Култура
Галерията гостува в Балчик с „Избрано от фонда“

снимка: ХГ „Христо Цокев“
С изложбата „Избрано от фонда“ Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово гостува на ценителите на изобразителното изкуство в Балчик. Изложбата бе открита в Държавния културен институт „Двореца“ Балчик – Галерия „Тихото гнездо“ от директора на габровската галерия Евгени Недев.
„Това е първото ни гостуване в Балчик и е посветено на годината на Европейското културно наследство. Инициатива на ЕС, чиято цел е да бъдат насърчени повече хора, да откриват и изучават културното наследство на Европа и да създадат чувство за принадлежност към общото семейство“, сподели той.
Директорът на ДКИ-КЦ „Двореца” в Балчик Жени Михайлова изрази задоволство от плодотворната съвместна работа на Културния център и ХГ „Христо Цокев“.
„Бих искала да кажа едно голямо благодаря, че Художествена галерия „Христо Цокев” приеха нашата покана. Вече имаме не една обща проява, добри партньори сме. Много се радвам че българските чуждестранни туристи ще се докоснат до златния фонд на България“, заяви тя.
Експозицията представя непопулярни творби на едни от най-известните български художници.
Изложбата включва шедьоври на представители на четири поколения художници, творили между 60-те години на 19-ти и края на 20-ти век.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
Лице на експозицията е пейзаж от Балчик – ранна творба на Академик Светлин Русев. Пейзажът е изцяло в сива тоналност и е в характерната за автора пластичност. Темата за морето и градския пейзаж е доразвита от живописни творби на Георги Баев, Георги Павлов – Павлето, Константин Трингов – представен с пейзаж от Балчик.
Творбите „Църквата Св. Климент в Охрид“ на Цанко Лавренов и „Босфора“ от Петър Дачев прехвърлят националните ни граници и идват сякаш за да покажат, че най-голямото призвание на художника е да сближава, да прехвърля всякакви разстояния и прегради.
Така наречените „класици“ в българската живопис са представени от Ярослав Вешин и картината „Каруцар”. Творбата е от 1886 г., рисувана в периода преди автора да дойде в България. Изобразява сцена от бита на словашки селянин и изключително ценна поради факта, че ранният период на Вешин е малко познат у нас.
Зрителят ще има възможност да се наслади на едни от най-впечатляващите портрети в българската живопис от края на ХIХ – ти и нач. на ХХ –ти век. Темата започва с творбата „Портрет на свещеник Васил Михов“ /1875 г./ от Христо Цокев. Роден през 1847 г. година в Габрово той е един от първите български художници получил академично образование.
Завършил Московското художествено училище Христо Цокев е първият наш живописец рисувал сакрални портрети.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
Следва творбата „Портрет на Петър Младенов“ от Стефан Иванов – един от първите български художници специализирали в Париж, донесли от френската столица не само артистичен стил и бохемски маниери, а освобождаващото влияние на великата артистична столица, като изискан светъл колорит, свободна мазка, плътна форма, съчетана с ефектни недоизказаности.
Особен интерес за изкуствоведи и за ценители на изкуството представлява творбата „Иза“ от Давид Перец. Портрет с маслени бои впечатляващ със свобода на мазките, деликатност на цветовете и една дълбока чувственост оставяща в зрителя усещане за близост. Класическият образ на жената е представен в изложбата през погледа на творци като Владимир Димитров – Майстора и Дечко Узунов.
Роденият в Габрово Георги Василев е представен с портрет на дама пред огледалото, от който можем да научим за бързата еманципацията на българката след освобождението. Тя вече не е просто домакиня или отрудена от тежкия селски бит жена, а смело влиза в света на буржоазията. Образова се, носи модни за времето си дрехи, наподобява по маниери на дамите в западна Европа.
Една ранна рисунка на Илия Бешков озаглавена „На прозореца“, внася друга гледна точка и гъделичка сетивата на посетителя със закачливата ирония присъща на автора.
Ведрост и настроение създават творбите на авторите Генко Генков, Димитър Киров, Емил Стойчев, които идват като своеобразен завършек в експозицията.
Изложбата е представена в Галерия „Тихото гнездо” и може да бъде разгледана от гостите на „Двореца” до края на месец април.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 6 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 6 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 4 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 5 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 5 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 5 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 5 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 6 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година








