

Новини
Честваме Гергьовден – Ден на храбростта и Българската армия!
На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.
Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.
Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

снимка: Oborishte.bg
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.
Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор[. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото:
Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.
В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.
На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
Аргументи.бг
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово


На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.
„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).
До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.
Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.
Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.
След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.
Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.


Култура
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите


На тържествена церемония по време на Майсторската вечер в музей „Етър“ бяха обявени победителите в Международното състезание, част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти. Събитието събра участници от Малта, Унгария, Молдова, Северна Македония, Латвия, Китай и България.

В продължение на три дни майстори показаха умения и креативност, като изработваха лазарски накит за глава от мъниста – образец от XIX век, предоставен от ИЕФЕМ – БАН. Второто изделие бе по избор, вдъхновено от традициите на страната, която представляват. В Младежката секция студенти от катедра „Метал“ на Националната художествена академия се състезаваха с родопски накит – тумбалки, известен със своята пъстрота.

Най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“ – замина за Унгария. Победител стана Сцидония Петер, която получи и парична премия от 2 500 лв., както и правото на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г. Призът връчи доц. Мирена Златева, председател на журито.
Жаклин Фава от Малта бе удостоена със специалната награда на Община Габрово – 2 000 лв. и грамота. Наградата връчи зам.-кметът Невена Минева. Лайла Пукет от Латвия получи специалната награда на РЕМО „Етър“ – 1 500 лв. и грамота. Отличието връчи проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея. У Вейченг от Китай, единственият мъж в състезанието, бе отличен с наградата „От майстор на майстор“ – 300 лв., осигурени от етърския ножар Андрей Андреев. Призът връчи главният уредник Росица Бинева.

В младата генерация златните ръце бяха на Ема Славкова от България. Тя спечели „Бронзова хлопка“, 800 лв. и право на изложба-базар в „Етър“ през 2027 г. Наградата връчи Величка Георгиева от Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти.
Журито бе ръководено от доц. д-р Мирена Златева – ръководител на Ателие „Ювелирна пластика и дизайн на бижута“ при НХА – София. Членове: Десислава Тихолова – уредник в отдел „Етнография“ при РИМ – Русе и докторант към ИЕФЕМ – БАН Рени Хаим Бахнева – художник на свободна практика д-р Ирина Димитрова – главен асистент в Научната група на РЕМО „Етър“.

Всяко изработено украшение бе повече от накит – то беше жива памет, вплела нишките на различни народи в едно цяло. Международното състезание в „Етър“ отново доказа, че занаятите са универсален език, който свързва културите отвъд граници и време.


Икономика
Реч за състоянието на Съюза

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще произнесе годишната си реч за състоянието на Съюза на 10 септември (сряда) от 10.00 ч. българско време пред членовете на Европейския парламент в Страсбург.
От избор към действие: как ЕС се справя с днешните предизвикателства
През юни 2024 г. близо 200 милиона европейци гласуваха на европейските избори — най-високата избирателна активност от 20 години насам. Това показа, че гражданите се интересуват от ЕС и искат той да намери решения на най-големите предизвикателства.
От декември 2024 г. новата Европейска комисия се съсредоточи върху изграждането на една по-силна и по-устойчива Европа. Тя стимулира икономиката, инвестира в умения и жилища, осигурява енергия на достъпни цени и подпомага иновациите в области като чистите технологии и изкуствения интелект (ИИ). Същевременно ЕС задълбочава глобалните партньорства, поема по- голяма отговорност за собствената си отбрана и твърдо подкрепя Украйна. В перспектива модернизираният бюджет на ЕС от 2028 г. нататък ще осигури необходимата гъвкавост и амбиция за справяне с бъдещи кризи. Силата на Европа е в единството — заедно можем да отвърнем на днешните предизвикателства.
Речта за състоянието на Съюза
Речта за състоянието на Съюза (SOTEU) е годишната реч, произнасяна от председателя на Европейската комисия пред Европейския парламент, в която се определят приоритетите на Съюза за следващата година. Това е ключов момент за демокрацията в ЕС. Речта е последвана от дебат с членовете на Европейския парламент, който допринася за засилване на отчетността.
Първата за настоящия мандат на Комисията реч за състоянието на Съюза ще очертае общите постижения, предизвикателства и приоритети на ЕС и ще обяви нови инициативи за следващата година. Речта е знаково събитие в началото на новия политически сезон в ЕС. Речта и дебатът с членовете на ЕП допринасят за отчетността и за изграждането на по-прозрачен и демократичен Съюз. Тази година речта ще бъде на 10 септември 2025 г. от 10 часа българско време.
Речта и пленарният дебат ще се предават на живо с превод на български език на уебсайта и Фейсбук страницата на Представителството на ЕК в България, страницата във фейсбук на Европа директно Габрово, както и по БНТ 2, Нованюз, Евронюз и коментарно студио в предаването на Жени Атанасова “Светът и ние” по БНТ1.

-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Новинипреди 5 дни
140 години от Съединението
-
Новинипреди 6 дни
Габрово ще почете Деня на Съединението – 6 септември
-
Културапреди 5 дни
Международен панаир на занаятите в „Етър“-а
-
Новинипреди 5 дни
От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост
-
Новинипреди 3 дни
Празнуваме 140 години от Съединението на България!
-
Новинипреди 3 дни
Габрово и Севлиево се изправят на футболния терен за дерби
-
Кримипреди 4 дни
Инцидент с велосипедист край Яворец