Свържи се с нас

Култура

Арманите, романизираното местно население на Балканите

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Адриан Шейану от Музей АСТРА Сибиу, Румъния е участник в ХІІ Международна научна конференция „ Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще”, която се провежда като съпътстващо събитие по време на Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър”.

„Арманите са романска етническа група, част от народа на румънците; те са разпространени навсякъде на Балканите, лесно се приспособяват към новите културни контексти и се вписват идеално в новите общности. Арманите или Власите са споменати в много източници и документи през вековете. Тяхната любопитна идентичност се проявява през XIX век, когато с възхода на национализма включва латиноговорящото население настоявало за защита на султана срещу гръцката пропаганда и денационализация.

Също така румънската държава започнала да се интересува активно от тяхното положение и започнала дипломатически спорове с Гърция и други новородени балкански държави за да защити Латиноговорящите на Балканите. Въпросът придобил особено значение в епохата на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война.

снимка: ЕМО „Етър“

Най-старата и основна професия на арманите е овцевъдството. Освен това те са били търговци на каравани и те също са били квалифицирани в много занаяти. Изолирани общности от това население все още могат да бъдат намерени днес в много райони на Гърция, Македония и Албания.

След Първата световна война, след споразумение между Румъния и другите държави в Югоизточна Европа, част от арманите се мести в Добруджа. Арманите днес са много по-малобройни, отколкото преди. През вековете много от тях са станали част от други народи, близо до които са живели. Но техният архаичен език е все още е жив и има хора, които продължават да го говорят.

Това изследване се опитва да представи накратко някои аспекти, свързани с етнографията и историята на тази етническа група, отличавайки ги от другите балкански народи.”

AROMANIANS, THE ROMANIZED NATIVES OF THE BALKANS – HISTORICAL AND ETHNOGRAPHIC ASPECTS
Adrian Scheianu
ASTRA Museum of Traditional Folk Civilization, Romania

Aromanians are a Romance ethnic group, representing a branch of the Romanian people; they were spread all over the Balkans, easily adjusting to the new cultural contexts and perfectly fitting in the new communities. The Aromanians or Vlahs are mentioned in many sources and documents throughout the centuries. Their particular identity emerged during the XIX century, when the rise of nationalism involved also the Latin speaking population, who demanded the protection of the Sultan against Greek propaganda and denationalization policies. Also the Romanian state was interested in their situation and started a diplomatic controversy with Greece and other new born Balkan states to defend Balkan Latinity. The question gained relevance during the age of the Balkan Wars (1912-1913) and the First World War. Their oldest and primary profession was sheep breeding. Moreover they were caravan traders and they were also skilled in many crafts.

Isolated communities of this population can still be found today in many regions of Greece, Macedonia and Albania. After the WWI, following an agreement between Romania and the other states in South East Europe a part of the aromanian populations moved to Dobrudja. Aromanians are much less numerous today than they used to be. Throughout centuries, many of them have been assimilated by the other nations they have been sharing their lives with. But their archaic and marginalised language is still alive, even if very few have continued to speak it.

This study tries to present shortly some aspects related to the ethnography and history of this ethnic group which individualize them in comparison with other Balkan populations.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

12-годишната Гала Савчева от Габрово спечели „Орфеево изворче“

Published

on

Град Стара Загора за пореден път се превърна в сцена на традицията и фолклорното изкуство, домакинствайки престижния Национален фолклорен конкурс „Орфеево изворче“.

Сред изключително силна конкуренция от над 100 участници, малката Гала Савчева от град Габрово завоюва престижното първо място и златен медал. ​

Успехът на 12-годишната талантлива певица е изключително ценен, тъй като е постигнат в най-трудната възрастова група, наравно с ученици от специализираните музикални училища в страната.

Високото отличие бе присъдено от авторитетно жури в състав: Дафинка Дамянова, Чонка Кинева и Тодор Кожухаров. ​Победните изпълнения на Гала включваха две емблематични северняшки песни: „От Стамбула идат, мамо“ (по музикална постановка на Манка Билчева) и акапелното изпълнение на „Соколе, сиви соколе“ от репертоара на легендарния Кайчо Каменов.

​Този престижен резултат е плод на неуморния труд и вдъхновението на вокалния педагог д-р Ана Борисова от Сдружение „Анна-Фолкарт“ – гр. Дряново.

Специални благодарности за професионализма, подкрепата и отдадеността, които стоят зад всяка стъпка на Гала към този висок връх в народното пеене.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад

Published

on

На 24 март, вторник, от 17.30 ч. залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново ще се превърне в пространство за съзерцание и красота с откриването на изложбата „Откраднато спокойствие“ на Петранка Новосад. Като дългогодишен приятел на музея, емблематичната за обществения живот на града авторка гостува в неговите зали за четвърти път, представяйки най-новите си творчески търсения.

Експозицията носи заглавието на последната книга на г-жа Новосад, с което още веднъж подчертава неразривната симбиоза между поезията и багрите в нейния свят. Този път публиката ще има възможността да се наслади на една по-различна страна от нейното дарование. Изложбата е изградена изцяло от пейзажи, изпълнени с техниката на маслената живопис.

Творческият път на Петранка Новосад е вдъхновяващо доказателство, че изкуството няма възраст и може да разцъфне по най-необичайния начин, сред шума на машините и динамиката на семейния бизнес. Нейната творческа философия е дълбоко вкоренена в българския фолклор, но винаги пречупена през модерна, индивидуална призма.

Макар в настоящата изложба да залага на класическото маслено платно, авторката е добре позната със своите експерименти и уникални техники, които са оставяли ярка следа в културния летопис на Дряново. През годините тя утвърди своя разпознаваем стил чрез иновативната живопис върху естествена кожа, при която умело използва текстурата и топлината на материала, както и чрез своите триизмерни текстилни пластики и пана от вълна и коприна.

Особено място в нейната досегашна работа заема и цикълът „Кукерландия“, където кукерските маски се превръщат в символи на пречистването и българския дух. Дряново винаги е било мястото, където Петранка Новосад най-често споделя своето изкуство.

След мащабната юбилейна изложба „80 години жизнелюбие“ през 2024 г. в Икономовата къща и приказните „Цветни вълшебства“ в градската галерия, настоящото събитие е поредната стъпка в едно дълго и споделено пътуване. За местната общност нейните изложби са много повече от показване на картини. Те са социални събития, които обединяват интелектуалния елит и любителите на изкуството, създавайки цялостно преживяване за сетивата чрез съчетаването на художествен процес и литературно четене.

Исторически музей – Дряново отправя покана към всички жители и гости на града на 24 март от 17.30 часа, за да споделят заедно това „откраднато спокойствие“ и да се докоснат до неизчерпаемата енергия на един от най-обичаните творци в региона.

Зареди още

Култура

Наши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали

Published

on

Buleleng International Rhythm Festival 2026, Бали. Азия събра най-добрите си — Филипини, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Тайван, Индия.

Европа изпрати само един отговор. „Дряновска магия“. „Хопни ми, тропни ми“. Трио „Звън“.

Три формации от Дряново и Севлиево се качиха на сцената не само като посланици на България, а като единственото европейско присъствие на фестивала.

Донесоха нестинарство, хоро и шевици. Взеха със себе си овации и публика, която затанцува.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица