Новини
Сметната палата обяви богатствата на властта

Сметната палата публикува в понеделник следобед декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности за имуществото, придобито през миналата година.
На интернет страницата на Палатата са публикувани декларациите на президента, депутатите, всички министри и техните заместници, представителите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, БНБ, Агенция “Митници”, СЕМ и др.
Общо 18 души не са декларирали имущество
Общо 18 души не са подали данни за имуществото си в законовия срок – 30 април. Миналата година неизпълнилите това законово задължение бяха 16.
Сред нарушителите тази година са четирима съдии, трима прокурори, шестима представители на местната власт, политик от НДСВ, двама души от администрацията на Народното събрание, заместник – омбудсман и член на политически кабинет.
“Списъкът с техните имена ще бъде изпратен на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) за предприемане на действия по реда на глава 14 и 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС)”, съобщават от одитната институция. Заемащите висши държавни длъжности са длъжни всяка година до 30 април да подават декларират имуществото, придобито през предходната година.
Премиерът и Цветанов: Без промяна, Дянков играе на Уолстрийт
Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов се изпратили уведомления до Сметната палата, че нямат промяна в имущественото си състояние в сравнение с 2009 г.
Семейството на другия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков е пренасочило голяма част от своите спестявания от банкови депозити в акции на американски компании. Инвестициите са на името на съпругата Каролин Фройнд, като притежаваните от нея акции в общо 19 компании струват 291.9 хил. лв. по цена на придобиване.
Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев не е декларирал нови имоти или доходи извън заплатата си като министър. В декларацията си е посочил влог на съпругата си от 76 134 лв. от дивидент и доходи извън основната й работа от 43 480 лв.
Министърът на икономиката Трайчо Трайков е посочил само около 37 хил. лв. допълнителни доходи извън заплатата на министър.
Здравният министър Стефан Константинов, който подава декларация за първи път, е обявил, че притежава два апартамента в Кюстендил и къща с двор в Сливен. Къщата и единият апартамент са наследствени, а другият е купен със заплата, пише в декларацията. Константинов е наследил и 1 дка лозя в Кюстендил. Той притежава още автомобил “Тойота Корола”, който е купил през 2009 г. за 12 660 лв. Като налични парични средства здравният министър е посочил само 150 лв., но във влогове има над 72 хил. лв.
Президентът отново пестил от заплата
Както и миналата година президентът Георги Първанов и заместникът му – Ангел Марин, са декларирали спестени средства само от заплата. Държавният глава е заделил 15 хил. лв (с 5хил.лв) повече отколкото миналата година.
Вицепрезидентът Марин е вписал в декларацията си същата сума, получена като трудово възнаграждение. Той обаче има и банков влог, в който държи 4 хил.лв, също с произход “заплата”. В същото време посочва, че е изтеглил заем от 32 хил.лв (16 хил. евро).
Какво декларират в парламента
Част от народните представители и тази година декларират респектиращи банкови депозити и имущество, докато други изплащат тежки дългосрочни заеми.
Председателят на групата на ГЕРБ Красимир Велчев е продал дялове в Технотерм инжинеринг ООД за 2 300 000 лв. От тях 1 308 366 лв. са депозирани в банка, а 862 хил.лв. е дал назаем. Той и съпругата му са купили 219 кв.м. парцел и гаражно място в София общо за 29 хил.лв., като са продали друг парцел – 733 кв.м. в регулация в София за 18 хил.лв.
Шефът на правната комисия и зам.-председател на групата на ГЕРБ Искра Фидосова е спестила още повече средства от миналата година. В банка тя има депозит от 171 594 лева (от изплащане на застраховка живот и спестявания), отделно посочва налични 114 хил. лв. от дивиденти и наеми. Така Фидосова има общо 286 хил.лв. спестявания, след като преди година е обявила заделени 160 хил.лв.
Предоговорила е ипотека върху свое имущество, като обезпечението е изчислено на 300 хил. евро. Купила си е “Фолксваген пасат” за 14 хил.лв.
Както и миналата година, Фидосова обявява две кредитни карти – за 30 хил. лв. и за 7 хил. евро. Съпругът й Томислав Живкович има над 41 хил.лв от други трудово правоотношения.
Скандалният депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов, за когото преди седмица стана известно, че е получил 131 хил. лв. консултантски хонорари миналата година, е декларирал 77 800 лв., които държи на банков депозит. Той е посочил 128 505 лв. доходи от “друга стопанска дейност” и 6 хил. лв. от наем или възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.
Иванов и тази година е декларирал ипотеката си от 98 хил. лв., с която през 2009 г. си купи къща с двор и гараж в Банкя за 200 хил. лв.
Най-замогнал се от ръководството на парламента е Павел Шопов от “Атака”, който миналата година си е “построил” два малки апартамента в Несебър – единият 34 кв.м, другият е 28 кв. м., със средства от заплати и наеми.
Вместо да обяви цената на двата нови имота, Шопов е посочил, че е “строил по стопански начин”, т.е. сам е извършил строежа, наблюдаван от технически отговорно лице. Така е построил през 2009 г. и склад в родния му Пловдив. За отчуждени два апартамента в Пловдив с гараж Шопов е получил 35 хил. лв.
Декларирал е потребителски кредит от 14 290 евро, овърдрафт за 4937 евро и кредитна карта – 4217 евро. От наеми през миналата година Шопов е получил 40 800 лв.
Зам.-председателят на парламента от ДПС Христо Бисеров има 58 хил. лв. в банка, спестени от заплати и наеми. Съпругата му държи на влог близо 200 хил. лв. от заплати и продажба на акции. Тя е дала назаем на сина си от друг брак 119 хил. евро.
От прехвърляне на права или имущества Бисеров е декларирал 787 647 лв., със съпругата му имат и по 25 хил. лв. приходи от наем.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган, който миналата година декларира получени доходи от стопанска дейност в размер на 1 100 154 лв., тази година е обявява, че държи в банката 1 241 674 лв от спестявания. Никаква друга промяна не е настъпила в имущественото му състояние през миналата година, според подадената декларация.
Колегата му Делян Пеевски, съсобственик на “Нова българска медийна група” заедно с майка си Ирена Кръстева, е отчел единствено 44 579 лв в банков влог, спестени от заплата.
Съпредседателите на “Синята коалиция” Мартин Димитров (СДС) и Иван Костов (ДСБ) декларират, че нямат промяна в имущественото си състояние за миналата година спрямо 2009 г.
Лидерът на РЗС Яне Янев е придобил парцел в с. Малки Цалим за 1579 лв. от заплатата си, посочва лидерът на РЗС в декларация си до Сметната палата. Независият депутат от разпадналата се парламентарна група на РЗС има банков влог за 42 000 лв., а същевременно използва две кредитни карти със заеми по 20 000 лв.
В БНБ спестяват сериозно от заплати
Значително е увеличил спестяванията си от заплати подуправителят на БНБ Калин Христов. През миналата година те са достигнали 265 хил. лв, а година по-рано са били почти 83 хил. лв. Влоговете на управителя на Централната банка Иван Искров са нараснали от 50 хил. лв. на 143 хил. лв. Искров е отпуснал и заем от 180 хил. лв. на съпругата си, която има и депозит от 106 хил. лв.
Другият подуправител Румен Симеонов вече има депозити за 210 хил. лв, спрямо 60 хил. година по-рано. Тези на съпругата му са за над 100 хил. лв., което е малко повече от декларираното за 2009 г. Олег Недялков, който е член на УС има депозити за 404 хил. лв при 388 хил. лв. Отпуснал е и заеми на фирми за 287 хил. лв. Недялков е закупил заедно със съпругата си апартамент, гараж и земя за общо 168 хил. лв. през миналата година.
Държавните медии
През миналата година генералният директор на БНТ Вяра Анкова и съпругът й Томас Лафчис са купили апартамент в София от 173 кв. м. За 257 хил. лв. За изплащането му са теглили кредит. Валери Тодоров е декларирал, че е получил 73 хил. лв. по трудови правоотношения извън дейността си като шеф на БНР.
Председателят на Сметната палата Валери Димитров е придобил акции за над 73 хил. лв. в “Мелинвест”, “Химимпорт”, Първа инвестиционна банка, Българо-американска кредитна банка и във взаимни фондове. Той е декларирал, че заедно със съпругата си има банкови влогове за над 100 хил. лв., спестени през предходни години от заплати, хонорари и продажба на имот.
Почти наполовина са намалели средствата по сметките на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков през миналата година, показват данните от декларацията му пред Сметната палата. Според тях към края на миналата година той има 22 хил. лв. по един влог в банка срещу над 42 хил. лв., разпределени в 2 трезора, към края на 2009 г. За същия период съпругата му Дарина е намалила спестяванията си в банка с 14 хил. лв – преди година тя е имала 2 влога, един от които за 5, а другия – за 14 хил. лв. Към декември 2010 г. влогът й вече е сами един на стойност 5 хил. лв.
Декларацията на председателя на КРС показва още, че двамата със съпругата му са прехвърлили безвъзмездно поземлен имот в Правец с площ 1 дка.
Служби за сигурност
Шефът на новия център за борба с корупцията (БОРКОР) Румен Миланов е декларирал апартаменти и три магазина в София, придобити в предишни години. Посочил е, че има и една четвърт от къща в пернишкото село Вискяр. Заедно със съпругата си имат над 250 хил. лв. в банка.
Единия от заместниците на Миланов и бивш шеф на ДАНС Петко Сертов е посочил в декларацията си два апратамента в София, купени през 1989г. и 2006 г., части от къща с двор в Копривщица и парцел в село край Своге. Със съпругата му имат около 59 хил. лв. на влог в банка
През миналата година друг бивш шеф на ДАНС Цветлин Йовчев и съпругата му са купили апартамент от 114 кв. м в София за 195 хил. лв. Семейството е добавило трети “Ситроен” към автопарка си. Йовчев и съпругата му имат депозити за близо 100 хил. лв. и са теглили кредити за 176 хил. лв.
Новият шеф на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност Тодор Коларов и съпругата му са декларирали два апратамента в София, придобити през 2009 г. Единият с площ от 72 кв. м е купен за 255 хил. лв., а вторият от 69 кв. м е дарен на съпругата на Коларов. Двамата имат на влог над 112 хил. лв.
АргументиБГ
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди 2 дни„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“




