Свържи се с нас

Култура

Галерията гостува в Балчик с „Избрано от фонда“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

С изложбата „Избрано от фонда“ Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово гостува на ценителите на изобразителното изкуство в Балчик. Изложбата бе открита в Държавния културен институт „Двореца“ Балчик – Галерия „Тихото гнездо“ от директора на габровската галерия Евгени Недев.

„Това е първото ни гостуване в Балчик и е посветено на годината на Европейското културно наследство. Инициатива на ЕС, чиято цел е да бъдат насърчени повече хора, да откриват и изучават културното наследство на Европа и да създадат чувство за принадлежност към общото семейство“, сподели той.

Директорът на ДКИ-КЦ „Двореца” в Балчик Жени Михайлова изрази задоволство от плодотворната съвместна работа на Културния център и ХГ „Христо Цокев“.

„Бих искала да кажа едно голямо благодаря, че Художествена галерия „Христо Цокев” приеха нашата покана. Вече имаме не една обща проява, добри партньори сме. Много се радвам че българските чуждестранни туристи ще се докоснат до златния фонд на България“, заяви тя.

Експозицията представя непопулярни творби на едни от най-известните български художници.
Изложбата включва шедьоври на представители на четири поколения художници, творили между 60-те години на 19-ти и края на 20-ти век.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Лице на експозицията е пейзаж от Балчик – ранна творба на Академик Светлин Русев. Пейзажът е изцяло в сива тоналност и е в характерната за автора пластичност. Темата за морето и градския пейзаж е доразвита от живописни творби на Георги Баев, Георги Павлов – Павлето, Константин Трингов – представен с пейзаж от Балчик.

Творбите „Църквата Св. Климент в Охрид“ на Цанко Лавренов и „Босфора“ от Петър Дачев прехвърлят националните ни граници и идват сякаш за да покажат, че най-голямото призвание на художника е да сближава, да прехвърля всякакви разстояния и прегради.

Така наречените „класици“ в българската живопис са представени от Ярослав Вешин и картината „Каруцар”. Творбата е от 1886 г., рисувана в периода преди автора да дойде в България. Изобразява сцена от бита на словашки селянин и изключително ценна поради факта, че ранният период на Вешин е малко познат у нас.

Зрителят ще има възможност да се наслади на едни от най-впечатляващите портрети в българската живопис от края на ХIХ – ти и нач. на ХХ –ти век. Темата започва с творбата „Портрет на свещеник Васил Михов“ /1875 г./ от Христо Цокев. Роден през 1847 г. година в Габрово той е един от първите български художници получил академично образование.

Завършил Московското художествено училище Христо Цокев е първият наш живописец рисувал сакрални портрети.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Следва творбата „Портрет на Петър Младенов“ от Стефан Иванов – един от първите български художници специализирали в Париж, донесли от френската столица не само артистичен стил и бохемски маниери, а освобождаващото влияние на великата артистична столица, като изискан светъл колорит, свободна мазка, плътна форма, съчетана с ефектни недоизказаности.

Особен интерес за изкуствоведи и за ценители на изкуството представлява творбата „Иза“ от Давид Перец. Портрет с маслени бои впечатляващ със свобода на мазките, деликатност на цветовете и една дълбока чувственост оставяща в зрителя усещане за близост. Класическият образ на жената е представен в изложбата през погледа на творци като Владимир Димитров – Майстора и Дечко Узунов.

Роденият в Габрово Георги Василев е представен с портрет на дама пред огледалото, от който можем да научим за бързата еманципацията на българката след освобождението. Тя вече не е просто домакиня или отрудена от тежкия селски бит жена, а смело влиза в света на буржоазията. Образова се, носи модни за времето си дрехи, наподобява по маниери на дамите в западна Европа.

Една ранна рисунка на Илия Бешков озаглавена „На прозореца“, внася друга гледна точка и гъделичка сетивата на посетителя със закачливата ирония присъща на автора.

Ведрост и настроение създават творбите на авторите Генко Генков, Димитър Киров, Емил Стойчев, които идват като своеобразен завършек в експозицията.

Изложбата е представена в Галерия „Тихото гнездо” и може да бъде разгледана от гостите на „Двореца” до края на месец април.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица