Свържи се с нас

Култура

Картината „Селенциум” е акцент в Галерията през този месец

Published

on

снимка: Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово

През месец май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Селенциум” на известния български художник и един от основните представители на българския сецесион Иван Милев.

Картината остава в Габрово след негова изложба в града през април 1920-та година. Макар и малка по обем, изложбата предизвиква голям шум и дълго се говори за нея. Провежда се в Читалището на града, като в нея участват „Звездна мъка”, „Суламита”, „Блян”, „Декоративен пейзаж”, „Пан” и др. (Иван Мирчев „Спомени”).

Смята се, че приятелството между старозагорския поет Иван Мирчев и Иван Милев е започнало именно от Габрово, и оттам се е зародила идеята за по-късна импровизирана експозиция в дома на поета. Иван Милев е български художник и сценограф със много интересни житейски път и история.

В една своя статия Кристиан Иванов, (репортер във вестник „България Днес”. Преди това имал щастието да работи за вестниците „Труд”, „Поглед” и „168 часа”) пише:
„Понякога съдбата има цинично чувство за хумор… Иван Милев, човекът, изрисуван на банкнотата от пет лева, рядко е имал дори петарка в джоба си. Той изживява на екс задъхания си земен път, прeкършен преди да навърши 30 години. И днес художникът продължава да бъде странник – виждаме го всеки ден, но малцина знаят кой е. Много преди да изгрее върху петолевката, Иван Милев е най-обикновено момче.

Син е на овчаря от Казанлък Милю Лалев. Ражда се през зимата на 1897 г. и животът му изглежда предопределен. Какво друго би могъл да прави невръстният Иван, освен да гони добитък по поляните на Розовата долина? Точно както са го правили поколения наред предците му.
И тук отново се намесва онова чувство за хумор на Провидението, с което започна нашата история. Мизерният живот не е успял да убие усета за красивото в майката на Иван Милев. От ръцете ú излизат изкусни тъкани черги, везани покривки и писани великденски яйца. Нейна е заслугата детето от малко да започне да рисува.

Иван Милев завършва Казанлъшката гимназия и скоро след това е пратен на Северния фронт в Добруджа. Европа гори в пламъците на Първата световна война. Милев се отървава без да бъде ранен, след като близо до него избухва граната. За спомен му остава леко заекване, с което ще си остане до края на живота. След войната Милев става учител в село Горски извор, но бедността продължава да го стиска в ледената си хватка. Обут е с вечните си дървени налъми и носи тъканите дрехи на майка си. Облечен с тях художникът пристига в столицата през 1920 г. и подрежда първата си изложба в павилиона на Борисовата градина.

Един от най-близките приятели на Милев е карикатуристът Илия Бешков.

“Ние живеехме заедно – разказва Бешков – На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не знам защо, плачех от умилиене пред неговите работи. Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше “сандък”. Беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност.”

Но човекът, който ни гледа от петолевката, сякаш и сам бяга от парите. В родния му Казанлък се разказва любопитна случка. Един от най-богатите търговци на розово масло в града, милионерът Папазов, бил обсебен от идеята да подари на съпругата си портрет, нарисуван от Иван Милев.
Богаташът умее да бъде практичен и убедителен.

“Абе, Иване, ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш” – предлага Папазов. А художникът отвръща: “Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!”

И ето че идва моментът, когато Иван Милев завършва с отличие Художествената академия. Годината е 1925 г. Той получава награда за картината си Крали Марко, критиката е във възторг. “Това е една чудна мозайка от щедро изсипани изумруди, лазурити, опали и ахати. Всички те са застинали за миг, за да блесне образът на юнака“, пише в рецензия за Крали Марко.

Изглежда, че облаците над главата на Иван Милев са се разпръснали и слънцето с усмивка си пробива път. Той е назначен за главен художник на Народния театър. Жени се за талантливата оперна певица Катя Наумова, която му ражда дъщеря. Наричат детето Мария. Катя се отказва от бляскавата си концертна кариера. Отдава се изцяло на семейството и своя съпруг, чийто талант интуитивно усеща. Щастливите дни не продължават дълго. Годините, прекарани в студ и влага, са увредили здравето на художника. Той предчувства смъртта си. Художникът умира внезапно от инфлуенца на 25 януари 1927 г.

Картините на Милев мистериозно изчезват от БНБ в периода 1944-1950 г. Катя Милева, вдовица на художника и нейната дъщеря Мария започват да водят отчаяна съдебна битка за безценното наследство на твореца. Делата са прекратени, след като следите водят до високопоставени служители на държавната банка. Част от от откраднатите картини са продадени в САЩ, твърди внукът на Иван Милев, архитект Александър Тодоров. Най-вероятно те красят скъпи частни колекции.

С любезното съдействие на някогашни служители от БНБ, същата институция, години по-късно увековечава талантливия творец на една от най-популярните български банкноти. Дали това е последното намигане на съдбата в историята на Иван Милев? Едва ли. Един ден изгубените шедьоври със сигурност ще се появят. И тогава… Тогава историята ще продължи.”

Творбата „Селенциум” ще може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев” от 22-ри май до средата на месец юни и е експонирана по случай акцент на месеца. Припомняме ви, че всеки вторник е ден без входна такса.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица