снимка: Тодорка Мирчева

„Мнозина сигурно ще се изненадат, че авторът на първата готварска книга на български е Петко Рачов Славейков. Дали това е част от неговото ренесансово светоусещане, или носи белега на практическата му дейност, свързана със стремежа да внесе промени към добро в българския бит и начин на живот? Сигурно и двете. Петко Славейков е изживял пълнокръвно отредените му дни. Обичал хубаво вино с нарязана в него ябълка. Близките му споменават , че в Търново е писал своите произведения, като е слагал на масата си кана с червено вино и горнооряховски суджук.

За книгата си Петко Славейков е използвал рецепти на ястия, които са се правили и употребявали в Цариград и околностите му и поради това в тях личи ориенталският вкус, но вероятно е разполагал и с рецептурници, от които е могъл да се запознае с кухнята на почти всички европейски народи. Очевиден е стремежът на Славейков да разнообрази трапезата на българина и в същото време да му даде полезни съвети за всичко онова, свързано с неговия начин на живот.

Тези съвети не са загубили своята актуалност и днес, а ако изпълните и поместените в книгата рецепти за ястия, ще усетите, че в миналото прадедите ни са знаели как да си доставят наслада.“

С тези уводни слова започва редакторът на издателство „Славена“, което преиздава готварската книга, която Петко Славейков отпечатва през 1870 година в Цариград.

Територията, част от някогашната Топлешка община, на която се намират днешните читалища, които съхраняват и поддържат започнатото от всички онези будители в миналото, се отличава с много първи дела и хора: Първата фабрика на Балканския полуостров за обувни калъпи, първият министър на здравеопазването на България доктор Рачо Ангелов…

Придържайки се към делата на колоритния възрожденец Славейков, деятелите на габровските читалища „Отец Паисий“ от квартал Хаджицонев мост, „Балканска звезда“ – квартал Недевци и „Искра 1954“ на квартал Лютаци, решиха да напомнят на всички нас за делата на първите ни народни будители. Перефразирайки народната мъдрост, за поредна година съвместната им работа доказва ползата на сговорната дружина.

снимка: Тодорка Мирчева

Вечерта в салона на читалище „Искра 1954“ беше направен конкурс от гозби по рецепти от книгата на Дядо Славейков. Всички гости на вечерта имаха възможност да дегостират и да дадат своята оценка за майсторско изпълнение.

Вкусните къзартма яхния с домати,която накрая се овкусява с дарчин/ канела/, патладжан в тава, зелник, овче месо по балканджийски, кадаиф баклава, бисквити с орехи, млечен бюрек, халва асуде, баклава, бяха обсебили с аромата си салона на читалището и не можеше да ги подминеш равнодушно, под предлог, че спазваш диетичен режим.

снимка: Тодорка Мирчева

Шестгодишната Преслава Христофорова представи част от поезията на народния будител. Данка Стефанова, секретар на читалището в Хаджицонев мост посвети разказа си за живота и професионалния път на Петко Рачев Славейков, като внесе и част от народния му хумор.
Историкът, доскорешен учител Йонка Григорова, допълни този разказ за авторитетния учител, журналист, поет , преводач, управленец.

„След падането на град Плевен, Петко Славейков е призован в щаба на генерал Скобелев. По негово указание бил изработен план за преминаване на руските войски през нашия Балкан, като лично Славейков превел генерала и войниците му през Химитлийската пътека, която днес е част от резерват „Лешница“…

Тези факти, представени от историкът, са част от случилото се на някогашната голяма селска Топлешка община.

снимка: Тодорка Мирчева

Йонка Григорова сякаш направи паралел между миналото и настоящето: недооценения интелектуален труд, като вмъкна една история случила се между него и местния чорбаджия по време на учителстването на Славейков в Търновско. Искайки 1000 гроша за труда му, чорбаджията ахнал учудено: „Хиляда гроша?!…Че много искаш ти. Ний за цяло лято плащаме на гуйдарю да ни пасе гуедата и пак не му даваме повече от двеста грошове, ем де е то да си гуйдар, де е да си даскал: гуйдаря цял ден оди да се пече по слънцето, тича подир гуедата, дъждо го вали понякога, а ти ше седиш у килията на сянка няма дъжд, няма вятър.“

За приемствеността на този наш народен будител си припомнихме, че я има и в него и в сина му Пенчо Славейков, който си остава автор на едни от личиреските песни, обзети от тишина, изпъстрени с блян и сърцераздирателна нежност. Неговото творчество е същевременно песимистично и жизнерадостно. Славейковите песни получиха реално звучене, чрез изпълнението на вокална група „Славея“ при читалището на квартал Хаджицонев мост и от народната певица Светла Манолова.

снимка: Тодорка Мирчева

Днес народни будители могат да се нарекат всички тези читалищни дейни хора, които устояват на времето и въпреки него изграждат приемственост, като продължават започнатото от някогашните български народни будители.

Всъщност времето и преди и сега сякаш е било едно и също – динамично за всеки дръзнал да внася мисъл и смисъл в живота ни на родна земя.

Ето част от рецептите на дядо Славейков за хубаво вино.

Чисто вино

Вината стават наистина от разни овощия и по разни начини, но винаги най-чистото и най-хубавото вино става от грозде. За да имаш хубаво вино, трябва да внимаваш добре в навременното бране на гроздето. Ако береш гроздето зелено, виното става слабо и не трае дълго, ако ли го обереш, когато вземе да избутява и да прогнива, и тогава не дава хубаво вино. За вино гроздето трябва да се бере, като стои на лозата само шест дена след узряването си.

Ако искаш да познаеш гроздето узряло ли е, съгледай костилчиците вътре в зърната, ако се виждат като позачернели, гроздето трябва да се бере, ако се виждат още зеленикави, не е още за бране. Или по друг начин: като стиснеш зърното, ако костилчиците изкочат сами, гроздето е узряло, ако ли изскочат с малко месце от гроздето, полепнало по тях, гроздето е зелено още.

Как да направиш червено вино да стане бяло?

Ако искаш червено вино да стане бяло, сложи му суроватка с една унция стипца за всеки 8 ведра вино и го разбъркай с чиста тояга. Или изгори пръчки от лози, които дават бяло грозде и сложи пепелта вътре в черното вино да стане бяло.

Как да направиш бяло вино да стане черно?

Изгори пръчки от лози, които раждат черно грозде и сложи пепелта им в бяло вино да стане черно. Или изгори пръчки от черница, която дава черни бробонки, пусни в бялото вино да стане черно.

Автор: Тодорка Мирчева, Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730