Култура
Фестивал на историческото наследство „Хоталич“ 2017
Древни цивилизации и култури си дават среща в Хоталич на 8 и 9 септември
снимка: Община Севлиево
С предстоящият Фестивал на историческото наследство, който ще се проведе на 8 и 9 септември, на Севлиево предстои да влезе в елитното семейство на българския реенактмънт. Поредната чуждица, която звучи странно и чуждо за българското ухо. Какво точно стои зад нея?
Реенактмънт в буквален превод означава възстановка, възстановяване. Както много от новите, привнесени у нас течения и това е популярно в средите на практикуващите го с английското си име. Това е по простата причина, че възстановчиците – реенактори у нас са в постоянен контакт със своите колеги по света и в комуникацията си привикват да използват тези термини в оригинал. Също както казваме „футбол“, а не „крачна топка“ или както там се превежда смислово името на най-популярната игра. Като в конкретния случай обаче, думата „игра“ не е най-уместното определение. Според самото си определение, реенактмънта, историческата възстановка или реконструкция е възпроизвеждане на дадена историческа случка, исторически период или поредица от събития. Практикува се от хора, достатъчно интелигентни, за да са запознати детайлно с историческия период, който представят и достатъчно състоятелни, за да се оборудват, спрямо спецификите му.
В най-чистия си вариант, реенактмънта е известен и като експериментална археология. При него, пресъздаването на търсения период е най-пълно. Прилагат се технологии, използват се находки и техни реплики, експериментира се с артефакти, около чиято употреба има спорове и дискусии. Експерименталната археология дава безценен опит на археолози и историци в изучаването на античния свят и доста по-късни периоди. За пример – без експериментална археология, трудно бихме вникнали в живота на римския легионер. С пълна екипировка, изработена по оригинална технология, приготвяйки и консумирайки храната така, както са го правили древните, подлагайки тялото си на същите натоварвания и лишения, и в крайна сметка, достигайки същото физическо и емоционално състояние, реенакторът разкрива много детайли, останали скрити при разчитането на паметници и документи. Дава обяснение за приложението на много неизяснени находки, насочва търсенията на учените в посоки, непредполагаеми без практически опит.
Това, разбира се е „висшият пилотаж“ в реенактмънта, чийто спектър е богат и се разпростира от педанти (облечени в ръчнотъкани и везани дрехи, ботуши от недообработена кожа и въоръжени с копия, изковани от самите тях) до бутафорни участници, увили около себе си чаршаф и запасали китайски нож за зеле.
Понеже реенактмънтът не се отнася единствено до вещите и предметите, същото касае и подготовката. Има единици и групи, които посвещават години за изучаване и оттрениране на строеви формации, пресъздаващи реално съществували кохорти и легиони, в които се командва единствено на латински и се спазва структура и дисциплина типични за имперската римска армия. Обратно, има и компании от веселяци, които с кенче бира в ръка тропат със сандалки от „Илиянци“ и под вексилума на бойната си част крещят: „Наля-вооо! Кольо, не си в крак!“. Същото се отнася и до физическата подготовка. Както навсякъде, така и у нас има групи от перфектно снаряжени и теоретически подготвени реенактори, които в битка чукват мечовете си като кристални чаши, а има и такива, които са облечени в булана и винил, но в боя се хвърлят като камикадзе със зъбобол. Съответно, съществуват и различни класове фестивали, чието качество се определя според качеството на участниците. Най-претенциозните покриват на 100% реалността, която възпроизвеждат – от кожените палатки на участниците, през осветление и отопление, храна и прибори, та до тоалетните и баните. Подобни фестивали са доста скъпи като организация и съответно като входна такса за посетителите. Да участваш в подобен форум е чест и признание за всяка поканена група. Масовите мероприятия позволяват известни компромиси, като съвременни тъкани на дрехите (въпреки това, задължително от естествени материали, лен, памук, вълна), храна и битови условия и т.н. При всички условия обаче се държи изключително много на безопасността. Оръжията, които влизат в битка са модифицирани така, че да са безопасни и това се следи строго. Също така се провеждат инструктажи и се следи за изпълнение на правилата, за да не се стигне до нелепи инциденти. При групи, специализирани в бойни умения, гладиаторски битки, различни дуели и двубои, безопасността се постига след сериозни тренировки и спазване на по-свободни, но все пак – твърдо установени правила.
снимка: Община Севлиево
Предстоящото събитие в Селиево и Хоталич за пръв път ще събере най-добрите български реенактмънт групи, насочени към античност и ранно средновековие. Историята ще бъде живо пресъздадена от времената на траките, римското нашествие и установяването на легионите, метаморфозите на империята, преселението на народите, докато се стигне до България на Кубрат и Аспарух. На едно място ще могат да се видят тракийски пелтасти, римски легионери, готски, скитски и хунски бойци и български конници. Войни, които в период от над 1000 години са се сражавали по бойните полета на Мизия, Тракия и Македония, за да ни оставят в наследство своите гробове, култура и в крайна сметка, чрез гените си – себе си. Разбира се, военното дело е само един фрагмент от общата картина на реалността в реенактмънта.
Ще бъдат демонстрирани умения и занаяти, бит, култура, религиозни и граждански ритуали. Няма да бъдат пренебрегнати и почитателите на кулинарното изкуство, които ще могат да дегустират вкуса на античността, който (макар и различен в много отношения от днешните ни разбирания) е все така изискан и предназначен да задоволява капризите на някогашните изтънчени познавачи.
Ще се отдаде заслуженото и на Дионисий, който през септември е в своята стихия. Демонстрации, оборудване и снаряжение ще покажат: Дукс Антика, Свищов; Мос Майорум Улпие Сердице, София; Втора Луцензианска кохорта към НАР Кабиле, Ямбол; Авитохол, Варна; Група за антична фехтовка – София; Ситалк, Пловдив; „Наследство на номадските цивилизации“, Добрич; Антична Тракия, Ямбол, и свободни реенактори. Всеки ентусиаст, който желае да се включи с облекло в духа на историческия период ще бъде приветстван и достойно отличен от участниците във фестивала. Подобни смели дами и господа ще могат да демонстрират визията си на специален любителски конкурс за антична мода. Няма ограничения и правила за фантазията на желаещите, все пак сред факторите за оценяване основно ще тежи историческата правдивост на одеждите и снаряжението.
Когато се говори за атракции и туризъм, освен за забавната и познавателната функции на една проява от ранга на Фестивала на историческото наследство „Хоталич 2017“, следва да се обърне внимание и на евентуалните икономически ползи. Практиката показва, че реенактмънтът бързо набира сили сред фестивалните жанрове. Хиляди хора предпочитат да изоставят традиционните уикенд-забавления и да се потопят в романтичната атмосфера на древността. Освен, че са много и с твърд тренд на нарастване, подобни зрители също така представляват най-интелигентния и платежоспособен сегмент на туристите изобщо. Поддържането на традиционно високо ниво на един подобен фестивал, развитието му и добрата му реклама, могат да привлекат достатъчно посетители и да осигурят финансов приход от стокооборот достатъчен, да го превърнат в изключително печеливша инвестиция. Практиката показва, че сумите, които харчи един турист на подобен форум, включително за хотел, ресторанти, магазини и т.н. многократно надвишават това, което е по силите на един посетител на фестивал с фолклорна или друга музикална насоченост. Още повече – по време на активния курортен сезон, по данни на туроператори, от морските курорти ежедневно тръгват над стотици автобуси с чужди туристи, като всичките се насочват към Южна България и нито един към Северна. Едно качествено зрелище и добро брандиране на форума биха довели до сериозни постъпления в касите на предприемчиви бизнесмени. Факт, добре осмислен в съседна Румъния, която от няколко години прави истински „бум“ в сферата на фестивалния туризъм и утвърждава събития с международен авторитет и сериозни бюджети. Тук не можем да не отбележим, че съседите ни развиха реенактмънта след нас и идвайки на нашите фестивали, се оглеждаха като деца в сладкарница. Сега същото правим ние.
снимка: Община Севлиево, Архив
Инициативата да се организира фестивал с историческа насоченост се роди в сътрудничество между община Севлиево и сдружение за исторически реконструкции “Дукс Антика” от Свищов. Общо сечение на двете страни се яви кмета на с. Малки Вършец Цанко Цанков – съчетаващ кметските си задълженията с членство в свищовското сдружение. Откритостта на севлиевската администрация към нови форми на презентиране на историческото наследство намери отклик и сред служителите в Исторически музей – Севлиево и стана възможно благодарение на Кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов, който прозря потенциала в идеята.
Резултатът ще е виден на 8 септември, когато участниците във фестивала ще дефилират по улиците на Севлиево, за да поздравят неговите граждани и гости и най-вече в събота, 9 септември, когато ще дадат съвсем друго значение на тази разделна за българите дата.
От името на сдружение “Дукс Антика”, се обръщам с покана към севлиевци и към всички почитатели на древната ни история да посетят фестивала и да напълнят очите си с оживялата история, умовете си – с нови познания, а сърцата си с родолюбие и признание към славните ни предци.
Димитър Спасов, председател на сдружение “Дукс Антика”.
П Р О Г Р А М А
ФЕСТИВАЛ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО “ХОТАЛИЧ” – 2017
(8 – 9 септември 2017 г., град Севлиево)
8 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК
18:00 – Парад на участниците – от парка на Автогарата по ул. „Стара
планина”, ул. „Христо Спиридонов” до пл. „Свобода.
18:30 – Церемония по откриване на Фестивала на историческото
наследство, представяне на участниците, приветствия и
запалване на фестивален огън (пл. „Свобода”).
18:45 – Концерт на Фолклорен ансамбъл „Развитие” при НЧ
„Развитие – 1870”, Севлиево (пл. „Свобода”).
9 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА
09:00 – Подготовка на лагери, занаятчийски и търговски работилници за
посрещане на посетители в Средновековен град Хоталич
10:00 – Сутрешно представление – представяне на участниците,
откриване на щандове с облекла, оръжие и оборудване на
различните култури (траки, ранна римска империя, късен Рим,
готи, хуни, българи); Представяне на римско съдебно дело,
Гладиаторска битка, Представление на Cohors II Lucensium,
Римска кулинария.
12:00 – Школи за подготовка на деца – стрелба с лък, бой с меч,
конкурс за автентична визия на посетители, с награди за най-
успешните костюми, римска медицина, демонстрации в лагерите,
снимки.
16:00 – Следобедно представление:
Беседа за Хоталич;
Представление на Авитохол;
Гладиаторска битка;
Строяване и представяне на групите;
Голямата битка на народите.
19:30 – Закриване на фестивала, концерт на Група „Оратница” и група
„Конкурент”.
ПОВЕЧЕ ЗА ХОТАЛИЧ:
Средновековният град-крепост Хоталич, е един от най-добре консервираните и експонирани археологически обекти в България. Той се намира в най-западната част на Севлиевската планина т. нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево.„Късноантична и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
През януари 2014 г. Община Севлиево успешно приключи изпълнението на проект по ОПРР „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич” на стойност близо 4 200 000 лв. Благодарение на него бяха реставрирани и консервирани североизточната крепостна кула, източната, западната и северната порти, „Болярска църква”, западна и източна църква, три средновековни къщи и бяха извършени инфраструктурни дейности. Всичко това, превърна мястото в любимо за севлиевци и гостите на града.
В резултат на трите десетилетия археологически проучвания на “Хоталич”, във фонда на музея сега има не само археологически, но и голям брой нумизматични находки. Най-голямата монетна находка, открита на обекта е съкровище от близо 3 000 медни монети тип “скифато”, които бяха открити в глинен съд. Сечени са предимно във византийската столица Константинопол през ХІІ и самото начало на ХІІІ в. Находки с такъв размер, особено в Северна България, са рядкост. Те свидетелстват за интензивния търговски обмен на Средновековна България и в частност на Хоталич, както с Византия, така и с други райони на българските земи.
Миналата година Община Севлиево беше удостоена и със Златен медал за исторически обект, успешно превърнат в туристическа дестинация, а отличието бе връчено на кмета д-р Иван Иванов в рамките на Международната туристическа борса “Вакация и СПА Експо”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
