Свържи се с нас

Култура

Картината „Селенциум” е акцент в Галерията през този месец

Published

on

снимка: Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово

През месец май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Селенциум” на известния български художник и един от основните представители на българския сецесион Иван Милев.

Картината остава в Габрово след негова изложба в града през април 1920-та година. Макар и малка по обем, изложбата предизвиква голям шум и дълго се говори за нея. Провежда се в Читалището на града, като в нея участват „Звездна мъка”, „Суламита”, „Блян”, „Декоративен пейзаж”, „Пан” и др. (Иван Мирчев „Спомени”).

Смята се, че приятелството между старозагорския поет Иван Мирчев и Иван Милев е започнало именно от Габрово, и оттам се е зародила идеята за по-късна импровизирана експозиция в дома на поета. Иван Милев е български художник и сценограф със много интересни житейски път и история.

В една своя статия Кристиан Иванов, (репортер във вестник „България Днес”. Преди това имал щастието да работи за вестниците „Труд”, „Поглед” и „168 часа”) пише:
„Понякога съдбата има цинично чувство за хумор… Иван Милев, човекът, изрисуван на банкнотата от пет лева, рядко е имал дори петарка в джоба си. Той изживява на екс задъхания си земен път, прeкършен преди да навърши 30 години. И днес художникът продължава да бъде странник – виждаме го всеки ден, но малцина знаят кой е. Много преди да изгрее върху петолевката, Иван Милев е най-обикновено момче.

Син е на овчаря от Казанлък Милю Лалев. Ражда се през зимата на 1897 г. и животът му изглежда предопределен. Какво друго би могъл да прави невръстният Иван, освен да гони добитък по поляните на Розовата долина? Точно както са го правили поколения наред предците му.
И тук отново се намесва онова чувство за хумор на Провидението, с което започна нашата история. Мизерният живот не е успял да убие усета за красивото в майката на Иван Милев. От ръцете ú излизат изкусни тъкани черги, везани покривки и писани великденски яйца. Нейна е заслугата детето от малко да започне да рисува.

Иван Милев завършва Казанлъшката гимназия и скоро след това е пратен на Северния фронт в Добруджа. Европа гори в пламъците на Първата световна война. Милев се отървава без да бъде ранен, след като близо до него избухва граната. За спомен му остава леко заекване, с което ще си остане до края на живота. След войната Милев става учител в село Горски извор, но бедността продължава да го стиска в ледената си хватка. Обут е с вечните си дървени налъми и носи тъканите дрехи на майка си. Облечен с тях художникът пристига в столицата през 1920 г. и подрежда първата си изложба в павилиона на Борисовата градина.

Един от най-близките приятели на Милев е карикатуристът Илия Бешков.

“Ние живеехме заедно – разказва Бешков – На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не знам защо, плачех от умилиене пред неговите работи. Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше “сандък”. Беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност.”

Но човекът, който ни гледа от петолевката, сякаш и сам бяга от парите. В родния му Казанлък се разказва любопитна случка. Един от най-богатите търговци на розово масло в града, милионерът Папазов, бил обсебен от идеята да подари на съпругата си портрет, нарисуван от Иван Милев.
Богаташът умее да бъде практичен и убедителен.

“Абе, Иване, ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш” – предлага Папазов. А художникът отвръща: “Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!”

И ето че идва моментът, когато Иван Милев завършва с отличие Художествената академия. Годината е 1925 г. Той получава награда за картината си Крали Марко, критиката е във възторг. “Това е една чудна мозайка от щедро изсипани изумруди, лазурити, опали и ахати. Всички те са застинали за миг, за да блесне образът на юнака“, пише в рецензия за Крали Марко.

Изглежда, че облаците над главата на Иван Милев са се разпръснали и слънцето с усмивка си пробива път. Той е назначен за главен художник на Народния театър. Жени се за талантливата оперна певица Катя Наумова, която му ражда дъщеря. Наричат детето Мария. Катя се отказва от бляскавата си концертна кариера. Отдава се изцяло на семейството и своя съпруг, чийто талант интуитивно усеща. Щастливите дни не продължават дълго. Годините, прекарани в студ и влага, са увредили здравето на художника. Той предчувства смъртта си. Художникът умира внезапно от инфлуенца на 25 януари 1927 г.

Картините на Милев мистериозно изчезват от БНБ в периода 1944-1950 г. Катя Милева, вдовица на художника и нейната дъщеря Мария започват да водят отчаяна съдебна битка за безценното наследство на твореца. Делата са прекратени, след като следите водят до високопоставени служители на държавната банка. Част от от откраднатите картини са продадени в САЩ, твърди внукът на Иван Милев, архитект Александър Тодоров. Най-вероятно те красят скъпи частни колекции.

С любезното съдействие на някогашни служители от БНБ, същата институция, години по-късно увековечава талантливия творец на една от най-популярните български банкноти. Дали това е последното намигане на съдбата в историята на Иван Милев? Едва ли. Един ден изгубените шедьоври със сигурност ще се появят. И тогава… Тогава историята ще продължи.”

Творбата „Селенциум” ще може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев” от 22-ри май до средата на месец юни и е експонирана по случай акцент на месеца. Припомняме ви, че всеки вторник е ден без входна такса.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица