Свържи се с нас

Култура

Мистериозната красота на Изтока е представена в изложба

Мистериозната красота на Изтока е представена в изложбата „Традиционни занаяти от Иран”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Традиционни занаяти от Иран” е част от проявите по време на XV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 2 до 6 септември.

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата е организирана от Културното представителство на Иран в София.

снимка: ЕМО „Етър“

Откриването на е на 2 септември, от 13:30 часа. Посетителите на музея могат да я видят до 6 септември в изложбените зали, разположени до Билкарницата. Експозицията съдържа произведения на традиционната иранска миниатюра и калиграфия, както и предмети на традиционните ирански занаяти „каламзани“ – вид гравиране върху метал, минакари“ – вид емайлиране, както и „хатамкари“ – вид инкрустация върху дърво.

снимка: ЕМО „Етър“

Иранската миниатюрата е позната в цял свят. Най-древният познат представител на това изкуство в историята на Иран е Мани, който преди около 1800 години украсява с рисунки книгата си „Аржанг”, съдържаща религиозни предписания. При този вид изобразително изкуство са известни много стилове и школи, всяка от които носи следите на определен исторически период и епоха на управление. От тях могат да се споменат школите в Херат, Шираз, Табриз и Исфахан.

снимка: ЕМО „Етър“

Изкуството миниатюра в периода на управление на Сефевидите, познато като Исфаханска школа, се характеризира с много специфики. През този период изобразителното изкуство е представено чрез нежни и приятни окраски и един от стиловете изобразително изкуство през този период всъщност представлява вид рисуване, познат като „каламгири”.

снимка: ЕМО „Етър“

Разнообразните литературни и епични теми и използването на различни орнаменти през ислямския период оставят особен печат върху това изкуство. В съвременния период миниатюрата е също широко разпространена и следва свои собствени правила.

снимка: ЕМО „Етър“

Калиграфията е изкуство на красивото писане. Иранското калиграфско изкуство е клон от ислямското калиграфско изкуство и се ползва със значимо влияние както на територията на Иран, така и на територията на други съседни държави в Средна Азия и Индийския полуостров, повлияни от иранската култура.

снимка: ЕМО „Етър“

Освен това, че най-голям принос в превръщането на обикновеното писмо в изкуство се дължи на персите, то на тях се дължи също така и изобретяването на различните стилове калиграфско изкуство. Въпреки че тези различни стилове са имали през вековете свои последователи и в други страни, те са били най-широко разпространени на територията на Иран и други държави, като Афганистан, Пакистан и Индия. На тази географска територия калиграфското изкуство винаги е било смятано за най-възвишено сред визуалните изкуства и се е характеризирало с особено изящество и финес.

Изкуството „каламзани” в Иран има история от 7 000 години, за която свидетелстват откритите и съхранявани в Националния музей на Иран предмети на изкуството. Това изкуство бележи забележителен напредък по времето на управлението на Сефевидите (преди около 450 години) и е взаимствало и продължава да взаимства черти от определени стилове като дърворезба, релеф, ажур, арабеск и портретизъм.

Изкуството „минакари” датира хилядолетия назад. Още по времето на Кир Велики този занаят е бил практикуван в Персеполис, древната столица на Персия.

Подобен вид занаятчийско изкуство е съществувало и в Европа при келтските племена преди около 1500 години.

„Хатамкари” е един от най-известните ирански занаяти, имащ голяма художествена стойност. Този занят представлява вид инкрустация върху дърво. Самият „хатам” се състои от регулярни многостранни парченца метал или слонова кост, които се декорират ръчно върху дървото.

И до днес, школата на иранския град Исфахан е една от най-значимите и запазили се школи по „хатамкари”.

ФОТОГРАФИИТЕ СА ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ КУЛТУРНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ИРАН В СОФИЯ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица