Свържи се с нас

Култура

Талантът помага на Стела Василева да се утвърди като зограф

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Стела Василева от Троян рисува икони от 10 години. Талантът й получава официално признание с диплома от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и с факта, че през това време тя успява да работи и да се издържа като зограф.

„Занимавам се и с ново изписване, и с реставрация.”, казва Стела Василева и леко се учудва на въпроса: „От колко години жените започват да се налагат в иконописта?”.

„И днес жените изглеждат леко несериозно в очите на някои хора. Но се опитваме да докажем, че това не бива да е така”, споделя тя. Впечатлението й е от една действителност, в която въпреки такива настроения тя успява да се утвърди.

Стела Василева работи като част от екип, който се реставрира или рисува икони в православни храмове. Тя не може да си спомни колко от църквите в България са изрисувани от тях. Казва, че са много и това е достатъчно, за да стане ясно, че живеем в нови времена, в които творците все повече се оценяват по таланта, а не по други признаци. Пък били те и полови.

снимка: ЕМО „Етър“

Много вярващи отправят молитва пред икони, нарисувани от талантливата Гергана Симеонова.

И в днешно време има хора, които смятат, че жените не трябва да рисуват икони и да зографисват църкви. Това не е официално становище, но има представители на духовенството, които смятат, че иконописта е само за мъже. Предубедените не са мнозинство.

През Възраждането няма известни жени, които да са рисували икони. Но днес жените, чиято професия е зограф са много. И повечето са добри.

снимка: ЕМО „Етър“

Гергана Симеонова разказва тези факти, докато рисува икона, като участник в Майсторската надпревара, част от ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”.

Гергана Симеонова е от Дряново, завършва „Иконография” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Зографисва няколко църкви, рисува икони, изпълнява частни поръчки.

„Първоначално само монаси са рисували икони. През Възраждането са започнали да приемат иконописта като занаят и тогава светски хора са започнали рисували икони. В Трявна цели родове са рисували и е участвало цялото семейство. Процесът е много трудоемък, жените и децата са били включени особено много в подготвителния процес. Всеки от семейството е бил специализиран в отделните му части. Може би по това време жените са започнали да се включват в самото рисуване на иконата, въпреки че мъжът си поставял името на нея”, разказва Гергана Симеонова.

Днес, въпреки че все още има предубедени, ситуацията е различна. Жените, които рисуват икони, са допускани дори в олтара, разбира се с разрешението на владиката.

снимка: ЕМО „Етър“

Гергана Симеонова вече има своя история като творец, а в бъдеще много вярващи ще имат възможност да се помолят пред икона, рисувана от талантливата й ръка.

снимка: ЕМО „Етър“

Михаил Белоев – младежът, който вярва в своя световен успех

Михаил Белоев рисува икона. Образът на светеца бавно се появява под четката на едно младо момче, което сякаш е нетърпеливо да изпревари времето. Казва, че е на 22 години, след което уточнява, че е на 21, но скоро ще навърши 22. Предстои да се сдобие с опит, който да му покаже, че всеки ден е важен сам по себе си.

Михаил Белоев е един от участниците в Майсторската надпревара по „Иконопис” – може би най-важното събитие по време на ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”.

Михаил иска слава и големи успехи. Вътре в себе си е уверен в стремежа към тях. България е тясна за амбициите на младия художник. Иска да постигне световен успех с изкуството, на което се е посветил.

Михаил Белоев учи стенопис в Националната художествена академия в София.

„Разликата между стенописец и иконописец не е голяма. Стенопис включва повече техники – иконопис, графика, живопис, витраж. Стенопис и иконопис са неразделни, но първата е по-скоро към светската част от живота, а втората е свързана с духовната”, споделя Михаил Белоев.

Първата си икона той рисува на 8 години. Когато влиза в гимназията, успява да сътвори много икони. Днес те са движеща вътрешна сила за младия и изпълнен с амбиции творец, който вижда себе си като една българска гордост в глобалния свят.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица