Свържи се с нас

Култура

В ЕМО „Етър” някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, а трети от любопитство

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Не всеки може да плете, но всеки може да се научи. Плетенето има силно социално значение, тъй като сближава хората. В това са убедени участниците в инициативата „На седянка с куки и шарени кълбета”, която се проведе на 10 юни в Етнографски музей на открито „Етър”, като част от проявите, свързани със Световния ден на плетенето.

На няколко места в музея посетителите можеха да видят различни начини на плетене – с една, с две или с пет куки.

снимка: ЕМО „Етър“

Да се научиш да плетеш Калоферска дантела за един ден е невъзможно, но туристите имаха възможността да наблюдават уменията на няколко майсторки от Горна Оряховица и да чуят интересните им разкази за историята на това занятие, благодарение на което много семейства в миналото успяват да построят къщите си.

За едни плетенето успокоява, за други е интересно, за трети – кауза.

„Изплети топлина”, така са нарекли своята кампания група хора, които създават облекла за бездомните. Маргарита Соколова от София е двигател на идеята. Тя идва в ЕМО „Етър”, за да популяризира плетенето в полза на хората в нужда и около нея бързо се събират много посетители, особено деца.

снимка: ЕМО „Етър“

„Подкрепяме бездомните вече шест години. Плетем шапки, шалове и ръкавици, за да се стоплят хората в нужда в студените зимни дни. Вече сме стоплили шест хиляди бездомни”, разказва Маргарита Соколова без да спира да показва на малчуганите около себе си първите стъпки в плетенето.

снимка: ЕМО „Етър“

Деца, жени и мъже се учат да плетат, увлечени от „Мисия топлина”.

„Чрез плетенето успяваме да съберем и хората в нужда, и плетящите, и дарителите, които предоставят прежда. Не е необходимо да имаш определен социален статус, за да участваш в такава благотворителната инициатива, просто трябва да имаш желание.”

Опитът на Маргарита Соколова показва, че бездомните хора в България са много. Тя цитира становища на неправителствени организации, според които става въпрос за над 100 000 души. Официалната статистика драстично се разминава с това твърдение.

„За институциите, за да си бездомен, трябва да отговаряш на определени критерии, да пребиваваш в някакъв тип социално заведение. Много бездомни не стигат изобщо до там.”

В Луковит има жена, която спи под мост. Това казват две момичета – Божидара и Преслава на 12 години, които са седнали с куки в ръцете до Маргарита на Чардака на Табаханата в ЕМО „Етър” и се заслушват в думите й. Летните си ваканции момичетата прекарват на село и вече се замислят да помолят бабите си да ги научат да плетат.

снимка: ЕМО „Етър“

Близо до Книгопродавницата в музея жени от разградското село Побит камък обсъждат доста по-весели теми. Една от тях е: „Могат ли мъжете да се научат да плетат?”. С известно съчувствие те поглеждат куките в мъжките пръсти, бавните движения и сериозната концентрация и отсичат, че най-лесно се плете на една кука. Това предизвиква учудването на представител на силния пол, който е проявил любопитство и се е осмелил да заплете бримки от подадената му прежда.

Андон Черковски от Стара Загора насърчава съпругата си Димитринка да покаже своите умения. Семейството е дошло специално за Деня на плетенето в ЕМО „Етър”.

„Моята съпруга се научи да плете сама, ползвайки интернет. Чете много сайтове, включително и английски. Събират се с нейни приятелки и споделят опит. Заниманието е интересно, има много неща от миналото, които се преоткриват днес. Много млади хора предпочитат да си купят ръчно изработени неща – шалове, шапки, ръкавици”, уверява Андон Черковски.

Той не се колебае да доведе съпругата си в ЕМО „Етър” за Деня на плетенето, но увереността му значително спада, когато жените от разградското село Побит камък му връчват куките.

Те членуват в читалище „Самообразование” и представят плетене на една, две и пет куки. От малки са се учили да плетат от своите баби, харесва им и ги успокоява. Плетат без да поглеждат ръкоделието. Вместо това, могат да гледат сериала си. Представителките на читалището показват изплетен предмет с ширина над метър и дължина над метър и четиридесет, върху който е изобразена Богородица. Става ясно, че са го донесли да го представят в ЕМО „Етър” пред повече хора, а иначе е дарение за църквата в селото, където предстои да бъде сложен на една от стените.

снимка: ЕМО „Етър“

Плетенето с пет куки може да е голям майсторлък, но всъщност важни са естетическите качества на плетивото. Първите плетачки, които днес можеха да бъдат видени при влизане в музея изработваха плетива с една кука.

Наистина, не всеки може да плете, но всеки може да се научи. В Световния ден на плетенето на открито в ЕМО „Етър” се включиха и виртуози с куките, и любители, и начинаещи. Плетоха жени, деца и дори мъже. Някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, трети – от любопитство. Всеки с убеждението, че след Световния ден на плетенето куките и шарените кълбета трябва да станат част от ежедневието на техните семейства.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица