Благодарение на легитимирането му от Бойко Борисов този политически парий се превърна в балансьор.

В края на миналата работна седмица, когато се разигра боят пред софийската джамия, той изглеждаше като грозна и безотговорна предизборна акция на “Атака”. Такива националистите периодично спретват, за да напомнят, че съществуват. Те бяха рядкост в началото на мандата на ГЕРБ и завършваха безславно. Като инициативата за референдум срещу новините на турски език по БНТ или като протестния митинг, когато ГЕРБ отказа да гласува декларацията за геноцида срещу арменците.

Естествено, с наближаването на изборите тези акции зачестиха. Дори стана и забавно – Волен Сидеров скочи на вицето Цветанов с искане за оставка. Та, нали довчера националистическият лидер лъскаше подметките на силовия министър и се надпреварваха за ролята на мъжка секретарка на премиера. Но забавното продължи твърде кратко.

Случилото се в петък се оказа нещо много повече –

мащабна и добре планирана провокация срещу етническия мир

А той, комай, е единственото голямо и безспорно постижение на 22-годишния ни преход. Провокацията бе продължена с безпрецедентен бой в студиото на БНР, което най-малкото показва, че тонът и откритата агресия няма да стихват. И изобщо не става дума за това, че някой си е изпуснал нервите. Не е трудно да прогнозираме какво ще организират щурмоваците на Сидеров в близко време: опити за политизиране на църковни и национални празници, побоища в местните общности, нарастване на агресията в интернет-пространството.

В тези условия “Атака” и нейните оратори ще поставят на нов глас старите сюжети – за геноцида, за милиардите, които ни дължи Турция, за корупцията на Догановите обръчи, и т.н. Все теми, по които най-малко може да има напредък, ако се поставят с истерично, но ефектно, кресчендо. Темите са сериозни и се решават с дебат, а не с крясъци и побоища. Впрочем, крясъците и окървавените лица, са и най-ефектното алиби никога да не бъдат поставени сериозно в институциите, а всичко да продължи постарому. Но това обикновените атакисти, разбира се, не го знаят и не могат да го проумеят

Или накратко казано, какво ни чака? Налагането на етническата тема като водеща не само в изборното време, а и в рамките на ежедневието ни. При това не с фронт до вота, а много по-дълъг, създавайки разделителни линии в обществото.

По-опасното е, че  всичко това ще става под благия поглед на Бойко Борисов, който неусетно смени тона на възмущение с тон на успокоително отношение – не коментирал другите партии, не било страшно, защото идвали избори. Смяната в тона има своята логика – за Бойко Борисов ще е много по-изгодно изборите да се проведат в условия на етническо напрежение, което да отнеме публичната енергия, отколкото на социално-икономическо напрежение, което ще напомни за провалите на властта в средата на мандата. Той, типично, успя отново да демонстрира две реакции. Първата, направена в чужбина, бе остра и негативна – бил готов да си ходи от властта, но да не търпи ултиматуми и провокации. Втората – за домашна употреба, бе споменатата малко по-горе. Имаше и трета – подобна на първата, но когато усети, че работата става дебела. Щом има трета, то сигурно ще има и четвърта, и пета…

Другият благ поглед е този на прокуратурата,

която отдавна служи като поделение на партийната централа на ГЕРБ. Примери, колкото искате – послушни и мигновени реакции на оневиняване, когато министър Цветанов чете СРС-та или произнася присъди от трибуната на парламента, или когато арестуват, например, Тенчо Попов или Николай Цонев – тогава прокурорът дори се държеше като отрядник на ДС. Сега прокуратурата вече няколко дни си мълчи услужливо по ключовия въпрос за имунитета на Волен Сидеров, който е на път да подпали етническия мир. И побърза да уточни, че нямало никакви, ама абсолютно никакви, основания за забрана на “Атака”, въпреки че такива се виждат чак в Брюксел, при това в средите на либералите. А за тях “забраната” и “ограничението” са мръсни думи.

В същата тази прокуратура за цялата история ще го отнесат не реалните виновници, а няколко от скинарите от агитката на националиста, които в петък обикаляха софийските улици в униформи на щурмоваци и с черни тениски. Като оживяла сцена от филм за Германия през  1933-а.  Друг въпрос е, че и те ще бъдат наказани най-много за дребно хулиганство, все едно, че са се облекчавали в градската градина или са счупили някое стъкло на физкултурния салон в училище.

Вярно, че на Сидеров не му е за първи път. Какво толкова? През 2005 година с влизането на “Атака” в парламента станаха ежедневие подобни провокации. Националистическият лидер решаваше много от проблемите си с бой – били те с шофьор, дръзнал да изпревари височайшия му кортеж (като че ли никой не се запита и тогава откъде той може да ползва автомобил, по-луксозен от този на повечето депутати и министри), било със стюардесите в “Луфтханза”, било с екип на някоя турска телевизия. Провокативни думи той използваше по адрес на всички – на политическата класа, на опонентите, на президента, на напусналите партията му. Тоест – вярно е, нищо ново. Но тогава това бяха думи и действия на политическа сила и лидер, с които никой не желаеше да седне на една маса, никой не признаваше и никой не легитимираше като фактор в политиката. В онези периоди побойникът беше напълно изолиран и от управляващи, и от опозиция, и от медиите, в които се появяваше само благодарение на поредното си “геройство”.

