Свържи се с нас

Култура

Мистериозната красота на Изтока е представена в изложба

Мистериозната красота на Изтока е представена в изложбата „Традиционни занаяти от Иран”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Традиционни занаяти от Иран” е част от проявите по време на XV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 2 до 6 септември.

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата е организирана от Културното представителство на Иран в София.

снимка: ЕМО „Етър“

Откриването на е на 2 септември, от 13:30 часа. Посетителите на музея могат да я видят до 6 септември в изложбените зали, разположени до Билкарницата. Експозицията съдържа произведения на традиционната иранска миниатюра и калиграфия, както и предмети на традиционните ирански занаяти „каламзани“ – вид гравиране върху метал, минакари“ – вид емайлиране, както и „хатамкари“ – вид инкрустация върху дърво.

снимка: ЕМО „Етър“

Иранската миниатюрата е позната в цял свят. Най-древният познат представител на това изкуство в историята на Иран е Мани, който преди около 1800 години украсява с рисунки книгата си „Аржанг”, съдържаща религиозни предписания. При този вид изобразително изкуство са известни много стилове и школи, всяка от които носи следите на определен исторически период и епоха на управление. От тях могат да се споменат школите в Херат, Шираз, Табриз и Исфахан.

снимка: ЕМО „Етър“

Изкуството миниатюра в периода на управление на Сефевидите, познато като Исфаханска школа, се характеризира с много специфики. През този период изобразителното изкуство е представено чрез нежни и приятни окраски и един от стиловете изобразително изкуство през този период всъщност представлява вид рисуване, познат като „каламгири”.

снимка: ЕМО „Етър“

Разнообразните литературни и епични теми и използването на различни орнаменти през ислямския период оставят особен печат върху това изкуство. В съвременния период миниатюрата е също широко разпространена и следва свои собствени правила.

снимка: ЕМО „Етър“

Калиграфията е изкуство на красивото писане. Иранското калиграфско изкуство е клон от ислямското калиграфско изкуство и се ползва със значимо влияние както на територията на Иран, така и на територията на други съседни държави в Средна Азия и Индийския полуостров, повлияни от иранската култура.

снимка: ЕМО „Етър“

Освен това, че най-голям принос в превръщането на обикновеното писмо в изкуство се дължи на персите, то на тях се дължи също така и изобретяването на различните стилове калиграфско изкуство. Въпреки че тези различни стилове са имали през вековете свои последователи и в други страни, те са били най-широко разпространени на територията на Иран и други държави, като Афганистан, Пакистан и Индия. На тази географска територия калиграфското изкуство винаги е било смятано за най-възвишено сред визуалните изкуства и се е характеризирало с особено изящество и финес.

Изкуството „каламзани” в Иран има история от 7 000 години, за която свидетелстват откритите и съхранявани в Националния музей на Иран предмети на изкуството. Това изкуство бележи забележителен напредък по времето на управлението на Сефевидите (преди около 450 години) и е взаимствало и продължава да взаимства черти от определени стилове като дърворезба, релеф, ажур, арабеск и портретизъм.

Изкуството „минакари” датира хилядолетия назад. Още по времето на Кир Велики този занаят е бил практикуван в Персеполис, древната столица на Персия.

Подобен вид занаятчийско изкуство е съществувало и в Европа при келтските племена преди около 1500 години.

„Хатамкари” е един от най-известните ирански занаяти, имащ голяма художествена стойност. Този занят представлява вид инкрустация върху дърво. Самият „хатам” се състои от регулярни многостранни парченца метал или слонова кост, които се декорират ръчно върху дървото.

И до днес, школата на иранския град Исфахан е една от най-значимите и запазили се школи по „хатамкари”.

ФОТОГРАФИИТЕ СА ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ КУЛТУРНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ИРАН В СОФИЯ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица