (2016), Награда за карикатура на Министерството на здравеопазването на 22. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово (2015), награди от Италия, Русия, Македония, Кипър и Турция.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Комунистическият манифест

През 2018 г. се отбелязва 200-годишнината от рождението на Маркс. Изложбата представя 40 илюстрации, част от „Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс“, адаптиран от редакционния карикатурист и писател Мартин Роусън. Комиксите в изложбата са преведени от английски език от Тодор Петков.

В интервю за The Guardian в началото на месец май Мартин Роусън споделя: „Най-важната част от „Комунистическият манифест“ остава неговият анализ на това, как аморалната механика на капитализма променя човешките същества и ги превръща в ходещи машини, които съществуват единствено, за да бъдат доени и да правят богатите още по-богати. Няма гледна точка, от която това да е забавно. И 170 години след написването на „Комунистическият манифест“, когато според последни данни 43 личности в света притежават богатство, колкото половината от останалата част от човечеството, твърдя, че Маркс все още има какво да каже и се надявам, че съм му помогнал да го каже още веднъж.“

Мартин Роусън (роден на 15 февруари 1959 г.) е британски редакционен карикатурист и писател. Неговият жанр е политическата сатира, а неговият стил графичен. Той характеризира работата си като „визуална журналистика“. Карикатурите му често се появяват в The Guardian и Daily Mirror. Като автор на свободна практика рисува карикатури за издания, като Tribune, Index on Censorship и Morning Star. Той е председател на Асоциацията на британските карикатуристи.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Арт председателство

Изложбата Арт председателство представя Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, известни като „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС. Иронизирайки девиза на председателството „Съединението прави силата”, авторите се надсмиват над европейското и българското съединение на лицемерието с политически карикатури по шедьоври на европейското визуално културно наследство от Леонардо да Винчи, Пикасо, Матис, Мунк, Ван Гог и Гоя. Изложбата е посветена на поетото от България в началото на годината европредседателство и представя 24 карикатури. Това е втората изложба на Невъзпитаните карикатуристи след Дело 113, която Музеят на хумора и сатирата представя.
Чавдар Николов е известен с безкомпромисните си реакции срещу всякакви несправедливости в България. С остър сарказъм анимираните му карикатури визуализират безгласното мнение на народа за управляващите. След като през 2016 г. над 90 видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, днес те могат да бъдат гледани в „Шоуто на Слави“ и в електронната медия Терминал 3.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Анимирани карикатури на Чавдар Николов

Чавдар Николов е роден през 1959 г. Завършил е специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. В Лондон има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание „Прайвит ай“. Сътрудничил е на редица наши издания, работил е във вестниците „Демокрация“, „Новинар“ и „Преса“ – от създаването до края му. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.

снимка: Дом на хумора и сатирата

43. Национална изложба на карикатурата

В 43. Национална изложба на карикатурата, гостуваща в Габрово, са представени 71 творби на 26 автора. Застъпени са разнообразни теми и проблеми – любов, секс, пари, отношенията между мъжа и жената, екология, война и мир. Изложбата включва както вестникарска карикатура, така и карикатури, предназначени за международни конкурси и изложбени зали.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица