

Култура
„ФамилииТе“ Пенчеви – Чаракчиеви

снимка: Община Габрово
Регионален исторически музей – Габрово, продължава инициативата на Община Габрово „ФамилииТе“, за представяне на видни габровски фамилии с принос в културния, стопанския и обществен живот в миналото и днес. След фамилиите Москови и Минчеви, третото издание се фокусира върху два рода, оставили значима следа в историята на града: Пенчеви и Чаракчиеви.
На 10 октомври от 17.30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово ще бъде представена биографичната книга „Ружка Чаракчиева – Дух, талант, проникновение“ в присъствието на изтъкнатата пианистка, родена в Габрово и авторът на книгата Ирен Капеловска. Посетителите ще имат възможност да разгледат и изложба, свързана с родовете Пенчеви и Чаракчиеви.
Входът е свободен за всички, които желаят да се запознаят с историята на двата рода и да присъстват на срещата-разговор.
Изтъкнат представител на фамилия Пенчеви е Димитър Пенчев (1891-1962), роден в с. Бойновци, Габровско. Баща му Христо е първи братовчед на Никола Войновски (син на чичо му Дончо), подвойвода в четата на Христо Ботев. Димитър Пенчев е предприемач и уважаван индустриалец до национализацията през 1947 г. Неговата памукопредачна фабрика е в основата на Държавния памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“ – Габрово. Със съпругата си Райна (1896-1963) имат три деца – Цветан, Вера и Евгения. Тя го подкрепя и винаги е до него и в добрите, и в лошите моменти от живота му.
Цветан Пенчев (1919-1990) завършва висше техническо образование в Мюнхен, Германия. От 1942 до 1947 г. е технически директор на фабрика „Димитър Пенчев“ АД. След национализацията работи в „Текстилно обединение” – София, учител в техникуми в София, Перник и Габрово, преподавател в Института за усъвършенстване на учители – София.
Вера (Верка) Пенчева-Чаракчиева (1922-2001) завършва с отличие Априловската гимназия. Тя е изключителна математичка, рисува много добре и свири на пиано. През 1942 г. сключва брак с Петър Чаракчиев – учител по музика в гимназията. В семейството се раждат две дъщери: Ружка и Марияна, които продължават музикалната традиция в семейството.
Петър Чаракчиев (1908-1981) е роден в Севлиево, в семейството на Марийка и Стефан Чаракчиеви. Завършва Педагогическото училище в родния си град и Музикалната академия в София, специалност „Цигулка”. От 1936 г. е учител по музика в Априловската гимназия в Габрово. Петър Чаракчиев развива широка музикална и обществена дейност – организира и ръководи смесен гимназиален хор, духов и симфоничен оркестри, ръководи църковния хор, оркестъра при детския приказен театър, хор и оркестър при музикалната дружба „Емануил Манолов”, изнася беседи, ръководи учителски курсове за музикално ограмотяване и др. Негови ученици са: Николай Кауфман, Алипи Найденов, Христо Питев, Минчо Минчев и др.
Ружка Чаракчиева (6 юли 1943 г.) започва да учи пиано на 6-годишна възраст и на 9 г. изнася първия си солов рецитал. Завършва с отличие Държавната музикална академия – София. Специализира в Московската държавна консерватория и във Висшето училище за музика във Виена. Лауреат е на престижни международни конкурси за пианисти. Името ѝ е включено в библиографското издание на Университета в Кеймбридж „Кой кой е в музиката“. През 2006 г. Ружка Чаракчиева получава званието „Почетен гражданин“ на Габрово за приноса ѝ в музикалния живот на града, България и света и „Свидетелство за принос – личен и на фамилията ѝ – за изграждане на Габрово в миналото и днес“. Удостоена е с редица награди за постижения в областта на музикалното и танцово изкуство. Концертира в САЩ, Япония, Индия, Сирия, Великобритания, Франция, Австрия, Германия, Италия, Унгария, Русия, Румъния, Македония, Турция и ОНД като солов изпълнител и участник в камерни формации. Богатият ѝ репертоар включва творби от всички стилове и епохи. Партнира на мнозина български инструменталисти и певци на международни конкурси. Води специалността „Клавирен съпровод“ от 2000 г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; доцент от 1989 г., професор от 1994 г. Председател на „Дружеството на акомпаняторите“ към Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ към СБМТД. Председател на Габровското културно-просветно дружество в София. Ръководител е на майсторски класове по камерна музика, член на жури в национални и международни конкурси за пианисти. Записала е много творби за радио и телевизионни програми – БНР, БНТ, Радио Букурещ, Радио Будапеща, ВВС, NHK (Япония), Радио Берлин, и е осъществила многобройни студийни записи за грамофонни плочи и компактдискове в България и чужбина.
Мариана Чаракчиева (14 юли 1945 г.) завършва Музикалното училище – София, а в Българската държавна консерматория е студентка в класа по цигулка на проф. Петър Христосков. По време на обучението в консерваторията изнася солови концерти, участва в курсовете по цигулка в гр. Ваймар, Германия, при проф. Владимир Аврамов. От 1969 г. започва работа в оркестъра на Софийската опера. Има много участия с различни камерни формации и оркестри – дамски камерен оркестър към Операта, Софийски младежки камерен оркестър, с когото многократно пътува в чужбина. Участва във всички турнета на операта в Европа, Америка, Япония. От 1983 г. е помощник-концертмайстор в Софийската опера до пенсионирането си.
Синът на Ружка Чаракчиева Виктор Дюлгеров (1980 г.) завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“, след това бакалавърска степен в Консерваторията в Бока Ратон, Флорида, а магистърска степен – в Университета в Питсбърг при известния цигулар Андрес Карденес. Тук специализира и провежда едногодишна практика, оценена като „изключително ниво“. Понастоящем Виктор Дюлгеров живее в Бирмингам, САЩ, и работи в Щатския симфоничния оркестър на Алабама.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


Култура
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.
Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.


Култура
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник


Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.
По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.
Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.
Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.
Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Кримипреди 7 дни
Полицейско преследване като на филм завърши с кола по таван (снимка)
-
Новинипреди 7 дни
Димитър Георгиев с есе за България при победата над Турция
-
Икономикапреди 7 дни
Информационна среща за въвеждането на еврото ще се проведе в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник
-
Икономикапреди 7 дни
НАП провери над 4600 търговски обекта по Черноморието
-
Любопитнопреди 5 дни
Празници на Севлиево, Празник на тиквата и Севлиевски есенен панаир
-
Любопитнопреди 5 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Христина Пенева и Калоян Петров са световни шампиони