Свържи се с нас

Култура

Акцент на месец февруари в Художествена галерия „Христо Цокев”

Published

on

 

Фонд „Графика” в ХГ „Христо Цокев” съхранява произведения върху хартия, създадени от различни периоди на 20 и 21 век. В настоящия момент той наброява повече от 540 художествени произведения. Част от тях са отпечатъци в различни техники, но също са включени множество илюстрации, рисунки, скици, които допринасят за разнообразието на фонда. Ярки примери са творбите на Илия Бешков, Иван Кьосев, Иван Кожухаров, Тодор Панайотов, Румен Скорчев, Симеон Венов, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов и други.

В годината на Европейското културно наследство ХГ „Христо Цокев” ще запознава ценителите на изкуството с художници, творили в различни страни на Европа и оставили своя отпечатък в развитието на изобразителното изкуство на стария континет. През този месец предтавяме Пенчо Георгиев, чиито творби са най-старите, представени във фонд графика. Те са дарени на галерията от г-жа Захарина Хайдутова през 1975 година. Акцент на месец февруари е картината му „Клоун”, създадена през 1930 година, и е от т.н. Парижки цикъл. Картините от тази поредица бележат началото на зрелстта на твореца като график и живописец.

Пенчо Георгиев е роден на 1 февруари 1900 г. във Враца. Завършва декорация в Художествата академия при проф. Стефан Баджов (1925).  Година по-късно започва работа като сценограф в Народната опера и Художествения театър в София, а след това в Градския театър – Русе (1926-1929).

През есента на 1928 г. художникът спечелва конкурс за специализация в чужбина и заминава за Париж, където работи в ателието на френския декоратор Пол Лоран (1929-1934) в областта на приложните изкуства. Излага в парижкия Есенен салон. Френската преса помества похвални отзиви за него, като изтъква, че Пенчо Георгиев разкрива един непознат за мнозина Париж. От тези години особено ярко се откроява неговият цикъл, със силна социална сюжетна линия, посветен на бедните, на работниците и клошарите, на уличните музиканти, на продъвачите на цветя, на бордеите и бездомниците от подмостията на Сена…

След завръщането си в България Пенчо Георгиев (1934) се изявява в различни дялове на изкуството. Илюстрира книги и учебници. Участва във вътрешното оформление на жилища, създава над 30 сценографии за драми, опери и балети. През 1940 г. започва сценографията към „Саламбо” в Народния театър, но загива трагично при злополука със сценичния асансьор. На 2 април 1940 г. българската интелигенция се сбогува с едно от най-ярките си  дарования.

Дългогодишният му приятел Илия Бешков през сълзи споделя в прощалното си слово: „Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие бе добър.”

Името му ще остане известно сред лицата на българския модернизъм, съчетаващ сецесион и декоративизъм с фолклорни мотиви. Характерни за неговата живопис са бледите цветове и лаконичността на композицията, както и търсенията му в сценографията, където той привнася лек и функционален декор, нетипичен дотогава за българския театър. Също така той е илюстратор на детски книжки – „Сватбата на мишока Мики” на Николай Фол (1935), „Божи дарове” на Георги Райчев (1930) и др.

Графичната творба може да бъде видяна в периода 13-28 февруари, ет. 2 в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме на ценителите на изкуството, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица