Свържи се с нас

Култура

Всеки музей има атрактивна история, можеща да се продаде като сувенир

Всеки български музей има атрактивна история, която може да продаде на публиката като сувенир

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Българските музеи пазят във фондовете си уникални предмети, разказващи историите на различни цивилизации. Пропътували през времето и пространството, тези ценности са били докосвани от личности, които днес определяме като „велики”, от хора, за които сме забравили или от такива, за чието съществуване дори не подозираме.

Как едно мънисто с формата на скарабей, създадено във времето, когато в Египет управлява фараон Ментохотеп Четвърти, се е озовало в Родопите, заедно с кехлибарени зърна от Балтийско море?

Има ли кой да разкаже интересния им път? И биха ли били нашите съвременници заинтригувани от тази история? Съмнение няма. И кой човек не би искал да отнесе със себе си част от тази история, под формата на сувенир?

Скарабеят е открит, заедно с 28 кехлибарени зърна, в една местност близо до смолянското село Любча. „Вдън гори телилейски”, казва Таня Марева директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков”, град Смолян.

снимка: ЕМО „Етър“

Големият български египтолог д-р Васил Добрев датира скарабея. Според него, той е създаден по времето на Ментохотеп Четвърти, управлявал Египет от 1992 до 1985 година.

Таня Марева взе участие, заедно със свои колеги от различни музеи от цялата страна, в „Творческа работилница по дизайн-мислене”, водена от Делчо Делчев, представител на SmartFabLab. Работилницата бе част от проявите по време на Първия панаир на музейните сувенири, който се проведе в ЕМО „Етър” от 16 до 18 юни.

Скарабеят, атрактивна ценност от фонда на смолянския музей, предизвика съвсем естествено интереса на участниците в работилницата, които обсъдиха практически варианти за превръщането на интересни истории и предмети в сувенири.

Според Таня Марева, тази лаборатория е много интересна, а още в самото начало екипът на музея в Смолян е дал точни отговори на изпратената от ЕМО „Етър” анкета за участие в проявата.

снимка: ЕМО „Етър“

„По време на лабораторията се случи така, че цялата група работи по тема, свързана с наша културна ценност.

Как така на тази точка на Земята се срещат тези култури, отдалечени от времето и пространството? Едно символично погребение, извършено през седми век, в което има скарабей от времето на Ментохотеп и всичко това открито в наши дни.

От това искаме да направим уникален разказ, който да привлича хората в нашия музей. Те да предадат историята на своите приятели и да имат желание отново да се върнат.

По време на лабораторията, задачата беше да се направи сувенир, свързан с тези уникални ценности – скарабея и кехлибарените зърна.

Интересно предложение е да се направи 3D игра, в която скарабеят да пътува през времето и пространството и чрез случващото се да се дава историческа информация.

Някои колеги поискаха да се заложи на същността на скарабея, като символ на постоянно възраждащия се живот. Мурсалският чай или меда, с които е известен региона, могат да бъдат свързани със скарабея, като се продават заедно под формата на сувенир.

Родопският силиврек е цвете, което дълго време, дори десетилетия, може да бъде в състояние на анабиоза – да остане сухо, а след това отново да се възроди. Съчетаването му със скарабея, също символ на възраждането на живота, е една чудесна идея за сувенир, който посетителите в музея да могат да отнесат със себе си.”

Делчо Делчев, водещ на лабораторията и представител на SmartFabLab:

снимка: ЕМО „Етър“

„Искаме да представим пред музеите различен подход, да започнат сами да си изграждат отношение към сувенирната тематика. Лоша практика е търговците да предлагат някакъв сувенир да се изработи по мостра. Искаме да представим през определен казус – в случая избрахме скарабея на смолянския музей, как може на базата на реална история да се създаде сувенир. За някои музеи е по-лесно, за други – не. Понякога историята, която даден сувенир въплъщава, може да не е толкова важна за специалистите, но има значение за посетителите. По този начин в един музей може да се вкара широката публика. Сувенирът, ако е достатъчно интересен, ако служи за медия, ако разказва нещо, той може да се продава и извън музея. Самите хора, които са го закупили стават рекламни лица на музея. Това се постига, ако един сувенир е аксесоар, може да е стикер и т.н., стига да е достатъчно атрактивен и да има своята художествена стойност.

Важна задача бе да се разбере как започва измислянето на един сувенир. Голям проблем за музеите са липсващите средства. Но по време на лабораторията се оказа, че има такива, които работят с подходящи висши учебни заведения. От една страна музеят може да ползва студентите, от друга студентите могат да реализират своите практически занятия.

Самите служители в музеите могат да измислят подходящи сувенири. Музеят в Русе е създал сувенир от свой известен експонат – мамут, който може да бъде видян в естествени размери.

В ЕМО „Етър” много ни допаднаха плашилата. Около тях могат да се измислят много истории, които да бъдат продавани под формата на сувенири.

Случаят със смолянския музей и неговия скарабей е много интересен. Там могат да се измислят различни видове сувенири – по-творчески ориентирани или пък такива, които да отключват суетата на посетителите – бижутата, например. Може и да се направят сувенири, свързани с храненето. Например бурканче мед, капачката на което да разказва история, а лъжичката да завършва със скарабей.”

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица