Свържи се с нас

Култура

Книжовното наследство на Неофит Рилски показва изложба в НМО

225 години от рождението на «Патриарха на българските
писатели и педагози» и 183 г. от откриването на Габровското училище

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Националният музей на образованието, който съхранява голяма част от книжовното наследство на Неофит Рилски, показва седем оригинални издания на първия учител, въвел взаимоучителната метода в откритото на 2 януари 1835 година в Габрово първо новобългарско училищe.

Сред тях е „Българска граматика“, издадена в Крагуевац, 1835 г. – първата граматика на български език.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

Точният тираж на книгата не е известен, но е внушителен за времето си. Отец Неофит получава 387 граматики, издателите на учебника братя Мустакови изпращат в Габровското училище 535 броя.

Системният труд, който отразява езиковата действителност в българските земи, се приема за начало на новобългарската граматична традиция. Използва се като учебник в почти всички български училища през 30-те години на ХІХ век.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

В продължение на три десетилетия не излиза от училищните стаи и преводът на Новия завет на Неофит. НМО показва две издания на завета – второто, отпечатано в Смирна през 1850 г. и третото – в Букурещ, три години по-късно.

Още един труд, който е актуален и се използва 165 години след неговото създаване, е речникът, отпечатан в Константинопол със заглавие „Христоматия на славянския език“.

„Христоматия на славянския език“

Също много използван през ХІХ век е и значителният по обем Лексикон към Христоматията (славяно-гръцки речник).

Отец Неофит цял живот работи над гръцко-български речник, който не издава. Въпреки това историята приема, че Неофит стои в основата на българската лексикография. За този лексикон научаваме от предговора на „Краткое и ясное изложение… на греческиа язик“, Белград, 1835 г. Речникът също е сред показаните оригинали.

Освен книгите на Неофит в арт коридора на музея е експонирана фотодокументална изложба за живота и делото на възрожденския учител, просветител и книжовник; за Габрово и училището, готово да приложи модерната Бел-Ланкастърска метода на обучение; за учениците на Неофит, записали имената си като най-ревностни български просветители и продължители на делото му.
Повечето от тях след завършване на обучението си стават учители – Захарий Круша в Копривщица, София и Самоков; Брайко хаджи Генович – в Карлово и Калофер; Христо поп Митев – в Карлово; Калист Луков – в Сопот, Габрово, Одрин и Самоков; Захарий Княжески – в Габрово и Търново; Илия Грудов и Цвятко Самарджиев – в Габрово.

„Българска граматика“

Новоткритите училища се организират по образец на Габровското училище и получават от него учебници и учебни помагала. Така то се превръща в „главен разсадник на българското образование“.

Васил Априлов сравнява посветения на българското пробуждане свещеник, педагог и писател със светско име Никола Поппетров Бенин, с Кирил и Методий. Неговият най-известен ученик Захари Зограф го представя като „човек, чрез когото е дошло благополучието на целия български народ”. Чешкият историк Константин Иречек, който става министър на народното просвещение когато Неофит умира (1881), го нарича „Патриарх на българските писатели и педагози”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица