Свържи се с нас

Култура

„ФамилииТе“ Пенчеви – Чаракчиеви

Published

on

снимка: Община Габрово

Регионален исторически музей – Габрово, продължава инициативата на Община Габрово „ФамилииТе“, за представяне на видни габровски фамилии с принос в културния, стопанския и обществен живот в миналото и днес. След фамилиите Москови и Минчеви, третото издание се фокусира върху два рода, оставили значима следа в историята на града: Пенчеви и Чаракчиеви.

На 10 октомври от 17.30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово ще бъде представена биографичната книга „Ружка Чаракчиева – Дух, талант, проникновение“ в присъствието на изтъкнатата пианистка, родена в Габрово и авторът на книгата Ирен Капеловска. Посетителите ще имат възможност да разгледат и изложба, свързана с родовете Пенчеви и Чаракчиеви.

Входът е свободен за всички, които желаят да се запознаят с историята на двата рода и да присъстват на срещата-разговор.

Изтъкнат представител на фамилия Пенчеви е Димитър Пенчев (1891-1962), роден в с. Бойновци, Габровско. Баща му Христо е първи братовчед на Никола Войновски (син на чичо му Дончо), подвойвода в четата на Христо Ботев. Димитър Пенчев е предприемач и уважаван индустриалец до национализацията през 1947 г. Неговата памукопредачна фабрика е в основата на Държавния памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“ – Габрово. Със съпругата си Райна (1896-1963) имат три деца – Цветан, Вера и Евгения. Тя го подкрепя и винаги е до него и в добрите, и в лошите моменти от живота му.

Цветан Пенчев (1919-1990) завършва висше техническо образование в Мюнхен, Германия. От 1942 до 1947 г. е технически директор на фабрика „Димитър Пенчев“ АД. След национализацията работи в „Текстилно обединение” – София, учител в техникуми в София, Перник и Габрово, преподавател в Института за усъвършенстване на учители – София.

Вера (Верка) Пенчева-Чаракчиева (1922-2001) завършва с отличие Априловската гимназия. Тя е изключителна математичка, рисува много добре и свири на пиано. През 1942 г. сключва брак с Петър Чаракчиев – учител по музика в гимназията. В семейството се раждат две дъщери: Ружка и Марияна, които продължават музикалната традиция в семейството.

Петър Чаракчиев (1908-1981) е роден в Севлиево, в семейството на Марийка и Стефан Чаракчиеви. Завършва Педагогическото училище в родния си град и Музикалната академия в София, специалност „Цигулка”. От 1936 г. е учител по музика в Априловската гимназия в Габрово. Петър Чаракчиев развива широка музикална и обществена дейност – организира и ръководи смесен гимназиален хор, духов и симфоничен оркестри, ръководи църковния хор, оркестъра при детския приказен театър, хор и оркестър при музикалната дружба „Емануил Манолов”, изнася беседи, ръководи учителски курсове за музикално ограмотяване и др. Негови ученици са: Николай Кауфман, Алипи Найденов, Христо Питев, Минчо Минчев и др.

Ружка Чаракчиева (6 юли 1943 г.) започва да учи пиано на 6-годишна възраст и на 9 г. изнася първия си солов рецитал. Завършва с отличие Държавната музикална академия – София. Специализира в Московската държавна консерватория и във Висшето училище за музика във Виена. Лауреат е на престижни международни конкурси за пианисти. Името ѝ е включено в библиографското издание на Университета в Кеймбридж „Кой кой е в музиката“. През 2006 г. Ружка Чаракчиева получава званието „Почетен гражданин“ на Габрово за приноса ѝ в музикалния живот на града, България и света и „Свидетелство за принос – личен и на фамилията ѝ – за изграждане на Габрово в миналото и днес“. Удостоена е с редица награди за постижения в областта на музикалното и танцово изкуство. Концертира в САЩ, Япония, Индия, Сирия, Великобритания, Франция, Австрия, Германия, Италия, Унгария, Русия, Румъния, Македония, Турция и ОНД като солов изпълнител и участник в камерни формации. Богатият ѝ репертоар включва творби от всички стилове и епохи. Партнира на мнозина български инструменталисти и певци на международни конкурси. Води специалността „Клавирен съпровод“ от 2000 г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; доцент от 1989 г., професор от 1994 г. Председател на „Дружеството на акомпаняторите“ към Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ към СБМТД. Председател на Габровското културно-просветно дружество в София. Ръководител е на майсторски класове по камерна музика, член на жури в национални и международни конкурси за пианисти. Записала е много творби за радио и телевизионни програми – БНР, БНТ, Радио Букурещ, Радио Будапеща, ВВС, NHK (Япония), Радио Берлин, и е осъществила многобройни студийни записи за грамофонни плочи и компактдискове в България и чужбина.

Мариана Чаракчиева (14 юли 1945 г.) завършва Музикалното училище – София, а в Българската държавна консерматория е студентка в класа по цигулка на проф. Петър Христосков. По време на обучението в консерваторията изнася солови концерти, участва в курсовете по цигулка в гр. Ваймар, Германия, при проф. Владимир Аврамов. От 1969 г. започва работа в оркестъра на Софийската опера. Има много участия с различни камерни формации и оркестри – дамски камерен оркестър към Операта, Софийски младежки камерен оркестър, с когото многократно пътува в чужбина. Участва във всички турнета на операта в Европа, Америка, Япония. От 1983 г. е помощник-концертмайстор в Софийската опера до пенсионирането си.

Синът на Ружка Чаракчиева Виктор Дюлгеров (1980 г.) завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“, след това бакалавърска степен в Консерваторията в Бока Ратон, Флорида, а магистърска степен – в Университета в Питсбърг при известния цигулар Андрес Карденес. Тук специализира и провежда едногодишна практика, оценена като „изключително ниво“. Понастоящем Виктор Дюлгеров живее в Бирмингам, САЩ, и работи в Щатския симфоничния оркестър на Алабама.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международен панаир на занаятите в „Етър“-а

Published

on

На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:

  • Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
  • Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
  • Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
  • Йорданка Павлова – майстор килимар;
  • Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби

  • „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
  • „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
  • „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.

Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.

На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.

Зареди още

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица