Свържи се с нас

Култура

Галерията гостува в Балчик с „Избрано от фонда“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

С изложбата „Избрано от фонда“ Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово гостува на ценителите на изобразителното изкуство в Балчик. Изложбата бе открита в Държавния културен институт „Двореца“ Балчик – Галерия „Тихото гнездо“ от директора на габровската галерия Евгени Недев.

„Това е първото ни гостуване в Балчик и е посветено на годината на Европейското културно наследство. Инициатива на ЕС, чиято цел е да бъдат насърчени повече хора, да откриват и изучават културното наследство на Европа и да създадат чувство за принадлежност към общото семейство“, сподели той.

Директорът на ДКИ-КЦ „Двореца” в Балчик Жени Михайлова изрази задоволство от плодотворната съвместна работа на Културния център и ХГ „Христо Цокев“.

„Бих искала да кажа едно голямо благодаря, че Художествена галерия „Христо Цокев” приеха нашата покана. Вече имаме не една обща проява, добри партньори сме. Много се радвам че българските чуждестранни туристи ще се докоснат до златния фонд на България“, заяви тя.

Експозицията представя непопулярни творби на едни от най-известните български художници.
Изложбата включва шедьоври на представители на четири поколения художници, творили между 60-те години на 19-ти и края на 20-ти век.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Лице на експозицията е пейзаж от Балчик – ранна творба на Академик Светлин Русев. Пейзажът е изцяло в сива тоналност и е в характерната за автора пластичност. Темата за морето и градския пейзаж е доразвита от живописни творби на Георги Баев, Георги Павлов – Павлето, Константин Трингов – представен с пейзаж от Балчик.

Творбите „Църквата Св. Климент в Охрид“ на Цанко Лавренов и „Босфора“ от Петър Дачев прехвърлят националните ни граници и идват сякаш за да покажат, че най-голямото призвание на художника е да сближава, да прехвърля всякакви разстояния и прегради.

Така наречените „класици“ в българската живопис са представени от Ярослав Вешин и картината „Каруцар”. Творбата е от 1886 г., рисувана в периода преди автора да дойде в България. Изобразява сцена от бита на словашки селянин и изключително ценна поради факта, че ранният период на Вешин е малко познат у нас.

Зрителят ще има възможност да се наслади на едни от най-впечатляващите портрети в българската живопис от края на ХIХ – ти и нач. на ХХ –ти век. Темата започва с творбата „Портрет на свещеник Васил Михов“ /1875 г./ от Христо Цокев. Роден през 1847 г. година в Габрово той е един от първите български художници получил академично образование.

Завършил Московското художествено училище Христо Цокев е първият наш живописец рисувал сакрални портрети.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Следва творбата „Портрет на Петър Младенов“ от Стефан Иванов – един от първите български художници специализирали в Париж, донесли от френската столица не само артистичен стил и бохемски маниери, а освобождаващото влияние на великата артистична столица, като изискан светъл колорит, свободна мазка, плътна форма, съчетана с ефектни недоизказаности.

Особен интерес за изкуствоведи и за ценители на изкуството представлява творбата „Иза“ от Давид Перец. Портрет с маслени бои впечатляващ със свобода на мазките, деликатност на цветовете и една дълбока чувственост оставяща в зрителя усещане за близост. Класическият образ на жената е представен в изложбата през погледа на творци като Владимир Димитров – Майстора и Дечко Узунов.

Роденият в Габрово Георги Василев е представен с портрет на дама пред огледалото, от който можем да научим за бързата еманципацията на българката след освобождението. Тя вече не е просто домакиня или отрудена от тежкия селски бит жена, а смело влиза в света на буржоазията. Образова се, носи модни за времето си дрехи, наподобява по маниери на дамите в западна Европа.

Една ранна рисунка на Илия Бешков озаглавена „На прозореца“, внася друга гледна точка и гъделичка сетивата на посетителя със закачливата ирония присъща на автора.

Ведрост и настроение създават творбите на авторите Генко Генков, Димитър Киров, Емил Стойчев, които идват като своеобразен завършек в експозицията.

Изложбата е представена в Галерия „Тихото гнездо” и може да бъде разгледана от гостите на „Двореца” до края на месец април.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица