

Култура
В ЕМО „Етър” някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, а трети от любопитство

снимка: ЕМО „Етър“
Не всеки може да плете, но всеки може да се научи. Плетенето има силно социално значение, тъй като сближава хората. В това са убедени участниците в инициативата „На седянка с куки и шарени кълбета”, която се проведе на 10 юни в Етнографски музей на открито „Етър”, като част от проявите, свързани със Световния ден на плетенето.
На няколко места в музея посетителите можеха да видят различни начини на плетене – с една, с две или с пет куки.

снимка: ЕМО „Етър“
Да се научиш да плетеш Калоферска дантела за един ден е невъзможно, но туристите имаха възможността да наблюдават уменията на няколко майсторки от Горна Оряховица и да чуят интересните им разкази за историята на това занятие, благодарение на което много семейства в миналото успяват да построят къщите си.
За едни плетенето успокоява, за други е интересно, за трети – кауза.
„Изплети топлина”, така са нарекли своята кампания група хора, които създават облекла за бездомните. Маргарита Соколова от София е двигател на идеята. Тя идва в ЕМО „Етър”, за да популяризира плетенето в полза на хората в нужда и около нея бързо се събират много посетители, особено деца.

снимка: ЕМО „Етър“
„Подкрепяме бездомните вече шест години. Плетем шапки, шалове и ръкавици, за да се стоплят хората в нужда в студените зимни дни. Вече сме стоплили шест хиляди бездомни”, разказва Маргарита Соколова без да спира да показва на малчуганите около себе си първите стъпки в плетенето.

снимка: ЕМО „Етър“
Деца, жени и мъже се учат да плетат, увлечени от „Мисия топлина”.
„Чрез плетенето успяваме да съберем и хората в нужда, и плетящите, и дарителите, които предоставят прежда. Не е необходимо да имаш определен социален статус, за да участваш в такава благотворителната инициатива, просто трябва да имаш желание.”
Опитът на Маргарита Соколова показва, че бездомните хора в България са много. Тя цитира становища на неправителствени организации, според които става въпрос за над 100 000 души. Официалната статистика драстично се разминава с това твърдение.
„За институциите, за да си бездомен, трябва да отговаряш на определени критерии, да пребиваваш в някакъв тип социално заведение. Много бездомни не стигат изобщо до там.”
В Луковит има жена, която спи под мост. Това казват две момичета – Божидара и Преслава на 12 години, които са седнали с куки в ръцете до Маргарита на Чардака на Табаханата в ЕМО „Етър” и се заслушват в думите й. Летните си ваканции момичетата прекарват на село и вече се замислят да помолят бабите си да ги научат да плетат.

снимка: ЕМО „Етър“
Близо до Книгопродавницата в музея жени от разградското село Побит камък обсъждат доста по-весели теми. Една от тях е: „Могат ли мъжете да се научат да плетат?”. С известно съчувствие те поглеждат куките в мъжките пръсти, бавните движения и сериозната концентрация и отсичат, че най-лесно се плете на една кука. Това предизвиква учудването на представител на силния пол, който е проявил любопитство и се е осмелил да заплете бримки от подадената му прежда.
Андон Черковски от Стара Загора насърчава съпругата си Димитринка да покаже своите умения. Семейството е дошло специално за Деня на плетенето в ЕМО „Етър”.
„Моята съпруга се научи да плете сама, ползвайки интернет. Чете много сайтове, включително и английски. Събират се с нейни приятелки и споделят опит. Заниманието е интересно, има много неща от миналото, които се преоткриват днес. Много млади хора предпочитат да си купят ръчно изработени неща – шалове, шапки, ръкавици”, уверява Андон Черковски.
Той не се колебае да доведе съпругата си в ЕМО „Етър” за Деня на плетенето, но увереността му значително спада, когато жените от разградското село Побит камък му връчват куките.
Те членуват в читалище „Самообразование” и представят плетене на една, две и пет куки. От малки са се учили да плетат от своите баби, харесва им и ги успокоява. Плетат без да поглеждат ръкоделието. Вместо това, могат да гледат сериала си. Представителките на читалището показват изплетен предмет с ширина над метър и дължина над метър и четиридесет, върху който е изобразена Богородица. Става ясно, че са го донесли да го представят в ЕМО „Етър” пред повече хора, а иначе е дарение за църквата в селото, където предстои да бъде сложен на една от стените.

снимка: ЕМО „Етър“
Плетенето с пет куки може да е голям майсторлък, но всъщност важни са естетическите качества на плетивото. Първите плетачки, които днес можеха да бъдат видени при влизане в музея изработваха плетива с една кука.
Наистина, не всеки може да плете, но всеки може да се научи. В Световния ден на плетенето на открито в ЕМО „Етър” се включиха и виртуози с куките, и любители, и начинаещи. Плетоха жени, деца и дори мъже. Някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, трети – от любопитство. Всеки с убеждението, че след Световния ден на плетенето куките и шарените кълбета трябва да станат част от ежедневието на техните семейства.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 5 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 7 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 7 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата
-
Културапреди 6 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа
-
Новинипреди 6 дни
„Най-добрата реклама за всеки лекар е пациентът. Вие сте пример“
-
Кримипреди 6 дни
Арестуваха млад мъж заради палеж на „Мерцедес“ в Севлиево
-
Новинипреди 6 дни
Първият спортно-терапевтичен център в Габрово ще заработи съвсем скоро
-
Новинипреди 6 дни
Областният управител прие в кабинета си здравния министър