Свържи се с нас

Култура

Еньовден в ЕМО Етър (снимки)

На Еньовден с Момина китка се привличат здравето и любовта, а който мине през венец – болест не го застига

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Еньовският венец на Къна Бочукова спечели първа награда от конкурса, организиран в Етнографски музей на открито „Етър” на 24 юни. Журито – Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите, Елена Минковаска и Павлина Дамянова, присъди второто място на венец, изработен от Кръстина Цветкова. Донка Дичева е трета.

снимка: ЕМО „Етър“

Еньовският венец се прави голям, колкото да може да мине човек през него. Увива се на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка и се връзва с червен конец. Билките на празничния венец трябва да са седемдесет и седем и половина, колкото са болестите, които ходят по земята. Половинката е за т.нар. „незнайна болест”. Вярва се, че ако човек мине през Еньовски венец нито една от тях няма да го застигне.

снимка: ЕМО „Етър“

Къна Бочукова спечели и във втория конкурс, организиран в ЕМО „Етър” на 24 юни – за „Еньовски венци и китка”. Майсторството на Кръстина Цветкова й донесе отново второ място, а участниците от Народно читалище „Зора 1872”, кв. Нова Махала, Габрово станаха трети.

Във всяка Момината китка са вплетени седем билки, но който я свива може да сложи още, за да привлече различни положителни влияния.

снимка: ЕМО „Етър“

Всяка девойка, дори да не е станала в ранни зори, днес има нужда от Момина китка – за здраве и любов. В ЕМО „Етър” много от момичетата, които са дошли да видят как се отбелязва Еньовден, нито са станали преди изгрева на слънцето, нито знаят как да си свият Момина китка. Но това не е проблем, има кой да им покаже. Къна Бочукова и Кръстина Цветкова свиват Момината китка, в която са вплетени седем билки.

снимка: ЕМО „Етър“

Те са – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек. Девойката добавя още няколко билки, които привличат любовта:
Омайниче, за да омайва ергените.
Лепка, за да се „лепят” по нея.
Повет, за да се усукват ергените около момата.
Любиче, за да я любят.

снимка: ЕМО „Етър“

На Еньовден билките са най-лековити. Ако човек носи дреха, боядисана с естествени багрила, то тя също има целебни свойства. На Еньовден билките дават по-наситен цвят, когато се багри с тях. Това вярва Димитринка Илиева, която на Еньовден боядисва гайтан с естествени багрила в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“

„Когато човек има болки в коляното, народът е създал една проста и ефективна рецепта. Хората знаят, че растението коноп е лековито. Увиват болното място с плат от коноп и след известно време тя отшумява.”

Димитринка Илиева извлича цвета на равнеца, една лечебна билка с особена сила. Тя дава и приятния, наситен мек цвят на зеленикаво-жълтия гайтан. Вятърът разнася дим от огъня под менчето, в което Димитринка вари билката, но хората не го отбягват. Струва им се съвсем естествено да бъдат леко опушени, нали това пак е за здраве!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Култура

Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново

Published

on

Излезе от печат последната книга на историка Димитър Минчев Димитров „Творческо наследство“. Сборникът се издава от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА. Негов редактор е Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, а коректор на изданието е Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатът е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а книжното тяло е отпечатано от „Фабер“ – Велико Търново.

В „Творческо наследство“ са поместени авторски материали за музейното дело в Дряново и Дряновския край, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат. Те разкриват аспекти от дейността на Историческия музей в Дряново по опазване и популяризиране на културното наследство.

Сборникът „Творческо наследство“ може да бъде открит в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчан онлайн от официалния сайт. През месец октомври 2025 г. предстои и неговото официално представяне, което ще се състои в града на майстор Колю Фичето.

Димитър М. Димитров е роден през 1943 г. в дряновското село Ритя. Той е историк по образование, свързва професионалното си развитие с музейното дело. Той е един от основателите на Градския исторически музей в Дряново през 1970 г. и негов директор в периода от февруари 1980 г. до януари 1984 г. Димитров активно участва в археологически разкопки на старите български столици Царевец и Преслав, крепостите „Дискодуратере“, „Стринава“ и „Боруна“ и пещерата Полички.

Зареди още

Култура

„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово

Published

on

На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.

„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).

До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.

Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.

Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.

След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.

Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица