Свържи се с нас

Култура

„ФамилииТе“ Пенчеви – Чаракчиеви

Published

on

снимка: Община Габрово

Регионален исторически музей – Габрово, продължава инициативата на Община Габрово „ФамилииТе“, за представяне на видни габровски фамилии с принос в културния, стопанския и обществен живот в миналото и днес. След фамилиите Москови и Минчеви, третото издание се фокусира върху два рода, оставили значима следа в историята на града: Пенчеви и Чаракчиеви.

На 10 октомври от 17.30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово ще бъде представена биографичната книга „Ружка Чаракчиева – Дух, талант, проникновение“ в присъствието на изтъкнатата пианистка, родена в Габрово и авторът на книгата Ирен Капеловска. Посетителите ще имат възможност да разгледат и изложба, свързана с родовете Пенчеви и Чаракчиеви.

Входът е свободен за всички, които желаят да се запознаят с историята на двата рода и да присъстват на срещата-разговор.

Изтъкнат представител на фамилия Пенчеви е Димитър Пенчев (1891-1962), роден в с. Бойновци, Габровско. Баща му Христо е първи братовчед на Никола Войновски (син на чичо му Дончо), подвойвода в четата на Христо Ботев. Димитър Пенчев е предприемач и уважаван индустриалец до национализацията през 1947 г. Неговата памукопредачна фабрика е в основата на Държавния памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“ – Габрово. Със съпругата си Райна (1896-1963) имат три деца – Цветан, Вера и Евгения. Тя го подкрепя и винаги е до него и в добрите, и в лошите моменти от живота му.

Цветан Пенчев (1919-1990) завършва висше техническо образование в Мюнхен, Германия. От 1942 до 1947 г. е технически директор на фабрика „Димитър Пенчев“ АД. След национализацията работи в „Текстилно обединение” – София, учител в техникуми в София, Перник и Габрово, преподавател в Института за усъвършенстване на учители – София.

Вера (Верка) Пенчева-Чаракчиева (1922-2001) завършва с отличие Априловската гимназия. Тя е изключителна математичка, рисува много добре и свири на пиано. През 1942 г. сключва брак с Петър Чаракчиев – учител по музика в гимназията. В семейството се раждат две дъщери: Ружка и Марияна, които продължават музикалната традиция в семейството.

Петър Чаракчиев (1908-1981) е роден в Севлиево, в семейството на Марийка и Стефан Чаракчиеви. Завършва Педагогическото училище в родния си град и Музикалната академия в София, специалност „Цигулка”. От 1936 г. е учител по музика в Априловската гимназия в Габрово. Петър Чаракчиев развива широка музикална и обществена дейност – организира и ръководи смесен гимназиален хор, духов и симфоничен оркестри, ръководи църковния хор, оркестъра при детския приказен театър, хор и оркестър при музикалната дружба „Емануил Манолов”, изнася беседи, ръководи учителски курсове за музикално ограмотяване и др. Негови ученици са: Николай Кауфман, Алипи Найденов, Христо Питев, Минчо Минчев и др.

Ружка Чаракчиева (6 юли 1943 г.) започва да учи пиано на 6-годишна възраст и на 9 г. изнася първия си солов рецитал. Завършва с отличие Държавната музикална академия – София. Специализира в Московската държавна консерватория и във Висшето училище за музика във Виена. Лауреат е на престижни международни конкурси за пианисти. Името ѝ е включено в библиографското издание на Университета в Кеймбридж „Кой кой е в музиката“. През 2006 г. Ружка Чаракчиева получава званието „Почетен гражданин“ на Габрово за приноса ѝ в музикалния живот на града, България и света и „Свидетелство за принос – личен и на фамилията ѝ – за изграждане на Габрово в миналото и днес“. Удостоена е с редица награди за постижения в областта на музикалното и танцово изкуство. Концертира в САЩ, Япония, Индия, Сирия, Великобритания, Франция, Австрия, Германия, Италия, Унгария, Русия, Румъния, Македония, Турция и ОНД като солов изпълнител и участник в камерни формации. Богатият ѝ репертоар включва творби от всички стилове и епохи. Партнира на мнозина български инструменталисти и певци на международни конкурси. Води специалността „Клавирен съпровод“ от 2000 г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; доцент от 1989 г., професор от 1994 г. Председател на „Дружеството на акомпаняторите“ към Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ към СБМТД. Председател на Габровското културно-просветно дружество в София. Ръководител е на майсторски класове по камерна музика, член на жури в национални и международни конкурси за пианисти. Записала е много творби за радио и телевизионни програми – БНР, БНТ, Радио Букурещ, Радио Будапеща, ВВС, NHK (Япония), Радио Берлин, и е осъществила многобройни студийни записи за грамофонни плочи и компактдискове в България и чужбина.

Мариана Чаракчиева (14 юли 1945 г.) завършва Музикалното училище – София, а в Българската държавна консерматория е студентка в класа по цигулка на проф. Петър Христосков. По време на обучението в консерваторията изнася солови концерти, участва в курсовете по цигулка в гр. Ваймар, Германия, при проф. Владимир Аврамов. От 1969 г. започва работа в оркестъра на Софийската опера. Има много участия с различни камерни формации и оркестри – дамски камерен оркестър към Операта, Софийски младежки камерен оркестър, с когото многократно пътува в чужбина. Участва във всички турнета на операта в Европа, Америка, Япония. От 1983 г. е помощник-концертмайстор в Софийската опера до пенсионирането си.

Синът на Ружка Чаракчиева Виктор Дюлгеров (1980 г.) завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“, след това бакалавърска степен в Консерваторията в Бока Ратон, Флорида, а магистърска степен – в Университета в Питсбърг при известния цигулар Андрес Карденес. Тук специализира и провежда едногодишна практика, оценена като „изключително ниво“. Понастоящем Виктор Дюлгеров живее в Бирмингам, САЩ, и работи в Щатския симфоничния оркестър на Алабама.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица