Новини
Ку-треска, една забравена болест се завърна!

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
За периода 20.11.2017 – 24.08.2018 г. на територията на Габровска област са регистрирани шест огнища на Ку-треска по животните.
За този период РЗИ – Габрово извърши изследвания на 81 лица – животновъди и ветеринарни специалисти, заети с отглеждането и обслужването на болните животни , както и лица, консумирали мляко и млечни продукти от болни животни.
Резултатите показват, че 21 лица от тях са заболели от Ку-треска. Всички заболели са провели антибиотично лечение. Двама от заболелите са лекувани в болнични условия.
Заболяването е антропозооноза, т.е. – боледуват и хора и животни. Причинява се от бактерия (Coxiella burnetii), доста устойчива на външни влияния и дезинфекционни средства.
Основният източник на зараза са домашните животни: крави, овце, кози, по-рядко коне и домашни птици.
По-висок риск от заразяване с Ку – треска има при определени професии: работници в сферата на животновъдството, кожарската и млечната индустрия, ветеринарни лекари, ветеринарни техници и други професии, при които има близък контакт с животни.
Инфектирането може да стане по няколко начина: чрез вдишване на прах, заразен с екскрети на заболели животни, при клане и обработка на животински суровини, през кожата и лигавиците от околоплодни води при израждане на животни, чрез консумация на замърсена храна или непастьоризирано мляко от болни животни или други млечни продукти, които не са претърпели достатъчна термична обработка.
Разграничават се два начина на протичане – остро и хронично. Най-типичните изяви на острата Ку-треска са грипоподобна болест и пневмонията.
Грипоподобната болест започва внезапно и продължава обикновено между 2-14 дни. Основните симптоми са висока температура – до 39-40 градуса, която продължава дълго време. Болните се оплакват от силно главоболие, гадене, отпадналост, болки в мускулите.
Пневмонията причинената от Coxiella burnetii може да бъде както лека и самоограничаваща се, така и тежка с развитие на усложнения. Тя протича със суха кашлица, обща слабост, бодежи в гърдите, температура. Главоболието е чест симптом и обикновено е силно.
Хроничната форма на Ку-треската протича много тежко и води до – артрит (възпаление на ставите), остеомиелит (възпаление на костите), васкулит (възпаление на кръвоносните съдове), възпаление на мозъка.
Хроничният ендокардит (възпаление на вътрешния слой на сърцето) е най-честото усложнение на хроничната Ку-треска.
Инфекцията с коксиела може да протече и с клиничната картина на остър вирусен хепатит – гадене, повръщане, потъмняване на урината, пожълтяване, повишаване на чернодробните ензими.
Инфекцията при бременни води до сериозни увреждания. Само в една трета от случаите бременността завършва благоприятно.
При навременно диагностициране лечението на Ку-треската е успешно, но е по-добре заболяването да бъде избегнато като се спазват някои профилактични мерки, като:
– Когато се грижите за животни (крави, овце или кози), ползвайте защитно облекло, маски и ръкавици.
– Правете дезинфекция на оборите, кошарите и други обслужващи помещения.
– В случай на проява на признаци на Ку-треска при животните – аборти, преждевременни раждания, обърнете се към ветеринарните служби за изследване и лечение.
– Стриктно спазвайте хигиена при млекодобива – измивайте, почиствайте и дезинфекцирайте съдовете.
– Консумирайте млякото след добра термична обработка и сиренето след достатъчен период на зреене.
– Ако имате контакти със съмнително болни животни или сте консумирали животински продукти които не са подлагани на достатъчна термична обработка и започнат оплаквания, като висока температура, отпадналост, главоболие и болки в мускулите на краката, потърсете незабавно лекарска помощ!
Във връзка с утежнената епизоотична и епидемиологична обстановка в Габровска област по отношение на Ку- треската, РЗИ Габрово съветва гражданите да не купуват млечни продукти с неизяснен произход, от нерегистрирани производители! Това, че млякото, млечните продукти и месото са „домашно производство“, не означава , че са стопроцентово безопасни!
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Новини
Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 7 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак











