Свържи се с нас

Култура

140 години от Освобождението на България /1878 – 2018/

Националният музей на образованието и Държавен архив – Габрово показват съвместна изложба в НМО

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Руско-турската война от 1877-78 година е темата на съвместната изложба на Национален музей на образованието и Държавен архив – Габрово, експонирана в музея в навечерието на Трети март.

Изложбата показва част от съхраняваните в Държавен архив – Габрово документи, отразяващи хода на Руско-турската война 1877-78: Манифест на руския император Александър II за обявяване на войната; гравюри, отпечатани през 1902 г. като пощенски картички, изобразяващи основните моменти – пристигането на император Александър II в Плоещ /1878 г./, връчването на Самарското знаме на българското опълчение, форсирането на р. Дунав при Браила и Свищов, посрещането на руските войски в Търново, боят при Никопол, битката на парахода „Веста” с броненосеца „Фехти Булент”, отбраната на Шипченския проход, атаката при с. Зелено дърво, превземането на Гривицкия редут при Плевен и др.

Картичките са уникални заради факта, че техният автор вероятно е копирал гравюрите от издадения по това време специален албум за руския император или е снимал оригинални картини.

снимка: НМО – Габрово

Част от изложбата е споменът за героите от Габрово – участници в Българското опълчение. Показани са техни снимки, протоколът на Габровския общински съвет за обявяването на всички живи опълченци за почетни граждани на Габрово през 1923 г. и снимки от събития, свързани с годишнини от Шипченската епопея.

Специално място е отделено на откриването на Паметника на свободата на връх Св. Никола на 26 август 1934 г. Вълнуващи са фотографиите от събитието, речта произнесена от цар Борис III, запечатаните мигове на габровеца Атанас Донков – архитект на паметника, с ветераните опълченци.

Фотодокументалната част, подготвена от Държавен архив, завършва със снимки на част от паметниците на признателността, издигнати в Габрово в памет на загиналите руски воини.

Акцент в изложбата са оригинални културни ценности от фонда на Националния музей на образованието – учебни пособия, учебници, програми, ордени, медали, спомени, вещи, които оживяват и допълват разказа за войната.

снимка: НМО – Габрово

За пръв път след реставрация се показва учебната карта „История на българския народ“ от 1933 г. На нея са нанесени периодите на Първото, Второто и Третото българско царство, поробените и откъснати български земи, изчислени са годините под чуждо робство, изобразени са ханове, князе, царе, „борци за 485 години свобода“ – един интересен картографски подход, който показва и развитието на историческата наука в началото на XX век.

снимка: НМО – Габрово

Изложените учебни програми, учебници и пособия показват, че събитието е включено веднага в учебния процес.

В учебника на Стефан Бобчев, издаден 3 години след войната, събитието е представено в няколко теми като са включени и последствията от нея – „Дипломатически интриги“ и „Разкъсване на българското отечество на пет къса“.

В атласите на Димитър Манчов от 1894 г. са показани пределите на „Европейска Турция от 1699 до Санстефанския мир 1878“ и „Европейска Турция след 1878 г. и положението на Балканите след Берлинския конгрес“.

снимка: НМО – Габрово

Сред експонираните вещи е детско костюмче, подарено през 1877 г. от руски войник на Богомил Даскалов – правнук на сестрата на Васил Априлов Бона Даскалова.

Във фоайето на музея е подреден тематичен кът с юбилейни издания по повод Руско-турската война и героичния подвиг на българското опълчение.

снимка: НМО – Габрово

Изложбата ще бъде на разположение на посетителите на Националния музей на образованието до края на месец март.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Култура

90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Published

on

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.

Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.

Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:

“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.

Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.

В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.

Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.

Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.

Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.

Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.

Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.

Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово

Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Published

on

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.

Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.

За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.

В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.

Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.

Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“  е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица