Свържи се с нас

Новини

Сметната палата обяви богатствата на властта

Published

on

Сметната палата публикува в понеделник следобед декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности за имуществото, придобито през миналата година.

На интернет страницата на Палатата са публикувани декларациите на президента, депутатите, всички министри и техните заместници, представителите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, БНБ, Агенция “Митници”, СЕМ и др.

Общо 18 души не са декларирали имущество

Общо 18 души не са подали данни за имуществото си в законовия срок – 30 април. Миналата година неизпълнилите това законово задължение бяха 16.
Сред нарушителите тази година са четирима съдии, трима прокурори, шестима представители на местната власт, политик от НДСВ, двама души от администрацията на Народното събрание, заместник – омбудсман и член на политически кабинет.

“Списъкът с техните имена ще бъде изпратен на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) за предприемане на действия по реда на глава 14 и 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС)”, съобщават от одитната институция. Заемащите висши държавни длъжности са длъжни всяка година до 30 април да подават декларират имуществото, придобито през предходната година.

Премиерът и Цветанов: Без промяна, Дянков играе на Уолстрийт

Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов се изпратили уведомления до Сметната палата, че нямат промяна в имущественото си състояние в сравнение с 2009 г.

Семейството на другия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков е пренасочило голяма част от своите спестявания от банкови депозити в акции на американски компании. Инвестициите са на името на съпругата Каролин Фройнд, като притежаваните от нея акции в общо 19 компании струват 291.9 хил. лв. по цена на придобиване.

Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев не е декларирал нови имоти или доходи извън заплатата си като министър. В декларацията си е посочил влог на съпругата си от 76 134 лв. от дивидент и доходи извън основната й работа от 43 480 лв.

Министърът на икономиката Трайчо Трайков е посочил само около 37 хил. лв. допълнителни доходи извън заплатата на министър.

Здравният министър Стефан Константинов, който подава декларация за първи път, е обявил, че притежава два апартамента в Кюстендил и къща с двор в Сливен. Къщата и единият апартамент са наследствени, а другият е купен със заплата, пише в декларацията. Константинов е наследил и 1 дка лозя в Кюстендил. Той притежава още автомобил “Тойота Корола”, който е купил през 2009 г. за 12 660 лв. Като налични парични средства здравният министър е посочил само 150 лв., но във влогове има над 72 хил. лв.

Президентът отново пестил от заплата

Както и миналата година президентът Георги Първанов и заместникът му – Ангел Марин, са декларирали спестени средства само от заплата. Държавният глава е заделил 15 хил. лв (с 5хил.лв) повече отколкото миналата година.

Вицепрезидентът Марин е вписал в декларацията си същата сума, получена като трудово възнаграждение. Той обаче има и банков влог, в който държи 4 хил.лв, също с произход “заплата”. В същото време посочва, че е изтеглил заем от 32 хил.лв (16 хил. евро).

Какво декларират в парламента

Част от народните представители и тази година декларират респектиращи банкови депозити и имущество, докато други изплащат тежки дългосрочни заеми.

Председателят на групата на ГЕРБ Красимир Велчев е продал дялове в Технотерм инжинеринг ООД за 2 300 000 лв. От тях 1 308 366 лв. са депозирани в банка, а 862 хил.лв. е дал назаем. Той и съпругата му са купили 219 кв.м. парцел и гаражно място в София общо за 29 хил.лв., като са продали друг парцел – 733 кв.м. в регулация в София за 18 хил.лв.

Шефът на правната комисия и зам.-председател на групата на ГЕРБ Искра Фидосова е спестила още повече средства от миналата година. В банка тя има депозит от 171 594 лева (от изплащане на застраховка живот и спестявания), отделно посочва налични 114 хил. лв. от дивиденти и наеми. Така Фидосова има общо 286 хил.лв. спестявания, след като преди година е обявила заделени 160 хил.лв.

Предоговорила е ипотека върху свое имущество, като обезпечението е изчислено на 300 хил. евро. Купила си е “Фолксваген пасат” за 14 хил.лв.

Както и миналата година, Фидосова обявява две кредитни карти – за 30 хил. лв. и за 7 хил. евро. Съпругът й Томислав Живкович има над 41 хил.лв от други трудово правоотношения.

Скандалният депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов, за когото преди седмица стана известно, че е получил 131 хил. лв. консултантски хонорари миналата година, е декларирал 77 800 лв., които държи на банков депозит. Той е посочил 128 505 лв. доходи от “друга стопанска дейност” и 6 хил. лв. от наем или възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.

Иванов и тази година е декларирал ипотеката си от 98 хил. лв., с която през 2009 г. си купи къща с двор и гараж в Банкя за 200 хил. лв.

Най-замогнал се от ръководството на парламента е Павел Шопов от “Атака”, който миналата година си е “построил” два малки апартамента в Несебър – единият 34 кв.м, другият е 28 кв. м., със средства от заплати и наеми.

Вместо да обяви цената на двата нови имота, Шопов е посочил, че е “строил по стопански начин”, т.е. сам е извършил строежа, наблюдаван от технически отговорно лице. Така е построил през 2009 г. и склад в родния му Пловдив. За отчуждени два апартамента в Пловдив с гараж Шопов е получил 35 хил. лв.

Декларирал е потребителски кредит от 14 290 евро, овърдрафт за 4937 евро и кредитна карта – 4217 евро. От наеми през миналата година Шопов е получил 40 800 лв.

Зам.-председателят на парламента от ДПС Христо Бисеров има 58 хил. лв. в банка, спестени от заплати и наеми. Съпругата му държи на влог близо 200 хил. лв. от заплати и продажба на акции. Тя е дала назаем на сина си от друг брак 119 хил. евро.

От прехвърляне на права или имущества Бисеров е декларирал 787 647 лв., със съпругата му имат и по 25 хил. лв. приходи от наем.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган, който миналата година декларира получени доходи от стопанска дейност в размер на 1 100 154 лв., тази година е обявява, че държи в банката 1 241 674 лв от спестявания. Никаква друга промяна не е настъпила в имущественото му състояние през миналата година, според подадената декларация.

Колегата му Делян Пеевски, съсобственик на “Нова българска медийна група” заедно с майка си Ирена Кръстева, е отчел единствено 44 579 лв в банков влог, спестени от заплата.

Съпредседателите на “Синята коалиция” Мартин Димитров (СДС) и Иван Костов (ДСБ) декларират, че нямат промяна в имущественото си състояние за миналата година спрямо 2009 г.

Лидерът на РЗС Яне Янев е придобил парцел в с. Малки Цалим за 1579 лв. от заплатата си, посочва лидерът на РЗС в декларация си до Сметната палата. Независият депутат от разпадналата се парламентарна група на РЗС има банков влог за 42 000 лв., а същевременно използва две кредитни карти със заеми по 20 000 лв.

В БНБ спестяват сериозно от заплати

Значително е увеличил спестяванията си от заплати подуправителят на БНБ Калин Христов. През миналата година те са достигнали 265 хил. лв, а година по-рано са били почти 83 хил. лв. Влоговете на управителя на Централната банка Иван Искров са нараснали от 50 хил. лв. на 143 хил. лв. Искров е отпуснал и заем от 180 хил. лв. на съпругата си, която има и депозит от 106 хил. лв.

Другият подуправител Румен Симеонов вече има депозити за 210 хил. лв, спрямо 60 хил. година по-рано. Тези на съпругата му са за над 100 хил. лв., което е малко повече от декларираното за 2009 г. Олег Недялков, който е член на УС има депозити за 404 хил. лв при 388 хил. лв. Отпуснал е и заеми на фирми за 287 хил. лв. Недялков е закупил заедно със съпругата си апартамент, гараж и земя за общо 168 хил. лв. през миналата година.

Държавните медии

През миналата година генералният директор на БНТ Вяра Анкова и съпругът й Томас Лафчис са купили апартамент в София от 173 кв. м. За 257 хил. лв. За изплащането му са теглили кредит. Валери Тодоров е декларирал, че е получил 73 хил. лв. по трудови правоотношения извън дейността си като шеф на БНР.

Председателят на Сметната палата Валери Димитров е придобил акции за над 73 хил. лв. в “Мелинвест”, “Химимпорт”, Първа инвестиционна банка, Българо-американска кредитна банка и във взаимни фондове. Той е декларирал, че заедно със съпругата си има банкови влогове за над 100 хил. лв., спестени през предходни години от заплати, хонорари и продажба на имот.

Почти наполовина са намалели средствата по сметките на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков през миналата година, показват данните от декларацията му пред Сметната палата. Според тях към края на миналата година той има 22 хил. лв. по един влог в банка срещу над 42 хил. лв., разпределени в 2 трезора, към края на 2009 г. За същия период съпругата му Дарина е намалила спестяванията си в банка с 14 хил. лв – преди година тя е имала 2 влога, един от които за 5, а другия – за 14 хил. лв. Към декември 2010 г. влогът й вече е сами един на стойност 5 хил. лв.

Декларацията на председателя на КРС показва още, че двамата със съпругата му са прехвърлили безвъзмездно поземлен имот в Правец с площ 1 дка.

Служби за сигурност

Шефът на новия център за борба с корупцията (БОРКОР) Румен Миланов е декларирал апартаменти и три магазина в София, придобити в предишни години. Посочил е, че има и една четвърт от къща в пернишкото село Вискяр. Заедно със съпругата си имат над 250 хил. лв. в банка.

Единия от заместниците на Миланов и бивш шеф на ДАНС Петко Сертов е посочил в декларацията си два апратамента в София, купени през 1989г. и 2006 г., части от къща с двор в Копривщица и парцел в село край Своге. Със съпругата му имат около 59 хил. лв. на влог в банка

През миналата година друг бивш шеф на ДАНС Цветлин Йовчев и съпругата му са купили апартамент от 114 кв. м в София за 195 хил. лв. Семейството е добавило трети “Ситроен” към автопарка си. Йовчев и съпругата му имат депозити за близо 100 хил. лв. и са теглили кредити за 176 хил. лв.

Новият шеф на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност Тодор Коларов и съпругата му са декларирали два апратамента в София, придобити през 2009 г. Единият с площ от 72 кв. м е купен за 255 хил. лв., а вторият от 69 кв. м е дарен на съпругата на Коларов. Двамата имат на влог над 112 хил. лв.

АргументиБГ

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица