Свържи се с нас

Новини

Област Габрово продължава да се топи и застарява

Published

on

снимка: Тодор Тодоров, фото „Спринт“

Към 31.12.2016 година населението на област Габрово е 112 334 души, което представлява 1.6% от населението на страната и 13.9% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2015 г. населението на областта намалява с 1 938 или с 1.7%, като най-голямо е в община Трявна – с 2.0% , следвана от община Габрово – 1.8% и Дряново и Севлиево с 1.5%.

Мъжете в областта са 54 239 (48.3%), а жените 58 095 (51.7%) или на 1000 мъже се падат 1071 жени. Броят на мъжете преобладава до 50 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на област Габрово.

Продължава процесът на застаряване на населението в Габровска област. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 316 или 27.9% от населението на областта, като най-висок е този дял в общините Трявна – 31.1%, Дряново – 30.5%, Габрово – 27.5% и Севлиево – 26.8%.

В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените над 65 и повече годишна възраст е 32.4%, а на мъжете е 23.1%, като тази разлика се дължи на повишената смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в областта са 12 758 или 11.4% от общото население, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен –
18.2%, и Бургас – 15.4% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 11.4%, и Смолян – 11.5%. В регионален аспект делът на лицата под 15 години е най-висок в общините Севлиево и Дряново – съответно 12.8% и 11.4%, а най-нисък в община Трявна – 9.1%.

Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 64.6 %, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат малко повече от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2015 г. този коефициент е бил 63.4%.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 58.0%, отколкото в селата – 102.1%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 47.5 години през 2015 г. нараства на 47.7 години в края на 2016 година.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 46.5 години, а в селата – 53.6 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 62 675 души, или 55.8% от населението на областта, като мъжете са 33 836, а жените – 28 839 души. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с 1345 души, или със 2.1% спрямо предходната година.

Към края на 2016 г. в над трудоспособна възраст са 36 025 души, или 32.1%, а под трудоспособна възраст – 13 634 души, или 12.1% от населението на областта.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2016 г. в областта това съотношение е 48. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.

Към 31.12.2016 г. в градовете на област Габрово живеят 91 904 души, или 81.8%, а в селата – 20 430 души, или 18.2% от населението на областта.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост
През 2016 г. в областта са регистрирани 734 родени деца, като от тях 727 (99.0%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 67 деца, или с 8.4%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. е 6.4‰, а през предходната 2015 г. – 6.9‰.
Броят на живородените момчета 366, а този на живородените момичета е 361.

Раждаемостта в област Габрово е с най-ниски стойности (6.4‰) спрямо средната за страната, а най-висока е в област Сливен – 12.2‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2016 г. е 20 517 души, като спрямо предходната година намалява с 569.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.41. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.14, а през 2015 г. – 1.47.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.4 години през 2015 г. на 27.6 години през 2016 година.

През 2016 г. броят на извънбрачните живораждания е 508 или 69.9% от всички живораждания. Относителният дял на извънбрачните живораждания в селата (71.1%) е по-нисък отколкото в градовете (69.6%). В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните живораждания в общините Трявна (84.4%) и Габрово (69.8%).

Смъртност
Броят на умрелите лица в областта през 2016 г. е 2169 души, а коефициентът на обща смъртност – 19.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 65, или с 2.9%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (20.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.2‰). През 2016 г. продължават силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (34.5‰) отколкото в градовете (15.7‰).

Показателят за преждевременната смъртност през 2016 г. (16.4%) се увеличава спрямо предходната 2015 г. (16.5%). В стойностите на показателя за преждевременната смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 10.3% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 22.2%.

През 2016 г. в областта са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.5‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 11.8‰, през 2005 г. – 6.4‰, а през 2015 – 3.8‰.

Бракове и бракоразводи
През 2016 г. са регистрирани 311 юридически брака – с 1.3% повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност1 е 2.7‰. Основна част от всички регистрирани бракове (268) са сред населението в градовете.

За 79.1% от жените и 79.4% от мъжете, сключили граждански брак през 2016 г., той е бил първи.
Броят на разводите в Габровска област през 2016 г. е 165, или с 3.5% по-малко от регистрираните през 2015 година. От всички прекратени бракове 84.8% се отнасят за населението в градовете.
Вътрешна миграция

През 2016 г. в Габровска област са се заселили 1675 души, а са се изселили 2171 или механичният прираст има отрицателна стойност – минус 496.

Естествен и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2016 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово е намаляло с 1442 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 12.7‰ . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 9.2‰, а в селата – минус 28.3‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

Област Габрово се нарежда на 4 място сред областите с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст.

Източник: Статистически изследвания – Габрово при ТСБ – СЕВЕР.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

РИОСВ събра институциите заради кафявата мечка

Published

on

РИОСВ – Велико Търново проведе работна среща с представители на отговорни институции и организации, имащи правомощия за действия при получени сигнали за навлизане на кафява мечка в населените места. В срещата взеха участие служители на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, Северноцентрално държавно предприятие ДП – гр. Габрово, ТП Държавно горско стопанство Плачковци, ТП Държавно ловно стопанство „Росица“, общините Габрово и Дряново, Областна дирекция по безопасност на храните – Габрово и ОД на МВР – Габрово, Ловно-рибарските дружествa „Стринава“ – Дряново и „Бедек“ – Трявна.

Основната цел на срещата бе да се направи организация, която да гарантира спазването на утвърдения от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите „Протокол за работа при получен сигнал за кафява мечка, навлезнала в границите на населено място създаваща заплаха за живота и здравето на хора и селскостопанските животни“.

По време на срещата стана ясно, че всички присъстващи са запознати с протокола, както и с информацията, изпратена от МЗХ до областните управители и кметове на общини и имат готовност да реагират, съгласно протокола, в рамките на своите компетенции. РИОСВ изиска актуализация на заповедите с определените длъжностни лица за реакция в институциите, в които са настъпили промени.

Протоколът за работа се прилага от месец ноември 2025 г. Той детайлно описва необходимите действия, които следва да бъдат предприети при възникване на ситуация с навлизане на мечка в населено място.

По време на срещата бяха обсъдени случаи от практиката, като особен акцент беше поставен на коректното подаване на сигнали с достоверна и точна информация, на базата на които да бъде извършена адекватна проверка, с участието на отговорните институции.

При установяване на щети от мечка, от представителни на компетентните институции, се следват изискванията на утвърдените със Заповед № РД-152/25.02.2025 г. на Министъра на околната среда и водите „Вътрешни правила за изплащане на щети от кафява мечка в министерство на околната среда и водите“. Заявяването на щети става с незабавен сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство. Следите на мястото на нападението трябва да са запазени и обстановката – непроменена, за да се докаже, че вредата е нанесена от кафява мечка. Подаващите жалбата трябва да имат документ за собственост и регистрация на имуществото, разрешително или договор за ползване на пашата в съответното място.

Проверява се дали са взети всички възможни превантивни мерки, съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. Комисия установява размера на щетите.

През 2024 г. в РИОСВ – Велико Търново са постъпили 7 сигнала за щети от мечка, основно за унищожаване на пчелни семейства и пчелни рамки, нападение на зайци, кокошки-носачки, теле. Сигналите са за землището на с. Баланите в община Габрово и селата Стоките, Тумбалово и Угорелец в община Севлиево. Поисканите обезщетения за собствениците са в общ размер на 2277 лв. по шест от сигналите.

През 2025 г. в РИОСВ – Велико Търново са постъпили 27 сигнала за щети от мечка, основно за унищожаване на пчелни семейства, пчелни рамки и кошери и един за домашни животни. Постъпили са сигнали за гр. Габрово (2) и за селата Драгиевци, Райновци, Новаковци и Чавеи в община Габрово (общо 6 сигнала). Останалите 21 сигнала за щети от мечка са в община Севлиево – махалите на с. Стоките (14) и землищата на селата Кръвеник (2), Столът, Млечево, Бериево, Душевски колиби и Сенник.

Поисканите обезщетения за собствениците са в общ размер на 28 206 лв. по 13 от сигналите. От началото на 2026 г. до момента не са постъпвали сигнали за навлизане на мечки в населените места и посегателства върху имущество.

Зареди още

Новини

11 ноември е Ден на национален траур

Published

on

С Решение на Министерски съвет 11 ноември е обявен за Ден на национален траур в памет на жертвите, загинали при при двете верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“.

Със свалени знамена държавни и общински институции ще изразят съпричастност и най-дълбоки съболезнования към семействата и близките на загиналите.

Поклон пред паметта на загиналите!

Зареди още

Икономика

Фирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски

Published

on

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2026 година. Тъй като тази година 15 ноември е в неделя, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 16 ноември, понеделник.

На 1 декември изтича и срокът за плащане на авансовата вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 година. Лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.

Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по- ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията 04имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е- портала на НАП.

За коригиране на месечната авансова вноска за ноември 2026 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г. и вноската да бъде платена до тази дата. За коригиране на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 г. е необходимо декларацията да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2026 г.

Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център: 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица