Свържи се с нас

Култура

Копаничарят Николай Ненков: „От всяко дърво лъжица не става”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 25 юни Николай Ненков представи пред посетителите на ЕМО „Етър” един изчезващ занаят – копаничарството. Докато показва изработените от него съдове, той разказва историята си.

Преди години Николай Ненков купува къща на 150 години в габровския квартал „Етъра”. Самата обстановка го провокира да се занимава със занаят, свързан с бита на нашите предци. Избира копаничарството. Казва, че то се простира от направата на най-малките лъжици до дърворезбата. В миналото копаничарите са изработвали съдовете, използвани в домакинството.

снимка: ЕМО „Етър“

„Днес това е един от екзотичните занаяти, а „едно време” си е бил домашен мъжки занаят. Особено зимно време, мъжът сяда в къщи и си прави дървени лъжици и други съдове. С копаничарство се занимават и овчарите. То е в основата на дърворезбата. Македонците казват на дърворезбарите копаничари”, разказва какво е научил за занаята си Николай Ненков.

Той е самоук, но когато купува къщата на 150 години по неговите думи „хваща мая”. Смисълът е, че тя го е провокирала да се развива като копаничар. Не може да се издържа с този занаят, но го съхранява чрез изделията си. Николай не би направил съд от дърво, което е расло край пътя, тъй като е напоено с вещества, отразяващи се неблагоприятно върху организма на хората. Затова е критичен към вноса на китайски стоки от дърво. Смята, че не се изследват възможностите за такъв тип влияние.

снимка: ЕМО „Етър“

„Много е недооценен труда, влаган в дървените лъжици, а те са най-търсените съдове. От векове е останало, че дървената лъжица е нещо просто. Понякога е по-трудно да я изработиш, отколкото една дървена паница.”

„Богатите руснаци искат да се хранят с дървени съдове. В България една позната ми разказва, че в галерията й влязла жена, очевидно в отлично материално положение, и я попитала дали има нещо от Владимир Димитров-Майстора. Все едно е в хранителен магазин и си купува кайма”, възмущава се Николай Ненков.

снимка: ЕМО „Етър“

Копаничарството е изкуство, категоричен е той. Но казва, че не иска да се занимава с дърворезба.

„Дърворезбари в България има много. Но кой ще съхрани основата в занаята? А тя е копаничарството.”

Съдовете не могат да се изработват от всяко дърво. Николай Ненков смята, че това се дължи на различните енергии, които носят дърветата. Дървесината от трепетлика унищожава негативното в човека, но не трябва да се прекалява в използването на такива съдове. Николай не усеща енергийните влияние на дърветата, но разбира от кое може да изработи съд и от кое не, тъй като не всяко се поддава на добра обработка.

„Хората казват, че от всяко дърво свирка не става. Може да се добави, че и от всяко дърво лъжица не става”, шегува се Николай Ненков и дава пример защо се правят лъжици от върба.

„Това дърво съдържа салицил, а той е в основата на аспирина. Сега разни измислени майстори правят лъжици от бук. Но той е диво дърво, с него можеш да опушиш сланина, но съд не бива да изработваш. Добре е да се ползват плодни дървета. Старите копаничари правят от плодно дърво дори канелките за буретата.”

Докато Николай Ненков разказва за занаята си, при него се спират посетители, които проявяват интерес към изделията му. Така младият мъж научава, дългата почти метър лъжица е за разбъркване на курбан. Обработена е с естествен лак, получен от изваряването на изгнили орехови шулюпини. Самата лъжица също е от орехово дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

НМО – Габрово откри изложба в министерство на образованието

Published

on

Изложбата „Елате да живеем за нашите деца“ на Национален музей на образованието гостува в Министерството на образованието и науката. Мобилната изложба е подредена във фоайе „Ротонда“ на министерството.

Чрез богат снимков и документален материал от фонда на НМО изложбата представя в 24 табла исторически преглед на развитието на предучилищното образование в България от Възраждането до днес като част от цялостното развитие на образователната система.

Изложбата е посветена на 140 години от създаването на първата детска градина в България, открита от Никола Живков в Свищов, и 145 години от първото ръководство за предучилищно възпитание „Детинска мъдрост“.

Снимковият материал обхваща периода от първите публикации по темата от времето на Възраждането и проследява пътя на развитие до днес. В изложбата са показани оригинални материали и пособия от фонда на музея, които са използвани в работата с деца в детските градини.

Музейният разказ дава информация за световните педагози Фридрих Фрьобел, Уилям Килпатрик, Овид Декроли, Мария Монтесори и техните постижения за усъвършенстването на детските предучилищни заведения. Важна роля за предучилищното възпитание у нас оказват видни български дейци като Драган Цанков, Никола Живков, проф. Шишманов, Пенка Касабова и други.

Изложбата бе официално открита на 22 ноември от заместник- министъра на образованието и науката Мария Гайдарова, която каза: „Ние трябва да познаваме тази история, защото тя е извор на вдъхновение, гордост и мъдрост“, Зам.-министър Гайдарова подчерта ключовата роля на предучилищното образование в създаването на умения от най-ранна детска възраст, с които децата да растат спокойни, уверени и щастливи.

Тя благодари на екипа на музея в Габрово и посочи, че от неговото наследство ще черпят знания и опит бъдещите образователни дейци. На присъстващите в ротондата бе показана и презентация за историята на предучилищното образование в България, създадена с материали от фонда на НМО.

Изложбата ще гостува в МОН до 20 декември т.г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Представят в ДХС луксозния фотоалбум „Строи се монумент“

Published

on

По случай 41-вата годишнина от откриване на Дом-паметника на връх Бузлуджа, която бе на 23 август, излезе на бял свят фотоалбумът „Строи се монумент”, съобщиха от Община Габрово.

Луксозното издание, което разказва за начина, труда и строителните неволи на хората, изградили този мащабен и единствен за времето си монумент, ще бъде представено на 24 ноември от 18.00 часа в Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Книгата съдържа 363 фотоса, заснети от тримата щатни фотографи на обекта – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян и обхваща периода от началото на строителството му, поставено през 1974 година, до затварянето му през 1989 година.

Фотоалбумът издава казанлъшкият фотограф-художник Бедрос Азинян, който ще представи книгата в Габрово.

На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1 441 м до 1 432 м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло.

Построяването на Бузлуджа е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метерологични условия особено през зимата и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 – Август 1981).

По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души. Имало е строг график за всеки ден през работното време: от 9 до 12 и от 13 до 16 часа, с изключение на понеделник и вторник, когато сградата е била затворена. Не се е изисквало входна такса, а предварително писмено известие и регистрация.

Приемът е бил на всеки пълен час. В сградата групите задължително оставали заедно и извървявали фиксиран маршрут с екскурзовод. Основна забележителност е било шоуто “Звук и светлина” в основната зала на паметника. Беседите на екскурзоводите са представяли и интерпретирали както изображенията на мозайките, така и актуални теми.

Високият 70 метра пилон не е бил отворен за посетители, а достъпен само за техническо обслужване.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нови награди за изпълнители на ДФА „Габровче“

Published

on

Отново награди от престижни музикални конкурси завоюваха изпълнители от ДФА „Габровче“, с главен художествен ръководител Лъчезар Захариев. Седем певици от ансамбъла участваха в Единадесетото издание на Националния конкурс „Пиленце пее“ 2022, в който над 500 певци, танцьори, инструменталисти от страната си дадоха среща, за да покажат най – доброто от българския фолклор.

Жури, в състава на което влизат изтъкнати, популярни, доказали своите качества и уважавани личности, утвърдени специалисти във фолклорната музикална и танцова сфера, както в България, така и по света присъди Златен медал за народно пеене на Борислава Димитрова и Сребърен медал за Десислава Чакърова. Диплом за поощрение получи още един от габровските изпълнители – Деница Проданова.

Националният музикален и танцов конкурс ”Пиленце пее” 2022 се посвещава на 10 годишнината от създаването на Народно Читалище „Надка Караджова 2012”, гр. София и 85 годишнината от рождението на великата певица на България Надка Караджова.

Включено е в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от Министерството на културата на Република България. Конкурсът има за цел да съхранява, опознава, обича и разпространява българския фолклор, да открива и популяризира деца и младежи – талантливи изпълнители в музикалното и танцово изкуство. Грамота Трета награда получи Калоян Минчев, който взе участие в Националния фолклорен конкурс за изпълнители на тамбура „Руско Стефанов“.

Над 50 изпълнители взеха участие в конкурса- индивидуални, камерни формации, камерни групи, тамбурашки оркестри, разпределени в категории и възрастови групи. Изпълненията им бяха оценявани от жури в състав: председател – професор доктор Костадин Бураджиев и членове: Цветан Радков- музикален педагог и Сава Тихолов – началник отдел „Култура” в община Балчик.

Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица