Свържи се с нас

Новини

Сметната палата обяви богатствата на властта

Published

on

Сметната палата публикува в понеделник следобед декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности за имуществото, придобито през миналата година.

На интернет страницата на Палатата са публикувани декларациите на президента, депутатите, всички министри и техните заместници, представителите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, БНБ, Агенция “Митници”, СЕМ и др.

Общо 18 души не са декларирали имущество

Общо 18 души не са подали данни за имуществото си в законовия срок – 30 април. Миналата година неизпълнилите това законово задължение бяха 16.
Сред нарушителите тази година са четирима съдии, трима прокурори, шестима представители на местната власт, политик от НДСВ, двама души от администрацията на Народното събрание, заместник – омбудсман и член на политически кабинет.

“Списъкът с техните имена ще бъде изпратен на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) за предприемане на действия по реда на глава 14 и 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС)”, съобщават от одитната институция. Заемащите висши държавни длъжности са длъжни всяка година до 30 април да подават декларират имуществото, придобито през предходната година.

Премиерът и Цветанов: Без промяна, Дянков играе на Уолстрийт

Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов се изпратили уведомления до Сметната палата, че нямат промяна в имущественото си състояние в сравнение с 2009 г.

Семейството на другия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков е пренасочило голяма част от своите спестявания от банкови депозити в акции на американски компании. Инвестициите са на името на съпругата Каролин Фройнд, като притежаваните от нея акции в общо 19 компании струват 291.9 хил. лв. по цена на придобиване.

Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев не е декларирал нови имоти или доходи извън заплатата си като министър. В декларацията си е посочил влог на съпругата си от 76 134 лв. от дивидент и доходи извън основната й работа от 43 480 лв.

Министърът на икономиката Трайчо Трайков е посочил само около 37 хил. лв. допълнителни доходи извън заплатата на министър.

Здравният министър Стефан Константинов, който подава декларация за първи път, е обявил, че притежава два апартамента в Кюстендил и къща с двор в Сливен. Къщата и единият апартамент са наследствени, а другият е купен със заплата, пише в декларацията. Константинов е наследил и 1 дка лозя в Кюстендил. Той притежава още автомобил “Тойота Корола”, който е купил през 2009 г. за 12 660 лв. Като налични парични средства здравният министър е посочил само 150 лв., но във влогове има над 72 хил. лв.

Президентът отново пестил от заплата

Както и миналата година президентът Георги Първанов и заместникът му – Ангел Марин, са декларирали спестени средства само от заплата. Държавният глава е заделил 15 хил. лв (с 5хил.лв) повече отколкото миналата година.

Вицепрезидентът Марин е вписал в декларацията си същата сума, получена като трудово възнаграждение. Той обаче има и банков влог, в който държи 4 хил.лв, също с произход “заплата”. В същото време посочва, че е изтеглил заем от 32 хил.лв (16 хил. евро).

Какво декларират в парламента

Част от народните представители и тази година декларират респектиращи банкови депозити и имущество, докато други изплащат тежки дългосрочни заеми.

Председателят на групата на ГЕРБ Красимир Велчев е продал дялове в Технотерм инжинеринг ООД за 2 300 000 лв. От тях 1 308 366 лв. са депозирани в банка, а 862 хил.лв. е дал назаем. Той и съпругата му са купили 219 кв.м. парцел и гаражно място в София общо за 29 хил.лв., като са продали друг парцел – 733 кв.м. в регулация в София за 18 хил.лв.

Шефът на правната комисия и зам.-председател на групата на ГЕРБ Искра Фидосова е спестила още повече средства от миналата година. В банка тя има депозит от 171 594 лева (от изплащане на застраховка живот и спестявания), отделно посочва налични 114 хил. лв. от дивиденти и наеми. Така Фидосова има общо 286 хил.лв. спестявания, след като преди година е обявила заделени 160 хил.лв.

Предоговорила е ипотека върху свое имущество, като обезпечението е изчислено на 300 хил. евро. Купила си е “Фолксваген пасат” за 14 хил.лв.

Както и миналата година, Фидосова обявява две кредитни карти – за 30 хил. лв. и за 7 хил. евро. Съпругът й Томислав Живкович има над 41 хил.лв от други трудово правоотношения.

Скандалният депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов, за когото преди седмица стана известно, че е получил 131 хил. лв. консултантски хонорари миналата година, е декларирал 77 800 лв., които държи на банков депозит. Той е посочил 128 505 лв. доходи от “друга стопанска дейност” и 6 хил. лв. от наем или възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.

Иванов и тази година е декларирал ипотеката си от 98 хил. лв., с която през 2009 г. си купи къща с двор и гараж в Банкя за 200 хил. лв.

Най-замогнал се от ръководството на парламента е Павел Шопов от “Атака”, който миналата година си е “построил” два малки апартамента в Несебър – единият 34 кв.м, другият е 28 кв. м., със средства от заплати и наеми.

Вместо да обяви цената на двата нови имота, Шопов е посочил, че е “строил по стопански начин”, т.е. сам е извършил строежа, наблюдаван от технически отговорно лице. Така е построил през 2009 г. и склад в родния му Пловдив. За отчуждени два апартамента в Пловдив с гараж Шопов е получил 35 хил. лв.

Декларирал е потребителски кредит от 14 290 евро, овърдрафт за 4937 евро и кредитна карта – 4217 евро. От наеми през миналата година Шопов е получил 40 800 лв.

Зам.-председателят на парламента от ДПС Христо Бисеров има 58 хил. лв. в банка, спестени от заплати и наеми. Съпругата му държи на влог близо 200 хил. лв. от заплати и продажба на акции. Тя е дала назаем на сина си от друг брак 119 хил. евро.

От прехвърляне на права или имущества Бисеров е декларирал 787 647 лв., със съпругата му имат и по 25 хил. лв. приходи от наем.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган, който миналата година декларира получени доходи от стопанска дейност в размер на 1 100 154 лв., тази година е обявява, че държи в банката 1 241 674 лв от спестявания. Никаква друга промяна не е настъпила в имущественото му състояние през миналата година, според подадената декларация.

Колегата му Делян Пеевски, съсобственик на “Нова българска медийна група” заедно с майка си Ирена Кръстева, е отчел единствено 44 579 лв в банков влог, спестени от заплата.

Съпредседателите на “Синята коалиция” Мартин Димитров (СДС) и Иван Костов (ДСБ) декларират, че нямат промяна в имущественото си състояние за миналата година спрямо 2009 г.

Лидерът на РЗС Яне Янев е придобил парцел в с. Малки Цалим за 1579 лв. от заплатата си, посочва лидерът на РЗС в декларация си до Сметната палата. Независият депутат от разпадналата се парламентарна група на РЗС има банков влог за 42 000 лв., а същевременно използва две кредитни карти със заеми по 20 000 лв.

В БНБ спестяват сериозно от заплати

Значително е увеличил спестяванията си от заплати подуправителят на БНБ Калин Христов. През миналата година те са достигнали 265 хил. лв, а година по-рано са били почти 83 хил. лв. Влоговете на управителя на Централната банка Иван Искров са нараснали от 50 хил. лв. на 143 хил. лв. Искров е отпуснал и заем от 180 хил. лв. на съпругата си, която има и депозит от 106 хил. лв.

Другият подуправител Румен Симеонов вече има депозити за 210 хил. лв, спрямо 60 хил. година по-рано. Тези на съпругата му са за над 100 хил. лв., което е малко повече от декларираното за 2009 г. Олег Недялков, който е член на УС има депозити за 404 хил. лв при 388 хил. лв. Отпуснал е и заеми на фирми за 287 хил. лв. Недялков е закупил заедно със съпругата си апартамент, гараж и земя за общо 168 хил. лв. през миналата година.

Държавните медии

През миналата година генералният директор на БНТ Вяра Анкова и съпругът й Томас Лафчис са купили апартамент в София от 173 кв. м. За 257 хил. лв. За изплащането му са теглили кредит. Валери Тодоров е декларирал, че е получил 73 хил. лв. по трудови правоотношения извън дейността си като шеф на БНР.

Председателят на Сметната палата Валери Димитров е придобил акции за над 73 хил. лв. в “Мелинвест”, “Химимпорт”, Първа инвестиционна банка, Българо-американска кредитна банка и във взаимни фондове. Той е декларирал, че заедно със съпругата си има банкови влогове за над 100 хил. лв., спестени през предходни години от заплати, хонорари и продажба на имот.

Почти наполовина са намалели средствата по сметките на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков през миналата година, показват данните от декларацията му пред Сметната палата. Според тях към края на миналата година той има 22 хил. лв. по един влог в банка срещу над 42 хил. лв., разпределени в 2 трезора, към края на 2009 г. За същия период съпругата му Дарина е намалила спестяванията си в банка с 14 хил. лв – преди година тя е имала 2 влога, един от които за 5, а другия – за 14 хил. лв. Към декември 2010 г. влогът й вече е сами един на стойност 5 хил. лв.

Декларацията на председателя на КРС показва още, че двамата със съпругата му са прехвърлили безвъзмездно поземлен имот в Правец с площ 1 дка.

Служби за сигурност

Шефът на новия център за борба с корупцията (БОРКОР) Румен Миланов е декларирал апартаменти и три магазина в София, придобити в предишни години. Посочил е, че има и една четвърт от къща в пернишкото село Вискяр. Заедно със съпругата си имат над 250 хил. лв. в банка.

Единия от заместниците на Миланов и бивш шеф на ДАНС Петко Сертов е посочил в декларацията си два апратамента в София, купени през 1989г. и 2006 г., части от къща с двор в Копривщица и парцел в село край Своге. Със съпругата му имат около 59 хил. лв. на влог в банка

През миналата година друг бивш шеф на ДАНС Цветлин Йовчев и съпругата му са купили апартамент от 114 кв. м в София за 195 хил. лв. Семейството е добавило трети “Ситроен” към автопарка си. Йовчев и съпругата му имат депозити за близо 100 хил. лв. и са теглили кредити за 176 хил. лв.

Новият шеф на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност Тодор Коларов и съпругата му са декларирали два апратамента в София, придобити през 2009 г. Единият с площ от 72 кв. м е купен за 255 хил. лв., а вторият от 69 кв. м е дарен на съпругата на Коларов. Двамата имат на влог над 112 хил. лв.

АргументиБГ

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица