Свържи се с нас

Култура

Всеки музей има атрактивна история, можеща да се продаде като сувенир

Всеки български музей има атрактивна история, която може да продаде на публиката като сувенир

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Българските музеи пазят във фондовете си уникални предмети, разказващи историите на различни цивилизации. Пропътували през времето и пространството, тези ценности са били докосвани от личности, които днес определяме като „велики”, от хора, за които сме забравили или от такива, за чието съществуване дори не подозираме.

Как едно мънисто с формата на скарабей, създадено във времето, когато в Египет управлява фараон Ментохотеп Четвърти, се е озовало в Родопите, заедно с кехлибарени зърна от Балтийско море?

Има ли кой да разкаже интересния им път? И биха ли били нашите съвременници заинтригувани от тази история? Съмнение няма. И кой човек не би искал да отнесе със себе си част от тази история, под формата на сувенир?

Скарабеят е открит, заедно с 28 кехлибарени зърна, в една местност близо до смолянското село Любча. „Вдън гори телилейски”, казва Таня Марева директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков”, град Смолян.

снимка: ЕМО „Етър“

Големият български египтолог д-р Васил Добрев датира скарабея. Според него, той е създаден по времето на Ментохотеп Четвърти, управлявал Египет от 1992 до 1985 година.

Таня Марева взе участие, заедно със свои колеги от различни музеи от цялата страна, в „Творческа работилница по дизайн-мислене”, водена от Делчо Делчев, представител на SmartFabLab. Работилницата бе част от проявите по време на Първия панаир на музейните сувенири, който се проведе в ЕМО „Етър” от 16 до 18 юни.

Скарабеят, атрактивна ценност от фонда на смолянския музей, предизвика съвсем естествено интереса на участниците в работилницата, които обсъдиха практически варианти за превръщането на интересни истории и предмети в сувенири.

Според Таня Марева, тази лаборатория е много интересна, а още в самото начало екипът на музея в Смолян е дал точни отговори на изпратената от ЕМО „Етър” анкета за участие в проявата.

снимка: ЕМО „Етър“

„По време на лабораторията се случи така, че цялата група работи по тема, свързана с наша културна ценност.

Как така на тази точка на Земята се срещат тези култури, отдалечени от времето и пространството? Едно символично погребение, извършено през седми век, в което има скарабей от времето на Ментохотеп и всичко това открито в наши дни.

От това искаме да направим уникален разказ, който да привлича хората в нашия музей. Те да предадат историята на своите приятели и да имат желание отново да се върнат.

По време на лабораторията, задачата беше да се направи сувенир, свързан с тези уникални ценности – скарабея и кехлибарените зърна.

Интересно предложение е да се направи 3D игра, в която скарабеят да пътува през времето и пространството и чрез случващото се да се дава историческа информация.

Някои колеги поискаха да се заложи на същността на скарабея, като символ на постоянно възраждащия се живот. Мурсалският чай или меда, с които е известен региона, могат да бъдат свързани със скарабея, като се продават заедно под формата на сувенир.

Родопският силиврек е цвете, което дълго време, дори десетилетия, може да бъде в състояние на анабиоза – да остане сухо, а след това отново да се възроди. Съчетаването му със скарабея, също символ на възраждането на живота, е една чудесна идея за сувенир, който посетителите в музея да могат да отнесат със себе си.”

Делчо Делчев, водещ на лабораторията и представител на SmartFabLab:

снимка: ЕМО „Етър“

„Искаме да представим пред музеите различен подход, да започнат сами да си изграждат отношение към сувенирната тематика. Лоша практика е търговците да предлагат някакъв сувенир да се изработи по мостра. Искаме да представим през определен казус – в случая избрахме скарабея на смолянския музей, как може на базата на реална история да се създаде сувенир. За някои музеи е по-лесно, за други – не. Понякога историята, която даден сувенир въплъщава, може да не е толкова важна за специалистите, но има значение за посетителите. По този начин в един музей може да се вкара широката публика. Сувенирът, ако е достатъчно интересен, ако служи за медия, ако разказва нещо, той може да се продава и извън музея. Самите хора, които са го закупили стават рекламни лица на музея. Това се постига, ако един сувенир е аксесоар, може да е стикер и т.н., стига да е достатъчно атрактивен и да има своята художествена стойност.

Важна задача бе да се разбере как започва измислянето на един сувенир. Голям проблем за музеите са липсващите средства. Но по време на лабораторията се оказа, че има такива, които работят с подходящи висши учебни заведения. От една страна музеят може да ползва студентите, от друга студентите могат да реализират своите практически занятия.

Самите служители в музеите могат да измислят подходящи сувенири. Музеят в Русе е създал сувенир от свой известен експонат – мамут, който може да бъде видян в естествени размери.

В ЕМО „Етър” много ни допаднаха плашилата. Около тях могат да се измислят много истории, които да бъдат продавани под формата на сувенири.

Случаят със смолянския музей и неговия скарабей е много интересен. Там могат да се измислят различни видове сувенири – по-творчески ориентирани или пък такива, които да отключват суетата на посетителите – бижутата, например. Може и да се направят сувенири, свързани с храненето. Например бурканче мед, капачката на което да разказва история, а лъжичката да завършва със скарабей.”

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица