Култура
Фестивал на историческото наследство „Хоталич“ 2017
Древни цивилизации и култури си дават среща в Хоталич на 8 и 9 септември
снимка: Община Севлиево
С предстоящият Фестивал на историческото наследство, който ще се проведе на 8 и 9 септември, на Севлиево предстои да влезе в елитното семейство на българския реенактмънт. Поредната чуждица, която звучи странно и чуждо за българското ухо. Какво точно стои зад нея?
Реенактмънт в буквален превод означава възстановка, възстановяване. Както много от новите, привнесени у нас течения и това е популярно в средите на практикуващите го с английското си име. Това е по простата причина, че възстановчиците – реенактори у нас са в постоянен контакт със своите колеги по света и в комуникацията си привикват да използват тези термини в оригинал. Също както казваме „футбол“, а не „крачна топка“ или както там се превежда смислово името на най-популярната игра. Като в конкретния случай обаче, думата „игра“ не е най-уместното определение. Според самото си определение, реенактмънта, историческата възстановка или реконструкция е възпроизвеждане на дадена историческа случка, исторически период или поредица от събития. Практикува се от хора, достатъчно интелигентни, за да са запознати детайлно с историческия период, който представят и достатъчно състоятелни, за да се оборудват, спрямо спецификите му.
В най-чистия си вариант, реенактмънта е известен и като експериментална археология. При него, пресъздаването на търсения период е най-пълно. Прилагат се технологии, използват се находки и техни реплики, експериментира се с артефакти, около чиято употреба има спорове и дискусии. Експерименталната археология дава безценен опит на археолози и историци в изучаването на античния свят и доста по-късни периоди. За пример – без експериментална археология, трудно бихме вникнали в живота на римския легионер. С пълна екипировка, изработена по оригинална технология, приготвяйки и консумирайки храната така, както са го правили древните, подлагайки тялото си на същите натоварвания и лишения, и в крайна сметка, достигайки същото физическо и емоционално състояние, реенакторът разкрива много детайли, останали скрити при разчитането на паметници и документи. Дава обяснение за приложението на много неизяснени находки, насочва търсенията на учените в посоки, непредполагаеми без практически опит.
Това, разбира се е „висшият пилотаж“ в реенактмънта, чийто спектър е богат и се разпростира от педанти (облечени в ръчнотъкани и везани дрехи, ботуши от недообработена кожа и въоръжени с копия, изковани от самите тях) до бутафорни участници, увили около себе си чаршаф и запасали китайски нож за зеле.
Понеже реенактмънтът не се отнася единствено до вещите и предметите, същото касае и подготовката. Има единици и групи, които посвещават години за изучаване и оттрениране на строеви формации, пресъздаващи реално съществували кохорти и легиони, в които се командва единствено на латински и се спазва структура и дисциплина типични за имперската римска армия. Обратно, има и компании от веселяци, които с кенче бира в ръка тропат със сандалки от „Илиянци“ и под вексилума на бойната си част крещят: „Наля-вооо! Кольо, не си в крак!“. Същото се отнася и до физическата подготовка. Както навсякъде, така и у нас има групи от перфектно снаряжени и теоретически подготвени реенактори, които в битка чукват мечовете си като кристални чаши, а има и такива, които са облечени в булана и винил, но в боя се хвърлят като камикадзе със зъбобол. Съответно, съществуват и различни класове фестивали, чието качество се определя според качеството на участниците. Най-претенциозните покриват на 100% реалността, която възпроизвеждат – от кожените палатки на участниците, през осветление и отопление, храна и прибори, та до тоалетните и баните. Подобни фестивали са доста скъпи като организация и съответно като входна такса за посетителите. Да участваш в подобен форум е чест и признание за всяка поканена група. Масовите мероприятия позволяват известни компромиси, като съвременни тъкани на дрехите (въпреки това, задължително от естествени материали, лен, памук, вълна), храна и битови условия и т.н. При всички условия обаче се държи изключително много на безопасността. Оръжията, които влизат в битка са модифицирани така, че да са безопасни и това се следи строго. Също така се провеждат инструктажи и се следи за изпълнение на правилата, за да не се стигне до нелепи инциденти. При групи, специализирани в бойни умения, гладиаторски битки, различни дуели и двубои, безопасността се постига след сериозни тренировки и спазване на по-свободни, но все пак – твърдо установени правила.
снимка: Община Севлиево
Предстоящото събитие в Селиево и Хоталич за пръв път ще събере най-добрите български реенактмънт групи, насочени към античност и ранно средновековие. Историята ще бъде живо пресъздадена от времената на траките, римското нашествие и установяването на легионите, метаморфозите на империята, преселението на народите, докато се стигне до България на Кубрат и Аспарух. На едно място ще могат да се видят тракийски пелтасти, римски легионери, готски, скитски и хунски бойци и български конници. Войни, които в период от над 1000 години са се сражавали по бойните полета на Мизия, Тракия и Македония, за да ни оставят в наследство своите гробове, култура и в крайна сметка, чрез гените си – себе си. Разбира се, военното дело е само един фрагмент от общата картина на реалността в реенактмънта.
Ще бъдат демонстрирани умения и занаяти, бит, култура, религиозни и граждански ритуали. Няма да бъдат пренебрегнати и почитателите на кулинарното изкуство, които ще могат да дегустират вкуса на античността, който (макар и различен в много отношения от днешните ни разбирания) е все така изискан и предназначен да задоволява капризите на някогашните изтънчени познавачи.
Ще се отдаде заслуженото и на Дионисий, който през септември е в своята стихия. Демонстрации, оборудване и снаряжение ще покажат: Дукс Антика, Свищов; Мос Майорум Улпие Сердице, София; Втора Луцензианска кохорта към НАР Кабиле, Ямбол; Авитохол, Варна; Група за антична фехтовка – София; Ситалк, Пловдив; „Наследство на номадските цивилизации“, Добрич; Антична Тракия, Ямбол, и свободни реенактори. Всеки ентусиаст, който желае да се включи с облекло в духа на историческия период ще бъде приветстван и достойно отличен от участниците във фестивала. Подобни смели дами и господа ще могат да демонстрират визията си на специален любителски конкурс за антична мода. Няма ограничения и правила за фантазията на желаещите, все пак сред факторите за оценяване основно ще тежи историческата правдивост на одеждите и снаряжението.
Когато се говори за атракции и туризъм, освен за забавната и познавателната функции на една проява от ранга на Фестивала на историческото наследство „Хоталич 2017“, следва да се обърне внимание и на евентуалните икономически ползи. Практиката показва, че реенактмънтът бързо набира сили сред фестивалните жанрове. Хиляди хора предпочитат да изоставят традиционните уикенд-забавления и да се потопят в романтичната атмосфера на древността. Освен, че са много и с твърд тренд на нарастване, подобни зрители също така представляват най-интелигентния и платежоспособен сегмент на туристите изобщо. Поддържането на традиционно високо ниво на един подобен фестивал, развитието му и добрата му реклама, могат да привлекат достатъчно посетители и да осигурят финансов приход от стокооборот достатъчен, да го превърнат в изключително печеливша инвестиция. Практиката показва, че сумите, които харчи един турист на подобен форум, включително за хотел, ресторанти, магазини и т.н. многократно надвишават това, което е по силите на един посетител на фестивал с фолклорна или друга музикална насоченост. Още повече – по време на активния курортен сезон, по данни на туроператори, от морските курорти ежедневно тръгват над стотици автобуси с чужди туристи, като всичките се насочват към Южна България и нито един към Северна. Едно качествено зрелище и добро брандиране на форума биха довели до сериозни постъпления в касите на предприемчиви бизнесмени. Факт, добре осмислен в съседна Румъния, която от няколко години прави истински „бум“ в сферата на фестивалния туризъм и утвърждава събития с международен авторитет и сериозни бюджети. Тук не можем да не отбележим, че съседите ни развиха реенактмънта след нас и идвайки на нашите фестивали, се оглеждаха като деца в сладкарница. Сега същото правим ние.
снимка: Община Севлиево, Архив
Инициативата да се организира фестивал с историческа насоченост се роди в сътрудничество между община Севлиево и сдружение за исторически реконструкции “Дукс Антика” от Свищов. Общо сечение на двете страни се яви кмета на с. Малки Вършец Цанко Цанков – съчетаващ кметските си задълженията с членство в свищовското сдружение. Откритостта на севлиевската администрация към нови форми на презентиране на историческото наследство намери отклик и сред служителите в Исторически музей – Севлиево и стана възможно благодарение на Кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов, който прозря потенциала в идеята.
Резултатът ще е виден на 8 септември, когато участниците във фестивала ще дефилират по улиците на Севлиево, за да поздравят неговите граждани и гости и най-вече в събота, 9 септември, когато ще дадат съвсем друго значение на тази разделна за българите дата.
От името на сдружение “Дукс Антика”, се обръщам с покана към севлиевци и към всички почитатели на древната ни история да посетят фестивала и да напълнят очите си с оживялата история, умовете си – с нови познания, а сърцата си с родолюбие и признание към славните ни предци.
Димитър Спасов, председател на сдружение “Дукс Антика”.
П Р О Г Р А М А
ФЕСТИВАЛ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО “ХОТАЛИЧ” – 2017
(8 – 9 септември 2017 г., град Севлиево)
8 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК
18:00 – Парад на участниците – от парка на Автогарата по ул. „Стара
планина”, ул. „Христо Спиридонов” до пл. „Свобода.
18:30 – Церемония по откриване на Фестивала на историческото
наследство, представяне на участниците, приветствия и
запалване на фестивален огън (пл. „Свобода”).
18:45 – Концерт на Фолклорен ансамбъл „Развитие” при НЧ
„Развитие – 1870”, Севлиево (пл. „Свобода”).
9 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА
09:00 – Подготовка на лагери, занаятчийски и търговски работилници за
посрещане на посетители в Средновековен град Хоталич
10:00 – Сутрешно представление – представяне на участниците,
откриване на щандове с облекла, оръжие и оборудване на
различните култури (траки, ранна римска империя, късен Рим,
готи, хуни, българи); Представяне на римско съдебно дело,
Гладиаторска битка, Представление на Cohors II Lucensium,
Римска кулинария.
12:00 – Школи за подготовка на деца – стрелба с лък, бой с меч,
конкурс за автентична визия на посетители, с награди за най-
успешните костюми, римска медицина, демонстрации в лагерите,
снимки.
16:00 – Следобедно представление:
Беседа за Хоталич;
Представление на Авитохол;
Гладиаторска битка;
Строяване и представяне на групите;
Голямата битка на народите.
19:30 – Закриване на фестивала, концерт на Група „Оратница” и група
„Конкурент”.
ПОВЕЧЕ ЗА ХОТАЛИЧ:
Средновековният град-крепост Хоталич, е един от най-добре консервираните и експонирани археологически обекти в България. Той се намира в най-западната част на Севлиевската планина т. нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево.„Късноантична и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
През януари 2014 г. Община Севлиево успешно приключи изпълнението на проект по ОПРР „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич” на стойност близо 4 200 000 лв. Благодарение на него бяха реставрирани и консервирани североизточната крепостна кула, източната, западната и северната порти, „Болярска църква”, западна и източна църква, три средновековни къщи и бяха извършени инфраструктурни дейности. Всичко това, превърна мястото в любимо за севлиевци и гостите на града.
В резултат на трите десетилетия археологически проучвания на “Хоталич”, във фонда на музея сега има не само археологически, но и голям брой нумизматични находки. Най-голямата монетна находка, открита на обекта е съкровище от близо 3 000 медни монети тип “скифато”, които бяха открити в глинен съд. Сечени са предимно във византийската столица Константинопол през ХІІ и самото начало на ХІІІ в. Находки с такъв размер, особено в Северна България, са рядкост. Те свидетелстват за интензивния търговски обмен на Средновековна България и в частност на Хоталич, както с Византия, така и с други райони на българските земи.
Миналата година Община Севлиево беше удостоена и със Златен медал за исторически обект, успешно превърнат в туристическа дестинация, а отличието бе връчено на кмета д-р Иван Иванов в рамките на Международната туристическа борса “Вакация и СПА Експо”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
-
Новинипреди 6 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 6 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 5 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди 3 дни„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“
-
Новинипреди 3 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени
-
Новинипреди 3 дниРачков и Пашов дебютираха с победи на професионален ММА гала
-
Кримипреди 2 дниЖена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово
-
Новинипреди 2 дниДържавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители