Свържи се с нас

Култура

В ЕМО „Етър” някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, а трети от любопитство

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Не всеки може да плете, но всеки може да се научи. Плетенето има силно социално значение, тъй като сближава хората. В това са убедени участниците в инициативата „На седянка с куки и шарени кълбета”, която се проведе на 10 юни в Етнографски музей на открито „Етър”, като част от проявите, свързани със Световния ден на плетенето.

На няколко места в музея посетителите можеха да видят различни начини на плетене – с една, с две или с пет куки.

снимка: ЕМО „Етър“

Да се научиш да плетеш Калоферска дантела за един ден е невъзможно, но туристите имаха възможността да наблюдават уменията на няколко майсторки от Горна Оряховица и да чуят интересните им разкази за историята на това занятие, благодарение на което много семейства в миналото успяват да построят къщите си.

За едни плетенето успокоява, за други е интересно, за трети – кауза.

„Изплети топлина”, така са нарекли своята кампания група хора, които създават облекла за бездомните. Маргарита Соколова от София е двигател на идеята. Тя идва в ЕМО „Етър”, за да популяризира плетенето в полза на хората в нужда и около нея бързо се събират много посетители, особено деца.

снимка: ЕМО „Етър“

„Подкрепяме бездомните вече шест години. Плетем шапки, шалове и ръкавици, за да се стоплят хората в нужда в студените зимни дни. Вече сме стоплили шест хиляди бездомни”, разказва Маргарита Соколова без да спира да показва на малчуганите около себе си първите стъпки в плетенето.

снимка: ЕМО „Етър“

Деца, жени и мъже се учат да плетат, увлечени от „Мисия топлина”.

„Чрез плетенето успяваме да съберем и хората в нужда, и плетящите, и дарителите, които предоставят прежда. Не е необходимо да имаш определен социален статус, за да участваш в такава благотворителната инициатива, просто трябва да имаш желание.”

Опитът на Маргарита Соколова показва, че бездомните хора в България са много. Тя цитира становища на неправителствени организации, според които става въпрос за над 100 000 души. Официалната статистика драстично се разминава с това твърдение.

„За институциите, за да си бездомен, трябва да отговаряш на определени критерии, да пребиваваш в някакъв тип социално заведение. Много бездомни не стигат изобщо до там.”

В Луковит има жена, която спи под мост. Това казват две момичета – Божидара и Преслава на 12 години, които са седнали с куки в ръцете до Маргарита на Чардака на Табаханата в ЕМО „Етър” и се заслушват в думите й. Летните си ваканции момичетата прекарват на село и вече се замислят да помолят бабите си да ги научат да плетат.

снимка: ЕМО „Етър“

Близо до Книгопродавницата в музея жени от разградското село Побит камък обсъждат доста по-весели теми. Една от тях е: „Могат ли мъжете да се научат да плетат?”. С известно съчувствие те поглеждат куките в мъжките пръсти, бавните движения и сериозната концентрация и отсичат, че най-лесно се плете на една кука. Това предизвиква учудването на представител на силния пол, който е проявил любопитство и се е осмелил да заплете бримки от подадената му прежда.

Андон Черковски от Стара Загора насърчава съпругата си Димитринка да покаже своите умения. Семейството е дошло специално за Деня на плетенето в ЕМО „Етър”.

„Моята съпруга се научи да плете сама, ползвайки интернет. Чете много сайтове, включително и английски. Събират се с нейни приятелки и споделят опит. Заниманието е интересно, има много неща от миналото, които се преоткриват днес. Много млади хора предпочитат да си купят ръчно изработени неща – шалове, шапки, ръкавици”, уверява Андон Черковски.

Той не се колебае да доведе съпругата си в ЕМО „Етър” за Деня на плетенето, но увереността му значително спада, когато жените от разградското село Побит камък му връчват куките.

Те членуват в читалище „Самообразование” и представят плетене на една, две и пет куки. От малки са се учили да плетат от своите баби, харесва им и ги успокоява. Плетат без да поглеждат ръкоделието. Вместо това, могат да гледат сериала си. Представителките на читалището показват изплетен предмет с ширина над метър и дължина над метър и четиридесет, върху който е изобразена Богородица. Става ясно, че са го донесли да го представят в ЕМО „Етър” пред повече хора, а иначе е дарение за църквата в селото, където предстои да бъде сложен на една от стените.

снимка: ЕМО „Етър“

Плетенето с пет куки може да е голям майсторлък, но всъщност важни са естетическите качества на плетивото. Първите плетачки, които днес можеха да бъдат видени при влизане в музея изработваха плетива с една кука.

Наистина, не всеки може да плете, но всеки може да се научи. В Световния ден на плетенето на открито в ЕМО „Етър” се включиха и виртуози с куките, и любители, и начинаещи. Плетоха жени, деца и дори мъже. Някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, трети – от любопитство. Всеки с убеждението, че след Световния ден на плетенето куките и шарените кълбета трябва да станат част от ежедневието на техните семейства.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица