Свържи се с нас

Култура

Първата мултиизмерна градина от типа „Мандала” бе изградена в център „Българка” на ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Цветелин Петров представи в ЕМО „Етър” принципите на изграждане на градини със специфична геометрична форма, която се нарича „Мандала”. Цветелин Петров е свързан с инициативите „София – музикален процес” и „Багра мандала гардън”.

снимка: ЕМО „Етър“

Първата по рода си мултиизмерна градина от типа „Мандала” бе изградена в център „Българка” на ЕМО „Етър”. В нея са засадени растения, които виреят много добре в Габровския Балкан.

снимка: ЕМО „Етър“

„Има сакрално влияние от растенията, чиято енергийна концентрация носи още по-голяма хармония. Хората, които ползват билките от градината могат да усетят тази хармония и да я пренесат в себе си. Това става дори само с наблюдение. Хармонията е манифестирана чрез човешките интелект и осъзнатост. Ставаме сътворители, тъй като хармонията сама по себе си съществува в природата, а ние се нагаждаме към нея. В градинарството вместо да създаваме квадратни градини с цел продажба, можем да ги превърнем в по-хармонични произведения на изкуството, в една жива картина”, споделя Цветелин Петров.

„Мандала”-та в център „Българка” има четири сектора, които концентрират четирите елемента от четирите посоки: въздух, огън, земя, вода. В средата е етер, който се свързва с центъра на съзнанието. Той се асоциира със съзиданието, затова в средата на „Мандала”-та е сложена роза.

снимка: ЕМО „Етър“

Цветелин Петров обяснява, че това не е само философия. Има възможности енергийната концентрация на този тип градина да бъде измерена. Това става на основата на различни трептения. Водата е с по-солидна структура, въздухът е по-летлив, а огънят е с най-фини вибрации. В растенията те могат да бъдат измерени чрез трептения.

Начинът, по който те въздействат върху организма на човека също може да бъде разгледан чрез елементарна структура. Огънят се свързва с вътрешния импулс, с кръвообращението и метаболизма. Водата с дехидратация. Въздухът с повече концентрация на кислород, а земята е насочена повече към долните сектори на тялото.

Употребата на определени билки подсилва елементите в организма ни, но целта е да се постигне баланс между тях.

снимка: ЕМО „Етър“

„Има древни традиции, които запазват възможностите за диагнози дали някой от тези елементи е в повече или ни липсва. Тибетската, индийската и българската традиции са много характерни в това отношение. Но има и лечители, които веднага могат да разгадаят структурата на човек. Западната традиция е свързана с хороскопите. Идеята на практиките за елементарно структуриране е доколкото е възможно всички тези елементи да бъдат подредени в нас с еднаква сила. Когато е така, етерът се разраства и ги обгръща. За него малко се знае, но това е свързващ елемент във Вселената. Често се определя като „любов” и „завършеност”. Постигането на баланс между елементите може да стане от приемане на различни напитки и храни до приемане на по-фини субстанции – билки, чайове, есенции, аромотерапия.”

снимка: ЕМО „Етър“

Градините от типа „Мандала” въздейства по такъв балансиращ начин и когато човек ежедневно има контакт с билките в нея – това се постига. Цветелин Петров набляга на китайското схващане, че не е нужно да си болен, за да се поддържаш в баланс, в добро здраве. Когато се постигне вътрешната балансираност, тогава тя се отразява в света около нас. Нещата са свързани – отвън навътре и обратно. Не можем да изключим нито един елемент от нашето съществуване – човек, растение, животно или минерал. Дори предметите са живи – една снимка може да донесе емоция и това веднага я одухотворява на едно по-висше ниво.

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Людмила Людмилова гостува в РБ „Априлов-Палаузов“

Published

on

На 5 март от 17.15 ч. читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов-Палаузов“ гостува Людмила Людмилова – педагог, детски и семеен психолог.

Преподавателката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констелации и лечението на хранителни зависимости.

Автор на собствен метод за лечение на хранителни разстройства Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“. Л. Людмилова: „Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“…

Зареди още

Култура

Показват в изложба победата при Шипка и Шейново през Освободителната война

Published

on

На 29 февруари, четвъртък, от 17.30 часа в Икономовата къща ще се състои откриването на изложбата „Последното сражение”. Временната експозиция е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877- 1878 г.

Това е последното сражение от военните действия в района на Шипченския проход, започнали с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължили с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене.

Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград.

На 16 януари в Казанлък започват първите преговори за мир, а на 31 януари е подписано Одринското примирие.

Експозицията разказва историята на това величаво сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка.

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата…“

В музей „Етър“ показват пушката на Бенковски и Възванието за обявяване на Априлското въстание.

Published

on

От 1 до 5 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ може да видите пушката, с която Георги Бенковски води Хвърковатата чета и воюва за българската свобода. Оръжието на този харизматичен революционер и негови документи ще бъдат показани на третия етаж в Музейния център. Това е най-голямата сграда в музея, известна е като Кръстник–Колчов хан и за първи път се отваря за посетители. Освен пушката на Бенковски, в изложбата са представени Възванието за обявяване на Априлското въстание от 22 април 1876 година и документи, свързани с живота на Бенковски преди да стане един от Апостолите на Априлското въстание.

Пушката е „Уинчестър“, модел 1866 година, и с това оръжие Георги Бенковски се изправя срещу огромната военна и административна мощ на Османската империя. Революционерът вярва толкова пламенно в българската национална независимост, че увлича хиляди в една борба, която чрез неговата личност не изглежда обречена. Георги Бенковски е символ на непокорния дух на българите. Някой би казал, че е живял в бунтовно време, станал е един от апостолите на свободата, но не е дочакал да я види с очите си. Дали е така, обаче? По-скоро Георги Бенковски я изживява като усещане и затова се бори за нея с толкова плам и ентусиазъм. Непокорният му дух го превръща в един от символите на свободата, а следващите поколения съхраняват спомена за него.

Из „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски:

„Бенковски е необикновена, изключителна, „на голямо скроена“ личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстание, което и днес някои още смятат за луда и безполезна авантюра. И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол; да криеш истинското си име, което би всяло ужас всред благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш фактически главен организатор на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни собственици, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества. Бенковски не бе назначен за водач на въстанието с указ. Той дори не бе избран на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за главен апостол, а Бенковски бе пратен само за негов помощник. Но това било, докато те били в Гюргево, докато способностите и достойнствата се ценели по диплома и атестат. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага.“

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица