Свържи се с нас

Култура

Мистериозната красота на Изтока е представена в изложба

Мистериозната красота на Изтока е представена в изложбата „Традиционни занаяти от Иран”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Традиционни занаяти от Иран” е част от проявите по време на XV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 2 до 6 септември.

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата е организирана от Културното представителство на Иран в София.

снимка: ЕМО „Етър“

Откриването на е на 2 септември, от 13:30 часа. Посетителите на музея могат да я видят до 6 септември в изложбените зали, разположени до Билкарницата. Експозицията съдържа произведения на традиционната иранска миниатюра и калиграфия, както и предмети на традиционните ирански занаяти „каламзани“ – вид гравиране върху метал, минакари“ – вид емайлиране, както и „хатамкари“ – вид инкрустация върху дърво.

снимка: ЕМО „Етър“

Иранската миниатюрата е позната в цял свят. Най-древният познат представител на това изкуство в историята на Иран е Мани, който преди около 1800 години украсява с рисунки книгата си „Аржанг”, съдържаща религиозни предписания. При този вид изобразително изкуство са известни много стилове и школи, всяка от които носи следите на определен исторически период и епоха на управление. От тях могат да се споменат школите в Херат, Шираз, Табриз и Исфахан.

снимка: ЕМО „Етър“

Изкуството миниатюра в периода на управление на Сефевидите, познато като Исфаханска школа, се характеризира с много специфики. През този период изобразителното изкуство е представено чрез нежни и приятни окраски и един от стиловете изобразително изкуство през този период всъщност представлява вид рисуване, познат като „каламгири”.

снимка: ЕМО „Етър“

Разнообразните литературни и епични теми и използването на различни орнаменти през ислямския период оставят особен печат върху това изкуство. В съвременния период миниатюрата е също широко разпространена и следва свои собствени правила.

снимка: ЕМО „Етър“

Калиграфията е изкуство на красивото писане. Иранското калиграфско изкуство е клон от ислямското калиграфско изкуство и се ползва със значимо влияние както на територията на Иран, така и на територията на други съседни държави в Средна Азия и Индийския полуостров, повлияни от иранската култура.

снимка: ЕМО „Етър“

Освен това, че най-голям принос в превръщането на обикновеното писмо в изкуство се дължи на персите, то на тях се дължи също така и изобретяването на различните стилове калиграфско изкуство. Въпреки че тези различни стилове са имали през вековете свои последователи и в други страни, те са били най-широко разпространени на територията на Иран и други държави, като Афганистан, Пакистан и Индия. На тази географска територия калиграфското изкуство винаги е било смятано за най-възвишено сред визуалните изкуства и се е характеризирало с особено изящество и финес.

Изкуството „каламзани” в Иран има история от 7 000 години, за която свидетелстват откритите и съхранявани в Националния музей на Иран предмети на изкуството. Това изкуство бележи забележителен напредък по времето на управлението на Сефевидите (преди около 450 години) и е взаимствало и продължава да взаимства черти от определени стилове като дърворезба, релеф, ажур, арабеск и портретизъм.

Изкуството „минакари” датира хилядолетия назад. Още по времето на Кир Велики този занаят е бил практикуван в Персеполис, древната столица на Персия.

Подобен вид занаятчийско изкуство е съществувало и в Европа при келтските племена преди около 1500 години.

„Хатамкари” е един от най-известните ирански занаяти, имащ голяма художествена стойност. Този занят представлява вид инкрустация върху дърво. Самият „хатам” се състои от регулярни многостранни парченца метал или слонова кост, които се декорират ръчно върху дървото.

И до днес, школата на иранския град Исфахан е една от най-значимите и запазили се школи по „хатамкари”.

ФОТОГРАФИИТЕ СА ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ КУЛТУРНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ИРАН В СОФИЯ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица