Свържи се с нас

Култура

Галерията гостува в Балчик с „Избрано от фонда“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

С изложбата „Избрано от фонда“ Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово гостува на ценителите на изобразителното изкуство в Балчик. Изложбата бе открита в Държавния културен институт „Двореца“ Балчик – Галерия „Тихото гнездо“ от директора на габровската галерия Евгени Недев.

„Това е първото ни гостуване в Балчик и е посветено на годината на Европейското културно наследство. Инициатива на ЕС, чиято цел е да бъдат насърчени повече хора, да откриват и изучават културното наследство на Европа и да създадат чувство за принадлежност към общото семейство“, сподели той.

Директорът на ДКИ-КЦ „Двореца” в Балчик Жени Михайлова изрази задоволство от плодотворната съвместна работа на Културния център и ХГ „Христо Цокев“.

„Бих искала да кажа едно голямо благодаря, че Художествена галерия „Христо Цокев” приеха нашата покана. Вече имаме не една обща проява, добри партньори сме. Много се радвам че българските чуждестранни туристи ще се докоснат до златния фонд на България“, заяви тя.

Експозицията представя непопулярни творби на едни от най-известните български художници.
Изложбата включва шедьоври на представители на четири поколения художници, творили между 60-те години на 19-ти и края на 20-ти век.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Лице на експозицията е пейзаж от Балчик – ранна творба на Академик Светлин Русев. Пейзажът е изцяло в сива тоналност и е в характерната за автора пластичност. Темата за морето и градския пейзаж е доразвита от живописни творби на Георги Баев, Георги Павлов – Павлето, Константин Трингов – представен с пейзаж от Балчик.

Творбите „Църквата Св. Климент в Охрид“ на Цанко Лавренов и „Босфора“ от Петър Дачев прехвърлят националните ни граници и идват сякаш за да покажат, че най-голямото призвание на художника е да сближава, да прехвърля всякакви разстояния и прегради.

Така наречените „класици“ в българската живопис са представени от Ярослав Вешин и картината „Каруцар”. Творбата е от 1886 г., рисувана в периода преди автора да дойде в България. Изобразява сцена от бита на словашки селянин и изключително ценна поради факта, че ранният период на Вешин е малко познат у нас.

Зрителят ще има възможност да се наслади на едни от най-впечатляващите портрети в българската живопис от края на ХIХ – ти и нач. на ХХ –ти век. Темата започва с творбата „Портрет на свещеник Васил Михов“ /1875 г./ от Христо Цокев. Роден през 1847 г. година в Габрово той е един от първите български художници получил академично образование.

Завършил Московското художествено училище Христо Цокев е първият наш живописец рисувал сакрални портрети.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Следва творбата „Портрет на Петър Младенов“ от Стефан Иванов – един от първите български художници специализирали в Париж, донесли от френската столица не само артистичен стил и бохемски маниери, а освобождаващото влияние на великата артистична столица, като изискан светъл колорит, свободна мазка, плътна форма, съчетана с ефектни недоизказаности.

Особен интерес за изкуствоведи и за ценители на изкуството представлява творбата „Иза“ от Давид Перец. Портрет с маслени бои впечатляващ със свобода на мазките, деликатност на цветовете и една дълбока чувственост оставяща в зрителя усещане за близост. Класическият образ на жената е представен в изложбата през погледа на творци като Владимир Димитров – Майстора и Дечко Узунов.

Роденият в Габрово Георги Василев е представен с портрет на дама пред огледалото, от който можем да научим за бързата еманципацията на българката след освобождението. Тя вече не е просто домакиня или отрудена от тежкия селски бит жена, а смело влиза в света на буржоазията. Образова се, носи модни за времето си дрехи, наподобява по маниери на дамите в западна Европа.

Една ранна рисунка на Илия Бешков озаглавена „На прозореца“, внася друга гледна точка и гъделичка сетивата на посетителя със закачливата ирония присъща на автора.

Ведрост и настроение създават творбите на авторите Генко Генков, Димитър Киров, Емил Стойчев, които идват като своеобразен завършек в експозицията.

Изложбата е представена в Галерия „Тихото гнездо” и може да бъде разгледана от гостите на „Двореца” до края на месец април.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица