Новини
420 лекари са практикували в област Габрово към края на 2017-та
В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравни заведения в област Габрово са практикували 420 лекари, обявиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
От данните става ясно още, че лекарите по дентална медицина са 112, а медицинските специалисти по здравни грижи – 784, като 511 от тях са медицински сестри.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари – 74 (17.6%), следвани от практикуващите Спешна медицина – 33 (7.9%), Педиатрия – 23 (5.5%) и Нервни болести – 20 (4.8%).
Осигуреността с лекари в област Габрово в края на 2017 г. е 38.1 на 10 000 души от населението, като показателят е по-нисък от средния за страната (42.7). Най-ниски са стойностите му в областите Кърджали (26.4 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Перник (27.3).
Към 31.12.2017 г. в област Габрово функционират 6 заведения за болнична помощ с 860 легла (табл. 1). Заведенията за извънболнична помощ са 39 с 18 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 3 с 23 легла.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.
В сравнение с 2016 г. легловият фонд на болниците намалява с 6.1%, което се дължи на намаления брой на леглата в многопрофилните болници.
Към 31.12.2017 г. многопрофилните болници в областта са 3 с 497 легла. Те представляват 50.0% от болниците и в тях е съсредоточен 57.8% от легловият фонд на всички болници в областта.
Заведенията за извънболнична помощ в областта в края на 2017 г. са 39 с 18 легла за краткосрочно лечение. Сред извънболничните заведения най-голям е броят на самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории – 23 заведения, следват медицинските центрове – 12 с 8 легла и диагностично-консултативните центрове – 3 с 10 легла.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионални здравни инспекции, домове за медико-социални грижи за деца и хосписите. През 2017 г. в област Габрово тези заведения са 3 с 23 легла. В сравнение с предходната година е запазен общия им брой, а легловият фонд на тази категория заведения се увеличава с 9.5%.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Пиян водач с лек автомобил „Тойота“ предизвика катастрофа в Габрово. Пътният инцидент е станал вчера, 23 август, около 17.00 часа на ул.“Капитан Дядо Никола“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габроово.
По данни на полицията 54-годишният водач, който е от Габрово, е шофирал с 2,49 промила алкохол. При движение по улицата, той се ударил в задната част на лек автомобил марка „Хюндай И 20″, който предприел маневра завиване на ляво.
Пробата за алкохол на втория водач пробата е отрицателна.
54-годишният габровец е дал кръвна проба за химически анализ. По случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
*Снимки: Симеон Петков, фейсбук.
Още един безобразно пиян водач е бил хванат отново вчера в Габрово. Часове по-късно, около 19.25 часа, на бул. Столетов, екип на полицията спрял лек автомобил „Мазда 3“, управляван от 52-годишен водач от Габрово.
При извършаната проверка за алкохол дрегерът отчел данни от 2,86 промила в количеството издишан въздух.
Габрово започва реализацията на пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Проектът е насочен към два от все по-актуалните проблеми на градовете – интензивните валежи и продължителните сухи периоди.
Вместо дъждовната вода да бъде отвеждана, тя ще се задържа, съхранява и използва при необходимост. Преди избора на решение са проучени девет варианта. Избран е комбиниран подход с два локални източника – дъждовна вода и повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие.
Дъждовната вода ще се събира от покрива на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – сградата на НЧ „Априлов-Палаузов-1861“. След филтриране тя ще се отвежда към съоръжения за съхранение. Допълнителен ресурс ще осигурява дренажно водовземане от р. Синкевица.
Специално съоръжение до реката ще събира инфилтрирана в речното дъно вода при високи води.
Системата ще обслужва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“. Напояването ще бъде автоматизирано.
Ще се следят количеството използвана вода и влажността на почвата, за да се ограничи ненужният разход на ресурс. Предвидена е и фотоволтаична система, която ще осигурява възобновяема енергия за съоръженията и напояването.
Целта е въглеродният отпечатък на системата да бъде сведен почти до нула. Пилотният проект е практическа стъпка към адаптацията на Габрово към климатичните промени.
Градът ще тества модел, при който водата от интензивните валежи се превръща в ресурс за зелената инфраструктура, а използването на питейна вода за поливане се ограничава.
Община Габрово извърши подмяна на феромоновите уловки, поставени на засегнатото дърво от вид бор в зелената площ, разположена между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
Действието е част от планираните мерки за наблюдение и контрол на разпространението на боровата процесионка и се реализира със съдействието на екипа на ОП „Озеленяване“ и “Отрови“ ЕООД.
През май т.г., след проверка във всички паркове в града, беше установено наличие на един пашкул в короната на дърво в зоната между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
През юни беше поставен капан, което сега показва реално резултат, тъй като в него се събират мъжки пеперуди, което е индикатор за успешно привличане и ограничаване на популацията.
Сега феромонът е подменен, за да се осигури непрекъснат мониторинг и ефективност на уловката. Дейностите се изпълняват по указания на експертите от Лесозащитна станция – София, с които Община Габрово работи по темата.
Мерките са превантивни и ще продължават, а капаните ще се увеличават, за да се гарантира спокойствието на гражданите. Целта е ранно установяване и ограничаване на разпространението на процесионката в градската среда.
