Култура
Иван Иванов: „Семе българско“ ще ви срещне с пазителите на българщината!
Националният фестивал „Семе българско“, който се превърна в пазител на всичко българско, тази година ще се проведе на 12 и 13 май в парк „Казармите“ в Севлиево. Организаторите ще изненадат гостите с много нови инициативи и звездни участници на сцената. За пета поредна година Община Севлиево е партньор и съорганизатор. За това, какво ще се случи този път, разказва кметът на Севлиево д-р Иван Иванов.
– Д-р Иванов, фестивалът „Семе българско“ има един особен чар, който пленява всеки посетител. С какво той е различен?
– „Семе българско“ не е просто един форум, на който се събират средства за подпомагане раждането на едно дете (защото вече имаме родено ин витро бебе). Това не е само едно място, на което повече от 100 изложители представят истинските български вкусове, храни, занаяти и изкуства, не само всичко през двата фестивални дни е посветено на българската музика, на българския фолклор, на българското слово. Фестивалът има съграждащ характер и ние ще покажем как българските традиции продължават чрез хората, които предават на младите уменията и занаята, завещани им от техните деди. Тази година „Семе българско“ поставя въпроса за приемствеността в поколенията, за това какво наследяват от нас децата ни.
– Какво ново да очакваме тази година?
– Поканили сме дърводелеца инж. Валентин Василев, който оставя преуспяващия си бизнес в големия град и идва да живее в едно севлиевско село, в което има повече работа, отколкото време да я свърши. На фестивала с изложбата си ще бъде единственият майстор и реставратор на църковни куполи. Ще ви срещнем с единственият човек в България, който прави гайди, като запазва цялата структура на животното. Не случайно сме поканили Асен Великов, един от най-добрите фотографи в България, чиито снимки, посветени на българското, на фолклора, на шевицата, на красотата, на носията, са любими на стари и млади. Ще видите може би за първи път плетене на изделия от беленица, плъстене на вълна, плетене на дървено бърдо.
На специално организиран кът на занаятите служителите на „Идеал Стандарт-Видима“ ще споделят своите умения. Ще има още много други вълнуващи моменти, които ще Ви изненадат на фестивала, а на сайта www.elmazovi.com/semebalgarsko и на профила във Facebook „Семе българско“ ще намерите къде и кога те ще се случат.
– Кои участници ще видим на сцената на „Семе българско“?
– В рамките на двата фестивални дни на сцената ще се изявят талантливи деца от Севлиево и региона, както и местните певчески и танцови състави, с които се гордеем и които са завладели не една или две национални и международни сцени. В програмата на фестивала ще се включат и гост-изпълнители. Ансамбъл „Чинари“ ще представи своя спектакъл „Ние, Българите“, а в съботната вечер ще бъдем свидетели на изумителните нестинарски танци. Ще звучат изпълнения на Николай Славеев и любимата на всички българи Деси Добрева.
Очакваме Ви на официалното откриване, на 12 май, в 10:30 ч., когато ще Ви изненадаме приятно с една инициатива, която заедно с организаторите запазваме в тайна.
Заповядайте на фестивала „Семе българско“, за да се срещнете с истинските пазители на българщината, посветили на нея своите умения по един много категоричен начин. Защото ще се съхраним като народ, когато пазим завещаното и го предаваме нататък.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
В четвъртък, 24 юли, от 17.30 ч. в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита въздействащата изложба „Габровци под Самарското знаме“. Тя е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – и отдава почит на приноса им в Освободителната война.
Експозицията е създадена за Национално честване Шипченска епопея 2024 г. по инициатива и с финансиране от Областен управител на област с административен център Габрово. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей Габрово, със съдействието на Исторически музей – Дряново, музеите в Севлиево и Трявна, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – Плевен и потомци на опълченци.
В 12 табла са представени архивни и визуализирани със съвременна техника снимки на 123 опълченци от общо 1 054 мъже от региона, участвали в дружините. Личностите са подредени по военни части – от Първа до Десета дружина и конната сотня – съобразно първоначалното записване. Посочено е родното място на всеки герой, а имената са осъвременени за по-лесно разпознаване.
Автор на изложбата е Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово, която цели чрез фотографиите да застанем „очи в очи“ с лицата на онези, чиято саможертва оформя свободна България. Макар имената на опълченците да са добре известни и документирани, откриването на техни изображения остава най-трудната и ценна част от изследователската работа.
Силните думи на ген. Ростислав Фадеев, цитирани на плаката на изложбата, ни напомнят за смелостта и достойнството на българите: „Да издигнат българското знаме с пълен успех, с пълно значение за света, а също да го разнесат по страната могат само самите българи…“.
С две престижни награди се завърнаха младите пианистки Полина Флориду и Невин Халил от шестото издание на Международния конкурс „От Бах до джаз“, който се проведе в Атина, Гърция.
Двете талантливи музикантки, възпитанички на клавирния педагог Весела Пенева, представиха достойно Музикален клуб „Весела“ и България сред над 80 участници от различни страни.
Журито на конкурса, съставено от изтъкнати музиканти и преподаватели от Русия, Турция, Франция, Румъния, Гърция и Китай, оцени високо изпълненията на младите инструменталисти, като отличи само най-добрите.
В първа възрастова група, второкласничката Невин Халил впечатли журито и публиката със своето майсторство и заслужено спечели втора награда. Тя бе и сред малкото участници, поканени да свирят на заключителния Гала-концерт – признание за нейния талант и сценично присъствие.
В четвърта възрастова група, където конкуренцията беше особено оспорвана, Полина Флориду, ученичка в 10 клас, завоюва четвърта награда – постижение, което заслужено бе определено като изключително от артистичния директор на конкурса, пианистката Лилия Бояджиева (България – Франция).
Тя сърдечно поздрави двете участнички, техните родители и техния преподавател Весела Пенева, изразявайки възхищението си от факта, че двете момичета не учат в музикално училище, а са любители с изключителен талант и дисциплина.
Реализираните досега събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха успешно и при висок интерес. Началото даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна.
Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето.
Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ ще продължат през месец август с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, ще бъде представена най-новата книга за Колю Фичето, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново. Акцент ще бъде поставен върху живота, дело, архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата българска столица.
Кулминацията на националните чествания ще бъде през есента. Исторически музей – Дряново ще посрещне родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието ще бъде направено и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври ще се състои и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, участие в което са заявили над 40 учени и специалисти от страната.
Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
