Свържи се с нас

Култура

Каменоделецът Петър Петров в търсене на съвършенство

Published

on

Петър Петров, снимка: ЕМО „Етър“

Петър Петров от великотърновското село Беляковец стана носител на голямата награда Сребърна хлопка от Майсторската надпревара по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, проведен в ЕМО „Етър” от 6 до 9 септември.

Петър Петров открива любовта към камъка още като дете, а по-късно разбира, че може да изрази своя потенциал именно чрез него. Провокиран е да превърне извайването на изделия от камък в свой занаят от по-стари майстори-каменоделци.

„Има моменти, които променят първоначалната концепция на един творец за очаквания краен резултат. Смяната на светлината може да даде съвсем нова посока, в която да бъде развито едни каменно изделие. Имаш нагласата да направиш нещо от камък, но в процеса на работа идват нови идеи. Светлината може да ти подскаже да направиш друга композиция – много по-идеална. Тогава спираш дори да ядеш и да спиш, а цялото ти ежедневие се изпълва от това вдъхновение. Минават седмици, когато си вглъбен в работата, а ти се струва, че е само един ден. Стремежът към съвършенство те изпълва изцяло.”

Петър Петров обича творби, в които има някаква незавършеност, тъй като те го провокират да продължи в търсене на момента, в който осъзнава, че е постигнал съвършенството.

„Отиваш на работното място, поглеждаш изделието и разбираш какво трябва да се „пипне”, за да бъде постигната идеята ти. Аз работя с емоция. В музея „Етър” дойдох с емоция, заради предизвикателството. Убеден съм, че камъкът има душа. Много пъти съм го разбирал. Стигаш донякъде в обработката му и не знаеш как да продължиш. Гледаш го, вглъбяваш се и в един момент той ти проговаря, сам показва какво трябва да направиш, за да се получи една стойностна творба.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Мониторингът на паметника Бузлуджа не спира, дори и в студа

Published

on

Дори в студените снежни дни, мониторингът на сградата на паметника Бузлуджа на спира. Проверява се състоянието му, развива се системата за наблюдение и се анализират резултатите.

Това съобщиха от Фондация „Проект Бузлуджа“, стоящи зад опазването на най-големия идеологически монумент в България, който е и един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа.

Благодарение на навеса и текстилните платна, които екипът на Фондацията монтира над мозайките от вътрешния кръг, те сега са сухи и защитени. Мозайките от външния кръг обаче са покрити с дебел слой лед и скреж. За да бъдат запазени, трябва да бъдат защитени и те от суровите атмосферни влияния.

Проект Бузлуджа е вдъхновение, история и бъдеще. Благодарение на казанлъшката фирма Nastech Ltd, която осигури интернет връзка до паметника, вече всеки може да се наслади на сградата и виртуално с красиви таймлапс моменти от мястото на събитието.

От Проект Бузлуджа казаха още, че в изминалите месеци много граждани са изявили желание да ги подкрепят като доброволци, като за целта вече е създадена структура и е готов формулярът за включването на всеки, който желае да помогне.

„Ние дълбоко ценим жеста и вярваме, че заедно можем да опазим Бузлуджа. Затова създадохме структура, чрез която всеки да може да се включи в амбициозното начинание. Първата стъпка е попълването на въпросник, който да ни помогне да научим повече за уменията и желанията на всеки отделен човек и да ги съпоставим с текущите нужди за развитие и осъществяване на проекта. Ако искате да станете част от екипа ни, попълнете нашия доброволчески формуляр, а ние ще се свържем с вас съвсем скоро“, споделиха от Проект Бузлуджа.

Фондация „Проект Бузлуджа“ е основана през 2015г. от арх. Дора Иванова с цел опазване на паметника Бузлуджа. Благодарение на постоянството в тази кауза през 2018 г. паметникът беше признат от най-голямата европейска организация за културно наследство „Европа Ностра“ за един от 7-те най-застрашени културни обекта в Европа. През 2019 г. паметникът получи финансиране от 185 000 $ от фондация Гети с цел изготвяне на План за опазване и управление като партньорите по проекта са „Проект Бузлуджа“, ИКОМОС, УАСГ и ТУ Мюнхен.

*Снимки: Фондация „Проект Бузлуджа“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нови майстори от България са включени в Homo Faber Guide

Published

on

Четирима нови български майстори са включени в дигиталното издание Homo Faber Guide на международната фондация „Микеланджело“. При стартирането, му в средата на септември 2020 г., в него бяха публикувани визитките на десет занаятчии от нашата страна. Това е възможно, тъй като музей „Етър“ е посланик на България във фондацията, а директорът проф. д-р Светла Димитрова е българският представител в Съвета по култура към тази международна организация.

Четиринадесетте български майстори работят с глина, метал, кожа, дърво, хартия. В дигиталното издание Homo Faber Guide са представени майстори, чиято продукция, по преценка на експерти на фондацията, притежава изключителна художествена стойност, а качеството на крайните продукти е на много високо ниво.

От фондация „Микеланджело“ информираха, че от пускането в интернет на дигиталното издание Homo Faber Guide, което стана през септември 2020 г., са регистрирани 214 000 уникални посещения и 281 000 сесии. Homo Faber Guide представя 26 страни, над 800 майстори, ателиета и манифактурни производства, 300 галерии, магазини и музеи, 350 преживявания. В него може да бъде намерена информация за Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

На 28 януари ще бъдат присъединени Унгария и Словакия. Страните, представени досега в престижното европейско издание Homo Faber Guide са Германия, Австрия, Испания, Швейцария, България, Чехия, Гърция, Норвегия, Румъния, Литва, Швеция, Дания, Люксембург, Естония, Латвия, Полша, Нидерландия, Белгия, Португалия, Русия, Италия, Финландия, Обединено кралство, Франция, Исландия, Ирландия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Днес, преди 186 години, е открито Габровското училище

Published

on

На днешния ден ден – 14 януари, преди 186 години в Габрово е открито първото новобългарско училище. Събитието е много тържествено – започнало с молебствие то събира чорбаджиите, първенците и много габровци.

Училищната сграда, която не е запазена, се намирала северно от църквата „Св. Троица“. И преди 1835 г. е имало светски училища по българските земи – елино-българските в Котел, Свищов, Карлово, но Габровското училище слага началото на нещо коренно различно, по „европейска наредба“.

За пръв път в него се предлага светско обучение по английски метод, известен в България като Бел-Ланкастърски или „взаимоучителен“. И най-важното – преподаването е на роден български език, не на гръцки или църковнославянски.

Осъществява се идеята на Васил Априлов (1789-1847) и Николай Палаузов (1773-1853) училището да е общо и безплатно за всички, които желаят да се учат. Още в началото постъпват 70 ученици, от които 20 външни.

Пръв учител е избраният от Априлов и Палаузов йеромонах от Рилския манастир Неофит. Неофит Рилски е подготвен предварително за мисията – изучава взаимната метода в Букурещ, превежда взаимоучителните таблици, съставя първата „Българска граматика“. Негово учителстване, макар и кратко, е от огромна полза за Габрово и околните села и градове от двете страни на Балкана, откъдето се стичат много ученици.

Габровското училище бързо става образец, по който в скоро време се откриват и други училища по българските земи – Копривщица, Панагюрище, Казанлък, София, Калофер, Котел… единадесет за 4 години. Габровското училище подготвя първите учители за тях и ги снабдява с нужните учебници и помагала…

Сто години по-късно историографът на Габрово д-р Петър Цончев пише:

„Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица