Култура
Ето защо мутафчийството все още е жив занаят (снимки)

снимка: ЕМО „Етър“
През есента на 2017 година Габрово бе избран от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство. Важна роля в този процес има Етнографски музей на открито „Етър”, където се съхранява и предава на новите поколения знание от миналото.
Вейлада Мутафчиева, Невена Екимова, Мадлена Иванова и Ивелина Иванова също имат принос Габрово да стане част от световната мрежа от творчески градове на ЮНЕСКО. Самите жени не отчитат своята роля, но тя е очевидна с включването им в обучението по мутафчийство, което майстор Христо Маринов проведе в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“
Мутафчийският занаят е един от най-добре развитите миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на изделията. През Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии работят стотици майстори. В големи количества се тъкат мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.

снимка: ЕМО „Етър“
Невена Екимова е част от групата, която в продължение на месец усвои тънкостите на мутафчийството.
„Просто ми беше интересно, обичам ръчните занимания”, споделя младата жена, която умее да шие и да плете. Семейната среда, в която израства, помага много в нея да се оформи разбирането, че най-красивите вещи са сътворени от човешките ръце.
„И двете ми баби, и майка ми са шивачки и плетачки, които в активната част от професионалния си път са ангажирани с габровската текстилна индустрия. Дори не помня колко малка съм била, когато се запознах с тези занаяти.”

снимка: ЕМО „Етър“
Невена Екимова казва, че до включването си в обучението по мутафчийство при майстор Христо в ЕМО „Етър” не знае нищо за занаята. Предполага, че е доста разпространен, тъй като в миналото много хора носят фамилията Мутафчиеви.
Обучението се провежда хронологично, и в него е проследен целия процес за изработване на едно мутафчийско изделие – чистенето на вълната от коза, биенето и преденето, което на Невена й се струва особено трудно. Самото тъкане е силова работа, макар че и в него има творчество.
Преди време в габровското село Враниловци Невена Екимова за пръв път вижда изтъкан от мутафчия предмет. В наши дни той е ползван за украса във вид на застлано килимче, но е направен за дисаги.

снимка: ЕМО „Етър“
От преминалите обучението по мутафчийство в ЕМО „Етър”майстор Христо Маринова избира Вейлада Мутафчиева да продължи да практикува в музея. Тя обича да плете и тъче, но е разбрала колко специфичен занаят ще практикува. Някои се изнервят, докато тъкат, Вейлада се успокоява.

снимка: ЕМО „Етър“
Мадлена Иванова отчита, че мутафчийството е труден занаят, който изисква много енергия.
„Човек трябва да е съсредоточен, да внимава. Харесвам всякакъв тип приложни техники и затова реших да се включа в обучението по мутафчийство”, това са мотивите на Мадлена Иванова, която все още няма свой стан. Предстои да й бъде изработен. Тя ще продължи да практикува тъкачество, макар и не като мутафчия. Майстор Христо ще следи работата й, за да може ученичката му да се усъвършенства.

снимка: ЕМО „Етър“
Ивелина Иванова практикува професионално бродиране с крачна машина. Вълнува се от съпътстващите го дейности, а обучението в мутафчийство допринася за нейното усъвършенстване. Тя е убедена, че усвояването на различни техники помага в израстването на човек.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Култура
Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май


Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.
От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.
И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.
Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.
Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.
Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.
В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Култура
Кметица меси питка за Валентин Велчев

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

-
Културапреди 2 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди 3 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди един денКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди един денКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди един денЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди един денИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“








