Новини
Област Габрово продължава да се топи и застарява
снимка: Тодор Тодоров, фото „Спринт“
Към 31.12.2016 година населението на област Габрово е 112 334 души, което представлява 1.6% от населението на страната и 13.9% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2015 г. населението на областта намалява с 1 938 или с 1.7%, като най-голямо е в община Трявна – с 2.0% , следвана от община Габрово – 1.8% и Дряново и Севлиево с 1.5%.
Мъжете в областта са 54 239 (48.3%), а жените 58 095 (51.7%) или на 1000 мъже се падат 1071 жени. Броят на мъжете преобладава до 50 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на област Габрово.
Продължава процесът на застаряване на населението в Габровска област. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 316 или 27.9% от населението на областта, като най-висок е този дял в общините Трявна – 31.1%, Дряново – 30.5%, Габрово – 27.5% и Севлиево – 26.8%.
В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените над 65 и повече годишна възраст е 32.4%, а на мъжете е 23.1%, като тази разлика се дължи на повишената смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в областта са 12 758 или 11.4% от общото население, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен –
18.2%, и Бургас – 15.4% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 11.4%, и Смолян – 11.5%. В регионален аспект делът на лицата под 15 години е най-висок в общините Севлиево и Дряново – съответно 12.8% и 11.4%, а най-нисък в община Трявна – 9.1%.
Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 64.6 %, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат малко повече от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2015 г. този коефициент е бил 63.4%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 58.0%, отколкото в селата – 102.1%.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 47.5 години през 2015 г. нараства на 47.7 години в края на 2016 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 46.5 години, а в селата – 53.6 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 62 675 души, или 55.8% от населението на областта, като мъжете са 33 836, а жените – 28 839 души. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с 1345 души, или със 2.1% спрямо предходната година.
Към края на 2016 г. в над трудоспособна възраст са 36 025 души, или 32.1%, а под трудоспособна възраст – 13 634 души, или 12.1% от населението на областта.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2016 г. в областта това съотношение е 48. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.
Към 31.12.2016 г. в градовете на област Габрово живеят 91 904 души, или 81.8%, а в селата – 20 430 души, или 18.2% от населението на областта.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2016 г. в областта са регистрирани 734 родени деца, като от тях 727 (99.0%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 67 деца, или с 8.4%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. е 6.4‰, а през предходната 2015 г. – 6.9‰.
Броят на живородените момчета 366, а този на живородените момичета е 361.
Раждаемостта в област Габрово е с най-ниски стойности (6.4‰) спрямо средната за страната, а най-висока е в област Сливен – 12.2‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2016 г. е 20 517 души, като спрямо предходната година намалява с 569.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.41. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.14, а през 2015 г. – 1.47.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.4 години през 2015 г. на 27.6 години през 2016 година.
През 2016 г. броят на извънбрачните живораждания е 508 или 69.9% от всички живораждания. Относителният дял на извънбрачните живораждания в селата (71.1%) е по-нисък отколкото в градовете (69.6%). В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните живораждания в общините Трявна (84.4%) и Габрово (69.8%).
Смъртност
Броят на умрелите лица в областта през 2016 г. е 2169 души, а коефициентът на обща смъртност – 19.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 65, или с 2.9%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (20.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.2‰). През 2016 г. продължават силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (34.5‰) отколкото в градовете (15.7‰).
Показателят за преждевременната смъртност през 2016 г. (16.4%) се увеличава спрямо предходната 2015 г. (16.5%). В стойностите на показателя за преждевременната смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 10.3% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 22.2%.
През 2016 г. в областта са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.5‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 11.8‰, през 2005 г. – 6.4‰, а през 2015 – 3.8‰.
Бракове и бракоразводи
През 2016 г. са регистрирани 311 юридически брака – с 1.3% повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност1 е 2.7‰. Основна част от всички регистрирани бракове (268) са сред населението в градовете.
За 79.1% от жените и 79.4% от мъжете, сключили граждански брак през 2016 г., той е бил първи.
Броят на разводите в Габровска област през 2016 г. е 165, или с 3.5% по-малко от регистрираните през 2015 година. От всички прекратени бракове 84.8% се отнасят за населението в градовете.
Вътрешна миграция
През 2016 г. в Габровска област са се заселили 1675 души, а са се изселили 2171 или механичният прираст има отрицателна стойност – минус 496.
Естествен и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2016 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово е намаляло с 1442 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 12.7‰ . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 9.2‰, а в селата – минус 28.3‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
Област Габрово се нарежда на 4 място сред областите с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст.
Източник: Статистически изследвания – Габрово при ТСБ – СЕВЕР.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.
Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.
Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.
Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.
Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.
Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.
По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.
Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.
В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.
Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.
„Янтра“ приема елитния „Локомотив“ (Пловдив) в двубой от 1/16-финалите на турнира Sesame Купа на България. Срещата с двукратния носител на трофея е в петък от 19:00 часа на стадион „Христо Ботев“ в Габрово.
Това няма да бъде първият сблъсък между двата отбора в турнира. Историята помни няколко интересни двубоя между тях, както и любопитни статистически факти от срещите им в елита на българския футбол. През сезон 1991/1992 „Янтра“ и „Локомотив“ отново се срещат на фазата на 1/16-финалите. Тогава и двата отбора са част от елита, а според регламента победителят се определя в два мача на разменено гостуване. Габровският тим печели домакинството си с 2:0, с голове на Ацаров и Богомилов, а реваншът в Пловдив завършва без голове. Така „Янтра“ продължава към осминафиналите, където е спрян от силния състав на „Сливен“, който година по-рано печели Купата на стадион „Христо Ботев“ в Габрово след паметна победа с 2:0 над ЦСКА.
През сезон 2002/2003 жребият отново противопоставя „Янтра“ и „Локомотив“ на 1/16-финалите. По това време габровският тим се състезава в „Б“ група. Този път пловдивчани печелят и двата мача – 2:1 в Габрово и 3:0 в Пловдив. Равносметката от срещите между двата съперника на ниво „А“ група е в полза на „Локомотив“. Пловдивчани имат осем победи, пет от двубоите са завършили наравно, а „Янтра“ е записала два успеха.
Паметен остава първият триумф на габровския тим в Пловдив през сезон 1970/1971 – първия му след влизането в „А“ група. Тогава под името „Чардафон-Орловец“ отборът надиграва „Локомотив“, в чийто състав е Христо Бонев, с 4:2 като гост.
Особено любопитен е и двубоят между двата тима в Пловдив през сезон 1973/1974. „Янтра“ отбелязва цели пет гола, но въпреки това губи със 7:5. Срещата остава сред най-резултатните в историята на българския елит с общо 12 попадения. Габровци успяват да наваксат изоставане от 5:1 и да намалят разликата до 6:5, но четири минути преди края Христо Бонев носи победата на „Локомотив“.
Любопитен факт преди предстоящия двубой е, че и в двата състава има футболисти, които са носили екипа на съперника. В настоящия състав на „Янтра“ това са трима играчи – Асен Георгиев, Мартин Райнов и Айвън Ангелов. Асен Георгиев е част от историята на „Локомотив“ при първия триумф на пловдивчани с Купата на България.
През сезон 2018/2019 той е в състава на Бруно Акрапович, който печели трофея след победа с 1:0 над градския съперник „Ботев“ във финала. Георгиев взема участие и в петте мача на „Локомотив“ в турнира през тази кампания. Мартин Райнов на два пъти е обличал екипа на пловдивския клуб, а Айвън Ангелов е част от състава на „Локомотив“ през сезон 2021/2022, когато участва с тима и в квалификациите за Лигата на конференциите.
Основен футболист в настоящия състав на пловдивчани пък е габровецът Ивайло Иванов. Той показа потенциала си с екипа на „Янтра“ в трудните първи три сезона след завръщането на отбора в професионалния футбол. Впоследствие бе привлечен от ЦСКА 1948 в Първа лига, а по-късно стана част от „Локомотив“ (Пловдив). Днес 24-годишният габровски талант има над 110 мача за „смърфовете“ и е твърд титуляр в състава на Душан Косич.
Предстоящият двубой за Купата на България ще събере отново два отбора с история на терена, а за „Янтра“ това е възможност да добави нова паметна страница към съперничеството с пловдивския клуб.
-
Новинипреди 7 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 7 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Новинипреди 7 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 4 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 3 дниМъж падна от мост в река Росица
-
Културапреди 2 дни„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври
-
Културапреди 3 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се върна на победния път след успех над лидера Вихрен