Свържи се с нас

Култура

Капанци представиха в ЕМО „Етър” сватбени обичаи от Паламарца

Published

on

Засевки, пресяване на брашното. Снимка: ЕМО „Етър“

Повече от 40 души, на възраст от 7 до 82 години, участват в Ансамбъла за автентичен фолклор „Капанци” при Народно читалище „Искра 1893” в село Паламарца, община Попово.

На 23 септември в Етнографски музей на открито „Етър” ансамбълът представи обичая „Засевки”, известен още като „Малката сватба”. Трупата, която се състои от представители на капанската общност, участва в едно от атрактивните събития от културния календар на музея – Дни на сватбената обредност.

Ансамбълът изнесе истинско представление, достойно за големите сцени по света, затова не е чудно, че пространството пред църквата в ЕМО „Етър” бе изпълнено с посетители. Въздействието от емоцията, която „Капанци” предадоха на публиката, е впечатляващо. На моста, зад мястото, избрано за сцена на възстановката, можеха да се видят хора, които се опитват да имитират фолклорното музикално и танцово изпълнение.

Капанско хоро. Снимка: ЕМО „Етър“

Иван Станев е на 16 години и няма как да не бъде забелязан. Движенията му са изпълнени с лекота и вдъхновение. Когато го гледа, човек остава с впечатление, че капанските хора са изключително лесни. Но лекотата при Иван идва от дългогодишен труд. Младежът полага усилия от много малък. Присъединява се към ансамбъл „Капанци” във втори клас. Обича народните танци и не търси задълбочени обяснения защо е така, казва само: „Идва ми отвътре!”.

Иван Станев. Снимка: ЕМО „Етър“

„С танците, песните и обичаите, които представяме, ние обучаваме хората – българи и чужденци, на традициите, свързани с миналото на народа ни”, убеден е Иван Станев.

Ренета Тодорова е на 20 години, но вече има национално признание, благодарение на участието си в ансамбъла. Ренета е „най-личната мома в селото”, тъй като във възстановката в ЕМО „Етър” представя девойката, която ще се жени на следващия ден. Ренета не само е научила обичаите и танците, но знае и историята им.

Ренета Тодорова. Снимка: ЕМО „Етър“

„Обичаят „Засевки” е стар – едно време са ходили да искат момичето за булка от майката и бащата.”

Песен, представена от ансамбъла в музея, пази спомена за местна особеност. В нея се казва, че бащата има двори широки, къщи високи и ниви безкрайни. Тях дава, но момата – не.

Някога е било така и често се налагало момите от село Паламарца сами, без знанието на семейството си, да пристават на своя избраник.

Ръководителката на ансамбъла Юлияна Петрова е разговаряла с много от възрастните жени в селото. Често е чувала този отговор: „Аз нямах сватба, пристанах”.

„В ЕМО „Етър” виждате много чисто представена действителност от спомените на възрастни хора. Определящото е било имотното състояние на двата рода – на момичето и момчето, които ще се женят. Капанците са затворено общество и много ревниво пазят земята си. В стари времена са се женели помежду си, за да могат да останат къщите, земите и парите на едно място. Всеки род си има прякор. И днес, ако в Паламарца питате за някой човек, трябва да му кажете прякора. Иначе може да не разберат кого търсите.”

Юлияна Петрова изрежда странни прякори, които е трудно да бъдат възпроизведени от външен за общността човек. Прякори на родове, като например: Коленцето Бързака и Муфта Колюфте, са по-лесни. За да се научи човек да произнася другите, му трябва време. Местният диалект е изключително колоритен, но също толкова неразбираем.

Юлияна, която живее от 20 години в Паламарца, споделя, че има случаи в разговор да употреби дума от местния диалект. „Не ме разбират, но успявам да ги развеселя”, казва ръководителката на ансамбъла.

Десислава Иванова. Снимка: ЕМО „Етър“

Най-новият член на групата е Десислава Иванова. Присъединява се преди месец. Още като малка има желание да танцува народни танци, но животът й дава тази възможност сега. Десислава е омъжена, сватбата й не е била капанска, но са спазени повечето обичаи.

Симона Ангелова, Радослава Иванова и малката Таня Иванова са се присъединили по различно време към „Капанци”.

25-годишният Венко Венков изразява с думи огромната си любов към народните обичаи.

„Впечатлиха ме с едно Коледуване в селото. Тогава проявих желание и ме взеха в трупата. Българският корен е нещо, което ти дава сила в живота. Заслужава си да си част от българската народност. Ние, капанците, сме преки потомци на Аспарух и това е повод за голяма гордост.”

Венко не е женен и приема с усмивка въпроса дали ще си вземе за съпруга момиче от местната общност, след като е толкова привързан към традициите.

„Това вече е Божа работа”, казва Венко Венков – едно момче, което вярва, че е пряк потомък на аспаруховите българи.

На 24 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци” пресъздаде в ЕМО „Етър” обичая „Извеждане на булка”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица