Свържи се с нас

Новини

Евродепутат Момчил Неков внесе в МЗХГ проект на наредба за въвеждане на термин за качество „планински продукт“ в България

Published

on

Евродепутат Момчил Неков внесе в Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ проект на наредба за въвеждане на термин за качество „планински продукт“ в България.

С цел насочване вниманието към планинските райони, през 2012 г. се поставиха основите на незадължителния термин за качество „планински продукт“ с приемането на Регламент (ЕС) 1151/2012 от 21 ноември 2012 г., и които бяха допълнени от Делегиран регламент (ЕС) 665/2014 от 11 март 2014 г.

„През последните 1-2 години няколко държави-членки на ЕС /Италия, Франция, Румъния и Австрия/ вече се възползваха от възможността да въведат този термин, за да могата да се възползват от схемите на Европейския съюз. Затова аз се ангажирах и в България да бъде въведено означението „планински продукт“., заяви Неков.

„40% от територията на България е с планински и полупланински релеф и страната ни трябва да се възползва от възможността да въведе термина „планински продукт“.,“ допълни Момчил Неков.

Българско сирене, мед, билки, месни продукти, произведени в планински райони са потенциални носители на престижното означение.

Въвеждането на подобен тип означения ще даде на продуктите видимост, гаранция за качество и произход, защита срещу имитации и злоупотреби, възможност за финансиране по линия на ОСП и ПРСР, с което да се даде допълнителен тласък за местното производство в планинските райони.

Съобразно изготвеното предложение термина за качество „планински продукт“ може да се използва от производителите на храни, регистрирани и признати като такива съобразно законодателството на Република България. Терминът може да се използва за растителни продукти, пчелни продукти и за животински продукти различни от пчелните. Тя цели да бъдат обхванати по логичен начин всички производители в планинските райони, както и селища, чиито землища също са с планински характер и представляват естествено продължение или част от планински райони.

В Наредбата се предлага контролът и координацията да се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), имайки предвид, че тя прилага националното и европейското законодателство относно безопасността на храните.

„Самата проектонаредба е по западноевропейски модел. Подхожда се със заявка от страна на производителя, че иска да използва термин за качество „планински продукт“, попълва се декларация, че ще изпълнява реално тези изисквания, затова бюрокрацията е много малка.“, коментира Неков.

В наредбата са предвидени и санкции. Примерно, ако се установи нередност на производителя, ще се отнеме правото му да ползва термина „планински продукт“ за период от 5 години.

Според социологическо проучване, поръчано от евродепутата, 94 % от българите са на мнение, че планинските продукти са с много по-добри вкусови качества и са по-здравословни от тези, произведени в равнинните територии. Резултатите от проучването показват положителното отношение и очаквания на българските граждани към въвеждане на термина „планински продукт“.

„Надявам се проектонаредбата да бъде разгледана в най-кратки срокове и до края на годината да можем да се поздравим с такъв термин за качество – „планински продукт“, заключи Неков.

За Момчил Неков:

Член на ЕП от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите;
Член на Комисията по „Земеделие и развитие на селските региони“;
Член на Комисията по „Култура и образование“;

Член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта.

http://www.mnekov.eu/
https://bg-bg.facebook.com/momchil.nekov/
https://twitter.com/momchilnekov

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

В Янковци на 3 март направиха първа копка на храм „Св. Паисий Светогорец“

Published

on

В деня на националния празник на България – 3 март, в габровското село Янковци беше отслужен Архиерейски водосвет и бе направена първа копка на православния храм „Св. Паисий Светогорец“.

Събитието събра десетки жители и гости на селото, които споделиха празничния ден, обединени от надеждата за изграждането на ново духовно средище.

Трите основни камъка на бъдещата църква бяха положени с благословията на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, в съслужение със свещеници от Габровската духовна околия.

С церемонията бе поставено официалното начало на строителството на новия Божи дом в центъра на селото. Изграждането на храма се осъществява със съдействието на Община Габрово и със средства, осигурени от дарител.

Инициативата е дългоочаквана от местната общност, която вижда в бъдещия храм място за молитва, вяра и духовна опора. Изборът на датата – 3 март, символ на свободата и националното единство придаде допълнителен смисъл на събитието.

За жителите на Янковци началото на строежа се превърна в празник не само на вярата, но и на общността.

Очаква се църквата „Св. Паисий Светогорец“ да се превърне в духовно средище за поколения напред, обединяващо хората около християнските ценности и традиции.

Зареди още

Новини

Кристиян Василев от Габрово се завърна с медал от шахматен турнир

Published

on

11-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиан Василев спечели бронзов медал в XI Детски турнир „Свобода“, който се проведе в Радневo.

С 4 победи и едно равенство Кристиян се нареди трети във възрастовата група на 12-годишните и десети в генералното класиране от 50 деца от цялата страна.

Освен престижните отличия, класираните състезатели получиха и награди от организаторите на турнира.

Зареди още

Новини

148 години от Освобождението! Честит Национален празник, българи!

Published

on

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 148 години от Освобождението от османска власт.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица