Свържи се с нас

Култура

Ето защо мутафчийството все още е жив занаят (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

През есента на 2017 година Габрово бе избран от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство. Важна роля в този процес има Етнографски музей на открито „Етър”, където се съхранява и предава на новите поколения знание от миналото.

Вейлада Мутафчиева, Невена Екимова, Мадлена Иванова и Ивелина Иванова също имат принос Габрово да стане част от световната мрежа от творчески градове на ЮНЕСКО. Самите жени не отчитат своята роля, но тя е очевидна с включването им в обучението по мутафчийство, което майстор Христо Маринов проведе в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“

Мутафчийският занаят е един от най-добре развитите миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на изделията. През Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии работят стотици майстори. В големи количества се тъкат мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.

снимка: ЕМО „Етър“

Невена Екимова е част от групата, която в продължение на месец усвои тънкостите на мутафчийството.

„Просто ми беше интересно, обичам ръчните занимания”, споделя младата жена, която умее да шие и да плете. Семейната среда, в която израства, помага много в нея да се оформи разбирането, че най-красивите вещи са сътворени от човешките ръце.

„И двете ми баби, и майка ми са шивачки и плетачки, които в активната част от професионалния си път са ангажирани с габровската текстилна индустрия. Дори не помня колко малка съм била, когато се запознах с тези занаяти.”

снимка: ЕМО „Етър“

Невена Екимова казва, че до включването си в обучението по мутафчийство при майстор Христо в ЕМО „Етър” не знае нищо за занаята. Предполага, че е доста разпространен, тъй като в миналото много хора носят фамилията Мутафчиеви.

Обучението се провежда хронологично, и в него е проследен целия процес за изработване на едно мутафчийско изделие – чистенето на вълната от коза, биенето и преденето, което на Невена й се струва особено трудно. Самото тъкане е силова работа, макар че и в него има творчество.

Преди време в габровското село Враниловци Невена Екимова за пръв път вижда изтъкан от мутафчия предмет. В наши дни той е ползван за украса във вид на застлано килимче, но е направен за дисаги.

снимка: ЕМО „Етър“

От преминалите обучението по мутафчийство в ЕМО „Етър”майстор Христо Маринова избира Вейлада Мутафчиева да продължи да практикува в музея. Тя обича да плете и тъче, но е разбрала колко специфичен занаят ще практикува. Някои се изнервят, докато тъкат, Вейлада се успокоява.

снимка: ЕМО „Етър“

Мадлена Иванова отчита, че мутафчийството е труден занаят, който изисква много енергия.

„Човек трябва да е съсредоточен, да внимава. Харесвам всякакъв тип приложни техники и затова реших да се включа в обучението по мутафчийство”, това са мотивите на Мадлена Иванова, която все още няма свой стан. Предстои да й бъде изработен. Тя ще продължи да практикува тъкачество, макар и не като мутафчия. Майстор Христо ще следи работата й, за да може ученичката му да се усъвършенства.

снимка: ЕМО „Етър“

Ивелина Иванова практикува професионално бродиране с крачна машина. Вълнува се от съпътстващите го дейности, а обучението в мутафчийство допринася за нейното усъвършенстване. Тя е убедена, че усвояването на различни техники помага в израстването на човек.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица