Свържи се с нас

Култура

Капанци представиха в ЕМО „Етър” сватбени обичаи от Паламарца

Published

on

Засевки, пресяване на брашното. Снимка: ЕМО „Етър“

Повече от 40 души, на възраст от 7 до 82 години, участват в Ансамбъла за автентичен фолклор „Капанци” при Народно читалище „Искра 1893” в село Паламарца, община Попово.

На 23 септември в Етнографски музей на открито „Етър” ансамбълът представи обичая „Засевки”, известен още като „Малката сватба”. Трупата, която се състои от представители на капанската общност, участва в едно от атрактивните събития от културния календар на музея – Дни на сватбената обредност.

Ансамбълът изнесе истинско представление, достойно за големите сцени по света, затова не е чудно, че пространството пред църквата в ЕМО „Етър” бе изпълнено с посетители. Въздействието от емоцията, която „Капанци” предадоха на публиката, е впечатляващо. На моста, зад мястото, избрано за сцена на възстановката, можеха да се видят хора, които се опитват да имитират фолклорното музикално и танцово изпълнение.

Капанско хоро. Снимка: ЕМО „Етър“

Иван Станев е на 16 години и няма как да не бъде забелязан. Движенията му са изпълнени с лекота и вдъхновение. Когато го гледа, човек остава с впечатление, че капанските хора са изключително лесни. Но лекотата при Иван идва от дългогодишен труд. Младежът полага усилия от много малък. Присъединява се към ансамбъл „Капанци” във втори клас. Обича народните танци и не търси задълбочени обяснения защо е така, казва само: „Идва ми отвътре!”.

Иван Станев. Снимка: ЕМО „Етър“

„С танците, песните и обичаите, които представяме, ние обучаваме хората – българи и чужденци, на традициите, свързани с миналото на народа ни”, убеден е Иван Станев.

Ренета Тодорова е на 20 години, но вече има национално признание, благодарение на участието си в ансамбъла. Ренета е „най-личната мома в селото”, тъй като във възстановката в ЕМО „Етър” представя девойката, която ще се жени на следващия ден. Ренета не само е научила обичаите и танците, но знае и историята им.

Ренета Тодорова. Снимка: ЕМО „Етър“

„Обичаят „Засевки” е стар – едно време са ходили да искат момичето за булка от майката и бащата.”

Песен, представена от ансамбъла в музея, пази спомена за местна особеност. В нея се казва, че бащата има двори широки, къщи високи и ниви безкрайни. Тях дава, но момата – не.

Някога е било така и често се налагало момите от село Паламарца сами, без знанието на семейството си, да пристават на своя избраник.

Ръководителката на ансамбъла Юлияна Петрова е разговаряла с много от възрастните жени в селото. Често е чувала този отговор: „Аз нямах сватба, пристанах”.

„В ЕМО „Етър” виждате много чисто представена действителност от спомените на възрастни хора. Определящото е било имотното състояние на двата рода – на момичето и момчето, които ще се женят. Капанците са затворено общество и много ревниво пазят земята си. В стари времена са се женели помежду си, за да могат да останат къщите, земите и парите на едно място. Всеки род си има прякор. И днес, ако в Паламарца питате за някой човек, трябва да му кажете прякора. Иначе може да не разберат кого търсите.”

Юлияна Петрова изрежда странни прякори, които е трудно да бъдат възпроизведени от външен за общността човек. Прякори на родове, като например: Коленцето Бързака и Муфта Колюфте, са по-лесни. За да се научи човек да произнася другите, му трябва време. Местният диалект е изключително колоритен, но също толкова неразбираем.

Юлияна, която живее от 20 години в Паламарца, споделя, че има случаи в разговор да употреби дума от местния диалект. „Не ме разбират, но успявам да ги развеселя”, казва ръководителката на ансамбъла.

Десислава Иванова. Снимка: ЕМО „Етър“

Най-новият член на групата е Десислава Иванова. Присъединява се преди месец. Още като малка има желание да танцува народни танци, но животът й дава тази възможност сега. Десислава е омъжена, сватбата й не е била капанска, но са спазени повечето обичаи.

Симона Ангелова, Радослава Иванова и малката Таня Иванова са се присъединили по различно време към „Капанци”.

25-годишният Венко Венков изразява с думи огромната си любов към народните обичаи.

„Впечатлиха ме с едно Коледуване в селото. Тогава проявих желание и ме взеха в трупата. Българският корен е нещо, което ти дава сила в живота. Заслужава си да си част от българската народност. Ние, капанците, сме преки потомци на Аспарух и това е повод за голяма гордост.”

Венко не е женен и приема с усмивка въпроса дали ще си вземе за съпруга момиче от местната общност, след като е толкова привързан към традициите.

„Това вече е Божа работа”, казва Венко Венков – едно момче, което вярва, че е пряк потомък на аспаруховите българи.

На 24 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци” пресъздаде в ЕМО „Етър” обичая „Извеждане на булка”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица