Култура
Карикатурен десант в Дома на хумора и сатирата
снимка: Дом на хумора и сатирата
Музеят „Дом на хумора и сатирата“ ще открие новия творчески сезон с традиционното си събитие от есенния културен календар, посветено на изкуството на карикатурата – „Карикатурен десант“.
снимка: Дом на хумора и сатирата
Залите на Веселата къща вече се „окупират“ от стотици карикатури, сатирични рисунки и шаржове на творци от цял свят – 7 мащабни изложби с над 500 творби на 150 автори завладяват музейната територия:
– 42. Национална изложба на карикатурата – гостува секция „Карикатура“ на СБХ
Изложбата представя годишен преглед на най-новите творби, създадени от родни майстори на рисувания хумор. В настоящата селекция са включени 133 карикатури на 20 художници. Особено впечатление тази година прави отстъплението от политическите теми и втръсналите политически субекти, така обилно карикатурени в предишните издания. Интерпретирани са вечните теми: любов, секс, отношенията между половете, екология, вино, космос, спорт, пари, бизнес и т.н. Присъства и политическият шарж, а и неполитическият – също. (https://goo.gl/NHL3sc)
снимка: Дом на хумора и сатирата
– „100 години от Октомврийската революция“ – изложба на клуб „Архигум“ (Украйна)
Изложбата показва карикатура от 1917 до 2017 година с поглед назад към Октоврийската революция и нейните обещания. „Как е изглеждала страната, в която сме родени и израснали?“, пита Виктор Кудин, оглавяващ клуба за карикатура „Архигум“ в Украйна и отговаря: „Била е страната на „Голямата лъжа“, страната на диктатурата на партийните лидери, в която съществуващите структури са обхващали цялото общество.“ В изложбата са включени творби на утвърдени имена в жанра, като Кособукин, Казаневски, Кудин, Казански, Кустовски и др. (https://goo.gl/Ds5kuk)
снимка: Дом на хумора и сатирата
– „Тръмп – 9 месеца по-късно“ (от най-добрите карикатуристи в света)
Изложените творби са на карикатуристи от вестникарския синдикат на Дарил Кейгъл (CagleWorld.com). Повече от половината вестници в САЩ са абонирани за него, така че тази изложба показва карикатурната гледна точка за Тръмп, която виждат повечето американски читатели. Настоящият президент е изобразен като безброй чудовища с характерния му перчем върху Годзила, Кинг Конг, Франкенщайн, Ку Клукс Клан и Дракула. Тръмп дава достатъчно поводи на карикатуристите да го сравнят дори с Хитлер и Сатаната и да извадят най-суровите си метафори. (https://goo.gl/zC3JjU)
снимка: Дом на хумора и сатирата
– Дарил Кейгъл. Редакционна карикатура
Дарил Кейгъл е един от най-продуктивните американски карикатуристи през последните четиридесет години. Двадесет години работи с Мъпетите на Джим Хенсън, илюстрира десетки книги, списания, календари и всякакви продукти. Работил е като редакционен карикатурист в Хаваи, след което става редакционен карикатурист на онлайн изданието Slate.com на Вашингтон поуст и msnbc.com. Понастоящем управлява бизнес, който продава творбите на водещи редакционни карикатуристи от цял свят и ръководи мащабен интернет сайт за карикатура, Cagle.com. Бил е президент на Националното дружество на карикатуристите и на Фондацията на Националното дружество на карикатуристите в Америка. (https://goo.gl/GaTSJU)
снимка: Дом на хумора и сатирата
– „Метафори и пропаганда. Вестник „Папагал“ в периода 1939–1953 г.“ – визуално изследване на Антон Стайков
Изложбата представя 40 репродукции на вестник „Папагал“ от периода 1939 – 1953 г., отразяващи съдбата на България в трагичния военен преход между царство и народна република през очите на карикатурата, пропагандата, стереотипите за съседите и великите сили. „Папагал“ е своеобразна „библия за бедните“, която чрез разбираеми, банални метафори показва „театъра“ на военния и следвоенен свят. Автори, които определят стила, са Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Теню Пиндарев, а най-много карикатури рисуват Николай Бонев (преди 1944 г.) и Васил Виденов-Вави (след 1946 г.), които са и главни редактори в двата периода. (https://goo.gl/Nmv7tT)
снимка: Дом на хумора и сатирата
– „Стършел“ и приятели“ – историята на вестника и неговите автори
Изложбата включва 19 табла със снимки и документи, разказващи 70-годишната история на сатиричния вестник, както и 79 творби на три поколения стършелови художници. „Стършел“ е своеобразен клуб на критично мислещите и възприелите неговия девиз: „Опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота!“ В изложбата със свои карикатури участват 17 художници: Велин Андреев, Генчо Симеонов, Доньо Донев, Милко Диков, Георги Чавдаров, Георги Чаушов, Валери Лютов, Николай Пекарев, Ивайло Нинов, Мирчо Мирчев, Христо Комарницки, Любомир Михайлов, Чавдар Николов, Светлин Стефанов, Иван Кутузов, Ивайло Цветков, Маргарита Янчева. (https://goo.gl/8Nu5dj)
снимка: Дом на хумора и сатирата
– „С (без) думи“ – самостоятелна изложба на Маргарита Янчева
Художничката членува в СБХ – секция „Карикатура“ и сътрудничи на в. „Стършел“. Лауреат е на редица престижни отличия: Награда на секция „Карикатура“ на СБХ от 37. Национална изложба (2012), Втора награда от Биеналето на карикатурата – Верчели, Италия (2014), Награда „Сребърна маска“ – Вевчани, Македония (2015), Награда на в. „Стършел“ и Награда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ от 42. Национална изложба на карикатурата – София (2017). В изложбата са представени 32 карикатури, публикувани през годините на страниците на вестник „Стършел“. (https://goo.gl/M5FPFa)
снимка: Дом на хумора и сатирата
Оригинално въведение към интересните изложби ще поднесе американският карикатурист Дарил Кейгъл, който ще направи презентация, посветена на политическата карикатура и ще представи самостоятелната си изложба от редакционни карикатури.
снимка: Дом на хумора и сатирата
Освен него, Домът на хумора и сатирата очаква още специални гости: художника и изследовател на българското хумористично изкуство Антон Стайков, управителя на в. „Стършел“ Румен Белчев, главния редактор Михаил Вешим и сътрудничката на вестника Маргарита Янчева. Те ще направят своеобразен тур из залите на Дома и ще представят пред публиката гостуващите изложби в „Карикатурния десант“. Специално участие ще вземат членовете на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи Христо Комарницки, Чавдар Николов и Чавдар Георгиев, които ще разкажат за появата и перипетиите на най-новия сатиричен вестник „Прас прес“. Гостите на събитието ще имат възможността да разгледат всичките 13 броя на вестника, както и издадения през лятото албум „Бира, секс и Прас’n’Прес“. (https://goo.gl/B9QBoV)
ПРОГРАМА
– 5 октомври, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово
17.00 ч. – Редакционна карикатура –
лекция на Дарил Кейгъл (САЩ)
18.30 ч. – Откриване на 7 гостуващи изложби
– 6 октомври, ТАМ – Велико Търново
19.00 ч. – Редакционна карикатура –
лекция на Дарил Кейгъл (САЩ)
– 7 октомври, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово
11.00 – 13.00 ч. – Рисувай с Кейгъл и Комарницки! – творческо ателие (за участници на възраст 14+)
Автор: Дарина Маринчевска, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873
На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.
Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.
Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.
Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.
„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.
Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.
Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.
-
Любопитнопреди 7 дниПролетен празник на географията в Габрово
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 6 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 6 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 5 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 5 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 2 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни