Любопитно
Първата готварска книга на български е дело на Петко Рачов Славейков
снимка: Тодорка Мирчева
„Мнозина сигурно ще се изненадат, че авторът на първата готварска книга на български е Петко Рачов Славейков. Дали това е част от неговото ренесансово светоусещане, или носи белега на практическата му дейност, свързана със стремежа да внесе промени към добро в българския бит и начин на живот? Сигурно и двете. Петко Славейков е изживял пълнокръвно отредените му дни. Обичал хубаво вино с нарязана в него ябълка. Близките му споменават , че в Търново е писал своите произведения, като е слагал на масата си кана с червено вино и горнооряховски суджук.
За книгата си Петко Славейков е използвал рецепти на ястия, които са се правили и употребявали в Цариград и околностите му и поради това в тях личи ориенталският вкус, но вероятно е разполагал и с рецептурници, от които е могъл да се запознае с кухнята на почти всички европейски народи. Очевиден е стремежът на Славейков да разнообрази трапезата на българина и в същото време да му даде полезни съвети за всичко онова, свързано с неговия начин на живот.
Тези съвети не са загубили своята актуалност и днес, а ако изпълните и поместените в книгата рецепти за ястия, ще усетите, че в миналото прадедите ни са знаели как да си доставят наслада.“
С тези уводни слова започва редакторът на издателство „Славена“, което преиздава готварската книга, която Петко Славейков отпечатва през 1870 година в Цариград.
Територията, част от някогашната Топлешка община, на която се намират днешните читалища, които съхраняват и поддържат започнатото от всички онези будители в миналото, се отличава с много първи дела и хора: Първата фабрика на Балканския полуостров за обувни калъпи, първият министър на здравеопазването на България доктор Рачо Ангелов…
Придържайки се към делата на колоритния възрожденец Славейков, деятелите на габровските читалища „Отец Паисий“ от квартал Хаджицонев мост, „Балканска звезда“ – квартал Недевци и „Искра 1954“ на квартал Лютаци, решиха да напомнят на всички нас за делата на първите ни народни будители. Перефразирайки народната мъдрост, за поредна година съвместната им работа доказва ползата на сговорната дружина.
снимка: Тодорка Мирчева
Вечерта в салона на читалище „Искра 1954“ беше направен конкурс от гозби по рецепти от книгата на Дядо Славейков. Всички гости на вечерта имаха възможност да дегостират и да дадат своята оценка за майсторско изпълнение.
Вкусните къзартма яхния с домати,която накрая се овкусява с дарчин/ канела/, патладжан в тава, зелник, овче месо по балканджийски, кадаиф баклава, бисквити с орехи, млечен бюрек, халва асуде, баклава, бяха обсебили с аромата си салона на читалището и не можеше да ги подминеш равнодушно, под предлог, че спазваш диетичен режим.
снимка: Тодорка Мирчева
Шестгодишната Преслава Христофорова представи част от поезията на народния будител. Данка Стефанова, секретар на читалището в Хаджицонев мост посвети разказа си за живота и професионалния път на Петко Рачев Славейков, като внесе и част от народния му хумор.
Историкът, доскорешен учител Йонка Григорова, допълни този разказ за авторитетния учител, журналист, поет , преводач, управленец.
„След падането на град Плевен, Петко Славейков е призован в щаба на генерал Скобелев. По негово указание бил изработен план за преминаване на руските войски през нашия Балкан, като лично Славейков превел генерала и войниците му през Химитлийската пътека, която днес е част от резерват „Лешница“…
Тези факти, представени от историкът, са част от случилото се на някогашната голяма селска Топлешка община.
снимка: Тодорка Мирчева
Йонка Григорова сякаш направи паралел между миналото и настоящето: недооценения интелектуален труд, като вмъкна една история случила се между него и местния чорбаджия по време на учителстването на Славейков в Търновско. Искайки 1000 гроша за труда му, чорбаджията ахнал учудено: „Хиляда гроша?!…Че много искаш ти. Ний за цяло лято плащаме на гуйдарю да ни пасе гуедата и пак не му даваме повече от двеста грошове, ем де е то да си гуйдар, де е да си даскал: гуйдаря цял ден оди да се пече по слънцето, тича подир гуедата, дъждо го вали понякога, а ти ше седиш у килията на сянка няма дъжд, няма вятър.“
За приемствеността на този наш народен будител си припомнихме, че я има и в него и в сина му Пенчо Славейков, който си остава автор на едни от личиреските песни, обзети от тишина, изпъстрени с блян и сърцераздирателна нежност. Неговото творчество е същевременно песимистично и жизнерадостно. Славейковите песни получиха реално звучене, чрез изпълнението на вокална група „Славея“ при читалището на квартал Хаджицонев мост и от народната певица Светла Манолова.
снимка: Тодорка Мирчева
Днес народни будители могат да се нарекат всички тези читалищни дейни хора, които устояват на времето и въпреки него изграждат приемственост, като продължават започнатото от някогашните български народни будители.
Всъщност времето и преди и сега сякаш е било едно и също – динамично за всеки дръзнал да внася мисъл и смисъл в живота ни на родна земя.
Ето част от рецептите на дядо Славейков за хубаво вино.
Чисто вино
Вината стават наистина от разни овощия и по разни начини, но винаги най-чистото и най-хубавото вино става от грозде. За да имаш хубаво вино, трябва да внимаваш добре в навременното бране на гроздето. Ако береш гроздето зелено, виното става слабо и не трае дълго, ако ли го обереш, когато вземе да избутява и да прогнива, и тогава не дава хубаво вино. За вино гроздето трябва да се бере, като стои на лозата само шест дена след узряването си.
Ако искаш да познаеш гроздето узряло ли е, съгледай костилчиците вътре в зърната, ако се виждат като позачернели, гроздето трябва да се бере, ако се виждат още зеленикави, не е още за бране. Или по друг начин: като стиснеш зърното, ако костилчиците изкочат сами, гроздето е узряло, ако ли изскочат с малко месце от гроздето, полепнало по тях, гроздето е зелено още.
Как да направиш червено вино да стане бяло?
Ако искаш червено вино да стане бяло, сложи му суроватка с една унция стипца за всеки 8 ведра вино и го разбъркай с чиста тояга. Или изгори пръчки от лози, които дават бяло грозде и сложи пепелта вътре в черното вино да стане бяло.
Как да направиш бяло вино да стане черно?
Изгори пръчки от лози, които раждат черно грозде и сложи пепелта им в бяло вино да стане черно. Или изгори пръчки от черница, която дава черни бробонки, пусни в бялото вино да стане черно.
Автор: Тодорка Мирчева, Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.
Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.
Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.
Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.
Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.
Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.
Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.
Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.
Журито на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ 2026, организиран от Регионален етнографски музей на открито „Етър“, определи победителите в тазгодишното издание. Темата тази година – „Плаша цените, а не гаргите“ – провокира участниците да превърнат една от най-актуалните обществени теми в поле за творчество, хумор и въображение.
В конкурса се включиха деца и младежи от цялата страна. Всички плашила ще бъдат представени на различни места в музея, а „Евтиния“ – плашилото на ДГ „Дъга“, Габрово ще бъде показано в Държавен куклен театър – Габрово, където ще разказва за конкурса и ще привлича вниманието на малчуганите към българските традиции.
Председател на журито е Алфидин Ахмедов – директор на Държавен куклен театър – Габрово. Членове са Доротея Челниева – дизайнер, музей „Етър“, Росица Бинева – главен уредник, отдел „Занаяти“ и Веселин Дамянов – майстор грънчар.
Творбите бяха оценявани по оригиналност, художествено представяне, съответствие с темата, креативен подход, използване на традиционни и природни материали и техническо изпълнение.
Победители в категория „Групова работа“
До 10 години Победители са група „Дъга“ и група „Мечо Пух“ при ДГ „Щастливо детство“, Ветово. Отличено е плашилото „Семейство Ганьови“.
От 11 до 14 години
Победители са ученици със специални образователни потребности – Ивайла Костова, Катя Васкова, Сияна Иванова и Мила Кръстева от III ОУ „Д-р Петър Берон“, Монтана. Отличеното плашило е „Главен инспектор Страшилка на скъпотията“.
От 15 до 19 години Победители са Теодор Джабраилов, Александър Димитров, Никола Найденов, Никол Хинковска и Томислав Станчев от ЦПЛР – Ученическо общежитие, Ловеч. Отличено е плашилото „Мамница“.
Победители в категория „Индивидуална работа“
До 10 години Победител е Салиджан Аксениев Йосифов от ДГ „Мечо Пух“, с. Петко Славейков. Отличеното плашило е „Борис, с прякор Боби – Безстрашния“.
От 11 до 14 години Победител е Дилян Зарков от ОУ „Неофит Рилски“, Габрово с плашило „Плашимир“.
Конкурсът превръща традицията в съвременно послание С всяко следващо издание конкурсът „Бостанско плашило“ доказва, че традиционните образи могат да бъдат актуални и днес. Чрез творчество и чувство за хумор младите участници показаха как теми като поскъпването могат да бъдат пресъздадени по оригинален и запомнящ се начин.
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 5 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 5 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Кримипреди 4 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 4 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Новинипреди 5 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 4 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век