Вярно, че достигна втори тур на президентските избори през 2006 година, но отново бе изолиран от всички други политически фактори. Покрай него

българската политическа класа получи един ценен, но ненаучен урок

– призивът на лидера на ЕНП в Европарламента, на най-дългогодишния евродепутат в историята, на водача на европейската десница Пьотеринг. Той призова българите отдясно да гласуват за Първанов, въпреки, че е от БСП, само и само да не се даде шанс на Сидеров да се докопа до президентския пост. Това бе провокаторът Сидеров тогава. Едно голямо нищо, имащо свойството да крещи. Днес Сидеров е медиен герой, коалиционен партньор и водещ политик.

Точно затова днес провокацията е сериозна.  Именно, защото “Атака” е основен политически фактор и ключ към съществуването на правителството на Бойко Борисов. И трябва ясно да се каже кой е виновен за този позорящ България факт. Сидеров бе легитимиран от ГЕРБ като такъв малко преди, а основно –  след изборите, с активната помощ от старата десница в лицето на СДС и ДСБ. Въпреки че последните се скараха с Волен Сидеров за това кой повече трябва да бъде обичан от Бойко Борисов. Така или иначе дружно тези партии превърнаха доскорошния политически парий в балансьор, който ще държи властта на кабинета. И още – във фактор, който ще бъде обгрижван и тиражиран от послушните на властта медии, в лидер, който ще получава шумни постове. Като председател на парламентарната комисия за ДАНС. Негов депутат пък нарочно бе оставен за още една сесия начело на комисията за борба с корупцията. Странно е как човекът, който е готов да подпали българско Косово за някой и друг процент може да отговаря и да борави с тайните на ДАНС?

ГЕРБ и “Атака” нямали коалиционно споразумение. Формално нямат, но как е реално? Преди дни, когато се гласуваше съставът на комисията по предотвратяване на конфликт на интереси, лидерът на ГЕРБ в парламента Красимир Велчев призна, че депутатите от партията са инструктирани да гласуват задължително за своя кандидат и за този на “Атака”.

Хитлер и Хинденбург

И още нещо важно – Сидеров бе превърнат в политик, който има тотален имунитет срещу всякакви обвинения – от хулиганско държание в самолет до обвинението, че е давал на депутатите си да подписват записи на заповед за стотици хиляди евро. По тези обвинения също нямаше реално разследване и реакция.

Именно затова няма съмнение, че обществото ще бъде разигравано с етническата карта – това е удобно и изгодно, както за Борисов, така и за Сидеров. Едва ли Бойко Борисов е чувал за това

как Хитлер е бил вкаран във властта

Президентът Хинденбург е махнал с ръка след поредния електорален възход на нацистите и казал: “Вижте, вкарайте този австрийски  ефрейтор като министър на пощите. Ще лепи марки и ще ми целува задника”. И всички знаем колко е сгрешил. Борисов не знае този пример, защото едва ли го пише във “Винету” или в учебниците по физкултурни науки. Но той днес прави същото – за свое спокойствие и заради политическото си бъдеще легитимира родния фюрер, който заплашва да подпали етническият мир у нас. Но пък му е полезен, защото все още му целува…

Някой би възразил, че третата реакция на Борисов – за възможните избори “3 в 1″ и за това, че пътят на ГЕРБ вече не е пътят на “Атака” е нов курс. Нищо подобно. Всичко това бе казано в момент, в който Волен Сидеров бе свалил гарда и обеща подкрепа за ГЕРБ. Дори понамали претенциите си към министър Цветанов от оставка до наказание на “еничарите в полицейски униформи”.

Теофан Германов е политолог, завършил е Софийския университет “Свети Климент Охридски”.

За премиера Борисов Сидеров е изгоден, защото с него печели общо-взето най-сигурната подкрепа за правителството. Атакистите ще са с Борисов, защото “Атака” може да остане водещ фактор, само при настоящата конфигурация в Народното събрание. И при никоя друга. Борисов печели и още нещо – с националистическите изблици и провокациите, Сидеров ще си вдигне нищожния процент на вота до по-високи нива, които ще му прехвърли на президентските избори.

Сидеров също печели – той ще вдига рейтинг, играейки опасната си игра в условия, в които лично за него няма реална опасност. Ще остава важен фактор във властта, осигурявайки си ново политическо бъдеще.

Заради това националистическите игри ще продължават с опасно темпо. А то ще е такова и по още една причина – колкото по-силно бият щурмоваците на Сидеров около джамиите, толкова повече се вдига кондицията на ДПС. Така се подхранва порочният кръг на противопоставяне между тези партии. За него предупреди и престоялата има-няма година у нас бивша посланичка на САЩ Нанси Маккълдауни.

Всъщност, в една нормална държава, след театъра на провокациите, щеше да има само един ход – пълно разследване, сваляне на имунитети, тотална изолация на Сидеров и “Атака”. Изолация от политиката и на тези, които заради личен и партиен интерес легитимираха тази националистическа формация. Някой ден може и да стигнем до тези действия. Дано само не е по трудния начин.

автор: Теофан Германов

Аргументи БГ