Свържи се с нас

Култура

Ето защо мутафчийството все още е жив занаят (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

През есента на 2017 година Габрово бе избран от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство. Важна роля в този процес има Етнографски музей на открито „Етър”, където се съхранява и предава на новите поколения знание от миналото.

Вейлада Мутафчиева, Невена Екимова, Мадлена Иванова и Ивелина Иванова също имат принос Габрово да стане част от световната мрежа от творчески градове на ЮНЕСКО. Самите жени не отчитат своята роля, но тя е очевидна с включването им в обучението по мутафчийство, което майстор Христо Маринов проведе в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“

Мутафчийският занаят е един от най-добре развитите миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на изделията. През Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии работят стотици майстори. В големи количества се тъкат мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.

снимка: ЕМО „Етър“

Невена Екимова е част от групата, която в продължение на месец усвои тънкостите на мутафчийството.

„Просто ми беше интересно, обичам ръчните занимания”, споделя младата жена, която умее да шие и да плете. Семейната среда, в която израства, помага много в нея да се оформи разбирането, че най-красивите вещи са сътворени от човешките ръце.

„И двете ми баби, и майка ми са шивачки и плетачки, които в активната част от професионалния си път са ангажирани с габровската текстилна индустрия. Дори не помня колко малка съм била, когато се запознах с тези занаяти.”

снимка: ЕМО „Етър“

Невена Екимова казва, че до включването си в обучението по мутафчийство при майстор Христо в ЕМО „Етър” не знае нищо за занаята. Предполага, че е доста разпространен, тъй като в миналото много хора носят фамилията Мутафчиеви.

Обучението се провежда хронологично, и в него е проследен целия процес за изработване на едно мутафчийско изделие – чистенето на вълната от коза, биенето и преденето, което на Невена й се струва особено трудно. Самото тъкане е силова работа, макар че и в него има творчество.

Преди време в габровското село Враниловци Невена Екимова за пръв път вижда изтъкан от мутафчия предмет. В наши дни той е ползван за украса във вид на застлано килимче, но е направен за дисаги.

снимка: ЕМО „Етър“

От преминалите обучението по мутафчийство в ЕМО „Етър”майстор Христо Маринова избира Вейлада Мутафчиева да продължи да практикува в музея. Тя обича да плете и тъче, но е разбрала колко специфичен занаят ще практикува. Някои се изнервят, докато тъкат, Вейлада се успокоява.

снимка: ЕМО „Етър“

Мадлена Иванова отчита, че мутафчийството е труден занаят, който изисква много енергия.

„Човек трябва да е съсредоточен, да внимава. Харесвам всякакъв тип приложни техники и затова реших да се включа в обучението по мутафчийство”, това са мотивите на Мадлена Иванова, която все още няма свой стан. Предстои да й бъде изработен. Тя ще продължи да практикува тъкачество, макар и не като мутафчия. Майстор Христо ще следи работата й, за да може ученичката му да се усъвършенства.

снимка: ЕМО „Етър“

Ивелина Иванова практикува професионално бродиране с крачна машина. Вълнува се от съпътстващите го дейности, а обучението в мутафчийство допринася за нейното усъвършенстване. Тя е убедена, че усвояването на различни техники помага в израстването на човек.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица