Свържи се с нас

Новини

Съботните евъргрийни отново са част от музикалния живот на Габрово

Published

on


Първото издание на Съботните евъргрийни ще е на 14 юли (събота) и отново началото е в 11.00. В този час години наред – от 1989 г. до 2010 г., „Оркестър Габрово“ с маестро Манол Цоков засвирваше прочутата тема „Take The A Train“, докато позакъснелите фенове на бенда опитваха да си намерят място в препълненото кафене на хотел „Балкан“.

Години по-късно Народно читалище „Будителите – 2017“, с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Община Габрово, прави опит да възстанови традицията, без претенцията да възроди евъргрийните на бенда на Манол, както габровци го наричаха, защото това е невъзможно.

Новият евъргрийн оркестър, в който почти всички инструменталисти и вокалисти са познати от габровската сцена имена, ще изнесе своя дебютен концерт на открито – под кестените на ул. „Радецка“. Репертоарът включва различни в стилово отношение произведения на американски и европейски композитори, тъй като музиката на Европа е един от акцентите в петте предвидени издания на Съботните евъргрийни.

Вечно зелените мелодии ще звучат на откритата сцена тази събота -14 юли, в изпълнение на: Павел Петков – пиано, Пламен Кунев – саксофон, Николай Колев – тромпет, Стефан Косев – бас китара, Красимир Георгиев – барабани, Христофор Михайлов – цигулка, Ивелин Вълков – цигулка, Елена Вълкова – виолончело. Вокалисти ще са: Цветомир Цанков, Драгомира Драшкова, Весела Морова и Марина Тюлюмбакова. Новосформираният бенд вече започна репетиции под лидерството на китариста Красимир Желязков, чийто музикантски път го свързва с Манол Цоков и със Суинг Дикси бенд Габрово през 80-те години.

В концерта ще участват и млади изпълнители – лауреати на национални и международни конкурси от музикален клуб „Весела“, един от партньорите по настоящия проект, заедно с музикално сдружение „Емануил Манолов“ /“Прима виста“/ и музикална школа „Звезди в аванс“, чийто възпитаници ще пеят и свирят пред габровската публика и гостите на града в следващите издания. Ще гостуват и дългогодишните солисти на Съботните евъргрийни – познатите на публиката Рени Димова и Дончо Минчев, както и музикантите от създадения от Манол Цоков в годините назад Джуниър джаз бенд.

Програмата, разнообразна в стилото отношение, ще включва евъргрийни, джаз, поп, рок, блус, класика и мюзикъл. Срещите на публиката с новия оркестър ще са всеки месец и ще продължат през август, септември, октомври и ноември. Чрез страница в социалната мрежа фейсбук с името „Съботни евъргрийни“ организаторите ще информират за предстоящите концерти и програмата.

С проекта, подкрепен чрез програма „Култура“ на Община Габрово, организаторите от Народно читалище „Будителите – 2017“ целят да покажат, че една традиция е още жива и желана от публиката на Габрово. Нещо повече – разчитат, че опитът за възстановяването и ще подейства като стимул за възраждане и развитие на клубната музикална сцена и на джаз традицията в града.

Клубът на будителите, а сега и читалището, водят последователна политика за възстановяване на традиционни събития в областта на джаза в Габрово.

През 2014 и 2015 година Клубът организира концертите „Следи“ в памет на маестро Манол Цоков, посрещнати с изключителен интерес, партнира на Община Габрово при провеждането на фестивала „Джазът – вчера, днес, утре“, организира Джаз концерт „На тротоара“ по време на карнавалните празници на Габрово. Клубът на будителите възложи написването на книга за историята на джаза в Габрово и приноса на маестро Цоков към музикалния живот на Габрово и страната. Тя вече е готова за печат, а за да се съберат необходимите средства за издаването и, ще се разчита на дарения от габровци.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица