Култура
Карикатурният салон в Дома на хумора отваря врати
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Музеят „Дом на хумора и сатирата“ представя традиционното си есенно събитие, посветено на изкуството на карикатурата, с ново име – Карикатурен салон. Откриването е насрочено за 25 октомври, четвъртък, от 18:00 часа, зали 6 и 7, където ще бъдат показани пет карикатурни изложби, които ще останат в Музея до 31 януари 2019 г.
Петте изложби с над 200 карикатури са: Айляк карикатура, самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов, Комунистическият манифест, самостоятелна изложба на Мартин Роусън, Арт председателство, Анимирани карикатури на Чавдар Николов. По традиция Музеят представя и Националната изложба на карикатурата с нейното 43-то издание.
Гости на откриването на изложбите в Карикатурния салон ще бъдат едни от най-известните български карикатуристи – Ириен Трендафилов, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Ивайло Цветков.
Посетителите ще имат възможността да разгледат и всички броеве на вестник ПРАС-ПРЕС, излезли до сега. Карикатурният салон предлага и съпътстваща програма от събития, която ще продължи през целия период на Салона.
Преди откриването на изложбите, на 25 октомври в Музея ще се проведе мастър-клас за карикатура с гостите карикатуристи, в който ще участват възпитаници на габровски школи по изобразително изкуство. Повече информация за изложбите и събитията в Музея на хумора и сатирата може да намерите на интернет страницата на Музея, както и във фейсбук профила на Дома на хумора и сатирата.
Айляк карикатура
На откриването на 43. Национална изложба на карикатурата на 5 април тази година, Музеят на хумора и сатирата даде специалната си награда на Ириен Трендафилов, който гостува в Музея със самостоятелната си изложба Айляк карикатура. За Пловдив, от където е авторът, айляк е начин на живот, символ на свободния дух, който се пренася и в прагматично Габрово поне за кратко.
снимка: Дом на хумора и сатирата
Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършва Московския геологопроучвателен институт, със специалност „Проучване и добив на радиоактивни и редки елементи“. Работи като геолог, технолог, главен инженер, мениджър и директор на миннодобивно предприятие. Публикува първата си карикатура през 1968 г. във в. „Отечествен глас“, Пловдив, а от 1988 г. е член на секция „Карикатура“ в Съюза на българските художници. Творбите му се печатат в български и руски вестници. Има девет самостоятелни изложби в България и Русия. Трендафилов участва в множество национални и международни изложби и конкурси за карикатура. Творбите му са показвани на изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна, Хърватия, Гърция и други. Носител е на 30 награди от национални и международни конкурси и изложби, сред които Голямата награда на Националната изложба на карикатурата, София (2010), Награда за най-добра карикатура от UEFA EURO, Китай, (2016), Награда за карикатура на Министерството на здравеопазването на 22. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово (2015), награди от Италия, Русия, Македония, Кипър и Турция.
снимка: Дом на хумора и сатирата
Комунистическият манифест
През 2018 г. се отбелязва 200-годишнината от рождението на Маркс. Изложбата представя 40 илюстрации, част от „Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс“, адаптиран от редакционния карикатурист и писател Мартин Роусън. Комиксите в изложбата са преведени от английски език от Тодор Петков.
В интервю за The Guardian в началото на месец май Мартин Роусън споделя: „Най-важната част от „Комунистическият манифест“ остава неговият анализ на това, как аморалната механика на капитализма променя човешките същества и ги превръща в ходещи машини, които съществуват единствено, за да бъдат доени и да правят богатите още по-богати. Няма гледна точка, от която това да е забавно. И 170 години след написването на „Комунистическият манифест“, когато според последни данни 43 личности в света притежават богатство, колкото половината от останалата част от човечеството, твърдя, че Маркс все още има какво да каже и се надявам, че съм му помогнал да го каже още веднъж.“
Мартин Роусън (роден на 15 февруари 1959 г.) е британски редакционен карикатурист и писател. Неговият жанр е политическата сатира, а неговият стил графичен. Той характеризира работата си като „визуална журналистика“. Карикатурите му често се появяват в The Guardian и Daily Mirror. Като автор на свободна практика рисува карикатури за издания, като Tribune, Index on Censorship и Morning Star. Той е председател на Асоциацията на британските карикатуристи.
снимка: Дом на хумора и сатирата
Арт председателство
Изложбата Арт председателство представя Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, известни като „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС. Иронизирайки девиза на председателството „Съединението прави силата”, авторите се надсмиват над европейското и българското съединение на лицемерието с политически карикатури по шедьоври на европейското визуално културно наследство от Леонардо да Винчи, Пикасо, Матис, Мунк, Ван Гог и Гоя. Изложбата е посветена на поетото от България в началото на годината европредседателство и представя 24 карикатури. Това е втората изложба на Невъзпитаните карикатуристи след Дело 113, която Музеят на хумора и сатирата представя.
Чавдар Николов е известен с безкомпромисните си реакции срещу всякакви несправедливости в България. С остър сарказъм анимираните му карикатури визуализират безгласното мнение на народа за управляващите. След като през 2016 г. над 90 видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, днес те могат да бъдат гледани в „Шоуто на Слави“ и в електронната медия Терминал 3.
снимка: Дом на хумора и сатирата
Анимирани карикатури на Чавдар Николов
Чавдар Николов е роден през 1959 г. Завършил е специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. В Лондон има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание „Прайвит ай“. Сътрудничил е на редица наши издания, работил е във вестниците „Демокрация“, „Новинар“ и „Преса“ – от създаването до края му. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.
снимка: Дом на хумора и сатирата
43. Национална изложба на карикатурата
В 43. Национална изложба на карикатурата, гостуваща в Габрово, са представени 71 творби на 26 автора. Застъпени са разнообразни теми и проблеми – любов, секс, пари, отношенията между мъжа и жената, екология, война и мир. Изложбата включва както вестникарска карикатура, така и карикатури, предназначени за международни конкурси и изложбени зали.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.
Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.
Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.
Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.
„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.
Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.
Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.
-
Икономикапреди 6 дниБлизо 9 000 обявиха доходите си в НАП две седмици преди крайния срок
-
Икономикапреди 6 дниРегионална среща събира независими търговци във Велико Търново в края на април
-
Новинипреди 6 дниТрети благотворителен турнир по адаптивно плуване в Габрово
-
Новинипреди 3 дни„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово
-
Новинипреди 7 дниДаниел Петров, Възраждане: Младите трябва да виждат бъдещето си в Габрово
-
Новинипреди 6 дниОт протестите през декември до избора днес: Да си довършим работата!
-
Новинипреди 6 дниПроф. Николай Цонков с обръщение към гражданите
-
Новинипреди 6 дни
Даниел Петров: Демографската криза в Габрово не е статистика, а въпрос на оцеляване на региона