Свържи се с нас

Култура

Галерията гостува в Балчик с „Избрано от фонда“

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

С изложбата „Избрано от фонда“ Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово гостува на ценителите на изобразителното изкуство в Балчик. Изложбата бе открита в Държавния културен институт „Двореца“ Балчик – Галерия „Тихото гнездо“ от директора на габровската галерия Евгени Недев.

„Това е първото ни гостуване в Балчик и е посветено на годината на Европейското културно наследство. Инициатива на ЕС, чиято цел е да бъдат насърчени повече хора, да откриват и изучават културното наследство на Европа и да създадат чувство за принадлежност към общото семейство“, сподели той.

Директорът на ДКИ-КЦ „Двореца” в Балчик Жени Михайлова изрази задоволство от плодотворната съвместна работа на Културния център и ХГ „Христо Цокев“.

„Бих искала да кажа едно голямо благодаря, че Художествена галерия „Христо Цокев” приеха нашата покана. Вече имаме не една обща проява, добри партньори сме. Много се радвам че българските чуждестранни туристи ще се докоснат до златния фонд на България“, заяви тя.

Експозицията представя непопулярни творби на едни от най-известните български художници.
Изложбата включва шедьоври на представители на четири поколения художници, творили между 60-те години на 19-ти и края на 20-ти век.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Лице на експозицията е пейзаж от Балчик – ранна творба на Академик Светлин Русев. Пейзажът е изцяло в сива тоналност и е в характерната за автора пластичност. Темата за морето и градския пейзаж е доразвита от живописни творби на Георги Баев, Георги Павлов – Павлето, Константин Трингов – представен с пейзаж от Балчик.

Творбите „Църквата Св. Климент в Охрид“ на Цанко Лавренов и „Босфора“ от Петър Дачев прехвърлят националните ни граници и идват сякаш за да покажат, че най-голямото призвание на художника е да сближава, да прехвърля всякакви разстояния и прегради.

Така наречените „класици“ в българската живопис са представени от Ярослав Вешин и картината „Каруцар”. Творбата е от 1886 г., рисувана в периода преди автора да дойде в България. Изобразява сцена от бита на словашки селянин и изключително ценна поради факта, че ранният период на Вешин е малко познат у нас.

Зрителят ще има възможност да се наслади на едни от най-впечатляващите портрети в българската живопис от края на ХIХ – ти и нач. на ХХ –ти век. Темата започва с творбата „Портрет на свещеник Васил Михов“ /1875 г./ от Христо Цокев. Роден през 1847 г. година в Габрово той е един от първите български художници получил академично образование.

Завършил Московското художествено училище Христо Цокев е първият наш живописец рисувал сакрални портрети.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Следва творбата „Портрет на Петър Младенов“ от Стефан Иванов – един от първите български художници специализирали в Париж, донесли от френската столица не само артистичен стил и бохемски маниери, а освобождаващото влияние на великата артистична столица, като изискан светъл колорит, свободна мазка, плътна форма, съчетана с ефектни недоизказаности.

Особен интерес за изкуствоведи и за ценители на изкуството представлява творбата „Иза“ от Давид Перец. Портрет с маслени бои впечатляващ със свобода на мазките, деликатност на цветовете и една дълбока чувственост оставяща в зрителя усещане за близост. Класическият образ на жената е представен в изложбата през погледа на творци като Владимир Димитров – Майстора и Дечко Узунов.

Роденият в Габрово Георги Василев е представен с портрет на дама пред огледалото, от който можем да научим за бързата еманципацията на българката след освобождението. Тя вече не е просто домакиня или отрудена от тежкия селски бит жена, а смело влиза в света на буржоазията. Образова се, носи модни за времето си дрехи, наподобява по маниери на дамите в западна Европа.

Една ранна рисунка на Илия Бешков озаглавена „На прозореца“, внася друга гледна точка и гъделичка сетивата на посетителя със закачливата ирония присъща на автора.

Ведрост и настроение създават творбите на авторите Генко Генков, Димитър Киров, Емил Стойчев, които идват като своеобразен завършек в експозицията.

Изложбата е представена в Галерия „Тихото гнездо” и може да бъде разгледана от гостите на „Двореца” до края на месец април.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица