Съветът за устойчиво градско развитие на Габрово проведе заседание, на което градът показа амбициозни планове за трансформация на уличното движение. В центъра на дискусията бяха резултатите от мащабно изследване на осем ключови кръстовища в града, което постави началото на нова страница в управлението на градската мобилност.

Цифрата осем невинаги е голяма, но в случая е красноречива. Именно толкова стратегически кръстовища в Габрово бяха подложени на подробен анализ в рамките на европейски проект за иновации в активната мобилност и зелените градски решения. Изследването не е формално упражнение. То включва измерване на реалния трафик в различни часови диапазони, картографиране на конфликтните точки между автомобили, пешеходци и велосипедисти, и систематично събиране на данни, на базата на които да бъдат взети информирани решения.

Резултатите са категорични. Интензивността на движение се различава съществено в зависимост от часа на денонощието, а съществуващата организация на светофарните цикли не отразява тази реалност.

Изследването не е самоцел. На базата на събраните данни са разработени нови циклограми – технически планове, които определят продължителността и последователността на светофарните фази. Новите циклограми са съобразени с реалното натоварване на всяко кръстовище в конкретния час от деня, вместо да следват унифициран шаблон.

Очакваният ефект е конкретен, а именно намаляване на конфликтните точки между превозните средства и уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, като следствие, значително повишаване на безопасността на движение. Това е особено важно в контекста на европейските цели за нулева смъртност по пътищата, към които България все още изостава.

Паралелно с оптимизацията на циклограмите, Общината представи и нова интелигентна система за управление на трафика. Тя включва камери за преброяване и наблюдение, специализиран аналитичен софтуер и което е новото – възможност за централизирано управление на светофарите в реално време.

Подобен подход позволява гъвкава реакция при извънредни ситуации, обществени събития или промени в трафика.

Кандидати за народни представители от коалиция „Прогресивна България“ се срещнаха с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) в Габрово, на която бяха обсъдени основните проблеми пред сектора и възможностите за тяхното решаване. В срещата участваха Николай Косев – водач на листата в 7 МИР – Габрово, както и кандидати с предприемачески опит – Андрей Николов, Мирослав Влашев и Данаил Лалев.

Сред основните теми в разговора бяха задлъжнялостта на държавата към строителния бранш, необходимостта от гарантиране на изпълнението на общинските програми за саниране, модернизацията на договорните отношения и въвеждането на ясни механизми за индексация на договорите.

Поставен бе акцент върху забавените разплащания и липсата на предвидимост, които затрудняват дейността на компаниите и възпрепятстват планирането на инвестиции. Николай Косев подчерта, че въвеждането на ясни правила за индексация е ключово за стабилността в сектора.

„Трябва да има ясни механизми за индексация на договорите, които да гарантират правата и на двете договорни страни“, заяви той. По думите му сериозен проблем остава и недостигът на работна ръка, като най-скъпият и в същото време най-дефицитен ресурс е трудът. В тази връзка бе обсъдена необходимостта от политики за задържане и привличане на кадри. В хода на срещата бе поставен и въпросът за сивия сектор в строителството.

„Сивият сектор е ключов проблем. Не може едни да работят и да плащат данъци, а други да работят без регулация и да получават средства на ръка“, коментира Косев. Той подчерта, че е необходим по-строг контрол и проследяване на спазването на правилата, което ще доведе до повишаване както на дисциплината в сектора, така и на бюджетните приходи.

„В момента държавата наказва тези, които спазват закона, и това трябва да се промени“, добави той. Сред обсъдените теми бе и програмата за саниране, като бе изразена позиция, че тя трябва да бъде дългосрочен национален ангажимент.

„Санирането трябва да излезе от рамките на проектната дейност и да се превърне в политика с ясно планиране, приоритети, контрол и прозрачност“, заяви Косев.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от създаване на предвидима и справедлива среда за работа в строителния сектор, която да гарантира равнопоставеност, устойчивост и развитие на бранша.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.